РЕШЕНИЕ
№ 89
гр. Велико Търново, 08.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на осми
декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Георги Драгoстинов
Членове:Евгений Пачиков
Ирена Колева
при участието на секретаря Красимира П. Борисова
като разгледа докладваното от Георги Драгoстинов Въззивно гражданско
дело № 20214100500391 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение от 18.03.2021 година, постановено по гр. дело № 2493 по описа на
Великотърновски районен съд за 2020 година, исковете на К. Д. П. против ХР. Д. П. и Д. Д.
П. за делба на жилище - втори етаж с две спални, столова, дневна, кухня, коридор, баня,
тоалетна и две тераси с площ от 117 кв.м. ведно с прилежащите му тавански помещения –
северозападно, източно и западно, на гараж югозападен с площ от 12,70 кв.м. и на
второстепенна постройка, всички построени в парцел XIII-104 в квартал 21 по плана на гр.
Дебелец, Великотърновско, са отхвърлени като неоснователни. В тежест на страните е
присъдена държавна такса върху разгледаните претенции.
Решението е обжалвано от К. Д. П. с искане за отмяната му и постановяване на
ново, уважаващо делбените искове. Позовава се на погрешно приложение на материалния
закон. Първостепенният съд не съобразил, че договорът за групов строеж, от който
наследодателя им – Добромир П., черпи права, имал правното значение на доброволна
делба, защото бил сключен след изграждане на сградата в груб строеж. Затова жилищните й
етажи, както и гаражите в постройката, били годен обект на собственост, а следователно –
подлежащи на делба.
Ответникът по жалбата ХР. Д. П. не е изразил становище.
Вторият ответник по жалбата - Д. Д. П. – излага доводи за безпорочност на
атакуваното решение. Претендира разноски за второинстанционното производство.
1
Съдът, като разгледа жалбата и обсъди доводите на страните по реда на чл. 271
от ГПК, приема:
По реда на чл. 341 и сл. от ГПК е предявен иск правно основание чл. 34 , ал. 1
и 2 от Закона за собствеността във връзка с чл.5, ал. 1 от Закона за наследството.
Ищцовата страна - К. Д. П. - излага в исковата си молба, че по договор за
групов строеж от 08.01.1985 година Добромир Христов П., баща на страните, придобил в
собственост жилище на втори етаж с две спални, столова, дневна, кухня, коридор, баня,
тоалетна и две тераси с площ от 117 кв.м. ведно с прилежащите му тавански помещения –
северозападно, югоизточно и западно, на гараж югозападен с площ от 12,70 кв.м. и на
второстепенна постройка, всички построени в парцел XIII-104 в квартал 21 по плана на гр.
Дебелец, Великотърновско. Починал е на 21.01.2019 година. По реда на настоящото
производство се претендира делба на имотите при равни квоти.
Ответникът ХР. Д. П. не е изразил становище.
Вторият ответник - Д. Д. П. - оспорва исковете с довод делба между баща му,
от една страна и Т. П., съконтраген по цитирания в исковата молба договор, от друга, да не е
извършвана. На това основание исковете били неоснователни.
Съдът обсъди доводите на страните и като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 и 3 от ГПК, приема:
Не се спори, установява се от удостоверение за смърт и наследници № 1547 от
07.11.2019 година на Община В.Търново, че страните са деца на Добромир Христов П.,
починал на 21.01.2019 година.
През 1985 година той се е споразумял с Тошо Христов П. да разпределят
обектите в сграда, строяща се въз основа на отстъпено на двамата право на строеж в парцел
XXVIII в квартал 16 по плана на гр. Д., като в дял и собственост на Д. П. се дава втория
жилищен етаж, изба от 12,70 кв.м., северозападно и югоизточно тавански помещения с
площ съответно от 11,65 кв.м. и 17 кв.м., една втора идеална част от таванско помещение с
площ от 12 кв.м., югозападен гараж с площ от 12,70 кв.м., ведно с 50% идеални части от
общите части на сградата и отстъпеното право на строеж – договор за групов строеж от
08.01.1985 година. В договора е посочено, че сградата е завършена до покрив и остават
довършителни работи на обща стойност от 11 904 лв. Подписите на договарящите са
нотариално заверени, а самият договор – вписан на стр. 168, том 121 под № 3 в имотния
регистър при Великотърновски районен съд: материализираните върху документа за
договора изявления на К. Г., нотариус при Великотърновски районен съд от 08.01.1985
година.
Част от парцел XXVIII в квартал 16 по плана на гр. Д. е идентичен с
урегулиран поземлен имот XIII-104 в квартал 21 по сега действащия подробен план на гр. Д.
– отбелязването по скица № 1024 от 23.09.2020 год., издадена от длъжностно лице при
Община Велико Търново на лист 9 от преписката на първостепенното производство.
Строителството на сградата е започнало през 1978 година и е завършено в
2
груб строеж през 1983 година – показанията на свидетелката Е. П.. Съдът намира изнесеното
за достоверно, предвид липсата на данни за заинтересованост у свидетелката, както и заради
съвпадението на показанията с отразеното в договора за групов строеж от 1985 година, че
сградата е изградена до покрив.
Протокол за строителна линия и разрешение за строеж на процесната сграда са
издадени съответно на 15.01.1985 година и на 14.01.1985 година – приложените към
отговора на жалбата документи на техническата администрация при Община Велико
Търново.
Изложените факти налагат извод за основателност на делбените искове
относно жилищния етаж и гаража и недоказаност на иска за второстепенната постройка от
64 кв.м., изградена в дворното место.
По иска за делба на жилището и гаража.
По делото е доказано разпределение на обекти в изградена с общ труд сграда
чрез възлагането им в собственост на всеки от договарящите – договор за делба по смисъла
на чл. 35 от Закона за собствеността, по силата на който наследодателят на страните е
получил в дял процесните жилище и гараж. Смъртта на Добромир П. е призовала страните
към наследяване. Липсата на спор, че са приели оставеното наследство ги легитимира като
съсобственици на въпросните имоти при равни права – чл. 5 от Закона за наследството. В
този смисъл исковете са доказани и основателни – претендираната делба следва да се
допусне при равни квоти – чл. 34, ал. 1 и 2 от ЗС.
Доводите и възраженията на ответника Д.П. са неоснователни.
Преди всичко те не обслужват никакъв защитаван от закона интерес на
съделителя, щото да бъдат съобразявани. Отричайки основателността на делбените искове
ответникът отрича и своите права в съсобствеността. Чужди права – в случай, че се домогва
да докаже, че в процеса трябва да участва и другата страна по договора за групов строеж -
пред съд страната може да предяви в изрично регламентирани от закон случаи – чл.26, ал. 2
от ГПК, сред които процесният не попада. Ако и доколкото с допускането на делба се
засягат права на трети лица, тези права следва да бъдат защитени от последните. Решението
има сила само за страните и техните правомприемници – чл. 298, ал. 2 от ГПК. В
материалноправен аспект правата на евентуален четвърти, освен страните по делото,
съсобственик са гарантирани с недействителността на съдебната делба, в случай че бъде
извършена – чл. 75, ал. 2 от Закона за наследството.
Договорът от 08.01.1985 година е договор за делба, независимо, че е наречен
договор за групов строеж. За същността на сделката е от значение съдържанието на
изявленията на сключващите я, а не наименованието, което са употребили. Уговорките по
съглашението, свързани една с друга, и целта, която преследват, по недвусмислен начин
показват, че договарящите прекратяват съпритежанието върху построеното – чл. 20 от ЗЗД.
Спазена е изискваната от закона форма по чл.35, ал. 1 от ЗС за такава сделка – писмена с
3
нотариална заверка на подписите. Самите обекти, възлагани в дял на съконтрагентите, са
изградени до степен – груб строеж, позволяваща да бъдат обект на вещни права.
Употребените в бъдеще глаголно време изрази по документа не само не
разколебават изводите за същността на волята на договарящите, а подчертават, че
прекратяването на съсобствеността е резултат на постигнатото съгласие – негова последица.
Че се касае за договор за делба, а не за договор за групов строеж, следва и от
изявленията на самия нотариус, удостоверил подписите на договарящите и разпоредил
вписването на договора. Ако договорът е за групов строеж, не е ясно защо нотариусът е
разпоредил вписването му. Чл. 192, ал. 2 от ЗТСУ (отм.), регламентиращ формата и
действието на договора за групов строеж, не предвижда вписване. Напротив, договорът за
делба подлежи на вписване – чл. 112, б.“г“ от ЗС. Извършеното вписване по косвен път
говори за същината на договора – че прекратява съсобственост, защото вписването на
сделки в имотен регистър е изчерпателно уредено в закона и не съществува никаква
причина да се вписват актове извън регламентираното. Такова вписване би било нищожно.
Сам по себе си фактът, че строителното разрешение и протоколът за
строителна линия са издадени на дата, близка до сключването на коментирания договор, не
води до извод, че сградата не била построена към този момент. Издаването на разрешение
за строеж и протокол за строителна линия предхождат строителството само в общата
хипотеза – тази, в която строителните работи се извършват по обичайния законов ред.
Строителството без такива актове на техническата администрация не само не влияе на
търпимостта на изграденото, но в хипотези като процесната – изграденото е допустимо по
действащите застроителни и регулационни планове, без да е нужно изменението им и
съответства на нормите за проектиране и строителство - води до узаконяването му с
последващо издаване на нужните строителни книжа, в това число разрешение за строеж и
протокол за строителна линия: чл. 162, ал. 1 във връзка с чл. 159, ал. 1, т. 3 от ЗТСУ (отм.).
Затова при нарочните показания на свиделетката Елена П., изявленията по
договора „за групов строеж“ и действията на нотариуса по вписването му, да се направи
извод, основан на датата на издаване на строителните книжа, че към 1985 година сградата
не е съществувала, би било произволно.
По иска за делба на второстепенната постройка.
Начинът по-който е декларирана пред данъчните власти от наследодателя на
страните и обстоятелството, че се намира в парцел, отреден за жилищно строителство,
показват, че се касае до обект с обслужващо, несамостоятелно значение - принадлежност
към главна вещ по смисъла на чл. 98 от ЗС. Подобно на мазетата и таванските помещения,
процесната постройка няма самостоятелна вещноправна характеристика и затова не подлежи
на делба.
Вън от това, обстоятелството, че в дворното место има обекти на различни
собственици поставя застроеното в парцела под режима на етажната собственост по чл. 38
4
от ЗС, а доколкото постройката има, както се е изразила ищцата, „второстепенно“
значение, тя се явява обща част и на това основание неподлежаща на делба – чл.38, ал. 3 от
ЗС. Собствениците на жилищните етажи могат да уговарят начин на ползване, в това число
и разпределение на ползването на постройката, но не й да търсят делбата й.
Искането на ответника Д.П. за разноски е неоснователно по изтъкнатите по-
горе съображения за защитната му позиция и по силата на чл. 78, ал. 1 и 3 от ГПК:
делбеният иск е уважен, интересите на страните не са разнопосочни и лисва основание за
ангажиране отговорността на ищцата за направените от ответника разноски. Затова такива
съдът не присъжда.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
Отменя, по реда на чл. 271 от ГПК, решението от 18.03.2021 година, постановено по гр. дело
№ 2493 по описа на Великотърновски районен съд за 2020 година в частта с която исковете
на К. Д. П. против ХР. Д. П. и Д. Д. П. за делба на жилище - втори етаж с две спални,
столова, дневна, кухня, коридор, баня, тоалетна и две тераси с площ от 117 кв.м. ведно с
прилежащите му тавански помещения и на гараж, югозападен, с площ от 12,70 кв.м., всички
построени в парцел XIII-104 в квартал 21 по плана на гр. Д., Великотърновско, са
отхвърлени като неоснователни, вместо което постановява:
Допуска извършването на делба на съсобствените между К. Д. П., ЕГН:**********, гр. Д.
ул. „И. В.“ № 3, ХР. Д. П., ЕГН: **********, гр. В. Т., ул. „И. В.“ № 3 и Д. Д. П., ЕГН:
**********, гр. В. Т., ул. „Б., № 20, жилище на втори етаж, с прилежащите му изба от 12,70
кв.м., северозападно и югоизточно тавански помещения с площ съответно от 11,65 кв.м. и
17 кв.м., югозападен гараж с площ от 12,70 кв.м., ведно с 50% идеални части от общите
части на сградата и отстъпеното право на строеж, построена в урегулиран поземлен имот
XIII-104 в квартал 21 плана на гр. Дебелец, Великотърновско, при квоти по една трета
идеална част за всеки съделител, на основание чл. 34 , ал. 1 и 2 от Закона за собствеността
във връзка с чл.5, ал. 1 от Закона за наследството.
Потвърждава решението в останалата обжалвана част.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в месечен
срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
5
1._______________________
2._______________________
6