М О
Т И В И към Присъда № 214/2016 г. по НОХД № 1537/2016 г. на СлРС, изготвени на 16.11.2016
г.
РП – Сливен е внесла обвинителен акт против подсъдимия Ц.Г.А. по чл.
343Б ал.2 вр. ал.1 от НК.
В с.з.
представителят на РП – Сливен поддържа обвинението така, както е предявено. Предлага
на подсъдимия да бъде наложено наказание при условията на чл. 55 от НК, а
именно – наказание „Лишаване от свобода” за срок от шест месеца, което на
основание чл. 66 ал.1 от НК да бъде отложено за изпитателен срок от три години,
„Глоба” в размер на 500 лева и на основание чл. 343Г от НК да бъде лишен от
право да управлява МПС за срок от шест месеца.
В с.з.
подсъдимият, редовно призован се явява, признава се за виновен и дава обяснения
по предявеното му обвинение. Моли за минимално наказание.
От събраните по делото доказателства съдът
прие за установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимият А. притежавал
свидетелство за управление на МПС от 2008 г.
Със споразумение по НОХД №
1742/2013 г. на СлРС, влязло в сила на 16.10.2013 г., подс. А. бил осъден за
деяние по чл.343б ал. 1 от НК като му било определено наказание „Пробация”.
На 22.07.2016 г., около
22:00-22:30 ч. в с. Гавраилово, общ. Сливен, на ул. „Г. Кирков”, в посока с.
Чинтулово, общ. Сливен, св. А. и св. З. – служители в ГПК сектор ПП при ОД МВР
Сливен спрели за проверка движещ се л.а. „ВАЗ 2105” с рег. № СН 1783 СН.
Служителите на ОД МВР Сливен
поискали документите на водача и установили самоличността му, а именно подс. А..
Св. А. и св. З. поканили подс. А.
за проверка за употреба на алкохол и същият бил тестван с Дрегер „Алкотест 7510”, като уредът отчел 0,81
промила алкохол в кръвта на подс. А..
Св. З. му съставил АУАН №
735119/22.07.2016г. за нарушение на чл. 5 ал. 3 т. 1 от ЗДвП. На подс. А. бил
издаден талон за медицинско изследване № 0045527/22.07.2016 г.
Подс. А. предоставил кръв за
изследване.
От заключението на
съдебно-химическата експертиза, назначена по делото, е видно, че подс. А. е
управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта си 0,73 промила.
Горната
фактическа обстановка съдът прие за
безспорно установена , въз основа на събраните по делото гласни и писмени доказателства взети в тяхната
съвкупност и поотделно, тъй като те са безпротиворечиви и се намират в
отношение на пълно покриване и допълване. Съдът изцяло кредитира показанията на
разпитаните по делото свидетели – А.А. и
Н.З., които са в отношение на пълно покриване и допълване с останалите
доказателства. Съдът кредитира и обясненията на подс. Ц.А., тъй като в
основната си част те се намират в отношение на пълно покриване и допълване с
останалите гласни доказателства. Съдът дава вяра на писмените доказателства
приобщени към доказателствения материал
по съответния процесуален ред.
Въз основа на така приетото за установено от
фактическа страна, съдът изведе следните правни изводи:
С деянието си подсъдимия А. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 343Б ал.2 вр. ал.1 от НК,
тъй като на 22.07.2016
г. в с. Гавраилово, общ. Сливен, по ул. „Г. Кирков” управлявал МПС – л.а. „ВАЗ 2105”, с рег. № СН 1783 СН, с
концентрация на алкохол в кръвта си над 0,5 на хиляда, а именно – 0,73 на
хиляда, установено по надлежния ред с химическа експертиза № 324/12.09.2016 г.
на НТЛ при ОД-МВР-Сливен, след като е осъден с влязла в сила присъда по НОХД №
1742/16.10.2013 г. на СлРС за деяние по чл. 343Б, ал. 1 от НК /управление на
МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда/.
По делото
е безспорно, че на инкиринимираната датат подсъдимият е управлявал МПС след
като е употребил алкохол / две бири:. Установена е и концентрацията на алкохол
в кръвта му, а именно 0,73 на хиляда, установено по надлежния ред с химическа
експертиза № 324/12.09.2016 г. на НТЛ при ОД-МВР-Сливен.
Деянието е
извършено от подсъдимия с пряк умисъл. Деецът е съзнавал общественоопасния
характер на извършеното но е искал и е допускал настъпването им.
Причини,
мотиви и условия за извършване на престъплението, съдът намира в ниската правна
култура на подсъдимия и незачитане на императивните разпоредби на ЗДвП както и в слабите му волеви задръжки.
При
определяне вида и размера на наказанието, което следва да наложи на подсъдимия,
съдът се съобрази с всички индивидуализиращи вината обстоятелства, като не
отчете наличието на отегчаващи вината на подсъдимия обстоятелства .
Съдът счита , че по отношение на подсъдимия са
налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства, изразяващи се в
чистосърдечните му признания, критичното отношение към извършеното деяние,
както и съдействието, което е оказал на органите на досъд. производство и
факта,че се грижи сам за четири годишното си дете и полага системен труд по постоянен
трудов договор.
Ръководен
от тези изводи и като взе предвид целите на индивидуалната и генерална
превенция, съдът сметна, че следва да наложи на подсъдимия наказание при условията на чл. 55
, ал. 1 т. 1 от НК , а именно наказание„Лишаване от свобода” за срок от шест
месеца, изпълнението на което на
основание чл. 66 ал.1 от НК да бъде
отложено за изпитателен срок от три години и наказание „Глоба” в размер на 500
/петстотин/ лева, считано от влизане на присъдата в сила.При определяне на
размера на наказанието лишаване от свобода съдът прие,че същия следва да е над минималния предвиден в закона / три
месеца за наказанието лишаване от свобода/ ,тъй като подсъдимият е осъждан за
същото такова престъпление и макар да е изтърпял наказанието „Пробация „ е извършил
настоящото деяние.В тази връзка, съдът прие ,че размера на наказанието
„Лишаване от свобода” следва да е шест месеца ,чието изпълнение отложи за три
годишен изпитателен срок . Относно наказанието глоба , прие ,че същото следва
да е в минимален размер предвид факта ,че подсъдимият е самотен родител и сам
полага грижи за четири годишното си дете
.
На основание чл. 343 Г от НК съдът наложи на
подсъдимия А. наказание „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от една
година, считано от датата на отнемане на СУМПС.
По
правилата на процеса съдът осъди подсъдимия А. да заплати направените по делото разноски в размер
на 44,70
лв. в полза на бюджета на държавата по сметка на ОД-МВР-Сливен.
Съдът
прие така наложеното наказание за максимално справедливо и отговарящо в
максимална степен, както на обществената опасност на деянието и извършителя,
така и на целите и задачите на наказанието.
Ръководен
от изложените съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: