РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 1360
02.07.2021г., гр.Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд Пловдив,
петнадесети състав, в публично заседание на тридесети юни, две хиляди двадесет
и първа година в състав:
Административен
съдия: Любомира Несторова
При секретаря М.Г..
Като разгледа
докладваното АД №1224 по описа за 2021г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по
реда на чл. 145, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс / Обн. ДВ, бр. 30 от 11.04.2006г./
Образувано е по жалба на Д.Н.Б., с
ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адвокат В., против Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка №21-1030-000895 от 26.03.2021г. на Началник група към
ОДМВР-Пловдив, сектор „Пътна полиция“-Пловдив, с която на основание чл. 171, т.2а,
б. „а“ от ЗДвП е наложена принудителна административна мярка –прекратяване на
регистрацията на ППС за срок от шест месеца.
Жалбоподателят намира оспорения акт за
неправилен и незаконосъобразен. Посочва, че административният акт е
немотивиран, като не е спазен принципът на пропорционалност и съразмерност.
Наложената ПАМ не съответства на характера на твърдяното за осъществено
нарушение и е крайно несъответна на характера на нарушението.
В съдебно заседание адвокат В.
претендира отмяната на оспорената заповед. Не се претендират разноски по
делото.
Ответникът по жалбата – Началник група към
ОДМВР-Пловдив, сектор „Пътна полиция“-Пловдив, в писмено становище намира
жалбата за неоснователна. Възразява относно прекомерност на претендирано
адвокатско възнаграждение.
Пловдивският
административен съд, в настоящия състав, намира, че жалбата е подадена в срок и
от активно легитимирана страна, адресат на оспорената заповед, ето защо е
допустима.
Разгледана по същество, е неоснователна поради
следните съображения:
Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП
-принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква
"а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на
службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от
оправомощени от тях длъжностни лица.
Определянето на тези служби е в
правомощията на министъра на вътрешните работи с оглед разпоредбата на чл. 165,
ал. 1 от Закона за движение по пътищата.
Заповедта е издадена от
материално и териториално компетентен орган съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, Заповед
№ 317з-391/06.02.2017г. на Директора на ОДМВР-Пловдив и Заповед № 81213-1524 от 09.12.2016г. на
министъра на МВР и Заповед № 8121К-6152 от 07.05.2020г. на министъра на МВР.
Съдът намира, че заповедта е
издадена в установената от закона форма, съгласно чл. 146, т. 2, във вр. с чл.
59 от АПК.
Установи се, че процесната
заповед отговаря на всички изисквания на чл. 59, ал. 2 от АПК - съдържа
наименование на органа, който я е издал, наименование на акта, адресат на акта,
фактически и правни основания за издаването на ИАА, които, с оглед предмета на
заповедта за налагане на ПАМ, не следва да бъдат по-подробни, като съдържа и
разпоредителна част, а също и реквизитите по чл. 59, ал. 2, т. 7 и т. 8 от АПК.
Следва да се отбележи, че мотивите на заповедта могат да се излагат и отделно в
самата административна преписка /каквато е константната съдебна практика/,
поради което и при наличие на посочване в заповедта на АУАН сер. АА № 909387/26.03.2021г.,
който представлява част от административната преписка, съставлява и мотиви на заповедта.
В обстоятелствената част на
оспорената заповед е описано следното: Д.Н.Б.,
с ЕГН **********, на 26.03.2021г., при проверка в гр. Пловдив, бул. „Марица“
№2, посока на движение запад към изток, около 14,10часа, е установено, че МПС –
лек автомобил „Субару Легаци с рег. № ***, собственост на Д.Н.Б., е управлявано
от лицето Н.Д.Б., на което лице СУМПС е отнето по реда на чл. 171 т.1б. Д от ЗДвП със ЗППАМ 21-1030-000568, на 28.02.2021г. е съставен АУАН № АА
909387/26.03.2021г., с който са отнети СРМПС част I I и 2 бр. рег. Табели ***на МПС.
Съдът намира, че оспорената заповед отговаря
на всички изисквания за форма съгласно чл. 146, т. 2, във вр. с чл. 59, ал. 2
от АПК.
По отношение на изискването на
чл. 146, т. 3 от АПК съдът съобрази, че не всяко нарушение на
административнопроизводствените правила води до отмяна, а единствено съществено
такова. По делото, видно от приложената административна преписка, не се
установи съществено нарушение на административнопроизводствените правила.
Следва изрично да се посочи, че
в АУАН № 909387 от 26.03.2021г. е описано нарушението извършено от Никола Б. е
изписано словесно нарушението като същото описание е отразено в мотивите на
оспорената заповед. Издадено е и Наказателно постановление на Н.Д.Б..
При
излагане на фактическите и правни основания за издаването на заповедта
административният орган се е позовал на фактическата обстановка, приета за
установена със съставения АУАН, като е възпроизвел направените вече
констатации. Описаните в АУАН фактически обстоятелства за извършено
административно нарушение по ЗДвП съставляват едновременно и фактическите
основания по смисъла на чл. 59, т. 4, пр. 1 от АПК за издаване на обжалваната
заповед за прилагане на ПАМ. По този начин оспорената заповед отговаря на
изискването на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП да е мотивирана, като включва посочване
на установените факти и правните основания за издаването й, които са в пълна
кореспонденция помежду си. При издаването на заповедта не са допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените правила.
По смисъла на чл. 171, ал. 1 от ЗДвП
принудителните административни мерки се налагат за осигуряване безопасността на
движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по
този закон, поради което те са от категорията на преустановителните ПАМ.
Съгласно чл. 171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП се
налага принудителна административна мярка - прекратяване на регистрацията на
пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно
средство:а) без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за
управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него
моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно
превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за
управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл.
69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно
превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства
– за срок от 6 месеца до една година;
Предпоставка за издаването на заповед
с правно основание чл. 171, т. 2а, б.“а“
от ЗдДвП за прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца е
извършено от собственик на МПС административно нарушение по чл. 102, ал.1, т.1
от ЗДвП. Съгласно цитираната
разпоредба на водача, собственика или упълномощения ползвател
на моторно пътно превозно средство се забранява да предоставя моторното
превозно средство: на водач, който е с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5
на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, или на лице,
което не е правоспособен водач или не притежава съответното свидетелство за
управление, валидно за категорията, към която се отнася моторното превозно
средство.
Нарушението
на водача, собственика или упълномощения ползвател на моторно пътно превозно
средство се установява с акт за административно нарушение, съставен от
компетентните длъжностни лица, който съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП има
доказателствена сила до доказване на противното. Доказателствената тежест за
установяването на фактическа обстановка, различна от тази в АУАН, е на
жалбоподателя. В случая АУАН № 909387 от
26.03.2021г. е подписан без посочване на
конкретни възражения от Никола Б..От документа за данни за собственици на
превозното средство се установи по категоричен начин, че МПС –лек автомобил автомобил
„Субару Легаци с рег. № *** е собственост на Д.Н.Б.. Същият автомобил на
визираната в ЗППАМ дата е управляван от лицето Н.Д.Б., на когото е отнето
СУМПС. Осъществен е съставът на чл. 171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП. ПАМ е наложена на
собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са
налице визираните в цитираната норма обстоятелства.
Следва да се посочи, че в конкретния казус
основанието на чл.146 т.5 от АПК - противоречие с целта на закона, е изключено
като отменително основание на оспорената заповед, поради факта, че тя е
издадена от административния орган в условията на обвързана компетентност. При
наличието на предвидените в закона материалноправни предпоставки,
административният орган няма право на избор или на свободна преценка дали да
наложи ПАМ или не, а е длъжен да издаде административен акт с указаното от
закона съдържание, тоест той действа при условията на обвързана компетентност.
След
като са налице условията по чл. 171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП, то
административният орган не само е имал право, но и задължение да издаде заповед
за прилагане на предвидената в чл.171, т.2а, б.“а“от ЗДвП принудителна
административна мярка, доколкото нормата е императивна и административният
орган действа в условията на задължителна администрация. Т.е. преценката и
мотивите за прилагане на принудителната мярка са направени от законодателя при
създаване на самата правна норма. В тази връзка следва да бъде отбелязано, че в
заглавната част на обжалвания административен акт е посочено изрично, че се
касае за Заповед за налагане на принудителна административна мярка по чл.171 т.2а,
б.“а“ от ЗДвП, т.е. посочен е и нормативният акт, послужил за правно основание
за издаването й. В диспозитивната част на заповедта е изписано също, че се
налага санкция по цитираната разпоредба.
При наличие на посочените фактически
основания за издаването на акта, законосъобразно е наложена принудителната
административна мярка, която е с период на действие в предвидения от закона
срок. Ето защо, подадената жалба се явява неоснователна и направеното с нея
оспорване следва да бъде отхвърлено.
Ответникът не претендира разноски и съдът не
следва да се произнася по дължимостта им.
Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2
от АПК, Пловдивският административен съд, ХV състав
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на Д.Н.Б., с ЕГН **********, с адрес: ***, против Заповед за прилагане
на принудителна административна мярка №21-1030-000895 от 26.03.2021г. на
Началник група към ОДМВР-Пловдив, сектор „Пътна полиция“-Пловдив.
Решението е окончателно.
Административен
съдия: /П/