Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 66/10.06.2019г.
гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският
апелативен съд - гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и втори
май, двехиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА
ДОНЧЕВА
РОСИЦА СТАНЧЕВА
при участието на секретаря Ю.К.,
като разгледа докладваното от съдията Д.
Джамбазова в.гр.дело № 227/19 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по въззивни жалби,
подадени от пълномощника на В.И.С. и на М.И.С., двете от гр.Варна срещу решение
№ 40/11.01.2019 г. по гр.д.№ 160/18 г. на Окръжен съд – Варна, с което е уважен
предявеният от П.Д.П. иск по чл.108 от ЗС и са отхвърлени възраженията: за присъждане на суми, представляващи разходи за материали, СМР и довършителни работи и за
право на задържане. Оплакванията са за неправилност поради нарушение на закона,
с молба за отмяна.
В
подадени писмени отговори и в съдебно заседание пълномощникът
на П.Д.П. оспорва въззивните жалби.
Въззивните жалби са подадени в срок и от
надлежни страни и са процесуално допустими. След като прецени доказателствата по делото – поотделно
и в тяхната съвкупност, Варненският апелативен съд приема за установено
следното:
Предявен е
иск по чл.108 от ЗС от П.Д.П. срещу М.И.С. и В.И.С., за признаване за
установено в отношенията на страните, че ищецът е собственик на описан в
исковата молба недвижим имот, находящ се в гр.Варна, ул.“Капитан Райчо“ № 60,
ет.1, апартамент № 4 и за осъждане на ответниците за предаване на владението.
Оспорвайки иска, ответниците се позовават на придобиване на имота по давност.
Предвид извършването на множество ремонтни дейности и подобрения от м.06.2015 г.
до м.12.2017 г. и на довършителни работи след въвеждане на сградата в експлоатация, ответницата
С. претендира обща сума в размер на 37225 лв. и прави възражение за
право на задържане на имота, на основание чл.72 ал.3 от ЗС, до изплащане на
дължимите суми за подобрения.
Ищецът оспорва претенцията за подобрения по вид и по размер и при условията
на евентуалност прави възражение за прихващане със сумата от 24000 лв. - обезщетение за ползването на имота за периода
от 25.05.2013 г. до 25.05.2018 г.
Не се спори между страните, установява се от приложените писмени
доказателства, чe с нот.акт № 146, т.ХIII, дело №
3626/18.03.1997 г. на нотариус при ВРС ищецът е закупил от СД”Калива-05-Милка
Калоянова и сие” – Варна право на строеж върху апартамент № 4 на първи етаж със
застроена площ 55,18 кв.м., заедно с изба № 6 с площ от 6,05 кв.м. и 2,7771% ид.ч. от общите части на сградата, предвидена за изграждане с КЗСП, както
и ид.ч. от дворното място, находящо се в гр. Варна, ул.”Кап. Райчо” № 60,
цялото с площ от 340 кв.м., представляващо парцел X-5 в
кв.288 по плана на 9 подрайон на гр. Варна.
С нот.акт № 34, том I, рег.№
2553, дело № 34 от 2010 г. на нотариус Б. Василев е учредена ипотека за обезпечаване
на вземанията на „Райфайзен България” ЕАД към ищеца по отпуснат му кредит в
размер на 15 579,97 евро.
По делото са събрани гласни доказателства:
Сочените от ищеца свидетели Г. и З. установяват, че ищецът и ответницата С. живеели на семейни начала в
неговата вила във Виница и в процесния апартамент. След раздялата им - в началото на 2016 г., двете ответници продължили да
обитават апартамента на П.. С първия свидетел споделяли притесненията си да не
бъдат изгонени от имота. Ищецът ги оставил да живеят там, тъй като отглеждали малкото
дете на втората ответница – докато си намерят жилище.
Сочените от ответниците свид. П.
и свид. С. установяват
съжителството в процесния апартамент на семейни начала между ищеца и първата ответница
и фактът, че ищецът пътувал с кораби на дълги рейсове – около шест месеца, като
впоследствие в апартамента се пренесла и втората ответница с малкото си дете.
Довършителните работи в жилището, издадено от строителя по БДС, били
организирани от ответницата С. през 1997- 98 г. По-късно бил извършен ремонт и
модернизиране на жилището, за който плащала същата ответница, но свидетелите не
установяват с чии средства са плащани ремонтните дейности.
По делото са приложени писмени доказателства,
установяващи извършени от ищеца плащания за данък сгради, такса за битови
отпадъци и разходи за ВиК и доказателства за извършени разходи от ответницата С.,
оспорени от ищеца.
Заключението на назначената СТЕ установява, че в резултат от извършените в
апартамента необходими и полезни подобрения, стойността му е увеличена с 16464.00
лв., с включена 10% печалба за строителя и 20% ДДС, а стойността на подвижното обзавеждане е 966.00 лв.
Заключението на допуснатата ССЕ определя пазарния наем за жилището в периода
25.05.2013 г. – 25.05.2018 г., в размер на 23136лв.
Въз основа на представените доказателства, съдът е направил правилен извод
за доказаност на правото на собственост на ищеца върху процесния недвижим имот,
придобито по чрез правна сделка – покупко-продажба с нот.акт № 146, т.ХIII,
дело № 3626/18.03.1997 г. на нотариус при ВРС. Върху собствения си имот ищецът
е учредил в полза на „Райфайзен България” ЕАД договорна ипотека по отпуснат му
на 15.03.2010 г. кредит, с нот.акт № 34, том I, рег.№
2553, дело № 34 от 2010 г. на нотариус Б. Василев.
При липсата на спор между страните, че ответниците владеят имота, съдът е
обсъдил позоваването им на изтекла придобивна давност.
Въз основа на всички доказателства по делото – на
приложените от ответниците писмени доказателства и на свидетелските показания,
съдът е направил извод, че двете ответници са установили фактическа власт върху
имота с намерение да го своят най рано през 2009 г., когато имали семейни
проблеми. Дотогава ищецът и ответницата С. са живели на съпружески начала и в
апартамента, и във вилата на ищеца в кв.“Виница“, като след 2009 г. в
апартамента е живяла и ответницата С.. Следователно, до 2009 г. ищецът – като собственик
на имота, е осъществявал владение върху него и е участвал при извършваните
ремонтни дейности.
Събраните гласни доказателства установяват, че
живеейки в апартамента, ответницата С. е поддържала имота в рамките на
необходимата грижа. С оглед липсата на действия, отблъскващи установеното
владение и на заявени претенции за имота след учредяването на договорна ипотека
през 2010 г., правилно съдът е приел, че грижите за имота са действия по
смисъла на чл.68 ал.1 от ЗС, а от презумпцията на чл.69 от ЗС се предполага, че
упражняващият фактическата власт държи вещта за себе си.
Доколкото владението не е установено на правно
основание, годно да направи владелеца собственик, осъществяваното от ответниците
владение е недобросъвестно. От момента на установяване на фактическа власт през
2009 г., до предявяване на ревандикационния иск на 28.12.2017 г., в
полза на ответниците не е изтекла 10-годишна придобивна давност, поради което
те не са придобили собствеността на това основание.
Тъй като осъществяваното от ответниците владение върху
имота е без основание и с оглед доказателствата за упражняваната от тях
фактическа власт върху имота към момента на предявяване на иска, претенцията по
чл.108 от ЗС е основателна.
Неоснователно е възражението на ответницата С. за заплащане от
ищеца на извършените от нея подобрения в имота и за право на задържане, на
основание чл.72 ал.3 от ЗС, до заплащане на стойността им.
Не са представени доказателства, установяващи влагането
на лични на ответницата парични средства за твърдяните подобрения и
строително-монтажни работи. Събраните гласни доказателства установяват, че през
част от периода на извършването им – от 2015 г. до 2017 г.,
тя е била в близки отношения с ищеца, с когото се разделили в първите месеци на
2016 г., поради което липсва установеност относно спорния факт за произхода на
вложените парични средства в претендираните подобрения.
Предвид качеството й на недобросъвестен владелец, съобразно
чл.73 ал.2 и чл.74 от ЗС, ответницата С. има право на вземане за необходимите
разноски, при наличието на доказателства, че разходите са били обективно
необходими за запазване на имота и на разноски, довели до увеличаване на стойността
му. Доказателства за установяване на тези факти не са представени, поради което
правилно съдът е приел възраженията за заплащане на стойността на разходите
за материали, строително-монтажни работи и разходи за довършителни работи при въвеждане на сградата в
експлоатация, както и за право на задържане, за неоснователни.
Обжалваното решение следва да бъде потвърдено, като въззивниците заплатят на въззиваемия сумата от 2200.00
лева – разноски по водене на делото пред настоящата инстанция.
По изложените съображения, Варненският апелативен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №
40/11.01.2019 г. по гр.д.№ 160/18 г. на Окръжен съд – Варна.
ОСЪЖДА М.И.С.,
ЕГН ********** и В.И.С., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТЯТ на П.Д.П., ЕГН **********,***,
сумата от 2200 лева – разноски по водене на делото пред настоящата инстанция.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едномесечен срок от
съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.