РЕШЕНИЕ
№ 5294/28.11.2019 г.
гр. Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХХ
състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и осми октомври две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ОРЛИН ЧАРАКЧИЕВ
при
участието на секретаря Ани Динкова,
като
разгледа докладваното от съдията
гражданско
дело № 5450 по описа на съда за 2019 г.,
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по предявен от А.Г.К., ЕГН: **********, с адрес: ***, срещу „Е.П.” АД, ЕИК *, със седалище и адрес
на управление:***, иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК да бъде прието
за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника
сумата от 3106,74 лв., представляваща преизчислено количество ел. енергия за
периода от 28.11.2017 г. - 27.11.2018 г., за обект, находящ се в с. П.,
ул."Р. Кн." № *, с титуляр на партидата - А.К., с клиентски № * и абонатен № *.
В исковата молба ищeцът, чрез адв. Кр.Т., сочи, че е потребител
на доставяната от ответното дружество ел. енергия в посочения недвижим имот.
При проверка на текущите си задължения установил, че има задължение от 3106,74
лв. за периода 28.11.2017 г. – 27.11.2018 г. представляваща допълнително
начислена енергия въз основа на констативен протокол съставен от служители на
„Ел. С." АД за проверка на СТИ обслужващо наетия от ищеца имот. Поддържа,
че СТИ не е било манипулирано, както и че не дължи заплащането на допълнително
начисленото количество енергия. Навежда се, че проверката е извършена без
присъствието на потребителя или на негов представител, а подписалите протокола
свидетели реално не са били запознати с действителните показания на СТЕ.
Позовава се, че СТИ е монтирано на място, с неограничен достъп на трети лица,
което предпоставя възможност за манипулация. Навежда довод, че ответникът не е
изпълнил задължението си за за поддържане на СТИ в изправност. Възразява
електромерът да е представен за
метрологичен надзор в състоянието, в което е демонтиран. Сочи се, че въпросното
СТИ е тип „Смарт”, поради което ответникът е разполагал в възможност да следи
потреблението, оттам извежда че СТИ може да бъде манипулирано и дистанционно.
Възразява срещу начина, методиката и основанието за начисляване на процесната
сума, като поддържа, че е заплатил всички суми, които ответникът месечно е
начислявал по партидата му. Твърди, че служителите на „Ел.с." АД не са били
оправомощени по смисъла на ЗЕ и ЗИ за извършването на проверка, съответно за
съставяне на процесния протокол. Поддържа, че към момента на проверката не е
съществувал нормативно установен ред за извършване на корекции при неточно
измерване на СТИ, а подобни клаузи от ОУ на ответника или „Ел. С." АД счита за
неравноправни, респективно нищожни поради нарушение на основните принципи за
равнопоставеност на страните в договорното правоотношение и за защита на
интересите на потребителите при търговия с електрическа енергия. Счита, че ОУ
на „Ен. Пр. Пр.” АД от 2014 г. нямат действие по отношение на потребителя.
Наред с това счита, че разпоредбите на ПИКЕЕ в частта уреждащи корекционни
процедури при обективната отговорност на потребителя, излизат извън законовата
делегация на ЗЕ. По
изложените съображения моли за уважаване на предявения иск и присъждане на
сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника „Е.П.” АД, ***, чрез процесуалния му представител –
адв. Н. Б. Потвърждават
се обстоятелствата, че ищецът е в договорни отношения с ответника за продажба
на ел. енергия за посочения обект на потребление, че е извършена проверка на
СТИ на потребителя, резултатите от която са обективирани в констативен
протокол, че е извършено коригиране на количеството потребена електрическа
енергия, за което е издадена съответна фактура за процесната сума от 3106,74 лв. По съществото на
спора поддържа становище за
неоснователност на предявения иск. Твърди, че страните се намират в продажбено
правоотношение относно ел. енергия, като правата и задълженията им се уреждат
от Закона за енергетиката, ПИКЕЕ, ОУ на ДПЕЕЕМ на „Ел.С.“ АД и ОУ на ДПЕЕ на „Е.П.” АД. Поддържа, че е налице основание за
възникване на вземането на ответното дружество за потребена ел. енергия, а
именно чл. чл. 200, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 38, ал. 2 вр. чл. 37, ал. 1, т.
1. от действащите ОУ на ДПЕЕЕМ. Посочва, че на 23.01.2019 г. е извършена
техническа проверка на процесното СТИ, за което е съставен констативен
протокол. Сочи, че липсва задължение за уведомяване на абоната за проверката. При
извършените замервания е установено, че в регистър 1.8.4 има показания в размер
на 16281 кВТч. Електромерът бил
демонтиран, поставен в индивидуална опаковка и изпратен за метрологична експертиза
в БИМ, която след софтуерно четене е установена намеса в тарифната схема на
електромера. Констатирано е наличието на преминала енергия на тарифа 1.8.4,
която не е визуализирана на дисплея. Въз основа на тези данни „Ен.С.“ АД е съставило становище за начисление на ел.
енергия от 19.02.2019 г., въз основа на което ответникът е издал фактура № * г. за сумата 3106,74 лв. Твърди, че с писма надлежно са връчени на
ищеца протоколът за извършената проверка и процесната фактура. Поддържа, че
установеното след разчитане на регистър 1.8.4 количество ел. енергия в размер
на 16281 кВТч е реално доставено и консумирано от абоната. По изложените
съображения моли предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендира разноски.
В о.с.з. страните поддържат
изразените позиции по спора – ищецът с писмена молба, а ответникът чрез процесуалния
си представител.
След преценка на становищата на страните, събраните
по делото доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия
закон, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Страните по делото не спорят,
че ищецът е абонат на ответното дружество за обект на потребление находящ се в с. П., ул."Р. . № *, с клиентски № * и абонатен № *.
От представения по делото КП
за техническа проверка № * г., се установява, че на тази дата, при проверка на СТИ с клиент А.К., обслужващо обект с клиентски № * и абонатен № *, находящ се в с. П.,
ул. „Р.Кн." № *, служители на „Ен. Пр. Мр.” АД са констатирали следните
показания по тарифите на СТИ: 1.8.1 – *, 1.8.2 – *, 1.8.3 – *, 1.8.4 – * и 1.8.5 - *. СТИ с фабр. № * е демонтирано, изпратено за
експертиза в БИМ, а на негово
място е монтирано изправно СТИ.
Съгласно Констативен протокол
от метрологична експертиза на СТИ № * г. на БИМ, Регионален отдел – Р., не са установени механични
дефекти на кутията, клемите и клемнния блок на електромера. Относно
техническото състояние на частите и механизмите, защитени от нерегламентиран
достъп в експертизата е отразено, че при софтуерно четене е установена външна намеса
в тарифната схема на електромера изразяваща се в наличие на преминала енергия
на тарифа 1.8.4 – 016281,1 кВТч. Посочено е, че не е осъществяван достъп до
вътешността на електромер, който съответства на метрологичните характеристики и
на изискванията за точност при измерване на електроенергия.
От становище за начисляване на
ел. енергия от 19.02.2019 г. се установява, че е осъществена корекция на
потребената ел. енергия на адреса на потребление в размер на 16281 кВТч, за
периода 28.11.2017 г. - 30.06.2018 г., както следва: 9590 кВТч за
периода 28.11.2017 г.
до 06.04.2017 г. и 6691 кВТч
за периода от 01.07.2018 г. до 27.11.2018 г. Като основание на корекцията е посочено софтуерен прочит на паметта на
СТИ, при което е установено точното количество неотчетена ел. енергия.
Въз основа на извършената
корекция ищецът е издал фактура № * г. на стойност 3106,74 лв. с получател А.К., досежно корекцията на ел. енергия за периода 28.11.2017 г. - 27.11.2018 г.
С писма с изх. № от * и * г. адресирани до ищеца, същият е уведомен от „Ен. Пр. М.” АД, съответно от
ищеца за извършената проверка на СТИ и корекциионна процедура. Приложени са КП за
проверката и процесната фактура.
От заключението на
вещото лице инж. Н.В. по допуснатата и приета от съда СТЕ, кредитирано като
обективно и компетентно дадено се установява, че към момента на проверката
електромерът е бил годно техническо средство за измерване на ел. енергия.
Експертът е констатирал софтуерно претарифиране по отделните регистри, при
въздействие през инфрачервения порт на електромера. Отразено е, че
вмешателството има за цел част от консумираната и потребена енергия да се
отклонява и да не се визуализира на дисплея на електромера. Извършеното
неправомерно претарифиране по отделните регистри на СТИ е с цел неотчитане в
пълен обем на енергията по двата видими регистъра – 1.8.1, 1.8.2 и 1.8.3. Т.е.
установеното неправомерно софтуерно вмешателство в СТИ, следствие на човешка
намеса, цели да се пренасочат показания от видимите регистри към скрития 1.8.4. Поддържа се, че
електромерът е отчел цялото количество на реално потребена ел. енергия от 16281
кВТч и, че то може да бъде отразено там само в следствие на човешка намеса.
Според заключението процесното СТИ не е включен в системата за дистанционен
отчет и не може да се определи с точност началната дата на въздействието. Сочи
се, че налице са били техническите предпоставки за извършване на допълнително
начисляване на ел. енергия съгласно чл. 38 от ОУ на ДПЕЕЕМ.
Съдът, въз
основа на така установеното от фактическа страна, прави следните правни изводи:
Допустимостта
на предявеният отрицателен установителен иск е обусловена от правния интерес на
ищеца да препятства прекъсването на подаваната електрическа енергия до фактически ползвания от него обект на потребление, чрез установяване
спрямо ответника посредством силата на пресъдено нещо на обстоятелството, че не
дължи в негова полза търсената сума по издадената фактура за потребена ел.
енергия за минал период.
По делото
не се спори, че ищецът е битов потребител на ел. енергия по смисъла на § 1,
т.2а от ДР на Закона за енергетиката (ЗЕ), както и че имотът, който се обслужва
от процесния електромер, е бил присъединен към ел. мрежа. Следователно страните
по делото са страни и по договор за продажба на електрическа енергия, сключен
при публично известни общи условия (чл. 98а от ЗЕ).
Спорно е обаче налице ли са предпоставките за възникване на договорното
право на ответника служебно да коригира сметката на ищеца за ел. енергия за
минал период, в
частност на посоченото в отговора на исковата молба основание - чл. 38 от Общите условия на договорите за пренос на електрическа енергия през
електроразпределителните мрежи на „Ел. С.“ АД, одобрени от ДКЕВР с Решение * г., изм. и
доп. с Решение * г.
Провеждането на пълно и главно доказване по отношение на посочените спорни
правнорелевантни факти е възложено в тежест на ответника, с оглед на
обстоятелството, че срещу него е предявен отрицателен установителен иск.
Във връзка с горното
съдът на първо място намира, че с разпоредбите на чл. 83, ал.1, т.6 и чл. 83,
ал.2, изр.2 от ЗЕ (в редакцията след ДВ, бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012
г.) законът за пръв път възлага на ДКЕВР правомощието да приеме подзаконов
нормативен акт регламентиращ установяване случаите на неизмерена, неправилно
и/или неточно измерена електрическа енергия. В издадените въз основа на
законовата промяна ПИКЕЕ, обн. ДВ. бр.98 от 12.11.2013 г., е уредено правомощие
за корекция при липса на установено виновно поведение от страна на абоната, при
липса на точен измерител на количеството електрическа енергия, както и при
неяснота относно точния период на установената грешка при измерването и т.н. –
т.е. с новите Правила са въведени хипотези на обективна отговорност за
потребителите.
Поради съществено
нарушение на процедурата по приемане с Решение № * г. на ВАС по адм. д.
№ *
г. Правилата са отменени с изключение на чл. 48 - 51. Решението е обнародвано с
ДВ бр. 15/14.02.2017 г. С Решение № * г. на петчленен
състав по адм. дело № * г. на ВАС
е потвърдено Решение № * г. на тричленен състав на ВАС по адм.д. № * г., с което са
отменени чл. 48., чл. 49, чл. 50 и чл. 51 от ПИКЕЕ, обн. ДВ., бр. 98/12.11.2013
г.
С оглед на горното и
при наличието към датата на извършване на проверката на законовата разпоредба
на чл. 83, ал.1, т.6 от ЗЕ, която изрично делегира правомощие на комисията за
приемане на правила за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или
неточно измерена електрическа енергия, то не съществува и законно основание
такава санкция да се уговаря в Общите условия обвързващи страните в
правоотношението по продажба на ел. енергия. Следователно въведената с чл. 38
от ОУ на ДПЕЕЕМ обективна отговорност за абоната е лишена от законово основание
(съществува пряко закона), а уреждането ѝ посредством клаузи в договора създава
в ущърб на потребителя значителна неравнопоставеност между правата и
задълженията, произтичащи от тези договори. Поради това посочената клауза е
неравноправна по смисъла на чл. 143, т.6 и т.18 от Закона за защита на
потребителя (ЗЗП) и нищожна на основание чл. 146, ал.1 от ЗЗП и чл. 26, ал. 1
от ЗЗД. Съответно тя не обвързва страните и не намира приложение в техните
правоотношения. В този смисъл е и трайно установената съдебна практика на ВКС
на РБ. В редица решения на касационната инстанция, постановени след допускане
до касационно обжалване на въззивни решения именно по въпроса дали
едностранната корекция на сметки е допустима и дали клаузите от ОУ,
регламентиращи тази възможност са нищожни (напр. Решение № 79/11.05.2011г. на
ВКС, постановено по т. д. № 582/2010 г., Решение № 189/11.04.2011г. на ВКС по
т. д. № 39/2010г., Решение № 165/2009г. по г. д. № 103/2009г. на ВКС, Решение №
104/2010г. по т. д. № 885/2009г., Решение № 29/15.07.11г. по т. д. № 225/10 г.
на ВКС, ІІ т.о.; Решение № 12/11.02.2013 год. по т. д. № 1080/2011 год. на ВКС
на РБ, Второ т. о. и др.) е прието, че клаузите от ОУ, регламентиращи
възможността доставчика едностранно да коригира сметките на абонатите за
потребена ел. енергия за минал период са неравноправни, поради което са нищожни
– чл. 146, ал. 1 от Закона за защита на потребителите.
Горното обосновава
извод за нищожност, съгласно чл. 146 от ЗЗП, на клаузите на чл. 38 от ОУ на
ДПЕЕЕМ, въз основа на която служебно е начислено допълнително количество ел.
енергия за минал период по партидата на абоната – ищец. Доколкото ответникът е
въвел като основание за начисляване на процесната сума нищожна договорна клауза,
то съдът приема, че тя не се дължи. Респективно предявеният отрицателен
установителен иск е основателен и следва да се уважи.
При този изход на
спора на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в тежест на ответника следва да бъдат
възложени разноските сторени от ищеца за заплатена държавна такса в размер на 129,50
лв., включително за издаденото съдебно удостоверение и заплатено адвокатско
възнаграждение от 500,00 лв., съгласно представените доказателства - списък по
чл. 80 от ГПК и договор за правна защита и съдействие.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между
страните, че А.Г.К., ЕГН: **********,
с адрес: ***,
не дължи на “Е.П.” АД, ЕИК *, със седалище и адрес
на управление ***, сумата от 3106,74 лв.,
представляваща преизчислено
количество ел. енергия за периода от 28.11.2017 г. - 27.11.2018 г., за обект,
находящ се в с. П., ул. „Р. Кн.“ № *, с титуляр на партидата - А.К., с клиентски № * и абонатен № *, на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА “Е.П.” АД, ЕИК *, със седалище и адрес
на управление ***, да заплати на А.Г.К., ЕГН: **********, с
адрес: ***,
сумата 629,50 лв., представляваща
сторените в настоящото производство съдебно-деловодни разноски, на основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски
окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: