Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Маруся Кънева | |
Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК С Решение № 1228 от 30.12.2013 г., постановено по гр.д. № 3402 по описа за 2012г., В. районен съд е допуснал извършването на съдебна делба между съделителите П. М. К. от с.М.,Е. М. К. от гр. Л. ул.”С. К.” № 15 В.Е,М. К. И. от с. М., Община П. Т., Й. Б. А. от същото село и Г. Д. Л. от същото село на следните недвижими имоти: 1/ УПИ ІІІ-.... в кв. .... по ПУП на с. М. с площ от 1070 кв.м., заедно с построените в него сгради: едноетажна масивна жилищна пристройка със застроена площ от 47.12кв.м., състояща се от кухня, стая и баня, задно с навес от 16 кв.м.,лятна кухня/зимник/ със застроена площ от 20.81 кв.м., плевник и сайвант със застроена площ от 91.25 кв.м. и кочина от 8.16 кв.м., индивидуализирани на скица –приложение №1 към заключението на съдебно-техническата експертиза на вещото лице С. С. Г.; 2/ УПИ V-232 в кв. 64 по ПУП на с.М.-незастроен с площ от 1160 кв.м., при следните делбени квоти на съделителите: П. М. К. 4/18 ид. части, Е. М. К. - 4/18 ид.ч., М. К. И. - 2/18 ид.ч., Й. Б. А. - 3/18 ид.ч. и Г. Д. А./Л. - 5/18 ид. части. Срещу решението е подадена възивна жалба от адвокат Й. М. в качеството му на процесуален представител на Й. Б. А. и Г. Д. А./Л./. С жалбата се атакува решението изцяло като неправилно. НапрÓвено е пространно изложение в жалбата от което се извлича оплакване за неправилност на решението. Изложените доводи макар и несъвсем ясни се свеждат до неправилност на изводите на съда, че прекия наследодател на Й. Б. А. и Г. Д. А./Л. /, Д. Г. А., а след смъртта му двете съделителки са придобили имотите предмет на иска за съдебна делба по силата на упражнявано давностно владение, поради което липсва съсобственост, която да се прекратява по способа на съдебната делба. Моли да се отмени решението. В срока по закона отговор на жалбата е постъпил от ответниците по жалбата, с който се оспорва жалбата и направеното в нея искане за разпит на нови свидетели. Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима. В. окръжен съд, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, становищата на страните и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира жалбата за неоснователна. След извършена служебна проверка по реда на чл.269 пр.1 от ГПК въззивният съд намира обжалваното решение за валидно и допустимо. Същото е постановено от компетентен съд по предявен положителен установителен иск срещу ответниците и при наличие на правен интерес на ищцата. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, а обжалваното решение на В. районен съд е правилно и законосъобразно. На осн. чл. 272 от ГПК въззивният съд препраща към мотивите на обжалваното първоинстанционно решение, които приема изцяло. По оплакванията в жалбата съдът намира същите за неоснователни. Несъстоятелен е довода в жалбата, че наследодателят на ищците е владял частите на съсобственицте си /сънаследниците си/ за себе си, а след смъртта му двете съделителки като негови преки наследници и по този начин при условията на чл.79 от ЗС са придобили собствеността върху имотите предмет на иска за делба. Районния съд независимо от усложнената конструкция на изразите си в решението ясно е изразил волята си, а именно, че от датата на откриване на наследството на общия наследодател Г. А. С. - 21.06.1972 г. до датата на издаване на н.а № 124 том.2 рег.№ 2559 дело № 232/2012г.-16.07.2012г. нито прекия им наследодател Д. Г. А. за времето от 21.06.1972г. до смъртта си 01.03.1983г. нито неговите наследнички-съделителките Й. Б. А. и Г. Д. Л./А. по баща/ са упражнявали владение върху дяловете на останалите сънаследници- другите съделители и въпреки съставения нотариален акт за признаване на право на собственост върху давностно владение, цитиран по горе не са придобили имотите предмет на иска за делба по давност. Районният съд ясно е мотивирал тази своя воля с установеното по делото, а именно, че нито наследодателя на двете жалбоподателки нито те лично са манифестирали, чрез юридически акт представляващ публично волеизявление, с което се демонстрира установяване на владение върху техните сънаследствени дялове в имотите или да са осъществили други юридически действия, чрез които да са отрекли или отблъснали вледелческите действия на другите съделители върху дяловоте им и да са обективирали спрямо тях намерението си да владеят и техните дялове от наследството оставено от общия наследодател Г. А. С. Тези правни изводи на районния съд са правилни и съобразени с практиката на ВКС изразена в указанията дадени с ТР №1/06.08.2012г. постановено по т.д.№1/2012г. По делото не са установени нито юридически акт чрез който да се манифестира завладяване на дяловете на останалите наследници, нито фактическо действие на отблъскване на тяхното владение върху дяловете им и манифестиране на владение на техните дялове от страна на наследодателя на жалбоподателките или от самите тях за посочения период. Снабдяването на жалбоподателките на 16.07.2012г.с нотариален акт за придобиване по давност на имотите предмет на делбата действително представлява публичен юридически акт, с който те са заявили изрично и публично, че владеят като свои дяловете на останалите сънаследници, но от тази дата до датата на завеждане на делото не е изтекла необходимата според чл.79 от ЗС придобивна давност изискваща непрекъснато и несмущавано владение в проõължение на десет години. С предявяването на исковата молба тази давност е прекъсната, а изтеклия срок в който е осъществявано владението не е достатъчен за да настъпят правните последици на давностното владение. Без правно значение са доводите-догадки в жалбата, че щом като не е представено от съделителите ищци удостоверение, доказващо декларирането на имота и дяловете им от тях през 1998г., то би следвало да се счита за установено, че те не са владели своите сънаследствени дялове и признавали владението на дяловете им от наследството от друг сънаследник-прекия наследодател на жалбоподателките. Подобни презумпции в закона не съществяват, а декларирането или недекларирането на имота от едните сънаследници не може да се ползва от другите като акт на изрична воля за владение и на дяловете на недеклариралите правата си върху имота пред данъчните органи. Ето защо въз основа на гореизложеното следва обжалваното решение кто правилно и законосъобразно да се потвърди. Водим от горното съдът, Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1228 от 30.12.2013 г. на В. районен съд, постановено по гр.д. № 3402 по описа на съда за 2012г. Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщаването му на страните. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : |