№ 70
гр. Перник, 01.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:Симона Пл. Кирилова
при участието на секретаря ЕМИЛ Н. КРЪСТЕВ
като разгледа докладваното от Симона Пл. Кирилова Гражданско дело №
20221720103953 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 235, ал. 1 ГПК.
Образувано е по искова молба на „ЕОС Матрикс“ ЕООД срещу О. Н. Б..
Ищецът твърди, че на 17.01.2011 г. праводателят му по договор за цесия –
„Юробанк България“ АД и ответникът сключили договор за кредит, по силата на който на
ответника като кредитополучател бил предоставен паричен заем в размер на 5360 лв. – за
погасяване на задължения по друг кредит. Отпуснатата заемна сума следвало да бъде
върната на 84 анюитетни месечни вноски, с краен падеж 17.01.2018 г. Задължението за
връщане на кредита включвало и уговорка за лихва, чийто размер бил предоговорен с Анекс
от 30.09.2011 г. След усвояване на кредита кредитополучателят не изпълнил насрещните си
задължения към Банката, като в негова тежест останало непогасено задължение за плащане
на 5360 лв. главница и договорна лихва в размер на 1888,86 лева. Ищецът извежда
материалноправната си легитимация да претендира от ответника процесните вземания като
цесионер по договор за цесия, сключен с Банката на 18.01.2016 г., която се твърди, че била
съобщена на длъжника от страна на цесионера като пълномощник на цедента. За вземанията
в общ размер 7248,86 лева ищецът се снабдил със заповед за изпълнение по ч.гр.д. №
2469/2022 г. по описа на ПРС, срещу която в срок постъпило възражение от длъжника.
При изложените твърдения се иска признаване за установено в отношенията между
страните дължимостта на сумите 5360 лева главница по Договор за потребителски кредит
от 17.01.2011 г, както и договорна лихва в размер на 1888,86 лева за периода от 17.01.2011
г. до 17.01.2018 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение.
Ответната страна не е депозирала писмен отговор. В о.з. изпраща представител,
1
който въвежда възражение за изтекла погасителна давност за вземанията и депозира
писмена защита с подробни съображения във връзка с поддържаното правопогасяващо
възражение.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото относими
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2
ГПК и чл. 12 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Районен съд-Перник е сезиран с обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 99
ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК. Чрез положителните установителни искове, депозирани след срочно
постъпило възражение по чл. 414 ГПК, се търси защита чрез допускане на принудително
удовлетворение на парични вземания, произтичащи от договор за банков кредит и цесия,
чрез помощта на държавната принуда, т. е. въз основа на влязла в сила заповед за
изпълнение при уважаване на иска, разглеждан по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК.
Възникването в полза на ищцовото дружество на процесните вземания за главница и
лихва е обусловено установяването при условията на пълно и главно доказване на
възникването на валидно облигационно правоотношение по договор за заем между
праводателя на ищеца и ответника, предаването на заемната сума, уговорения падеж на
погасителните вноски и изтичането на срока на договора, наличието на валидно постигната
договореност между страните за заплащане на договорно възнаграждение, настъпване на
падежа, размера на вземанията, прехвърлянето на вземанията чрез договор за цесия.
От представения ДПК № FL565526/17.01.2011 г., съдържащ права и задължения по
договори за заем, подписан от О. Н. Б. като кредитополучател, и от Юробанк – като
кредитор, както и Анекс от 30.09.2011 г. се установяват твърденията за съществуващи
облигационни правоотношения между страните с посочените в исковата молба задължения.
По силата на договора за потребителски кредит кредиторът предоставил на
кредитополучателя паричен заем в размер на 5360 лв. – за пълно предсрочно погасяване на
задълженията по договор за кредит Желание OV 549/15.05.2009 г., която следвало да бъде
върната на 84 анюитетни месечни вноски, с краен падеж 17.01.2018 г. Задължението за
връщане на кредита включвало и уговорка за фиксирана годишна лихва в размер на 5 %
през първите девет месеца, а в последствие – надбавка в размер на 1,250 пункта, при БЛП
към момента на сключване на договора 12,75% при ГПР 12,72 %. По този начин в чл. 3, ал.
4 от Договора е посочено, че общият размер на сумата, подлежаща на връщане, възлиза на
8273 лева. От погасителния план се установява, че общата сума, подлежааща на връщане,
възли-за на 8272,78 лева, от които главница 5360 лв. (размера на отпусната заемна сума), и
договорната лихва 2912,78 лева. От погасителния план към анекса се установява, че общата
сума, подлежаща на връщане, възлиза на 8168,17 лв., от които 5360 лв. главница и 2808,17
лв. лихва.
От съдържанието на процесния договор за потребителски кредит се установява, че
процесният казус се отнася права и задължения, произтичащи от двустранна, възмездна,
консенсуална, формална и реална сделка, при която срещу предоставеното ползване на
определена парична сума заемодателят /кредиторът/ получава като насрещна престация
цената за това под формата на възнаградителна лихва, поради което и с оглед качеството на
страните по него, в контекста на дефиницията на чл. 9, ал. 1 ЗПК приложение намират и
специалните разпоредби на Закона за потребителския кредит относно неговото съдържание.
В процесния случай договорът за заем е сключен при спазване на чл. 11, ал. 1, т. 7, т.
9, т. 11 ЗПК, подписан е от двете страни, носи подписа на кредитополучателя на всяка
страница, посочени са индивидуализиращите данни за страните, размера на получената
сума, общият размер, който потребителят следва да върне, лихвения процент, размерът,
броят, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски. Размерът на
2
договорното възнаграждение не противоречието съответства на присъщата му функция да
служи като възнаграждение за кредитора за това, че е предоставил паричен заем. Ето защо
процесният договор за кредит съставлява валиден източник на права и задължения и
обвързва страните.
По делото не се спори, че кредитът е реално предоставен, че не е бил обслужван
редовно, че падежът е настъпил, както и че непогасеният остатък от размера на
задълженията възлиза на посочения в исковата молба.
В чл. 19 от Договора изрично е уговорена възможност на кредитора да прехвърля
правата си по договора на трето лице. От представените доказателства се установяват
твърденията на ищеца, въз основа на които същият извежда процесуалната и материалната
си легитимация, а именно – сключен договор за цесия с кредитора на ответника „Юробанк
България“ АД, по силата на който вземането по процесния кредит му е прехвърлено, като
ответникът е надлежно уведомен за цесията с получаване на препис от исковата молба.
Следователно в полза на ищеца е възникнало описаното в исковата молба (и предмет
на заповедното производство) вземане, поради което съдът следва да обсъди въведеното от
ответника правопогасяващо възражение за изтекла погасителна давност за същото.
По силата на изричната разпоредба на чл. 133 във връзка с чл. 131, ал. 2, т. 5 ГПК, с
изтичането на срока за отговор се преклудира възможността ответникът да противопоставя
възражения, основани на съществуващи и известни нему към този момент факти. Общото
правило за преклудиране на възраженията на ответника с изтичане на срока за отговор се
отнася и за възраженията за придобивна и погасителна давност. Същите се преклудират в
посочения срок, доколкото по естеството си не могат да се основават на нововъзникнал
факт, тъй като с предявяване на иска давността се прекъсва /чл. 116, б. „в“ ЗЗД и чл. 84 ЗС/.
В този смисъл и т. 4 на ТР 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1 / 2013 г. на ОСГТК на ВКС. Ако
длъжникът в заповедното производство и ответник по установителния иск по чл. 124, ал. 1
във връзка с чл. 415, ал. 1 ГПК се е позовал изрично на погасяване на вземането по давност
във възражението по чл. 414, ал. 1 ГПК и това възражение е приобщено към исковото
производство, то съдът следва да се произнесе относно давността, дори и ответникът да не е
подал писмен отговор на исковата молба по чл. 131, ал. 2 ГПК. Преклузията по чл. 133 ГПК
на правото да се иска от съда да зачете последиците на изтеклия давностен срок не настъпва
само ако възражението на длъжника в заповедното производство по чл. 414 ГПК е
приложено по делото, образувано по иск с правно основание чл. 124 във връзка с чл. 415
ГПК. В този смисъл и Решение № 111 от 8.10.2010 г. на ВКС по т. д. № 1068/2009 г., I т. о.,
ТК.
В конкретния случай във възражението, депозирано по реда на чл. 414 ГПК по
приобщеното заповедно производство, длъжникът е оспорил вземането, като е посочил „Не
дължа плащане по издадената Заповед“, като възражение за изтекла давност не е въведено.
Същевременно такова не е релевирано и в срока по чл. 131 ГПК, а едва в първото поред с.з.
Ето защо възражението за изтекла погасителна давност е преклудирано, тъй като ответникът
не го е инвокирал в едномесечния срок за отговор по чл. 131 ГПК, нито го е релевирал във
възражението по чл. 414, ал. 1 ГПК, поради което същото не следва да бъде разглеждано.
Следователно, с оглед успешно проведеното от ищеца пълно и главно доказване на
обстоятелствата, за което носи доказателствена тежест, и липсата на предпоставките за
произнасяне по правопогасяващото възражение на ответника, исковете са основателни и
следва да бъдат уважени в цялост.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да бъдат присъдени разноските,
сторени в исковото и в заповедното производство.
Така мотивиран, съдът
3
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК
********* срещу О. Н. Б., ЕГН ********** обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр.
чл. 99 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, че в полза на „ЕОС Матрикс“ ЕООД съществува изискуемо
вземане спрямо О. Н. Б. за сумата в размер на 5360,00 лева – главница по Договор за
потребителски кредит № FL 565526/17.01.2011 г. и Анекс № 1/30.09.2011 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от депозиране на заявлението на 03.05.2022 г.,
както и договорна лихва в размер на 1888,86 лева за периода от 17.01.2011 г. до 17.01.2018
г.,, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
по ч.гр.д. № 2469/2022 г. по описа на РС-Прник
ОСЪЖДА О. Н. Б., ЕГН ********** да заплати на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК
********* на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 144,98 лева – разноски пред Районен
съд Перник в исковото производство и 144,98 лева – разноски в заповедното производство.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд Перник
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
4