гр. Стара Загора, 21.07.2019 г.
Старозагорски районен съд,
гражданско отделение в публично заседание на пети юни, две хиляди и деветнадесета
година в състав:
при секретаря Тонка Тенева като
разгледа докладваното от съдия Тенева гр.дело № 1378 по описа за 2018 г. за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
422 от ГПК.
Образувано е по искова молба на
„Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД гр.София против П.Н.П. ***.
Ищецът твърди, че по подадено
заявление по чл.410 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение същата била връчена на длъжника при условията
на чл.47, ал.5 от ГПК. Основанието, на което се искало да бъде издадена заповед
за изпълнение, бил подписан Договор
за паричен заем № 2386968 от 14.09.2015 г. между „Изи Асет
Мениджмънт" АД като - заемодател и ответника - като заемател, сключен при спазване на разпоредбите на
Закона за потребителския кредит. С подписването на договора за паричен заем,
заемателят удостоверявал получаването на Стандартен европейски формуляр,
посочващ индивидуалните условия по паричния заем. Основанието за подаване на
заявлението и настоящата искова молба били сключеният Рамков договор за
прехвърляне на парични задължения /цесия/ от 30.01.2017г. на основание чл.99 от ЗЗД и Приложение №1 към него от 01.08.2017г. между „Изи Асет Мениджмънт”АД и
„Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД, по силата на който вземането
било прехвърлено в полза на ищцовото дружество изцяло, с всички привилегии,
обезпечения и принадлежности.
Съгласно сключения договор за
заем, заемодателят се задължил да отпусне на ответника паричен заем в общ
размер на 1000 лв., последният
усвоил цялата сума веднага след сключване на процесния договор, с което
заемодателят изпълнил задължението си. В процесния договор страните се
съгласявали, че със сключването на същия ще се рефинансира текущият заем на
ответника по Договор за паричен заем № 2281049. Страните направили изрично
изявление за прихващане на насрещни изискуеми задължения, като в случая
процесният договор имал сила на разписка. След извършеното прихващане
задължението на Заемателя се погасявало изцяло, а Заемодателят му изплащал
остатъка от заемната сума по договора.
П.Н.П. се задължил да ползва и върне
заемната сума, съгласно условията на сключения договор, като заплати сума в
размер на 1 086.75 лв., ведно с договорната лихва на 21 седмични погасителни
вноски, всяка в размер на 51.75 лв. (включваща първоначална главница и
договорна лихва). По договора за паричен заем били извършени плащания в общ размер на 604.00 лв. и към настоящия момент дължимата
главница била в размер на 684.38
лв. За ползването на предоставената заемна сума по сключения Договор за паричен заем № 2386968 от 14.09.2015 г. между
страните, ответникът дължал договорна лихва, в размер, посочен в договора. В
настоящия случай начислената договорна лихва била в размер на 40.12 лв. за периода от 23.09.2015 г.
- датата на първата вноска до 10.02.2016 г. - датата на настъпване на падежа на
договора.
В сключения между страните
договор ответникът се задължил в 3-дневен срок от усвояване на сумата да
предостави на Заемодателя едно от обезпеченията, посочени изчерпателно в договора,
като се съгласил, че в случай на неизпълнение на задължението за предоставяне
на обезпечение, дължи неустойка. Неустойката се начислявала еднократно след 3
дни, от датата на сключения между страните договор и се дължал като
допълнителна сума към всяка от погасителните вноски. Към настоящия момент
дължимата неустойка била в размер на 324.05 лв. Разпоредбите на договора предвиждали, в случай
че настъпи забава на плащане на погасителна вноска с повече от 30 календарни
дни, се начислявали разходи за събиране, представляващи такси и разноски за
напомнителни писма, електронни съобщения, телефонни разговори и посещения на
адрес в размер на по 9 лв. Тези разходи се начислявали и за всеки следващ
30-дневен период, през който има погасителна вноска, чието плащане е забавено с
повече от 30 календарни дни, но в размер не по-голям от 45лв.
В настоящия случай ответникът дължал разходи и такса
за извънсъдебно събиране на просроченото задължение в размер на 0.00 лв. Разходите и таксите за
извънсъдебно събиране били начислени съгласно чл.10а от ЗПК и нямали характер на неустойка. Ответникът
трябвало да изплати целия заем на 10.02.2016 г. - последната падежна дата, като
от този момент до подаването на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение и изпълнителен лист, както и на настоящата искова молба, сроковете
по всички падежи на тези остатъчни вноски били отдавна изтекли, а ответникът по
делото продължавал виновно да не изпълнява задълженията си, поради което дължал
и обезщетение за забава /мораторна лихва/ върху непогасената главница, в размер
на 114.82 лв. от 10.02.2016 г. - датата на последната погасителна вноска на
паричния заем до датата на подаване на заявлението - 29.09.2017 г., ведно със
законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението до
окончателното изплащане на дължимите суми.
Искането е да се постанови
решение, с което да признае за установено, че „Агенция за контрол на
просрочени задължения" ООД има следните вземания срещу П.Н.П.: 684.38
лв. главница; 40.12 лв. договорна лихва за периода 23.09.2015 г. до 10.02.2016
г. 324.05 лв. неустойка за неизпълнение на договорно задължение; лихва за
забава /мораторна лихва/ върху непогасената главница, в размер на 114.82 лв. от
10.02.2016 г. - датата на последната погасителна вноска на паричния заем до
датата на подаване на заявлението - 29.09.2017 г., ведно със законната лихва
върху главницата от момента на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до
окончателното изплащане на дължимите суми. Претендират се разноски.
В срока по чл.131 ГПК не е
постъпил отговор от назначения особен представител на ответника.
След приключване на съдебното дирене и с
оглед събраните по делото доказателства съдът намира за установено следното от
фактическа страна:
Видно от представения по делото Договор
за паричен заем № 2386968 от 14.09.2015
г. от страна на „Изи Асет Мениджмънт“ АД на ответника е отпуснат заем в размер
на 1000 лева. Уговорен е фиксиран годишен лихвен процент по заема в размер на
40 % и годишен процент на разходите в размер на 47, 56 %. Представено е и
предварителното предложение за сключване на договор за паричен заем.
Уговорен е срок за погасяване на
кредита съгласно погасителен план. Срокът за погасяване видно от плана е на
равни 21 вноски от 51. 75 лева всеки месец за периода от 23.09.2015 г. до
10.02.2016 г.
Ищецът признава, че е извършено
плащане в размер на 604 лева.
Представен
е Рамков договор за покупко-продажба на вземания между „Изи Асет Мениджмънт“ АД
и „Агенция за контрол на просрочени вземания“ ООД от 30.01.2017 г., както и
Приложение към него, от което е видно, че предмет на това прехвърляне е и
вземане на Изи Асет към ответника по настоящия потребителски кредит.
На
следващо място е представено уведомление по чл. 99 ал. 3 от ЗЗД за извършената
цесия, адресирано до длъжника и подписано от юрисконсулт Н.С., като пълномощник
на цесионера и ищец по делото. Няма представени доказателства същото да е
изпращано до П.Н.П., а е приложено към исковата молба и получено с препис от
особения представител на ответника. За доказване на пълномощията за уведомяване
за извършената цесия е представено пълномощно от Изпълнителния директор на „Изи
Асет Мениджмънт“ АД, с което същият упълномощава ищеца да уведоми от името на
цедента всички длъжници по вземания по кредити цедирани с Рамков договор за
покупко-продажба на вземания от 30.01.2017 г. Представено е и пълномощно с
нотариална заверка на подписите от ищеца в полза на юрисконсулт Н.С..
Правото
на Изи Асет да прехвърли правата си по Договора за потребителски кредит на трето
лице т.е. да извърши цесия са уредени в чл. 10 от същия договор за кредит.
При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от правна
страна:
От изложените в исковата молба
обстоятелства се налага изводът, че съдът е сезиран с искове по чл. 422 ал. 1
от ГПК, вр. с чл. 79 ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 240 ал. 1 и 2 от ЗЗД, вр. с чл. 92
от ЗЗД и вр. с чл. 86 от ЗЗД, които са установителни по своя характер и имат за
предмет съдебно установяване, че вземането на кредитора, за което за издадена
заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 5640/2017г. по описа на Старозагорски районен
съд, съществува.
В тежест на ищеца е да докаже при
условията на пълно и главно доказване обстоятелства, от които произтичат
вземанията му по издадената заповед по чл. 410 ГПК - сключването на договора за
цесия, по силата на който му е прехвърлено вземането срещу ответника, че това
прехвърляне е съобщено на длъжника, че е налице договор за заем между ответника
и цедента, параметрите му, че заемодателят е предоставил заемната сума, кога,
че ответникът се е задължил да я върне, кога, също и претенциите си за
установяване дължимостта на договорна лихва – по размер и период, лихва за
забава – по размер и период, и неустойка – по основание, нарушаване на
договорните задължения на ответника, и размер.
Искът за установяване
съществуването на вземане с правно основание чл.422 вр. с чл.415 от ГПК е
предявен в законоустановения месечен срок и е допустим. За ищеца-кредитор е
налице правен интерес от установяване съществуването на вземането му, тъй като
заповедта за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№
5640/2017 г. по описа на РС Стара Загора е връчена на длъжника при условията на
чл.47, ал.5 от ГПК.
От събраните доказателства
безспорно се доказа, че между страните е налице Договор за заем, по който
ответникът е получил посочената сума от 1000 лева и се е задължил да я върне
ведно с възнаградителна лихва.
По отношение на цесията не
вземането, съдът намира следното:
Ищецът „Агенция за контрол на
просрочени задължения“ ООД основава активната си материалноправна легитимация
на рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 30.01.2017
г., ведно с Приложение към него.
Съгласно чл.99 от ЗЗД, кредиторът
може да прехвърли своето вземане, освен ако законът, договорът или естеството
на вземането не допускат това. Предишният кредитор е длъжен да съобщи на
длъжника прехвърлянето и да предаде на новия кредитор намиращите се у него
документи, които установяват вземането, както и да му потвърди писмено
станалото прехвърляне. Прехвърлянето има действие спрямо трети лица и спрямо
длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор.
По делото е налице изрично
пълномощно, с което ищецът- цесионер е упълномощен от цедента и предишен
кредитор „Изи Асет Мениджмънт“ АД от негово име писмено да уведоми длъжниците
за прехвърлянето на вземанията по договори за кредит към Рамков договор за
цесия от 30.01.2017 г. Това упълномощаване по принцип не противоречи на целта
на разпоредбите на чл.99, ал.3 и ал.4 от ЗЗД / в този смисъл е Решение
№137/02.06.2015 г. по гр.д.№5759/2014 г. на ВКС, III г.о./. В настоящия случай
обаче не се доказа цесионерът да има пълномощия за уведомяване за настъпилата
цесия по конкретното вземане, което е предмет на прехвърляне по друго
Допълнително споразумение.
От представените по делото доказателства
става ясно, че цесионерът въобще не е изпратил съобщение за извършената цесия
преди подаване на Заявление по чл. 410 от ГПК.
Особеният
представител на ответника е получил уведомленията по чл. 99 ал. 4 от ЗЗД,
приложени към исковата молба, но спрямо него следва да се отчете особеното му
процесуално положение.
Процесуалното представителство
може да произтича от закона /в случаите на изрично уредено законно
представителство/ или от договор, а представителството чрез особен
представител, макар и регламентирано от специална правна норма /чл.47, ал.6 от ГПК/, не е законово, тъй като произтича от акт на съда, при осъществяване на
определените за това предпоставки – в т.см. т.6 от Тълкувателно решение
№6/06.11.2013 г. по тълк.д. № 6/2012 г. на ВКС, ОСГТК/. Назначеният от съда
особен представител не упражнява свои процесуални права, а тези на страната,
която представлява /така т.7 от Тълкувателно решение №6/06.11.2013 г. по
тълк.д. № 6/2012 г. на ВКС, ОСГТК/, от което следва, че особеният представител
не е нито законов, нито договорен представител и не може да приема адресирани
до представляваното лице / в случая ответника/ материално-правни изявления на
трети лица, каквото безспорно е уведомяването на длъжника от стария кредитор по
чл.99, ал.3 от ЗЗД за сключения договор за продажба и прехвърляне на вземания
/цесия/ от 30.01.2017 г. Също така особеният представител не е осъществил
контакти с ответника и поради това последният като длъжник не може да се счита
за уведомен за цесията чрез особения представител.
Следователно, до фактическо
връчване на книжата, сред които и уведомлението за прехвърлянето на вземането,
с материалноправен ефект по чл.99, ал.4 ЗЗД, не се е стигнало и предаването на
уведомлението на процесуалния представител
на ответника не може да се приравни на надлежно уведомяване на длъжника,
поради особения характер на представителството, осъществявано от назначен от
съда, по чл.47, ал.6 ГПК, представител.
В този смисъл е и постановеното
Решение от 22.01.2019 г. по в.т.д. № 1342/2018 г. по описа на ОС Стара Загора и
Решение № 74 от 27.07.2017 г. по в.т.д. № 154/2017 г.на Апелативен съд Бургас,
което не е допуснато до касация с Определение № 567/18.09.2018 г. по т.д.
3153/2017 г. на II ТО на ВКС.
Предвид изложеното съдът намира,
че ищецът не се явява кредитор на ответника поради което предявените искове за
установяване съществуването на вземания с правно основание чл.422, вр. с чл.415
от ГПК вр. с чл.79, ал.1, чл. 240 ал. 2,
чл.86 от ЗЗД и чл. 92 от ЗЗД са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
При този изход на делото на
претенцията за разноски на ищеца се явява неоснователна.
Водим от горното, съдът,
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от “Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. София, бул. „Васил Левски“ № 114, етаж Мецанин,
представлявано от Росен Антов и Тервел Кънчев против П.Н.П. с ЕГН ********** чрез особен представител Ц.Ц. искове
за следните суми: 684.38 лв. главница; 40.12 лв. договорна лихва за периода
23.09.2015 г. до 10.02.2016 г. 324.05 лв. неустойка за неизпълнение на
договорно задължение; лихва за забава /мораторна лихва/ върху непогасената
главница, в размер на 114.82 лв. от 10.02.2016 г. - датата на последната
погасителна вноска на паричния заем до датата на подаване на заявлението -
29.09.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата от момента на
подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на
дължимите суми, за които суми е издадена заповед от 05.10.2017 г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 5640/2017 г. по
описа на PC Стара
Загора като неоснователни и недоказани.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от получаване на съобщението пред Окръжен съд Стара Загора.
Районен
съдия: