Решение по дело №57508/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 7349
Дата: 22 април 2024 г.
Съдия: Венета Стоянова Георгиева
Дело: 20231110157508
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 20 октомври 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 7349
гр. София, 22.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 120 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АНЧ. КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20231110157508 по описа за 2023 година
Предявени са от „. ЕАД, ЕИК ., представлявано от ., със седалище и адрес на
управление: ГР.СОФИЯ, УЛ.ЯСТРЕБЕЦ №23Б, срещу С. К., за установяване в отношенията
между страните, че същият дължи на дружеството за цена на топлинна енергия сума в
размер на 594,88 лева, представляваща главница за цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за период от 01.05.2019 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за
период от 16.06.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 99,67 лева, представляваща
мораторна лихва за период от 15.09.2020 г. до 01.06.2023 г., сумата от 33,11 лева,
представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от
01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от 16.06.2023 г. до
изплащане на вземането, сумата 6,58 лева, представляваща мораторна лихва за период от
16.07.2020 г. до 01.06.2023 г., с правно основание на исковете чл.422 от ГПК във връзка с
чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. с чл.150 от ЗЕ.
Ищецът твърди, че ответникът е клиент на топлинна енергия за битови нужди по
смисъла на чл.153, ал. 1 от Закона за енергетиката за имот, находящ се в гр. София,
гр. София, ж.к. Връбница 2 бл. 635, вх. А, ет. 6, ап. 16, аб.№ 198290, за процесния период от
01.05.2019 г. до 30.04.2022 г., но не е изпълнил задължението си да заплати доставената в
имота му топлинна енергия за битови нужди в процесния период. Моли за присъждане на
разноски.
Ответната страна е подала в срока по чл. 131 от ГПК отговор на исковата молба,
като оспорва иска като неоснователен. Оспорва твърдението, че ответникът има
качеството на потребител, клиент по смисъла на ЗЕ. Не оспорва размера на начислената
1
топлинна енергия за периода. Прави възражение за изтекла погасителна давност за
вземанията. Моли съда да отхвърли исковата претенция. Претендира адвокатско
възнаграждение.
Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на страните, приема
за установено следното от фактическа и правна страна:
Ищецът е подал заявление по чл. 410 от ГПК на 16.06.2023 г. срещу ответника за
вземанията си, като е образувано ч.гр.д. № 33640/2023 г. на СРС, 120 състав. Заявлението е
било уважено, издадена е заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК,
която е връчена на длъжника, който от своя страна е депозирал в срока по чл. 414 от ГПК
възражение, поради което съдът е дал указания на заявителя за възможността да установи
вземането си по исков ред. Това обуславя правния интерес на ищеца от водене на
настоящото производство.
Видно от представените писмени документи по делото, ответникът е закупил
процесния имот с Договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на НДИ (л.14-
15, л. 17 от делото). Ето защо, съдът приема, че през процесния период като собственик на
имота ответникът има качеството на потребител на топлинна енергия, доставяна в него.
Съгласно Закона за енергетиката, когато едно лице е собственик, титуляр на вещно право на
ползване на имот в сграда с режим на етажна собственост, присъединена към абонатна
станция или нейно самостоятелно отклонение, се явява клиент на топлинна енергия (чл. 153,
ал. 1 от Закона за енергетиката) и е длъжен да заплаща топлинната енергия при условията и
по реда, определени в Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването (НТ), поради
което ответникът се явява потребител на топлинна енергия, доставяна в имота и дължи
плащането на стойността й. Възраженията на ответната страна са неоснователни, още
повече, че видно от списъка на етажните собственици в съответната сграда, където се
намира имотът, ответникът е вписан като собственик на процесния топлоснабдяем имот.
От изслушаната и приета по делото като компетентно изготвена и неоспорена от
страните съдебно-счетоводна експертиза, се установява, че към датата на проверката в
счетоводството на ищеца сумата не е погасена. Непогасената главница за периода възлиза на
594.88 лв. за топлинна енергия, както и главница за такса дялово разпределение – 33.11 лв.
Съответно лихвите за периода върху първата главница възлизат на 99.67 лв., а лихвата върху
таксата за дялово разпределение е в размер на 6.58 лв. Констатациите на вещото лице се
подкрепят и от писмените документи, представени от третото лице, неучастващо в процеса –
„Термокомплект“ ООД. Съдът приема, че тези суми са дължими от ответника.
Ответникът е навел възражение за погасяване на вземанията по давност. След
извършване на дължимата проверка, с оглед на това, че производството по чл. 422 от ГПК се
явява продължение на заповедното производство по чл. 410 от ГПК, съдът приема, че
давността е спряла с подаването на заявлението по чл. 410 от ГПК на 16.06.2023 г. С оглед
характера на вземането, същото се погасява с кратката тригодишна давност (чл. 111, б. „в“
от ЗЗД). При преценката дали вземанията са погасени по давност следва да се съобрази и
периода от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г., когато със закон е спряно течението на всички
2
давностни срокове, поради обявеното извънредно положение в страната, свързано с
пандемичната обстановка. Съобразявайки горното, съдът приема, че с давност биха били
погасени всички вземания на ищеца, станали изискуеми преди 08.04.2020 г. Такива се
оказват, съгласно дадените от вещото лице данни в констативната част на заключението
сумата от 171.05 лв. главница за доставена топлинна енергия в имота, лихви за забава върху
тази сума от 32.57 лв. Останалите суми попадат извън погасителния период и се явяват
дължими, а именно: главница за топлинна енергия в размер на 423.83 лв., лихви върху тази
главница в размер на 67.10 лв., главница за услугата дялово разпределение в размер на 33.11
лв. и лихви върху тази главница в размер на 6.58 лв.
С оглед установеното, следва исковите претенции да се уважат само за непогасените
по давност вземания, а в останалата част, като погасени по давност, да бъдат отхвърлени.
При този изход от спора и двете страни имат право на разноски, съразмерно на
уважената, респективно отхвърлената част от иска. Ищецът е направил разноски в общ
размер на 75.00 лв. за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в заповедното
производство, както и в исковото в общ размер на 375.00 лв., в това число за държавна
такса, за депозит за вещо лице, както и сумата от 100 лв. за юрисконсултското
възнаграждение в настоящото производство, определено по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК.
Общо разноските на ищеца възлизат на 450.00 лв. за двете производства, като съразмерно на
уважената част от иска срещу ответника му се следва сума в размер на 325.21 лв. за двете
производства.
Ответникът също има право на разноски, съразмерно на отхвърлената част от
исковете. Ответникът е направил искане за присъждане на адвокатско възнаграждение по
реда на чл. 38, ал. 1 от Закона за адвокатурата в полза на представлявалия го адвокат в
заповедното производство, като в двете производства се претендира адвокатско
възнаграждение. В полза на процесуалния представител на ответника следва да се присъди
сума от 222.40 лв. за двете производства за предоставена безплатна помощ в заповедното и в
исковото производство, съразмерно на отхвърлената част от исковете.
С оглед на горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА за установено в отношенията между страните “Топлофикация София” ЕАД,
ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Ястребец № 23Б, представлявано
от Александър Александров и Б. А. П. с ЕГН: **********, гр. София, ж.к. ВРЪБНИЦА-2,
бл. 635, вх. А, ет. 6, ап. 16, съдебен адрес: гр. София, ул. Владайска № 35, ет. 3, офис 1, чрез
адвокат С. К., че Б. А. П. с ЕГН: ********** дължи на “Топлофикация София” ЕАД, ЕИК .,
на основание чл. 422 от ГПК във връзка с чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. с чл.150 от ЗЕ и чл. 86
от ЗЗД, сумата от 423.83 лв. (четиристотин двадесет и три лева и осемдесет и три стотинки)
за главница за топлинна енергия, доставяна в имота в периода от 09.04.2020 г. до 30.04.2021
г., ведно със законната лихва за забава върху тази сума, считано от 16.06.2023 г. до
3
окончателното плащане на сумата, лихви върху главницата за топлинна енергия в размер на
67.10 лв. (шестдесет и седем лева и десет стотинки), главница за услугата дялово
разпределение в размер на 33,11 лв. (тридесет и три лева и единадесет стотинки),
представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от
01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от 16.06.2023 г. до
изплащане на вземането, сумата 6,58 лв. (шест лева и петдесет и осем стотинки),
представляваща мораторна лихва за период от 16.07.2020 г. до 01.06.2023 г., като отхвърля
исковете над тези размери и до пълните такива, присъдени със заповед по чл. 410 от ГПК по
ч.гр.д. № 33640/2023 г. по описа на СРС, 120 състав, като неоснователни, поради погасяване
на вземанията по давност по реда на чл. 111, б. „в“ от ЗЗД.
ОСЪЖДА Б. А. П. с ЕГН: **********, гр. София, ж.к. ВРЪБНИЦА-2, бл. 635, вх. А,
ет. 6, ап. 16, да заплати на “Топлофикация София” ЕАД, ЕИК ., със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. Ястребец № 23Б, представлявано от Александър Александров,
сумата от 325.21 лв. (триста двадесет и пет лева двадесет и една стотинки) за разноски в
исковото и заповедното производства, съразмерно на уважената част от иска срещу
ответницата и на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА Топлофикация София” ЕАД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление:
гр. София, ул. Ястребец № 23Б, представлявано от Александър Александров да заплати на
адвокат С. К. К. от САК с адрес на кантората: гр. София, ул. Владайска № 35, ет. 3, офис 1,
за предоставена безплатна правна помощ на ответника в заповедното и исковото
производство адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1 от ЗАдв. В общ размер
за двете производства 222.40 лв. (двеста двадесет и два лева и четиридесет стотинки),
съразмерно на отхвърлената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4