РЕШЕНИЕ
№ 36
гр. В**, 02.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВОС в публично заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Р** К. Д**
при участието на секретаря Н** ЦВ. К**
като разгледа докладваното от Р** К. Д** Гражданско дело №
20211300100419 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по молба на Б** М** Й., ЕГН
**********, от град В**, ул.“Александър Стамболийски“059, ет.3, чрез
адвокат-пълномощника си А** М** – АК – В**, против АЛ. ИВ. Б.,
ЕГН**********, живущ на адреса на молителката, за поставяне под пълно
запрещение.
В молбата молителят сочи, че АЛ. ИВ. Б. страда от „изоставане в
умствено развитие, тежка степен, нарушение на поведението от аутистичен
тип“, като бременността с него е протекла паталогично с преждевременно
раждане. Изоставането в развитието започнало още от първите месеци на
живота на Александър и когато навършил една година и шест месеца
прекарал много заболявания, не е могъл да говори и по никакъв начин не е
държал адекватно Поради това постъпил на лечение в Университетска
специализирана болница за активно лечение по неврология и психиатрия в
тград София и му е била поставена диагноза „задръжка в нервно-психическо
развитие“. На 25.08.2008година АЛ. ИВ. Б. постъпил на лечение в УМБАЛ
„А**“, - „Детска клиника“, където му е била поставена диагноза „изоставане в
умствено развитие, тежка степен, нарушение на поведението от аутистичен
тип“. Въпреки непрекъснатото и дълго лечение в редица други
специализирани детски болници, състоянието на Алкесандър не се е
подобрило. Бил е записан в СУ“К** и М**“ в град В**н, където му е било
провеждано ресурсно подпомагане до осми клас, след което е преустановил
1
посещението на училището и е продължил в Ресурсния център в град В**.
Умствената изостаналост продължавала да се развива и той фактически не е
могъл и не може дори сам да се облича и съблича, не си знае името и на
колко години е. С експертно решение №2115 от заседание №091 от 04.06.2020
година на ТЕЛК към МБАЛ д-р „С** И**“ АД М**, на ответника му е
призната 95% трайно намалена работоспособност с чужда помощ, като
водещата диагноза и като общо заболяване е прието „тежка умствена
изостаналост“ за срок от два години.
От раждането на А** и до сега за него се е грижила ищцата, като негова
майка и след като на 09.10.2021 година той е навършил пълнолетие, то тя не
може да го представлява, а той не може и изобщо да се грижи сам за себе си.
Това ищцата сочи, че породило правен интерес от завеждането на молбата и
се иска от съда да постанови решение, с което да бъде поставен АЛ. ИВ. Б.
под пълно запрещение, както и ищцата да бъде определена за временен
попечител на ответника..
Ответникът не е депозирал в срок писмен отговор.
В съдебно заседание ищецът лично и чрез адвоката си поддържат
молбата така както е предявена.
В съответствие с разпоредбата на чл.337 от ГПК, съдът придоби лични
впечатления от състоянието на ответника, които са отразени в протокола от
съдебното заседание, а именно: ответникът присъства в съдебната зала и от
самото влизане същият не е в състояние да се установи в покой, разхожда се
из залата, тананика си, издава странни звуци, но не проявява агресивност. Не
е възможно да се установи какъвто и да било контакт със същия, въпреки
направените опити от съда.
Представителят на ОП-В** счита, че предявеният иск е основателен и
доказан, и като такъв предлага да бъде уважен.
ВОС, като взе предвид постъпилата молба и съобразявайки се с
представените по делото доказателства в тяхната съвкупност, прие за
установено следното от фактическа страна:
Ищцата Б**а М** Й., ЕГН **********, от град В**, ул.“А** С**“№**,
ет* е майка на АЛ. ИВ. Б., ЕГН**********, и живеят заедно на един адрес,
като тя се грижи изцяло и сама за ответника, тъй като бащата е напуснал
семейството през 2013 година.
От показанията на двамата разпитани свидетели – Д** Т** и О** У**,
които са живели заедно с ищцата и ответника в първите години след
раждането на А** се установява, че още след раждането на А**р са разбрали,
че той има заболяване. Поради това дълго време са го водили по лекари в
С**, тъй като не се е развивал нормално, не можел нищо да прави сам,
каквото положение продължава и до днес, поради което се налага да бъде
непрекъснато обгрижван. Не говори, не разбира какво му се говори, издава
звуци непрекъснато, на памперси е и не може сам дори да се храни, да пие
2
вода. Поради това, всички тези грижи във връз с неговия живот ги
осъществява майка му.
На основание чл.336 от ГПК съдът в съдебно заседание придоби
непосредствени впечатления от лицето, чието запрещение се иска. Съдът
констатира, че действително с ответника не може да бъде осъществен нито
зрителен, нито речеви контакт, не може да бъде задържано вниманието му с
нищо, неконтролируемо е поведението му във всякакъв смисъл – движи се
непрекъснато и не може да бъде спрян, издава непрекъснато звуци, говори се
сам, но не може да се разбере какво точно говори.
По делото е представена и приета съдебно-психиатрична
експертиза/л.60 от делото/от д-р Н.Н., който е дал заключението, че
ответникът страда от тежка умствена изостаналост със значително нарушение
на поведението, изискващо грижи. Уврежданията се класифицират като
тежки и тези мозъчни отклонения са както трайни, така и необратими.
Тотално изгубени са възможностите за нормално общуване с околните, не е
способен да се ориентира в конкретна обстановка, да взима правилни
решения, да формира адекватно поведение, не е в състояние сам да се грижи
за себе си и да защитава личните си и имуществени интереси. Поради това д-
р Н. счита, че са налице критерии и основания от Закона за здравето за
поставянето му под пълно запрещение.
Горните фактически констатации, съдът прие за доказани въз основа на
събраните писмени и гласни доказателства и изслушаната експертиза.
На базата на приетото за установено от фактическа страна, съдът
направи следните правни изводи:
Предявеният иск e с правно основание чл.5, ал.1 от ЗЛС, от легитимно
легитимирано лице – майка на ответника, т.е негов близък, като се иска
поставяне под запрещение. Иска е основателен и доказан и следва да бъде
уважен.
На първо място искът е допустим, тъй като ищецът е активно
легитимиран да предяви настоящия иск с оглед разпоредбата на чл.336, ал.1
ГПК, което се доказва с приложения акт за раждане на АЛ. ИВ. Б., от който е
видно, че Б. Т. Й. е негова майка/л.6 от делото/.
На второ място иска е основателен - под пълно запрещение се поставят
лицата, страдащи от слабоумие и ли душевна болест, които не им позволят
сами да се грижат за своите дела и да защитават интересите си. Тоест в
конкретния случай са налице кумулативно дадените предпоставки на чл.5,
ал.1 от ЗЛС за поставяне на ответника под пълно запрещение, а именно:
същият страда от тежка умствена изостаналост със значително нарушение на
поведението, изискващо грижи – психично заболяване по смисъла на чл.5 от
ЗЛС и в резултат на заболяването не е в състояние да се грижи за себе си и за
работите си и да защитава интересите си. Ограничаването на гражданската
дееспособност на лицето е мярка със сериозни последици за поставения под
запрещение, лишаваща го от пълноценно участие в социалния живот и
3
поставяща го в зависимост от волята на други лица, поради което към това
ограничаване на правата следва да се пристъпва само в случаи, налагащи
защита на интересите на лицата и осигуряване на сигурност и стабилност в
обществото, и то когато болестното състояние влияе върху възможността за
вземане на правилни решения за защита на морални и материални интереси.
В конкретния случай, както от заключението на вещото лице, така и от
личните впечатления на съда от състоянието на ответника, и от разпита на
двамата свидетели, се установява, че и към настоящия момент са тотално
изгубени възможностите за нормално общуване с околните, ответникът не е
способен да се ориентира в конкретна обстановка, да взима правилни
решения, да формира адекватно поведение, не е в състояние сам да се грижи
за себе си и да защитава личните си и имуществени интереси. Налице са
медицинския и юридическия критерий за поставяне на ответника под пълно
запрещение. Само с тази форма на ограничаване на дееспособността му ще се
постигнат целите на личната и имуществената превенции от негативните
последици на проявите на тежкото заболяване.
Доколкото към настоящия момент липсват други механизми, които да
определят конкретни мерки за защита и подкрепа на хората с увреждания, с
оглед съществуващият за тях риск в случай на отхвърляне на иска за
поставяне на лицето под запрещение, съдът намира, че приложението на този
институт не противоречи на основните принципи, заложени в Конвенцията за
правата на хората с увреждания, ратифицирана със закон, приет от 41-то
Народно събрание на 26.01.2012 година, обнародвана в ДВ, бр.12/10.02.2012
година.
С оглед изложеното, съдът следва да постанови решение, с което да
постави ответника под пълно запрещение и изпрати препис от решението
след влизането му в сила, на органа по настойничеството и попечителството
по постоянния адрес на ответника – град В**, ул.“А** С**“0**, ет.**, за
назначаване на попечител на същия. Същевременно следва да бъде уважено
направеното искане в молбата на ищцата, същата да бъде определена за
временен попечител на АЛ. ИВ. Б. и да се допусне предварително изпълнение
на решението, с оглед защита на интересите на ответника.
Ръководен от изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОСТАВЯ ПОД ПЪЛНО ЗАПРЕЩЕНИЕ АЛ. ИВ. Б.,
ЕГН**********, живущ в град В**, ул.“А** С**“059, ет.3, област В**, на
4
основание чл.5 от ЗЛС.
ОПРЕДЕЛЯ КАТО ВРЕМЕНЕН ПОПЕЧИТЕЛ Б* М** Й., ЕГН
**********, от град В**, област В**, ул.“А** С**“059, ет.3, майка на АЛ.
ИВ. Б..
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението.
Препис от решението след влизането му в сила да се изпрати на Органа
по настойничеството и попечителството при Община В**, област В** за
учредяване на настойничество и определяне на попечител.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните пред Апелативен съд – С**.
Съдия при Окръжен съд – Видин: _______________________
5