№ 16668
гр. София, 16.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 164 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА В. НЕДЕВА
при участието на секретаря ЕВА ЮЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. НЕДЕВА Гражданско дело №
20221110152580 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149, ал. 1, т. 3 от ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от ...,
ЕИК ... срещу В. Б. С., ЕГН **********, като собственик на топлоснабден имот, находящ се
в ..., с присъединен абонатен № ..., с искане да бъде признато за установено, че дължи
сумата от 2066,33 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия
за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва от 22.06.2022 г., до
окончателното й изплащане; сумата от 274,97 лв., представляваща лихва за забава за
периода от 15.09.2020 г. до 09.06.2022 г., сумата от 61,40 лв., представляваща главница за
ДР за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва от датата на
подаване на исковата молба- 22.06.2022 г., до окончателното й изплащане и сумата от 11,90
лв., представляваща лихва за забава за периода от 01.07.2019 г. до 09.06.2022 г., за които
суми има издадена в полза на ищеца заповед за изпълнение от 28.06.2022 г. по ч. гр. дело №
33536/2022 г. по описа на СРС, 164-и състав.
В исковата молба ищецът ..., ЕИК ..., поддържа, че ответницата В. Б. С., ЕГН
**********, в качеството й на собственик на топлоснабден имот, находящ се в ..., с
присъединен абонатен № ..., по смисъла на 153, ал.1 от ЗЕ се явява клиент на топлинна
енергия за битови нужди относно топлоснабдявания имот. Твърди се, че продажбата на
топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни Общи условия,
които имат характер на договор между топлопреносното предприятие и потребителя, а
1
именно одобрените ОУ, влезли в сила на 11.07.2016 г., за продажба на топлинна енергия от
... на потребители за битови нужди, които са в сила и съответно са относими към процесния
период. Поддържа, че с ОУ от 2016 г. е установено задължение за изплащане на месечните
задължения в определения за това срок, считано от 45-дни след изтичане на срока, за който
се отнасят, като обезщетение за забава се начислява само по изготвените изравнителни
сметки и то в случай, че задължението не бъде заплатено в посочения 45-дневен срок от
издаването на ОФ. Твърди, че топлоснабденият имот се намирал в сграда-етажна
собственост, в която разпределението на топлинна енергия било извършвано от ... съобразно
сключения между това дружество и сградата в етажна собственост договор. Ищецът моли
съда да признае за установено, че ответницата му дължи заявените суми. Правният интерес
от предявените искове ищецът обосновава с подаденото от ответницата възражение по чл.
414 ГПК срещу издадената за посочените суми в негова полза заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК и с даденото указание от съда в разпореждане по ч. гр. дело № 33536/2022 г. по
описа на СРС, 164-и състав. Претендира разноски. Ищецът представя писмени доказателства
и сочи допълнителни такива, в т.ч. изслушване на съдебно-техническа експертиза и
съдебно-счетоводна експертиза, които да отговорят на поставени в исковата молба въпроси,
касаещи топлоснабдяването и заплащането на отоплителната услуга през процесния период.
Прави искане да бъде приложено за послужване ч. гр. дело № 33536/2022 г. по описа на
СРС, 164-и състав. В о.с.з. се явява представител на дружеството по пълномощие, който не
оспорва да има сключено с ответника споразумение за разсрочено плащане на
задълженията, по което С. е заплатила първата вноска в размер на 30 % от общо дължимите
суми.
По искане на ищеца, като трето лице-помагач в производството е конституирано
дружеството за дялово разпределение „...“ ООД, което излага становище за основателност
на предявените искове и представя доказателства във връзка с извършеното в процесния
период дялово разпределение.
Ответницата В. Б. С., ЕГН **********, редовно уведомена на 30.10.2022 г., в срока по
чл. 131 ГПК не подава отговор на исковата молба, не релевира възражения и не прави
доказателствени искания. В проведеното по делото открито съдебно заседание, се явява
лично и признава исковете. Твърди да е сключила споразумение с ищеца за разсроченото
плащане на дължимите суми, който факт не се оспорва от ....
Съдът, след като взе предвид доводите на странитеq след оценка на събраните по
делото доказателства и като съобрази признанието на исковете, заявено от ответника,
намира следното:
Съдът е обявил с доклада по делото, приет за окончателен без възражения от
страните, че всички въведени от ищеца с исковата молба твърдения касаят безспорни между
страните факти, предвид изявлението на ответницата, че признава задълженията си по
основание и размер, в т.ч. качеството си на потребител на ТЕ за процесния период, като
собственик на топлоснабдения имот, с посочения в ИМ адрес, по който повод е сключила и
споразумение за разсроченото им плащане.
2
По делото няма представени доказателства за реално заплатени суми към датата на
приключване на устните състезания, но има признание от страна на ищеца, че ответника е
заплатила първата вноска по споразумението за разсрочено плащане, съгласно погасителния
план.
Няма ангажирани допълнителни доказателства за пълно погасяване на задълженията,
които да бъдат съобразени при постановяване на решението.
По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и по
чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
От представените по делото писмени доказателства и признанието на ответника на
въведените в исковата молба от ищеца твърдения за факти, съдът приема за безспорно по
делото, че ответника В. С. е собственик на топлоснобден имот, находящ се в ..., с
присъединен абонатен № ... и като такъв, по см. на чл.153, ал.1 от ЗЕ се явява потребител на
доставяната до същия имот топлинна енергия.
Няма спор по делото, че процесния имот Апартамент на ет. 1 на столичната улица ...
е бил топлофициран и през целия процесен период от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., в същия
е доставяна от ищеца, съответно потребявана от ответника, топлинна енергия.
Следователно ответникът С. се явява потребител на енергия за битови нужди по
смисъла на чл.60, ал.1 от ОУ на ищцовото дружество и по см. на чл.153 от ЗЕ, което си
качество и самата ответница не оспорва по делото.
В о.с.з. на 16.06.2023г. ответникът лично се явява и признава, че дължи цената на
доставената от ищеца до имота ТЕ през процесния период, която през периода м.май 2019 г.
до април 2021 г. е била както за отопление и сградна инсталация, така и за подгряване на
вода /БГВ/. Предвид нормите на чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 175 ГПК съдът следва да съобрази
всички обстоятелства, в т.ч. доставеното до имота количество ТЕ и неговата цена,
установени от доказателствата по делото.
Видно от доказателствата по делото – приложени от ФДР ..., в сградата, в която се
намира процесния апартамент е въведена системата за дялово разпределение на ТЕ, поради
което и за периода са изготвяни изравнителни сметки, приложени като доказателства по
делото. Дължимата от ответника сума е в съответствие с прогнозно фактурираното и след
извършеното от ФДР, дялово разпределение, възлизащи в посочените от ищеца в ИМ
размери /за ТЕ и ДР/.
Видно от извлечението от сметката на аб. № ... за процесния период от 01.05.2019 г.
до 30.04.2021 г. на ответника са начислени такси за услугата дялово разпределение по 24 бр.
фактури на обща стойност 61,40 лв., за която сума няма доказателства да е платена.
С оглед установеното, искът по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.
150 ЗЕ следва да бъде уважен за пълния предявен размер или за сумите от 2066,33 лева за
ТЕ и 61,40 лв. за ДР, ведно със законната лихва за забава от 22.06.2022 г. до окончателното
им плащане.
Доколкото ищецът се легитимира като кредитор на главните вземания в размер на
3
2066,33 лв. за главницата за ТЕ и 61,40 лв. – за главницата за ДР, липсата на доказателства за
реалното им плащане от страна на ответника в уговорените с ОУ срокове, то основателни се
явяват и акцесорните претенции за мораторните лихви върху двете главници, за периода на
забавата им в сочените от ищеца размери от 274,97 лв. върху главницата за ТЕ и периода от
15.09.2020 г. до 09.06.2022 г. и в размер на 11,90 лв. върху главницата за ДР и периода от
01.07.2019 г. до 09.06.2022 г.
Ответникът в производството признава, че е в забава при плащането на дължимите
главници за ТЕ и ДР, като не сочи доказателства за плащането им и не оспорва размера на
начислените му мораторни лихви върху тях.
Въпреки, че ответника в о.с.з. твърди, че е започнала плащане, по делото няма
представени доказателства за реално извършено такова, което да касае предявените искове
по размер и период, и което да бъде зачетено по правилата на чл.235, ал.3 от ГПК.
С оглед осъщественото от ответника признание на исковете, съдът намира, че същите
следва да бъдат уважени изцяло, като основателни в претендираните размери и за
посочените от ищеца периоди.
Съгласно разпоредбата на чл.237, ал.1 от ГПК, когато ответникът признае иска, по
искане на ищеца съдът се произнася с решение съобразно признанието, като в мотивите е
достатъчно да се укаже, че то се основава на признанието на иска. В настоящия случай,
съобразно с изискването на чл.237, ал.3 от ГПК, признатото право не противоречи на закона
или на добрите нрави и е от вида права, с които страната може да се разпорежда.
Предвид изложеното, съдът намира, че са налице предпоставките за произнасяне с
решение при признание на иска, поради което и следва да уважи предявените от ищеца по
реда на чл.422, ал.1 от ГПК искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149, ал. 1, т.
3 от ЗЕ и чл.86, ал. 1 ЗЗД, така както са заявени, основавайки се на признанието на ответната
страна.
По разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски има само ищецът. Последният претендира
и доказва сторени по делото разноски в общ размер на 186,82 лева, от които 86,82 лв. –
довнесена държавна такса и 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение, определено от съда
в минимален размер, по реда на чл.78, ал.8 от ГПК. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК има
право на разноски в пълен размер от 186,82 лева.
Съгласно задължителните указания на ВКС, дадени с т. 12 от Тълкувателно решение
№ 4 от 18.06.2014г., постановено по тълк.д. № 4/2013г. ОСГТК, съдът, който разглежда
иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за
дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно
изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в
заповедното производство. По горните мотиви на съда на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на
ищеца следва да бъде присъдена сумата от 98,29 лева - разноски, сторени в производството
по ч.гр.д. № 33536/2022г. по описа на СРС, 164-и състав.
Така мотивиран съдът, на осн. чл.237, ал.1 от ГПК,
4
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по предявения иск с правно основание чл. 422, ал.
1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че В. Б. С., ЕГН
********** дължи на ..., ЕИК ..., сумите:
- 2066,33 лв., представляваща цена на доставена от дружеството до топлоснабден
имот находящ се в гр. София, ул. ..., ет.1, Апартамент, с аб. № ..., топлинна енергия за
периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва от 22.06.2022 г., до
окончателното й изплащане;
- 274,97 лв., представляваща лихва за забава за периода от 15.09.2020 г. до 09.06.2022
г.;
- 61,40 лв., представляваща главница за ДР за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021
г., ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба- 22.06.2022 г., до
окончателното й изплащане и
- 11,90 лв., представляваща лихва за забава за периода от 01.07.2019 г. до 09.06.2022
г., за които суми има издадена в полза на ищеца Заповед за изпълнение от 28.06.2022 г. по ч.
гр. дело № 33536/2022 г. по описа на СРС, 164-и състав.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, В. Б. С., ЕГН ********** да заплати на
..., ЕИК ..., сумата от 186,82 лева – разноски в производството по чл. 422 ГПК, сторени пред
СРС, и сумата 98,29 лева – разноски в производството по ч.гр.д. № 33536/2022г. по описа
на СРС, 164-и състав.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на
ищеца – ..., с ЕИК ..., със седалище в ....
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5