№ 59
гр. София, 11.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-11, в публично заседание на
четиринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Мария Янк. Иванова Вранеску
при участието на секретаря Нина Св. Гърманлиева
като разгледа докладваното от Мария Янк. Иванова Вранеску Търговско
дело № 20221100900942 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 625 и сл. ТЗ, образувано по молба на
„Ф.Х.“ ЕООД ЕИК **** за откриване производство на несъстоятелност
спрямо „Д.Л.“ ООД ЕИК ****.
МОЛИТЕЛЯ твърди, че има вземания по пет фактури подробно
посочени в исковата молба в общ размер от 33 327.34 лева, които е придобил
въз основа на цесия от Д.Т.Л. ООД ЕИК **** . Вземанията касаят цена по
предоставени и незаплатени транспортни услуги, като са прехвърлени на
молителя с договор от 28.05.2021г. За вземането е образувано и заповедно
производство, по което е издадена заповед за изпълнение, но все още не е
издаден изпълнителен лист. Намира, че ответното дружество не е в състояние
да заплати дължимите суми и се намира в състояние на неплатежоспособност,
което се установява и от трите залога на дружествени дялове на търговското
му предприятие вписани в търговския регистър по партидата на ответника от
страна на У.Б. АД.
Моли спрямо ответника да се открие производство по несъстоятелност.
ОТВЕТНАТА СТРАНА оспорва молбата. Оспорва ответника да е
неплатежоспособен и да не може да погасява задълженията си. Твърди, че
има достатъчно имущество и не е преустановявал плащанията си,
включително и по банковите си кредити. Наред с това оспорва легитимацията
на молителя. Твърди, че договора, с който са прехвърлени вземанията не му е
съобщен. Наред с това намира, че същият е нищожен, няма предмет, тъй като
стойността на прехвърлените вземания е равна на стойността на сумата, който
купувача на вземанията т.е. молителя плаща. Наред с това оспорва
1
истинността на този договор, конкретно неговата автентичност доколкото
намира, че подписите не са на представителите на нито на фирмата цедент,
нито на фирмата цесионер. Твърди извършено прихващане между
задълженията си към цедента Д.Т.Л. ООД и своите вземания към него
установени с влязло в сила съдебно решение, както и изплащане на разликата,
поради което намира, че молителя няма вземания по търговска сделка спрямо
него и не е легитимиран да предяви молбата.
Съдът, като взе в предвид становището на страните, представените
към молбата доказателства и събраните такива в хода на
производството, намира за установено следното:
По легитимацията на молителя:
По делото е представен договор за прехвърляне на вземане – цесия от
28.05.2021гг., с който Д.Т.Л. ООД прехвърля на Ф.Х. ЕООД вземанията си по
петте фактури предмет на исковата молба, а именно № ..001351 от 22.05.2020
г. на стойност 3 403.14 лв., № ..0001352 от 23.05.2020г. на стойност 3 403.14
лв.,№ ..001359 от 04.06.2020г. в размер на 4 459.30 лв., № ..001365 от
12.06.2020г. на стойност 10 326.78 лв. и № ..001397 от 26.08.2020г. на
стойност 11 734.98 лв… По всички фактури длъжник е Д.Л. ООД. Вземанията
преминават в патримониума на цесионера заедно с обезпеченията и другите
им принадлежности, вкл.изтекли лихви. Цесионера придобива вземанията по
петте фактури на обща стойност от 33 327.35 лв. на цена от 33 327.35 лв.
платима в срок от 1 месец от сключване на договора.
Договора за прехвърляне на вземане е оспорен относно неговата
автентичност и съдът е указал на молителя, че следва да установи неговата
истинност, доколкото се касае за частен документ. Не са ангажирани
доказателства, които да установят, че подписите изхождат от лицата,
посочени като представляващи цедента и цесионера. Доколкото не е
установена автентичността на документа – договора за прехвърляне на
вземане от 28.05.2021г. , то съдът приема същия за неистински. Наред с това
от представените по делото е-мейл и уведомление по чл.99,ал.3 ЗЗД не може
да се направи извод, че именно това уведомление е изпратено на е-мейл на
ответната страна на дата 29.07.2021г.. Молителя не е ангажирал други
доказателства, от които да е видно, че ответника е уведомен за цесията преди
молбата по чл.625 от ТЗ, поради което съдът приема, че това обстоятелство не
е установено по безспорен начин от молителя.
Ответника навежда довод за извършено извънсъдебно прихващане,
между вземанията по процесните пет фактури и свои вземания към
праводателя на молителя установени с влязло в сила решение от 07.04.2022г.
по т.д.1481 от 21г., СГС, VІ – 16 св. със сумата от 20 559.02 лв.. За сумата е
представен и издаден от съда изп.лист. Изявлението за прихващане е връчено
чрез ЧСИ Й.Ц. , както на Д.Т.Л., така и на Ф.Х., като адреса на управление им
е общ. Предвид ненамиране на представител на адреса на управление е
залепено уведомление на входната врата на 25.07.22 г. .
2
Съдът намира, че изявлението за прихващане е достигнало до
насрещните страни и е породило действие, доколкото връчването е по реда на
чл.50,ал.4 ГПК, чрез ЧСИ и предвид ненамиране на представител на адреса на
управление на фирмата праводател и на фирмата цесионер, то залепването на
уведомление от публичния изпълнител е редовен способ за връчване на
уведомление.
Както съдът изложи по-горе при така направеното оспорване и липса на
пълно доказване на автентичността на договора за прехвърляне на вземане, то
молителя не може да се легитимира като страна по петте фактури с право да
получи цената по тях. Дори и да се приеме, че договора е действителен
съгласно чл.103,ал.3 от ЗЗД и предвид, че няма редовно връчване на
уведомление по чл.99,ал.3 от ЗЗД за цесията, съответно няма изразено
съгласие от страна на ответника за прехвърляне на вземането, то по силата на
закона същият е в правото си да извърши прихващане със вземането си към
праводателя на молителя, т.е. със воя съконтрахент по договори за превоз и
своето вземане към него, произтичащо от присъдено обезщетение за вреди в
резултат отново от договор за превоз. Прихващането е способ за погасяване
на две насрещни, еднородни, изискуеми и ликвидни задължения чрез
едностранно волеизявление на кредитора в едното правоотношение и
длъжник в насрещното С достигане на изявлението за прихващане чрез
уведомлението връчено от ЧСИ Ц. до Д.Т.Л. двете насрещни вземания се
погасяват до размера на по-малкото или за сумата 20559.02 лв. На молителя
Ф.Х. ЕООД е заплатена сумата от 8 678.10 лева, с което е заплатена разликата
над погасения чрез прихващане размер до пълната сума по петте фактури.
С оглед на изложеното съдът намира, че Ф.Х. ЕООД не материално правно
легитимиран да претендира откриване производство по несъстоятелност
спрямо ответната страна, тъй като няма вземане спрямо същия. Договорът за
прехвърляне на вземане съдът приема, че е неистински, а от друга страна
дори и да е породил действие, с извършеното прихващане и последващо
плащане на разликата до пълния размер на вземанията по петте фактури се
явяват погасени. Само поради липса на тази основна предпоставка – липса на
материално правна легитимация на молителя да претендира откриване на
производството по несъстоятелност на искането по чл.625 от ТЗ се явява
неоснователно .
Независимо от това съдът ще обсъди и събраните в производството
доказателства и относно финансовото състояние на ответното дружество.
По делото е приета единична експертиза, която съдът кредитира като
обективно и компетентно изготвена. От същата, въз основа на поставените
задачи се установява следното :
Коефициентите за ликвидност са както следва :
Обща ликвидност = за 2021г.-1.0295, = за 2022г.-1.4108 .
Бърза ликвидност: = за 2021г.-1.0267,= за 2022г.-1.3989,
Незабавна ликвидност : =за 2021г.-0.0659,=за 2022г.-0.0608
3
Абсолютна ликвидност:=за2021г.-0.0659,=за 2022г.-0.0608
Коефициентите за обща и бърза ликвидност са в референтните граници.
Тези два коефициента показват, че ответното дружество е в състояние да
погаси своите задължения със своето имущество, както и че е за този период е
бил в състояние да погаси бързо своите задължения. Коефициентите за
незабавна и абсолютна ликвидност са под референтните граници. Това
показва, че дружеството няма налични финансови и парични средства и не е в
състояние незабавно да погаси краткосрочните си задължения.
Коефициента на финансова автономност установява финансовата
независимост на предприятие от кредиторите си и следва да е не по-малко от
0.33 т.е. собствения капитал трябва да бъде най-малко от 1/3 от всички
задължения на предприятието. Вещото лице установява коефициент на
финансова автономност в размер на 0.0502 за 2021г. и 0.0857 за 31.05.2022г.
Прави извод, че показателите са под референтните граници .
Коефициента на финансова задлъжнялост е със стойности 19.9021 за
2021г., а за 2022г. - 11.6626. Вещо лице прави извод, че стойностите на
дружеството са над общоприетите. Стойностите на тези два коефициента
показват, че дружеството е в зависимост от своите кредитори. Това се
обяснява с получения банков кредит, но видно от отговора на вещото лице,
кредита е редовно погасяван и зависимостта от кредиторите намалява.
Вещото лице изследва и показателите за рентабилност на капитала и
активите и прави извод, че са в рамките на референтните стойности и нивото
на текущата платежоспособност на ответното дружество е в добро състояние,
предвид показателите на обща и бърза ликвидност. Балансовите стойности на
краткотрайните активи превишават балансовите стойности на
краткосрочните задължения на дружеството ответник- към 31.12.21г. с 168
х.лв., а към 31.05.22г.- със 790 х.лв.. Дружеството ответник притежава
вземания в размер на 5 470 х. лв. към 31.12.2021г. и 2 573 х.лв. към 31.05.22г..
Размерът на задълженията е в размер на 18 091 х.л. към 31.12.21г. и 14 310 х.
лв. към 31.05.22г.. Най голям дял са задълженията към финансовите
институции, след което следват към доставчици и към предприятията в
групата. Ликвидните дълготрайни и краткотрайни активи на ответника към
31.05.22г. са както следва: - нематериални активи на стойност 94 х. лв.,
дълготрайни материални активи –земи - 4 840 х.лв., сгради – 7 611 х.лв.,
машини и съоръжения 192 х.лв., дългосрочни финансови активи – 64
х.лв.,краткотрайни материални активи – суровини и материали, вземания,
парични средства – 2 713 х.лв. или общо 15 537 х.лв. Като е съобразил
съотношението между активите и задълженията на дружеството вещото лице
е направило извод, че предвид че за двете изследвани години имуществото
превишава задълженията, като за 2022г. разликата е 1 227 х.лв., то не е
налице състояние на свръхзадлъжнялост при ответната страна. По отношение
на задължението на ответника към ищеца или неговия праводател, вещото
лице е констатирало липса на осчетоводяване на задължения към Ф.Х. ЕООД.
4
Съдът намира, че от така приетата експертиза по делото се установи, че
дружеството е финансово стабилно, наличното му имущество е на стойност
значително над неговите задължения. Показателите за обща и бърза
ликвидност са над единица за изследваните две години и показват, че
дружеството е в състояние да погасява своите задължения. Не се установи
същото да е преустановявало заплащане на своите задължения, напротив
редовно погасява задълженията си към своя основен кредитор У.Б. АД .
Учредените в полза на банката залози не установяват лошо финансово
състояние, а обезпечават големия кредит, финансирал придобиване и
изграждане на финансов дълготраен, материален актив на ответника.
Зависимостта му от кредиторите е в резултат от получен кредит, вложен в
дълготрайни материални активи и тази зависимост намалява поради
редовното погашение по кредита. Ответника не оспорва дължимостта на
задълженията на праводателя на молителя по петте фактури, но неплащането
им към момента на тяхната изискуемост не е поради финансова
невъзможност, а поради наличие на насрещно задължение, което се е
установявало по съдебен ред. С оглед на изложеното съдът намира, че
ответника не е неплатежоспособен, нито свръхзадължен и твърдението на
молителя за това е неоснователно.
При така установената фактическа обстановка съдът прави
следните правни изводи :
По легитимацията на молителите : Предвид на направените по-горе
изводи съдът приема, че молителя не е материално правно легитимиран да
предяви искане по чл.625 от ТЗ, тъй като няма вземане по търговска сделка
спрямо ответното дружество . По отношение на финансовото състояние на
ответника се установява безспорно, че същото не е влошено. Дори и
дружеството да има затруднения, същите касаят възможността на незабавното
плащане, с краткосрочните финансови активи , но не и възможността да се
покриват задълженията . Ответника притежава достатъчно активи да може да
покрие задълженията, поради което съдът приема, че ответника не
неплатежоспособен, нито свръхзадължен. Искането по чл.625 от ТЗ се явява
неоснователно и следва да бъде отхвърлено като неоснователно.
По разноските, съгласно чл.78 от ГПК и предвид изхода на спора,
молителя следва да заплати разноските на ответната страна в размер на
3000лв. разноски съобразно представения списък по чл.80 ГПК и
доказателства.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ молбата предявена от „Ф.Х.“ ЕООД ЕИК **** с адрес на
5
управление: гр.София, п.к.Лозенец, р-н Лозенец, ул.****,съд.адрес :
гр.Благоевград, ул.**** 10 ,чрез адв.Д.Ю. за откриване производство на
несъстоятелност спрямо „Д.Л.“ ЕИК ****, с адрес на управление гр.София,
ул.**** № ****, съд.адрес :гр.София, ул.****, чрез адв.П.М., като
неоснователна.
ОСЪЖДА „Ф.Х.“ ЕООД ЕИК **** с адрес на управление гр.София,
п.к.Лозенец, р-н Лозенец, ул.****,съд.адрес : гр.Благоевград, ул.**** 10 ,чрез
адв.Д.Ю. да заплати на „Д.Л.“ ЕИК ****, с адрес на управление гр.София,
ул.**** № ****, съд.адрес :гр.София, ул.****, чрез адв.П.М. сумата от 3 000
лв. / три хиляди лева / разноски за настоящото съдебно производство.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в 1 седмичен срок от
уведомяването пред САС.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
6