Присъда по дело №424/2020 на Районен съд - Дупница

МОТИВИ към Присъда № 260065 от 15.10.2021 г. по НЧХД № 424/2020 г. по описа на Районен съд гр. Дупница

 

Е.П.М. ЕГН ********** ***,,Ген. Владимир Вазов” № 13, ет. 2 действащ чрез адв. П.С.Д. от САК, със съдебен адрес:***,,Фр. Жолио-Кюри” № 20, ет. 7, офис 724 е предявил обвинение срещу К.В.К., ЕГН ********** ***,,Ген. Владимир Вазов” № 13, ет. 2 за престъпление по чл. 130, ал. 2 вр. с ал. 1 от НК.

В тъжбата се сочи, че на 09.04.2020 г. около 17.00 ч. в гр. Дупница на ул. ,,Ген. Владимир Вазов” № 13, в двора на къщата, в която живеят подсъдимият го ударил с парче ламарина в областта на главата, в резултат на който тъжителят получил над лява темпорална област рана приблизително с размери 2/0.5 см.

С тъжбата е предявен и граждански иск в размер на 2 500 лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди - претърпени болки и страдания в резултат на горното деяние, ведно със законната лихва от датата на извършване на деянието до окончателното изплащане на сумата.

В съдебно заседание на 16.07.2020 г. съдът е приел за разглеждане в наказателното производство предявения граждански иск и е конституирал тъжителя М. като граждански ищец.

В Районен съд гр. Дупница е образувано НЧХД № 951/2020 г. въз основа на частна тъжба, подадена от К.В.К. срещу Е.П.М. с повдигнато частно обвинение по чл. 130, ал. 2 от НК за това, че на 09.04.2020 г. около 17.00 ч. подсъдимият М. го нападнал в двора на къщата, в която живеят, като при нападението същият го сграбчил и го одрал с нокти в областта на шията и лявата гръдна половина. С тъжбата е предявен граждански иск от К. против М. за заплащане на сумата в размер на 2 500 лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди – претърпени болки и страдания в резултат на деянието на М., ведно със законната лихва считано от датата на увреждането до окончателното изплащане  на сумата. Претендира и сторените по делото разноски. С протоколно определение от 03.12.2020 г. съдията-докладчик по НЧХД № 951/2020 г. е прекратил това производство и го изпратил за присъединяване към НЧХД № 424/2020 г. по описа на РС-Дупница, като съображенията за това са наличие на по-рано образувано производство, между същите страни, но в различно процесуално качество, за един и същи случай.

В съдебно заседание на 26.01.2021 г. съдът е докладвал прекратеното НЧХД № 951/2020 г. по описа на РС-Дупница, приел е за съвместно разглеждане гражданския иск предявен от К. против М. и конституирал първия като граждански ищец в това производство.

Повереникът на тъжителя-подсъдим Е.М. – адв. Д. пледира за оправдателна присъда спрямо М.. Въпреки оспорената от него видео-техническа експертиза, ставало ясно, че К. е нанесъл удар с ламарина по главата на М., което се потвърждавало от изгледания запис, както и от показанията на свидетелите  и . Алтернативно ако съдът счете, че М. е виновен за нанесени удари и одраскване по врата на К., моли за прилагане на института на реторсия.

Тъжителят-подсъдим Е.М. дава обяснения като заявява, че поставил ламарини върху оградата с цел да не се пукат топките, когато внучката му си играе на двора, тъй като имало няколко случаи при които топките се пукали от шиповете на оградата. След като М. поставил ламарините върху оградата,  на двора излязъл и К., който махнал една от ламарините и я изхвърлил, а с втората ламарина го ударил по главата в момента, в който М. се приближавал към него, за да му даде обяснение защо ги е сложи. Впоследствие М. си помислил, че К. ще продължи да му нанася още удари и за да не му даде тази възможност го избутал към външната врата към улицата. Твърди, че преди време имали спорове за двора, но те били приключили с разпределението му.

Защитникът на подсъдимия тъжител К.К. – адв. М.П. пледира неговия доверител да бъде признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение и моли тъжителят-подсъдим да бъде признат за виновен за престъпление по чл. 130, ал. 2 НК и за уважаване на гражданския иск. По отношение на обвинението срещу К. счита, че такъв удар не е нанесен, което се потвърждавало не само от приетата видео-техническа експертиза, но и от изгледания запис от камера, монтирана в двора на страните. Счита, че не следва да бъдат кредитирани показанията на свидетелите  и . Подсъдимият-тъжител К.К. е заявил, че не желае да дава обяснения.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства – показанията на разпитаните свидетели и писмените такива, заключения на съдебно-медицински и видео-техническа експертиза, веществено доказателство – CD, съдържащ видеозапис на случая, изгледан в съдебно заседание в присъствието на страните, преценени поотделно и в съвкупност, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Фактическа обстановка:

Подсъдимият-тъжител К.В.К. е роден на *** ***, българин, българско гражданство, с ЕГН **********,***,,Ген. Владимир Вазов” № 13, ет. 1.

Тъжителят-подсъдим Е.П.М. е роден на *** ***, българин, българско гражданство, полувисше образование, женен, неосъждан, с ЕГН **********,***,,Ген. Владимир Вазов” № 13, ет. 2.

Тъжителят-подсъдим М. живее на втория етаж,  а подсъдимият-тъжител К. на първия етаж на къщата, находяща се гр. Дупница, ул. ,,Ген. Владимир Вазов”. Дворното място като обща част е разделено по съдебен ред през 2019 г., като всеки ползва частта си, между които била поставена ограда. На 09.04.2020 г. около 17.00 ч. М. решил да нареди ламаринени парчета върху оградата, разделяща дворното място, ползвано от него и К.. Това решение било взето от М., за да може внучката му да си играе с топка без тя да се спука ако попадне върху острите части на оградата. М. поставил няколко парчета ламарина върху оградата и в този момент на двора излязъл К., който като видял наредените ламарини решил да ги отстрани оттам като хвърлил една от тях. М. тръгнал към К. и хванал с две ръце горната част на лявата ръка на К., който вече държал друга ламарина с намерение да хвърли и нея. В този момент бил изблъскан от М., К. вдигнал лявата си ръка над нивото на главата си, сгъната в предмишницата, без да пуска ламарината. В този момент от въздействието /блъскането/ на М., К. изправил ръката си със замах, пускайки парчето ламарина, което закачило с единия си край задна теменна част на главата на М.. Веднага след това М. тръгнал към К. избутвайки го към вратата на двора, сграбчил го и го одрал с ноктите си в областта на шията и в лява гръдна половина. К. се отскубнал и излязъл на улицата, където бил паркиран автомобила му, влизайки в него. М. взел ламарината и отново я поставил на оградата. В този момент съпругата на К. била на терасата и видяла случилото се. Зад М. се появила снаха му, той се обърнал към нея и й показал лявата част на главата си, там където го била закачила ламарината. След това двамата тръгнали към вътрешната част на двора, като в това време К. преместил автомобила си и го паркирал на средата на улицата в близост до входа на къщата. След това влязъл отново в двора и започнал да хвърля поставените върху оградата предмети. Към него отново се приближил М., но този път двамата започнали да разговарят, сочейки оградата. Към тях се присъединила и снахата на М., а след нея и съпругата на К., която се включила в разговора, след което заедно със съпруга си се качили в автомобила и потеглили.

На Е.М. е било издадено медицинско свидетелство амб. № 283/09.04.2020 г., от което се установява, че при извършения преглед е установено над лява темпорална област рана с приблизителни размери 2/0,5 см. На К.К. също било издадено медицинско свидетелство  амб. № 38/10.04.2020 г. от което е  вино, че при извършения преглед обективно са установени одрасквания 7 броя в дясната част на шията, успоредно едно на друго с размери около 0,5/5,0 - 6,0 см и подобни одрасквания в областта на лява гръдна половина по предна повърхност 8 на брой, успоредно едно на друго, през разстояние от 1,0 - 2,0 см с размери около  0,5 - 10,0 - 11,0 см със зачервени централни зони.

По делото са приложени справки за съдимост на М. и К., видно от които същите не са осъждани.

От приетата от съда и неоспорена от страните съдебно-медицинска експертиза, изготвена от вещото лице д-р Н. се установява, че при инцидента на 09.04.2020 г. Е.М. е получил разкъсно-контузна рана в лява теменна област на главата с размери 2/0,5 см. Според експерта полученото увреждане е причинено от действие на твърд тъп предмет по механизма на удар с или върху такъв и е възможно да е получено по време и начин, за които се съобщава в тъжбата – удар по главата с ламарина. Така описаната рана /сравнително малка и без данни да е изисквала за лечението й и да се налагат хирургични шевове или друга по-съществена медицинска обработка/ е причинила на тъжителя М. болка и страдание; срокът за пълно възстановяване при благоприятно протичащ възстановителен процес е около 15 дни.

От съдебно-медицинската експертиза изготвена от вещото лице д-р Н. се установява, че след инцидента на 09.04.2020 г. К.К. е получил следните травматични увреждания: охлузвания по кожата на шията в дясната й страна и охлузвания по кожата на гърдите в лявата им половина, като тези увреждания са причинени от действие на твърд-тъпоръбест предмет /по механизма на удари или натиск и тангенционално действие с или върху такъв и е възможно да са получени по време и начин, за които е съобщил К. при прегледа за издаване на медицинското свидетелство: одраскване с нокти от друго лице – напр. при опит за хващане, дърпане, блъскане с ръце и други, при физическо съприкосновение между тях. Предвид броя на охлузванията – 7 в областта на шията и 8 в областта на гърдите, същите са получени от поне две или по две тангенциални движения на ръцете на извършител. Така причинените охлузвания са причинили на К. болка и страдание; срокът на пълно възстановяване при благоприятно протичащ възстановителен процес е около 7-10 дни.

Служебно съдът е назначил видео-техническа експертиза със задача вещото лице да проследи движението и действията на участниците в инцидента на 09.04.2020 г. около 17.00 ч., автентичността на записа и дали същият е манипулиран, да бъде преобразуван записа в изображения на хартиен носител, за коя дата, час и места се отнася записа и да се приложи ясна снимка на участниците в инцидента. От изготвената от в.л. Й. повторна експертиза вх. № 267817/01.10.2021 г. се установява следното: не са установени следи от манипулация; съгласно вкопираната в наименованията и в кадър информация за дата и часово време, видеофайловете от директорията обхващат времевия интервал от 16:44:20 ч. до 17:27:16 ч. на 09.04.2020 г. В 16:44:20 ч. лице от видим мъжки  пол, едро телосложение, облечено в тъмен суичър и шапка с козирка на главата, условно обозначено като Л1, преминава в полезрението на камерата, носейки в лявата си ръка обект наподобяващ контейнер на косачка пълен с трева, излиза през портата и изсипва съдържанието му в кофа за боклук, след което се връща обратно и в 16:45:17 ч. напуска полезрението на камерата. В 17:02:50 ч. лице, условно обозначено като Л1 се появява отново в полезрението на камерата, навеждайки се и вземайки обект, наподобяващ скован дървен улей, след което го поставя върху метална ограда. До 17:04:35 ч. лицето продължава да поставя върху оградата огънати метални предмети и парчета гума и/или текстил. В 17:04:38 ч. лице условно обозначено като Л1 напуска полезрението на камерата. В 17:04:40 ч. лице от видим мъжки пол, нормално телосложение, облечено в спортен екип с надпис ,,Bulgaria” на гърба, условно обозначено като Л2 взема предмети поставени върху метална ограда и ги хвърля през пътека в пространство извън кадър. В 17:04:44 ч. от дясната част на кадъра към Л2 се приближава лице от видим мъжки пол, едро телосложение облечено в тъмен суичър с качулка и шапка с козирка на главата, съответстващо на Л1. Приближавайки, Л1 избутва Л2 в посока порта, като в 17:04:47 ч. се доближава плътно до  към Л2 и с дясната си ръка извършва действия, наподобяващи удар в областта на врата/тила на Л2. Непосредствено след това Л2 избутва Л1, след което отваря портата и в 17:04:50 ч. се отправя към лек автомобил, отговарящ по външни белези на ,,Пежо 206” паркиран на тротоар и пътно платно, перпендикулярно на портата. Л 1 връща един от захвърлените обекти обратно върху металната ограда. В 17:05:50 ч. Л2 премества лекия автомобил на средата на пътното платно, слиза от шофьорското място, влиза през портата и изхвърля още един обект, закачен на металната ограда. Към него се приближава Л1. Двете лица жестикулират, като Л2 изхвърля всички обекти, находящи се на металната ограда. В близост до тях от другата страна на металната ограда, стои лице от видим женски пол, облечено със светла блуза и тъмен клин, което също жестикулира. В 17:07:00 ч. в кадър се появява още едно лице от женски пол облечено с тъмни дрехи, раница на гърба и тъмни очила, държащо на ръце малко дете /Л4/, което застава до Л1 и жестикулира. Л2 дърпа за ръката Л4 и в 17:08:00 ч. излизат през портата, отправят се към паркирания на пътното платно автомобил, поставят детето в него, качват се и напускат полезрението на камерите в 17:08:47 ч.   

Съдът прие горната фактическа обстановка, като взе предвид писмените доказателства по делото присъединени по реда на чл. 283 НПК, справки за съдимост, съдебномедицински експертизи, изготвени от д-р Н., медицински свидетелства издадени на М. и К., повторна видеотехническа експертиза, веществено доказателство – 1 бр. компакт диск, съдържащ видеозапис на случилото се между страните, отчасти обясненията на тъжителя-подсъдим М., гласни доказателствени средства.

 Съдът не кредитира показанията на св. Ирена  /снаха на тъжителя-подсъдим/ в частта в която заявява: ,,Започна да метка първата, след което свекър ми тръгна към него да го спре, да пита какво става и той със следващата ламарина го удари по главата. ….Едната я изметка, със следващата вече го удари по главата”, ,,К. хаотично метна едната ламарина и с другата удари свекър ми по главата. …..Взе ламарината, удари го и след това я пусна. Нанесе му удар с ламарината и след това я хвърли”, ,,нарочно го удари с ламарината”.  Не се приема за достоверно и твърдяното от тази свидетелка, че М. не е извършвал никакви действия спрямо К.. Съдът не дава вяра и на показанията на св. Лиляна  – тъща на М., която заявява, че била на тераса и оттам видяла как К. взел една ламарина, хвърлил я, а втората ламарина ударил в главата на М.. Не се дава вяра и на заявеното от същата, че не е видяла Е.М. да блъска К., за да го отстрани от себе си. Показанията на тези две свидетелки се опровергават  изцяло от данните съдържащи се във видеозаписа, присъединен като веществено доказателство по делото, както и от видео-техническата експертиза, въпреки това, че в същата вещото лице не е възпроизвело частта от кадъра, в който се наблюдава съприкосновението на ламарината с теменната област на М. и как се е стигнало до това. Съдът не кредитира обясненията на М. в частта, в която заявява, че след като К. хвърлил първата ламарина, с втората посегнал и го ударил по главата от лявата страна. Заявеното от него е в пълно противоречие с данните, съдържащи се в изгледания видеозапис, от  който не може да се направи безспорен и несъмнен извод, че К. е нанесъл целенасочен удар с ламарината в теменната област на главата на М.. Съдът не приема за достоверно казаното от М., че не е посягал на К. и не го е одрал по врата, което е в пълно противоречие с казаното от него след това, че избутал К. към вратата. Заявеното от М. се опровергава изцяло и от заключението на медицинската експертиза, която по безспорен начин установява вида на телесните увреждания и механизма на причиняването им, а именно от действия на твърд-тъпоръбест предмет /по механизма на удари или натиск и тангенционално действие с или върху такъв с възможност да са получени по време и начин, съобщени от К. при прегледа за издаване на медицинското свидетелство: одраскване с нокти от друго лице – напр. при опит за хващане, дърпане, блъскане с ръце и други, при физическо съприкосновение между тях. Предвид броя на охлузванията – 7 в областта на шията и 8 в областта на гърдите, същите според експерта са получени от поне две или по две тангенциални движения на ръцете на извършителя.

Съдът кредитира показанията на св. Татяна Костадинова – съпруга на К., която е наблюдавала от терасата и видяла как съпругът й отстранява ламарините от оградата, хвърлял ги настрани, без да има за цел да нарани никого, а М. като го видял, се засилил и го блъснал силно, след което го ударил в корема и го одрал по врата. Според Костадинова единствения свидетел на случая, била снахата на М. и внучката му. След това свидетелката слязла на двора с детето и се опитала да успокои М.. Съдът приема тези показания за обективни, без вътрешни противоречия, установяващи приетата от съда фактическа обстановка и последователност на събитията. Съдът кредитира показанията на свидетеля Спас Чечев /К. е негов кум/, с който се видели непосредствено след случая в близост до ,,Военна болница”, където К. ходил да го прегледат. Последният изглеждал силно притеснен, затова Чечев го попитал какво се е случило. К. му разказал за случая, след което вдигнал блузата си и показал одраскванията, които му причинил М.. Свидетелят видял в лявата част под ребрата охлузвания като кожата там била видимо зачервена. Същият знае за конфликтните им отношения като свидетелят е категоричен, че К. непрекъснато бил провокиран и обиждан от М..

С оглед на така установеното, съдът счете, че тъжителят-подсъдим Е.М. е осъществил от обективна и субективна страна следното:

Обективна страна:

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна, че тъжителят-подсъдим Е.М. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 130, ал. 2 от НК, като на 09.04.2020 г. в двора на къщата на ул. ,,Ген. Владимир Вазов” № 13 в гр. Дупница е причинил на К.К. болка и страдание без разстройство на здравето, а именно: охлузвания по кожата на шията в дясната й страна и охлузвания по кожата на гърдите в  лявата им половина, представляващи лека телесна повреда. Касае се за лека телесна повреда по чл. 130, ал. 2 от НК. Това е така с оглед вида на конкретните телесни увреждания и предвид разясненията, дадени в т. 16 на Постановление № 3 от 27.09.1979 г. на ППВС. На пострадалия е причинено най-слабото засягане на организма в резултат, на което е претърпял само болки и страдания без разстройство на здравето. Това са именно случаите на наранявания на кожата, насиняване на части на тялото, леки навяхвания на крайниците, контузни рани, незначителни одрасквания и зачервявания на кожата – и именно такива на конкретните увреждания на К..

Според експерта, описаните увреждания са причинени от действие на твърд-тъпоръбест предмет /по механизма на удари или натиск и тангенционално действие с или върху такъв и е възможно да са получени по време и начин, за които е съобщил К. при прегледа за издаване на медицинското свидетелство: одраскване с нокти от друго лице – напр. при опит за хващане, дърпане, блъскане с ръце и други, при физическо съприкосновение между тях. Тези увреждания представляват лека телесна повреда по см. на чл. 130, ал. 2 вр. с ал. 1 от НК и са причинили болка и страдание без разстройство на здравето. Получените увреждания са пряка и непосредствена последица от действията по осъществяване на изпълнителното деяние.

Субективна страна:

От субективна страна деянието е извършено при пряк умисъл. Тъжителят-подсъдим М. е съзнавал общественоопасния характер на извършеното, предвиждал е настъпването на престъпния резултат и е искал именно неговото осъществяване – причиняване на телесно увреждане на пострадалия.

С оглед гореизложеното, съдът счете, че тъжителят-подсъдим е осъществил състава на престъплението по чл. 130, ал. 2 от НК, както от обективна, така и от субективна страна.

По вида и размера на наказанието:

За престъплението, за което тъжителят-подсъдим бе признат за виновен се предвижда наказание „Лишаване от свобода” до шест месеца или пробация, или глоба от 100 до 300 лв. По отношение на подсъдимия са налице условията за освобождаване от наказателна отговорност и налагане на административно наказание при условията на чл.78а от НК. Същият не е осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на глава VIII, раздел IV от НК, за престъплението, за което бе признат за виновен  се предвижда наказание „Лишаване от свобода” до шест месеца или пробация, или глоба от 100 до 300 лв., от деянието не са причинени имуществени вреди. Предвид горното, съдът е освободил М. от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание ,,глоба” в размер на 1000 лв.

Размерът на наказанието е определен при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, като такива са преценени ниската степен на обществена опасност на дееца, който не е осъждан и възрастта му – 60 г. към датата на деянието, като съдът отчете и конфликтните отношения между страните.

Такова по вид и размер наказание, съдът приема, че е съобразено със степента на обществена опасност на деянието и дееца, справедливо е и ще въздейства на тъжителя-подсъдим поправително-възпитателно и предупредително-възпиращо, а на останалите членове на обществото – предупредително-възпиращо.

По гражданския иск:

Искът намира правното си основание в разпоредбата на чл.45 от ЗЗД  и в задължението всеки да репарира вредите, които виновно е причинил други му. По безспорен начин по делото бе доказано виновното и противоправно поведение на тъжителя-подсъдим, както и, че деянието му съставлява престъпление. Налице е причинна връзка между деянието на М. и настъпилия престъпен резултат. Установено е, че в резултат на противоправното деяние на същия, гражданският ищец К. е претърпял неимуществени вреди. Съгласно чл. 52 от ЗЗД обезщетението за морални /неимуществени/ вреди се определя от съда по справедливост. В този аспект съдът отчете степента на телесното увреждане и периода на пълно възстановяване, както и претърпените болки и страдания. От съдебно-медицинската експертиза на вещото лице д-р Н. става ясно, че срока на пълно възстановяване е около 7 - 10 дни. В предвид тези данни съдът определи размера, до който претенцията е основателна по справедливост, като намира, че неприятните усещания, които пострадалият К. е преживял следва да се компенсират със сума в размер на 400 лв.

С оглед изложеното съдът осъди тъжителя-подсъдим да заплати на К.К. горепосочената сума, представляваща обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания в резултат на деянието,  ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането – 09.04.2020 г. до окончателното й изплащане, като искът за разликата над уважения размер до пълния предявен от 2500 лв., съдът отхвърли като неоснователен.

По разноските:

Съдът е осъдил тъжителя-подсъдим да заплати по сметка на Районен съд – Дупница сумата в размер на 356 лв. платени от Бюджета на съда възнаграждения на вещи лица, а на подсъдимия-тъжител К.К. разноски по делото в размер на 612 лв. Съдът е пропуснал да осъди тъжителя-подсъдим М. да заплати по сметка на РС-Дупница държавна такса върху уважения размер на гражданския иск, което следва да бъде сторено по реда на чл. 306, ал. 1, т. 4 от НПК след влизане в сила на присъдата.

ПО ОБВИНЕНИЕТО повдигнато от тъжителя Е.М. на подсъдимия К.К.:

От приетата от съда фактическа обстановка въз основа на обсъдените по-горе доказателства се установи, че подсъдимият не е осъществил състава на престъплението по чл. 130, ал. 2 от НК. От гласните доказателства на св. , както и от приобщеното по надлежния процесуален ред веществено доказателство по делото – 1 бр. CD, съдържащ видеозапис на инцидента, изгледан в съдебно заседание в присъствието на страните, повереника и защитника, се налага единствения възможен извод, че е налице едно случайно деяние по смисъла на чл. 15 от НК, което не е извършено виновно, поради което е несъставомерно. Действително, на М. е било причинено телесно увреждане, изразяващо се в разкъсно-контузна рана в лява теменна област на главата, но то не е причинено виновно от К.. На коментирания видеозапис  се визуализират действията на двете лица в конфликта, като съвсем ясно се вижда, че К. не е целял да удари М. с ламарината, като нараняването на последния е станало по следния механизъм: М. тръгнал към К. и хванал с две ръце горната част на лявата ръка на К., който вече държал друга ламарина с намерение да хвърли и нея. В този момент бил изблъскан от М., К. вдигнал лявата си ръка над нивото на главата си, сгъната в предмишницата, без да пуска ламарината. В този момент от въздействието /блъскането/ на М., К. изправил ръката си със замах, пускайки парчето ламарина, което закачило с единия си край задна теменна част на главата на М..

Предвид така установеното от фактическа страна, съдът приема, че К. не е бил длъжен и не е могъл да предвиди настъпването на общественоопасните последици, а именно причиняване на констатираното от вещото лице д-р Н. телесно увреждане – разкъсно-контузна рана в лява теменна област на главата.

Съдът намира алтернативното искане на повереника на тъжителя М. за прилагане института на реторсията за неоснователно. От събраните по делото доказателства, обсъдени по-горе не може да се направи никакъв извод за наличие на реторсия. Последната е налице при леките телесни повреди тогава, когато деецът причини на пострадалия лека телесна повреда и след това пострадалият отвърне веднага  на дееца със също такава лека телесна повреда. В случая се установи, че К. не е ударил М. с ламарината, а е налице случайно деяние, което изключва приложението на реторсията.

По горните съображения, съдът на основание чл. 304 от НПК призна подсъдимия К.К. за невиновен и го оправда по повдигнатото му обвинение по чл. 130, ал. 2 от НК.

Гражданският иск за неимуществени вреди в размер на 2500 лв. е предявен от М. против К. на деликтно основание по чл. 45 във вр. с чл. 52 ЗЗД, което изисква претърпените неимуществени вреди да са причинени виновно. При липса на вина, какъвто е настоящия случай по отношение на причинените на М. телесни увреждания при условията на чл. 15 от НК, тази претенция се явява неоснователна и като такава съдът я отхвърли, ведно със законната лихва от датата на увреждането – 09.04.2020 г. до окончателното изплащане на сумата, както и претенцията за разноски.

  По изложените съображения, съдът постанови присъдата си.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: