№ 440
гр. София , 28.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на двадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Елена Тахчиева
Кристина Филипова
като разгледа докладваното от Кристина Филипова Въззивно гражданско
дело № 20201000502436 по описа за 2020 година
С решение № 3012 от 14.05.2020 г. по гр.д. № 3882 от 2018 г., СГС,
отхвърля предявения от В. В. С. срещу ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД, иск с
правно основание чл. 432, ал. 1 за заплащане на сумата от 26 000 лв.,
съставляваща обезщетение за неимуществени вреди от ПТП на 1.09.2017 г.,
ведно със законната лихва от 1.09.2017 г.
Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ищеца В. В. С..
Твърди, че изводът на съда за липса на търпени вреди е неправилен и са
допуснати процесуални нарушения, тъй като е отказано събиране на
относими доказателства. Сочи, че неоснователно е прието, че след като
ищецът не е съобщил на органите на полицията за физически увреждания, то
такива не са били претърпени – в тази връзка се подчертава, че няколко часа
след инцидента лицето е прегледано от лекар. Подчертава още, че болки и
страдания са търпени около 3 седмици, преживян е стрес и e потърсена
консултация с психиатър, който предписал медикаменти. Моли да се отмени
решението и да се уважи иска за сумата от 6 000 лв., както и законна лихва.
Ответникът по въззивната жалба ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД
оспорва същата. Позовава се на приетата СМЕ, в която е посочено, че
1
диагнозата е най-общо формулирана, без конкретизация на уврежданията.
Намира, че вредите не могат да се установят само от свидетелските показания
на съпругата на ищеца. Претендира решението да се потвърди.
Въззивната жалба е подадена в срок, срещу валидно и допустимо
съдебно решение, преценено като такова в съответствие с чл. 269 ГПК.
Софийски апелативен съд при преценка на доводите на страните и
доказателствата по делото намира следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ.
Ищецът В. В. С. твърди, че като водач на лек автомобил пострадал при
ПТП на 1.09.2017 г., по вина на водач, застраховал гражданската си
отговорност, при ответното дружество. Ищецът сочи, че в резултат на
инцидента получил силни болки в гръдния кош и корема, придружени със
затруднено дишане, както и психически увреждания (съгласно уточнение от
10.05.2019 г. – л. 60, поддържа наличие на посттравматично стресово
разстройство, което е лекувано с медикаменти). Претендира застрахователя
на гражданската отговорност на виновния водач да му заплати обезщетение
на търпените неимуществени вреди в размер на 26 000 лв., ведно със
законната лихва от датата на ПТП 20.08.2016 г. и разноски.
Ответникът ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД оспорва механизма, вредите,
причинната връзка, размера и твърди съпричиняване поради нарушение от
страна на ищеца на чл. 6, чл. 2 и чл. 44 от ЗДвП. Възразява срещу началната
дата на претенцията за лихви.
От събраните доказателства, преценени в съответствие с доводите на
страните във въззивното производство, се установява следната фактическа
обстановка:
Разпитан като свидетел е Н. Б. Ч., водач на л.а „Фолксваген Поло“,
който е разказал, че при излизане от ляв завой бил заслепен от слънцето,
навлезнал в насрещното платно й се „чукнал“ челно в ляво с автомобила на
ищеца. Твърди, че и двамата шофьори били адекватни и нямали нужда от
бърза помощ.
Св. Е. Х. А., съпруга на ищеца, разказва, че след като приключила
2
проверката в полицията, тя го видяла – едва ходел, държал се за гърдите, и
отишли при личния лекар. Той го пратил на хирург и в болницата му
предложили да остане, но той се притеснявал и предпочитал да се прибере
вкъщи. Според показанията й, той бил 14-дни в болнични, 2-3 седмици не
можел да се оправя сам, жена му му помагала и го вдигала, за обличане, до
тоалетна, болели го ръцете, гърдите. Той взел да вдига кръвно, коренно се
променил, станал нервен, дразнел се от всичко, понякога плачел, нямал
желание за нищо, ходил веднъж на психиатър.
Св. Х. К. А., разпитан пред САС, тъст на ищеца, разказва, че след като
му се обадили за катастрофата, отишъл на място, където полицаите си
вършели работата. Намерил там зет си в много тежко състояние, с болки в
корема и гърдите. При посещението при личен лекар му било препоръчано да
отиде в Окръжна болница Смолян, където се установило силно натъртване.
Психически ищецът се променил – затворил се, ставал на сън, приказвал
някакви неща. Непосредствено след инцидента се оплаквал от задух, болки в
ръцете, гърдите и корема, в последствие не можел да работи тежка работа,
приемал обезболяващи и лекарства за успокоение, на дълъг път не можел да
шофира, сега се занимавал със развозване на безалкохолни в частна фирма.
КСМАТЕ е установила, че инцидентът е настъпил на път с едно платно,
съдържащо една пътна лента, между с. Баните и с. Вишнево. Двете превозни
средства са се движили с по 35 км/ч, а ударът между тях е бил кос, челен.
Слънцето е заслепявало водача Ч., а завоят е бил такъв, че не е имало
видимост за никой от водачите. Посочено е, че за разминаване е било
необходимо всеки от водачите да насочи своя автомобил към дясната част на
платното, както е сторил ищецът – водач на „Фолксваген Голф“ – л. 125.
Според експерта по техническата част, причина за ПТП е заслепяването на Ч.
от слънчевите лъчи, което му е попречило да възприеме приближаващото
МПС и да измести автомобилът си в дясно за да се разминат. Медицинската
част на експертизата установява, че ищецът е получил контузия (натъртване)
на гръдния кош, без данни за локализация и размер на увреждането,
лечението е било при необходимост и симптоматично. Прието е, че се касае
до временно разстройство на здравето, неопасно за живота, с търпене на
болки и страдания за период от 2-3 седмици, интензивни през първите 10 дни.
Няма данни за усложнения, като е посочено, че при промяна на времето може
3
да се търпят неудобства, обобщено е, че лечебно-възстановителния процес е
приключил. Посочено е, че мястото на ищеца е оборудвано с колан, като
контузията на гърдите може да е получена и от правилно поставен такъв.
Следи в зоната на колана не са установени, но това не е необичайно при
невисока скорост. Според експертизата липсата на увреди по долни крайници,
счупване на ребра и пр. може да е резултат от използван колан.
Пред настоящата инстанция е приета СПсихиатрЕ, според която
вероятно при ищеца е настъпила адаптационна реакция от ПТП с оплаквания
от понижено настроение, нарушения в съня и апетита, лесна
раздразнителност, и така е нарушено обичайното му психично
функциониране за определен период. Тази симптоматика може да се приеме
като протрахирана депресивна реакция. Установено е, че при психиатрична
консултация е изписано лечение, което след едноседмично приемане ищецът
е преустановил самоволно лечението, тъй като не се е чувствал добре и е
подновил прием на Деанксид, изписан от личния лекар. В о.з. е разяснено, че
при тези данни очевидно организма на ищеца не е реагирал добре на
терапията, което сочи, че същата е била подходяща за по-тежко състояние,
предвид факта, че препаратът „Деанксид“ е със сравнително леко действие.
Към момента на експертизата не са установени данни за психопатологична
симптоматика от какъвто и да е регистър, като е налице пълно компенсиране
на предходната такава. Няма данни за трайни личностови промени. Пояснено
е при разпита, че проявните форми на оплакванията на лицето не
съответстват по вид и времево на реакция към тежка психотравма – напр.
липсват флашбек прояви. Посочено е още, че освидетелстваният е споделял,
че е работил като шофьор и е пътувал след инцидента, макар и да е твърдял,
че се страхува да пътува с автомобил.
Ищецът е сезирал застрахователя с искане за плащане на обезщетение
на 16.01.2018 г., като с писмо от 29.01.2018 г. е постановен отказ, поради
непредставяне на констативен протокол за ПТП.
При така очертаната фактическа обстановка по спорните въпроси се
налагат следните правни изводи:
Страните не спорят пред настоящата инстанция, че на 1.09.2017 г.
настъпил пътен инцидент по вина на разпитания като свидетел водач Ч.. От
4
събраните доказателства пред първата инстанция се установява, че
посоченото лице е нарушило правилата за движение, тъй като не се е движел
най-вдясно на платното за движение, както повелява ал. 1 на чл. 15 ЗДвП.
Вярно е, че в случая пътният участък е съставлявал само едно платно, но
очевидно по него е можело да се движат превозни средства в двете посоки.
Както е посочено в КСМАТЕ, управляваният от ищеца автомобил е използвал
и част от прилежащия банкет за да подсигури възможност за разминаване,
което не е било сторено от водача Ч.. Последният не е преодолял безопасно
левия завой, като е навлезнал в него така, че се е блъснал в насрещно
движещия се автомобил на ищеца.
Настоящият състав приема, че в резултат на това произшествие ищецът
е претърпял неимуществени вреди – физически (контузия на гръден кош) и
психически (установени от приетата СПсЕ пред въззивния съд). Не може да
се възприеме извода, че след като участващите в ПТП водачи са подписали
протокол за ПТП само с имуществени вреди, то това изключва възможността
от инцидента такива да са настъпили, респ. да се проявяват със закъснение.
Следва да се кредитират показанията на свидетелите, които са разказали, че
след уреждане на административните отношения в полицията, пострадалият е
посетил личен лекар и е бил прегледан, а след това е посетил и болнично
заведение. Вярно е, че не се установяват голям обем от данни относно
претърпяната физическа травма – натъртване на гръден кош. Това обаче не
може да игнорира извода, че такава е била нанесена – причинно-следствената
връзка на същата с ПТП е обоснована от КСМАТЕ. Очевидно телесната
увреда е била с нисък интензитет, не е предизвикала трайни последици освен
болка в зоната на гърдите, която според експертизата е преодоляна в рамките
на 2-3 седмици без данни за усложнения понастоящем. В тази връзка обаче не
могат да се кредитират показанията на св. Арнаудова, че съпругът й се е
нуждаел от ежедневна и интензивна нейна грижа, от подпомагане в
обичайните дейности по обличане, придвижване, тоалет и пр. Същите не
кореспондират с тежестта на физическата травма.
Що се касае до психическите последици от инцидента, от една страна
те се установяват от свидетелските показания (стрес, изнервеност, промяна в
отношението, затвореност), от друга – от приетата СПсЕ. Последната макар и
да не констатира тежка психотравма приема, че при ищеца има нарушение на
5
обичайното му психично функциониране за определен период, съставляващо
протрахирана депресивна реакция. Състоянието на освидетелствания обаче не
е било тежко и не е налагало употреба на характерни по-силни лекарства. С
оглед факта, че няма данни за трайни личностови промени и състоянието му е
стабилно, не се установяват щети върху психическия статус в необичайно
висок размер.
Предвид изложения по-горе анализ на доказателствата по делото,
настоящият състав приема, че с оглед обема от търпени физически болки и
страдания и психоемоционален дискомфорт, справедливо обезщетение в
случая е сумата от 5000 лв. Последната е съобразена с обичайната съдебна
практика, икономическата конюнктура към датата на инцидента (2017 г.),
сегашното състояние на пострадалия, периода на търпене на физически
болки, възрастта му, обичайните му дейности и професионална активност,
които са били повлияни от инцидента в определен неблагоприятен аспект.
Ето защо решението следва да се отмени в частта, в която искът е
отхвърлен за сумата до 5000 лв., и същата да се присъди. В останалата част
решението (отхвърлящо иска над 5000 лв. до сумата от 6000 лв.) следва да се
потвърди. Лихва върху тази сума се дължи от датата на поканата, а именно –
от 16.01.2018 г. (решение № 28 от 30.03.2020 г. по т. д. № 891/2019 г., І Т. О.,
решение № 128 от 04.02.2020 г. по т. д. № 2466/2018 г., Т. К., І Т. О. на ВКС.
решение № 167 от 30.01.2020 г. по т. д. № 2273/2018 г., Т. К., ІІ Т. О.). В
частта, в която претенцията за лихва е отхвърлена за периода от 1.09.2017 г.
до 16.01.2018 г. решението следва да се потвърди.
Предвид изложените доводи на жалбоподателя-ищец се дължат
разноски в размер на 373,08 лв., а на процесуалният му представител по чл. 38
ЗА – 1160 лв. за двете инстанции. Разноските на застрахователя следва да се
редуцират от 1972 лв. до 1592,77 лв., а същият следва да заплати по сметка на
бюджета общо дължими такси в размер на 300 лв. На ответната страна се
дължи съответно сумата от 360 лв., с оглед отхвърлената част от жалбата и
възражението за прекомерност.
Воден от горните мотиви съдът
РЕШИ:
6
ОТМЕНЯ решение № 3012 от 14.05.2020 г. по гр.д. № 3882 от 2018 г.,
СГС, в частта, в която се ОТХВЪРЛЯ предявения от В. В. С. срещу ЗАД
„ОЗК – Застраховане“ АД, иск с правно основание чл. 432, ал. 1 ЗК за
заплащане на сумата от 5000 лв., в частта, в която е отхвърлено искането за
законна лихва върху същата за периода след 16.01.2018 г. до окончателното
изплащане, както и в частта, в която полза на ЗАД „ОЗК – Застраховане“
АД са присъдени разноски над сумата от 1592, 77 лв. до сумата от 1972 лв.,
като вместо това ПОСТАНОВЯВЯ:
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД, ЕИК121265177, да заплати
на В. В. С., ЕГН **********, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ сумата от 5000
лв., ведно със законна лихва върху същата за периода от 16.01.2018 г. до
окончателното изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решението в частта, в която искът е отхвърлен за
разликата над 5000 лв. до сумата от 6000 лв. и е отхвърлено искането за
законна лихва върху тази сума за периода от 1.09.2017 г. до 16.01.2018 г.
В останалата част решението е влязло в сила.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД да заплати на В. В. С.
разноски в размер на 373,08 лв.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД да заплати на адв. Р. М.
възнаграждение в размер на 1160 лв. на основание чл. 38 ЗА за двете
инстанции.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД да заплати в полза на
бюджета на съда сумата от 300 лв. като държавни такси.
ОСЪЖДА В. В. С. да заплати в полза на ЗАД „ОЗК – Застраховане“
АД разноски в размер на 360 лв., с включен припадащ се ДДС .
Решението може да се обжалва пред ВКС в месечен срок от
съобщението до страните, че е изготвено.
Председател: _______________________
Членове:
7
1._______________________
2._______________________
8