Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е    №................

 

                 град Свиленград, 04.10.2018година

 

                         В ИМЕТО НА НАРОДА

 

         РАЙОНЕН СЪД СВИЛЕНГРАД, наказателна колегия, в публично съдебно заседание на първи октомври две хиляди и осемнадесета година, в състав:                                                      

                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: Добринка Кирева

 

при секретар Ангелина Добрева, като разгледа докладваното от Председателя Административно - наказателно дело №315 по описа за 2018година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.

            Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ №7/2018 от 30.05.2018 година на Зам.Началника на Митница - Бургас, с което на  В.С./VICTOR SVERA/ ,роден на ***г.,гражданин на Република Молдова с постоянен адрес ***  за нарушение на чл.238в, ал.1  от Закона за митниците/ЗМ / на основание чл.238в, ал.1 от Закона за митниците/ЗМ/ е наложено административно наказание “ГЛОБА” в размер на 1000,00 лв. и е постановено  ЗАДЪРЖАНЕ  от В.С.  за обезпечаване на част от глобата на настоящото постановление: сумата  в  размер на 500.00евро.

            Недоволен    от горепосоченото наказателно постановление  е останал жалбоподателя,който обжалва горецитираното в законопредвидения за това срок. Същият в жалбата си не излага доводи ,като твърди,че такива ще изложи в съдебно заседание след запознаване с материалите приложени по АНПр.,единствено моли съда да отмени обжалваният акт като неправилен и незаконносъобразен.

           В съдебно заседание  не се явява ,и не се представлява.

           Административнонаказващият орган /АНО/ - Зам.Началника на Митница - Бургас чрез процесуалният си представител ,оспорва жалбата. Счита  обжалваното НП за правилно и  законосъобразно. Моли същото да бъде потвърдено.

          В съдебната фаза ангажира гласни и писменни доказателства.

          Районна прокуратура – Свиленград, не изпраща представител и не взема становище.

         Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следното от фактическа страна :

На 22.12.2017годи. около 11,00часа  на Митнически пункт Капитан Андреево на трасе „Входящи леки автомобили и автобуси”  на път от Република Турция за Република Латвия влязъл в страната товарен автомобил  на транспортна фирма „ SC TRANSLIDER-LI”  с рег.номер на влекача ВRТL777, шаси УV2АSWОА19А682006 и полуремарке "SHMITZ" с регистрационен номер ВR777ТL, шаси № WS8М00000005067687,управляван от жалбоподателя. Същият представил тир карнет АХ91439461, MRN № 17BG00101502413448/ 22.12.2017г.,фактури и ЧМР,с които декларирал превозвания товар.

 По същото време на работа на горепосочения МП  изпълнявал служебните си задължения митническия инспектор св.Д.Т.Н.. Преди предприемане на митническа проверка, св. Д.Т.Н., приканил лицето да обяви и да декларира носените от него стоки –вкл. акцизни такива и валутни ценности,  в отговор на което ,водача не декларирал нищо освен превозваните с тирка карнета АХ91439461 стоки.

Товарният автомобил бил изпратен за пролъчване с рентгенова апаратура. След проверката от служители от отдел „Рентгенови системи", същите отбелязали две зони  проверка, а именно в двата външни шкафа за инструменти на ремаркето.

            На основание чл.16, ал.1, т.1  от ЗМ, митническият служител св.Д.Т.Н., съвместно с Георги Тодоров Георгиев и Атанас Христов Борисов - служители в отел "Рентгенови системи",   извършили митническа    проверка на отбелязаните с подозрителни зони, при която открили в специално изграден за целта тайник, състоящ се от изработено за целта двойно дъно, на двата външни шкафа за инструменти, укрити и недекларирани 73 пакета, обвити с кафява хартия. Всеки пакет по 3/три/ по-малки пакета с по 10 000  броя акцизни бандероли на Република Беларус - общо 2 190 000 /два милиона сто и деветдесет хиляди/ броя , акцизни бандероли на Република Беларус.

        За извършеният физически преглед на автобуса от страна на св.Д.Т.Н. бил съставен протокол за извършена митническа проверка   №4895/22.12.2017г. ,в който били описани откритите вещи и начина им на укриване  и в който било отразено,че вещите предмет на административното нарушение са собственост на жалбоподателя,който протокол бил подписан , от  митническия служител посочен по-горе,така и от жалбоподателя,без лицето да впише в него обяснения или възражения относно констатираното по време на прегледа.

На основание чл.229, ал.1 от ЗМ, сумата от 500.00  евро била задържана с разписка за задържане №0114736/22.12.2017г., за обезпечаване на евентуални вземания по съставения АУАН №2636/22.12.2017г. Сумата  била заприходена по избирателната сметка на Митница Бургас с преводно нареждане №*********/28,12.2017г.

При този резултат от цялостния митнически контрол и след откриване на деянието и неговия извършител, както и изясняване на механизма на същото и неговия предмет, свидетелят Д.Н.Т. пристъпил към съставянето на акт за установяване на митническо нарушение, против нарушителя.

Това процесуалното действие се извършило присъствено – с личното участие на нарушителя, както и на митническия служител– Д.Л.Г., след приключване на проверката и на същата дата- 22.12.2017г.

В съставения АУАН № 2636/22.12.2017г, актосъставителят Д.Н.Т., изложил подробно фактическо описание на нарушението и изпълнителната му форма, и др. обективни признаци, както и обстоятелствата при неговото извършване, налице са и останалите изискуеми реквизити.

В съответствие с обективираните в акта фактически твърдения,  нарушителя бил привлечен към административно-наказателна отговорност за деяние, представляващо „при преминаване през държавната граница използвал превозно средство товарен автомобил подробно описан с неговите белези ,в който е установено наличието на тайник по смисъла на парг.1,33 от допълнителните разпоредби на ЗМ”, като същото правно е квалифицирано с  нормата чл. 238в,ал.1 ЗМ – административно-наказателен състав, вписан и твърдян за  осъществен, с констатиращия акт /АУАН/.

АУАН е предявен –надлежно и връчен на жалбоподателя -лично, който с полагане на саморъчен подпис удостоверил получаването на екземпляр от същия. Разписката за връчване надлежно датирана и подписана е инкорпорирана в самия акт. В същия жалбоподателя  не е  вписал,че има възражения и таков съответно не е подадено в законоустановения за това срок.

           Сезиран с надлежно с така съставения АУАН и въз основа на същия,Заместник – началника на Митница Бургас е издал на 30.05.2018г  процесното НП №7/20418  от 30.05.2018г  на Зам.Началника на Митница - Бургас, с което на  В.С./VICTOR SVERA/, роден на ***г.,гражданин на Република Молдова с постоянен адрес ***  за нарушение на чл.238в, ал.1  от Закона за митниците/ЗМ / на основание чл.238в, ал.1 от Закона за митниците/ЗМ/ е наложено административно наказание “ГЛОБА” в размер на 1000,00 лв. и е постановено  ЗАДЪРЖАНЕ  от В.С.  за обезпечаване на част от глобата на настоящото постановление: сумата  в  размер на 500.00евро.

          В издадения санкционен акт, АНО е възприел изцяло фактическите констатации изложени в АУАН, както и основната правна квалификация на нарушението, дадена от контролния орган –чл.238в,ал.1 ЗМ.

Обжалваното НП е редовно връчено – на пълномощника на жалбоподателя –на 08.06.2018г.,  по пощата  препоръчано, с обратна разписка –известие за доставяне, приложена л.17 от АНПр, която е надлежно датирана и подписана, с облезяване за получаването му.

Представените по делото Заповед № 4133/03.06.2016г.  и Заповед № ЗАМ – 556/32-127893/11.05.2017г. –двете на Директора на Агенция митници, доказват материалната компетентност на АНО по отношение на Заместник – началника на Митница Бургас,  по силата на делегирано от наказващия орган по закон, съгласно на чл.231 ЗМ, това му правомощие на определени длъжностни лица, в частност посочената длъжност, както и възлагане изпълнението на нейните функции на конкретния субект, на основание нарочна заповед.

Така приета за установена фактическа обстановка, кореспондираща с  изложената в НП, респ. и АУАН, съдът изведе въз основа  анализа на писмените и гласни доказателства, събрани  и приобщени по съответния процесуален ред, в хода на производството, които са напълно безпротиворечиви и взаимно допълващи се. Тяхната доказателствена стойност, не се оспори от страна на жалбоподателя, който и не е ангажирал насрещни доказателства,  в подкрепа на твърденията си по жалбата. Свидетелските показания на разпитаният по делото свидетел – Д.Н., съдебният състав  кредитира изцяло с доверие, предвид липсата на противоречия , тяхната систематика и взаимно допълване, като те са в цялостна корелация и с писмените доказателствени средства. Според начина на формиране показанията му се основават на преки, непосредствени възприятия на свидетелият, т.е. представляват пряко, първично доказателство, като в съдържимата се в тях информация е с ясна и точна конкретика за фактите, вкл. и с оглед възпроизведените предпроцесуални признания на нарушителя. Поради това и при липса на индиции за предубеденост на свидетелият, съдът даде вяра на показанията на същият и ги възприема за достоверни. А досежно доказателственият им ефект, същите са пряко относими към изпълнителното деяние на процесното нарушение, авторството и времето на извършването му, като потвърждават влизането на жалбоподателя в страната, идвайки от Р Турция; извършването на митническа проверка на жалбоподателя  и намирането на конкретното количество акцизни бандероли за цигари укрити от  същия в управялваното от него МПС в специално пригоден за това тайник.

  Идентична правна оценка се налага и относно писмените доказателства, приложени в преписката, приобщени по реда на чл.283 НПК, вр.чл.84 ЗАНН,   които  не се оспориха от която и да е от страните, като съдът също ги кредитира за достоверни по съдържанието им спрямо възпроизведените в тях факти, респ. автентични по признак – авторство. 

Въз основа на така приетата за установена фактическа обстановка, съдът от правна страна формира следните изводи:

Жалбата е подадена в преклузивния срок за обжалване, от легитимирано  лице и е процесуално допустима.

Преценена по същество, тя е неоснователна, за което се излагат следващите правни  съображения:

  При съставянето и издаването на АУАН и НП са спазени и процесуалните срокове, установени в чл.34 от ЗАНН.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, в кръга на службата му и в предписаната от закона форма.

В резултат на проведената служебна проверка и контрол настоящата съдебна инстанция констатира, че в хода на административно-наказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при издаване на НП,които да обуславят неговата незаконосъобразност.

В съставения административно-наказателен акт е дадено точно описание на извършеното административно нарушение и са посочени нарушените законови разпоредби.

В случая отговорността на въззивника е била ангажирана на основание  чл. 238в ал.1 от ЗМ. Същата предвижда наказание глоба от 200 до 1000 лв за лице, което при преминаване през държавната граница използва превозно или преносно средство, в което е установено наличието на тайник.

Съгласно дефиницията по §1, т.ЗЗ от ДР на ЗМ "Тайник" е специално изработена или пригодена кухина в превозното или преносното средство, различна от кухините, които са част от оригиналната конструкция на производителя.

Безспорно по делото се установи от свидетелските показания на разпитания по делото митнически служител св.Н., че в двата външни шкафа за инструменти на ремаркето има специално изграден за целта тайник, състоящ се от изработено за целта двойно дъно, на двата външни шкафа за инструменти, което безспорно отговаря на формулираното в §1, т.ЗЗ от ДР на ЗМ, доколкото е различна от кухините, представляващи част от оригиналната конструкция на производителя.

Изпълнителното деяние на нарушението по цитирания законов текст се изразява в използването, при преминаване на границата, на превозно или преносно средство от дееца, в което е установено наличието на тайник. Т.е. законодателят е предвидил забрана за използване на такива средства - преносни или превозни, във връзка с действащия митнически контрол и обществените отношения, който се охраняват по този ред, за което е предвидил и съответната санкция. Съставът на цитираното нарушение урежда изпълнително деяние на просто извършване, осъществявано чрез противоправно действие. За неговата съставомерност, релевантни и изсикуеми са два елемента - преминаване на държавната граница, както и това преминаване да е осъществено чрез използване на превозно или преносно средство, в което се намира тайник, като относно последното понятие е налице легална дефиниция както се посочи по горе , установена в параграф 1, т.ЗЗ от ДР на ЗМ (това е специално изработена или пригодена кухина в превозното или преносното средство, различна от кухините, които са част от оригиналната конструкция на производителя).

 

 

 

 

Решаващия съдебен състав приема, че всички тези обективни признаци, са установени по несъмнен и безспорен начин както в настоящото производство, така и в хода на проведеното АНП. Безспорно разпитания по делото свидетел, чиито показания съдът кредитира като обективни, пълни и непротиворечиви пряко потвърждават обективното наличие на създадени отвори и кухини в конструкцията на процесното МПС формиращи двойно дъно с достъп до него. Достъпа до оформената кухина, местоположението й получено в резултат на обработка и манипулация с технически средства на съществуващи елементи от конструкцията на тази част от ремаркето дава основание да се приеме, че същите са били пригодени като такива именно с тази цел и предназначение На тази доказателствена основа и установените характеристики на откритите съществуващи кухини, съдът приема за безспорно и категорично установено, че те представляват именно тайник по смисъла на ЗМ -§ 1 от ДР на ЗМ. Поради това, закономерно се налага и следващия правен извод за осъществено от обективна страна, изпълнителното деяние на нарушението по  чл. 238в ал.1 ЗМ.

 

 

 

 

Самия факт, че там са били открити акцизни бандероли за цигари дава допълнителен аргумент на решаващия състав да заключи, че в случая се касае именно за тайник в смисъла изложен по - горе.

 

 

 

 

Установено е и авторство на деянието, а именно лицето жалбоподател, което е и водач на процесния автомобил, както и факта, че същия е преминал през границата на страната с него.

 

 

 

 

Изложеното дава основание на съда да приема, че по безспорен начин е установено от обективна страна извършването на твърдяното в наказателното постановление нарушение от страна на жалбоподателя.

 

 

 

 

От субективна страна нарушението е извършено виновно, при форма на вината пряк умисъл - жалбаподателят е съзнавал общественоопасните последици на извършеното от него (съзнавал е, че използва МПС в което е бил изграден тайник, както и че е преминал през границата на страната), предвиждал е тяхното настъпване, като от волева страна е искал те да настъпят. Следва да се отбележи, че жалбоподателят е бил наясно с нормативните изисквания по отношение режима на преминаване на държавната граница, вкл. и забраната да не се използва при преминаването на границата превозно средство в което съществува тайник. Той очевидно е пренебрегнал и не е съобразил поведението си с това изискване, съставляващо законовото предписание. От друга страна и в случай, че обсъжданата забрана не му е била известна, жалбоподателят е бил длъжен и е следвало да я знае, поради което незнанието му не изключва виновността и неговия умисъл, а и законът не изисква непременно умисъл в поведението, в т.ч. и знание за наличието на тайник в използвания автомобил от дееца, доколкото вината може да е във формата на непредпазливост, тъй като специалният закон не я изключва, обратно непредпазливите деяния не се санкционират само по изключение, а последното не е налице за конкретния административнонаказателен състав.

 

 

 

 

С оглед изложеното се налага извода, че административнонаказващият орган правилно и законосъобразно е установил, че жалбоподателят е осъществил състава на нарушението по чл. 238в ал.1 от Закона за Митниците, предвид на което административнонаказателната му отговорност е ангажирана правилно и основателно.

Съдът намира, че определеното спрямо жалбоподателя наказание е в съответствие с разпоредбата на чл. 27 от ЗАНН и отговаря на целите по чл. 12 от ЗАНН,  като не са налице основания за прилагане разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, т.е. не е налице „маловажен случай” на административно нарушение. При тълкуване на посочената норма /чл. 28/ следва да се съобразят същността и целите на административнонаказателното производство, уредено в ЗАНН, като се има предвид и субсидиарното приложение на НК и НПК. Административно наказателният процес е строго регламентирана дейност, при която за извършено нарушение се налага съответно наказание, като прилагането на санкцията е винаги въпрос на законосъобразност. В случая с НП е наложено административно наказание глоба за неизпълнение на задължение към държавата, регламентирано в ЗМ. Поначало обществената опасност на този вид нарушения е определена от законодателя като висока, тъй като същите представляват неизпълнение на задължения към държавата при осъществяване на финансовата й дейност. Именно поради това и нормативно определените минимуми на административни наказания за тях са във висок размер, като извършеното нарушение няма отношение при преценката за наличието или значителността /респ. липсата или незначителността/ на вредните последици и не представлява смекчаващо отговорността обстоятелство, което пък да влияе на обществената опасност в контекста на легалната дефиниция на маловажния случай по чл. 93, т. 9 от НК. С оглед на изложеното настоящият състав приема, че не са налице основанията за прилагане на чл. 28 от ЗАНН, което по правните си последици представлява освобождаване на нарушителя от административно- наказателна отговорност.

При определяне размера на глобата ,съдът намира ,че АНО не е отчел всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства на нарушителя, като е наложил наказание в максимален размер, посочен в закона. Съдът приема за смегчаващи отговорността обстоятелства това , че жалбоподателят е няма други наложени наказания за този вид административно нарушение, както и няма данни същият да е нарушавал друг път законите на Р.България ,същият е в сравнително млада възраст, не е осъждан и няма данни да има противообществени или криминални прояви  ,като оттегчаващи обаче следва да се вземе впредвид  укритата от жалбоподателя стока. Съдът намира, че така определеното наказание в максимален размер /1000лева/е завишено, като едно наказание граничещо към минималния размер би изпълнило целите на наказанието - да предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на установения правен ред и да въздейства възпитателно и предупредително върху останалите граждани така както визира чл. 12 от ЗАНН. Предвид изложеното съдът намира, че жалбата е частично основателна в частта, в която е наложено административно наказание глоба в размер на 1000,00 лв. , поради което наказанието се явява твърде завишено и следва да бъде намалено на глоба в размер на 200,00лева, който размер счита за справделив и адекватен за извършеното от страна на жалбоподателя ,съобразен с неговото социално положение.       

 

  Водим от изложеното   и на основание чл.63, ал.1  от ЗАНН, съдът

                                      Р  Е   Ш  И  :                              

 

 

        ИЗМЕНЯ  Наказателно постановление НП/ №7/2018 от 30.05.2018 година на Зам.Началника на Митница - Бургас, с което на  В.С./VICTOR SVERA/ ,роден на ***г.,гражданин на Република Молдова с постоянен адрес ***  за нарушение на чл.238в, ал.1  от Закона за митниците/ЗМ / на основание чл.238в, ал.1 от Закона за митниците/ЗМ/ е наложено административно наказание “ГЛОБА” в размер на 1000,00 лв. и е постановено  ЗАДЪРЖАНЕ  от В.С.  за обезпечаване на част от глобата на настоящото постановление: сумата  в  размер на 500.00евро

         ,като вместо това налага на същия административно наказание “ГЛОБА” в размер на 200лева.

 

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред ХАС в 14-дневен срок от съобщението на страните.

 

                                                                 

                                               Районен съдия:...........................