№ 1617
гр. София, 30.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Станимира И.
Членове:Райна М.ова
Петя Попова
при участието на секретаря Йорданка В. П.
като разгледа докладваното от Станимира И. Въззивно гражданско дело №
20211100506227 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 20062996/10.03.2021г. по гр.д. № 28895 по описа за
2019г. на Софийски районен съд, 68 – ми състав са отхвърлени исковете,
предявени с искова молба вх.№ 2013468/22.05.2019г. на Г. Б. Г., ЕГН
********** с адрес: гр. София, ул. ************** и съдебен адрес: адвокат
В. Т., гр. София, бул. „*******. срещу „Синдикална
взаимозастрахователна кооперация - СиВЗК”, ЕИК *******, с адрес: гр.
София, пл. ******* със съдебен адрес: адв. Н. К., гр. София, пл. ******* с
правно основание чл. 344, ал.1 , т.1, т.2 и т.3 вр. с чл. 225, ал.1 от КТ и чл.
86 от ЗЗД за признаване за незаконно и отмяна на уволнението на Г. Б. Г.,
ЕГН ********** от длъжността „юрисконсулт” извършено със Заповед №
1/12.03.2019г. на основание на чл. 328, ал.1,т.3 от КТ поради намаляване на
обема на работа; за възстановяване на заеманата преди уволнението
длъжност „юрисконсулт” в Синдикална взаимозастрахователна кооперация
-СиВЗК”, ЕИК *******, и за осъждане на Синдикална
взаимозастрахователна кооперация - СиВЗК”, ЕИК ******* да заплати на
Г. Б. Г., ЕГН ********** сумата от 47916лв., ведно със законната лихва от
подаване на исковата молба – 22.05.2019г., до изплащането й,
представляващи обезщетение за оставане без работа поради незаконното
уволнение за период от 23.03.2019г. до 23.09.2019г., като Г. Б. Г., ЕГН
********** е осъден да заплати на „Синдикална взаимозастрахователна
кооперация - СиВЗК”, ЕИК ******* на основание на чл. 78, ал. 3 от ГПК
1
съдебни разноски в размер на 2610,98лв.
Срещу така постановеното Решение е депозирана въззивна жалба вх. №
25066722/14.04.2021г. по регистъра на СРС, изпратена по пощата на
07.04.2021г. от ищеца Г. Б. Г., ЕГН ********** в частта, с която исковете са
отхвърлени. Изложил е съображения, че решението е неправилно,
постановено при нарушение на съдопроизводствени правила и на
материалния закон, необосновано. Посочил е, че нямал задължение
предварително да уведомява работодателя, че страда от заболяване, попадащо
в хипотезата на Наредба № 5/1987г., задължение на работодателя било
предварително да събере тази информация , закрилата била обективна и
изключвала възможността работникът съзнателно да укрие съществуващо
заболяване, неправилно било прието обратното от СРС. Събраните писмени и
гласни доказателства установявали, че страдал от психично
заболяване-„рецидивиращо депресивно разстройство” към момента на
уволнението, неправилно СРС приел обратното. Служебната бележка и
амбулаторните листове били официални документи, верността на които не
били опровергана и районният съд бил задължен да приеме за настъпили
посочените в тях факти. Неправилно СРС приел, че за установяване на
заболяването му следвало да има решение на ТЕЛК, епикриза, последните се
издавали само при намалена работоспособност съответно престой в болница,
случаят не бил такъв. Не му била указана от СРС доказателствена тежест да
установи по делото, че страдал от посоченото от него заболяване, както и
верността на представените медицински документи. Верността на същите се
доказала от приетите по делото съдебно-медицински експертизи във
въззивното производство. Неправилно било прието от СРС, че е налице
уволнителното основание. Решенията на КФН и уволнителната заповед били
с 2 години разлика във времето, поради което връзка между двете нямало.
Ако решенията на КФН водели до намаляване на обема от работа, то това би
следвало да доведе до уволнението му няколко месеца след тях, а не години
по-късно. Към момента на уволнението имало десетки хиляди действащи
застрахователни договори, те изисквали правно обслужване, намалявано им с
50 бр. не водело до намаляване на обема на работа. Не било доказано че част
от договорите били фиктивни. В случая обема от работа на юрисконсулта се
била увеличила, защото имало голямо количество административни и други
съдебни дела, представителство по които било негово основно задължение.
Обстоятелство, че квесторите решили тази работа да се изпълнява от външен
адвокат не водело до друг извод. Задължение на работодателя било да
осигурява работа на служителя, а ако не му я осигурява въпреки че такава
съществува, то това не е основание за уволнение поради намален обем на
работа. В случая не бил извършен и подбор, неправилно СРС бил приел, че
такъв не е задължителен. Не било установено само той да е заемал
длъжността „юрисконсулт” Приетото щатно разписание не било утвърдено от
представляващите работодателя – квесторите. Претендирал е разноски.
Процесуалният му представител е претендирал възнаграждение на основание
2
на чл. 38, ал.2 от ЗАдв.
Въззиваемият – ответник по исковете Синдикална
взаимозастрахователна кооперация - СиВЗК”, ЕИК ******* в
предоставения срок за отговор е оспорил жалбата. Посочил е, че решението
на СРС е правилно. Не било установено ищецът да е страдал от заболяване
попадащо в хипотези на Наредба № 5 /1987г. към момента на уволнението.
Приетите болнични листове , които ищецът бил представял на работодателя в
хода на развитие на правоотношението им, установявали заболявания на
ищеца, но нито едно от тях не било психично заболяване. Не били
представени решение на ТЕЛК, епикриза, болнични листове, сочещи че
ищецът се лекува от психично заболяване, при работодателя не били
постъпили и служебно такива документи от ТЕЛК. Правилно било прието от
СРС, че представените от ищеца медицински документи не установявали
психичното му заболяване. Амбулаторни листове, служебна бележка и
рецепта не били от естество да установят рецидивиращо депресивно
разстройство, те само установявали че са извършени консултации и прегледи
във връзка с оплаквания на ищеца, но не установявали установено такова
заболяване. Само експертно лекарско становище, отразено в официален
документ – решение на ТЕЛК, медицинска епикриза, болнични листове,
доказвали, че съответното психично заболяване попада в хипотезата на
Наредба № 5/1987г. Част от документите, представени от ищеца, били
издадени след уволнението и били неотносими. Своевременно бил оспорил
представените от ищеца медицински документи. Събраните гласни
доказателства не установявали заболяване на ищеца. Заключението по
медицинската експертиза, изготвена от невролог д-р К. установило, че
посоченото в изследването от 08.07.2021г. от ЕЕГ - кабинет не отговаря на
истината. Този документ не доказвал, че ищецът е страдал от психично
заболяване. Заключението по съдебно-медицинската експертиза, изготвена от
вещото лице специалист по образна диагностика-д-р Ч., установило, че
магнитния резонанс не е диагностичен метод за психични заболявания и
направеното такова изследване няма нищо общо със съществуването или
несъществуването на психично заболяване. Заключението на единичната
психиатрична експертиза не съдържало отговор на въпросите и не доказвало,
че ищецът страдал от психиатрично заболяване към момента на уволнението.
Заключението по тройната съдебно-психиатрична експертиза било
необосновано в частта, сочеща, че ищецът е страдал към 20.02.2019г. и към
25.03.2019г. от тежка депресия. Вещите лица прегледали ищеца три години
след процесните дати и не било възможно да установят дали е бил болен към
момента на уволнението. Вещите лица ползвали само един метод –
„психиатрично интервю”, което било недопустимо, вещите лица не дали
логично обяснение защо вярват, че СИЗВК оставило ищеца „ на улицата, без
пари, пред развод”, и след 2 седмици той е направил дарение за манастир от
10 000лв. Вещите лица се позовавали на три амбулаторни листа, този от
05.04.2019г. не бил подписан, те не били верни и своевременно ги бил
3
оспорил, заключението следвало да установи дали са верни, а същевременно
изводите на вещите лица били, че ищецът е бил болен, защото тези
документи го сочели. Вещите лица посочили, че при прегледа ищецът бил в
добро състояние, тоест в ремисия, същевременно посочили, че за да се
приеме, че психичното заболяване не се симулира трябвало да има
съвпадение между субективни и обективни данни . Така не било ясно защо
трите вещи лица приели, че към процесните дати ищецът страдал от тежка
депресия, а към този момент те не го били виждали, чували и преглеждали.
Работодателят не бил информиран за психично заболяване на ищеца, със
собственото си поведение служителят се поставил в невъзможност да ползва
предоставената му от закона закрила. Установено било наличие на
уволнителното основание. Установено било, че портфейла на
застрахователните договори намалял, че нямало нови сключени
застрахователни договори, че брутния месечен приход от застрахователни
премии бил намалял. Действително, решенията на КФН били от 2017г., но
ефектът им си проличавал с изтичане на определен период от време , съдебно-
счетоводната експертиза установило прогресивно във времето намаление на
извършваната от застрахователя дейност от 2017г. до 2019г. Сочената от
ищеца бройка на договорите от 42 000лв. правилно било прието от СРС, че не
може да се счита за достоверна. Писмото на КФН от 10.01.2020г. било в
подкрепа на твърденията на квесторите. Недоказани били твърденията на
въззивника, че имало увеличение на работата Той не осъществявал
процесуално представителство по делата пред ВАС Новият по-малък обем от
работа се изпълнявал от по-малко на брой работници/служители, това
правело излишни част от длъжностите и обективно имало за последица
прекратяване на правоотношението по излишните длъжности. Нямало
задължение да извършва подбор, защото длъжността юрисконсулт била само
за една щатна бройка . Това се установявало от приетите по делото щатни
разписания от 2017г., 2018г., 2019г., ищецът не бил уточнил оспорванията си
на щатните разписания от 2018г. и 2019г. , нито ги поддържал в о.с.з.
Щатното разписание от 2017г-. било утвърдено от работодателя, то не било
оспорено от ищеца и доказвало, че за длъжността юрисконсулт имало само
една щатна бройка. Претендирал е разноски. Оспорил е претенцията за
възнаграждение за адвокат на насрещната страна за горницата над
минималния размер по Наредба №1/2004г.
С Определение от 20.02.2023г. поради настъпила смърт на въззивника в
хода на въззивното производство Решението на СРС в частта по иска по чл.
344, ал.1, т.2 от КТ е обезсилено и производството по този иск е прекратено,
като на мястото на починалия въззивник е конституиран наследникът му по
закон – синът му Б. Г. Г. , ЕГН ********** действащ чрез майка си и законен
представител – С.Б.Ф. ЕГН **********.
Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по
делото доказателства, приема за установено от фактическа страна
следното:
4
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх.№
2013468/22.05.2019г. на Г. Б. Г., ЕГН ********** с адрес: гр. София, ул.
************** и съдебен адрес: адвокат В. Т., гр. София, бул. *******.
срещу „Синдикална взаимозастрахователна кооперация - СиВЗК”, ЕИК
*******, с адрес: гр. София, пл. ******* със съдебен адрес: адв. Н. К., гр.
София, пл. ******* с която е поискал от съда на основание чл. 344, ал.1 ,
т.1, т.2 и т.3 вр. с чл. 225, ал.1 от КТ и чл. 86 от ЗЗД да признае за
незаконно и отмени на уволнението на Г. Б. Г., ЕГН ********** от
длъжността „юрисконсулт” извършено със Заповед № 1/12.03.2019г. на
основание на чл. 328, ал.1,т.3 от КТ поради намаляване на обема на работа; да
го възстанови на заеманата преди уволнението длъжност „юрисконсулт” в
Синдикална взаимозастрахователна кооперация -СиВЗК”, ЕИК *******, и да
осъди Синдикална взаимозастрахователна кооперация - СиВЗК”, ЕИК
******* да заплати на Г. Б. Г., ЕГН ********** сумата от 47916лв., ведно
със законната лихва от подаване на исковата молба – 22.05.2019г., до
изплащането й, представляващи обезщетение за оставане без работа поради
незаконното уволнение за период от 23.03.2019г. до 23.09.2019г. Посочил е,
че работил при ответника като юрисконсулт, задълженията му били да
изготвя становища по различни въпроси от дейността на ответника, да
подготвя вътрешно-нормативна документация, да подпомага юридически
обслужването на застрахователните договори, договори с ІІІ-ти лица, да
представлява застрахователя пред административни органи и съдебни власти.
Посочил е, че през 2017г. КФН приело серия от административни актове,
насочени към отнемане на лиценза на ответника и назначаване на квестори,
но дейността на застрахователя и на юридическия му отдел продължила, на
20.02.2019г. ищецът бил предизвестен , че трудовият му договор ще бъде
прекратен поради намаляване на обема на работа и със заповед
№1812.03.2019г. , връчена му на 25.03.2019г. правоотношението било
прекратено на това основание. Това уволнение било незаконно, защото не
била спазена процедурата по чл. 333 от КТ, закрила по която ползвал поради
заболяване „рецидивиращо депресивно разстройство”. Работодателят не
събрал предварително информация за това му заболяване и го уволнил без да
получи разрешение от Инспекцията по труда, като предварително представи
за мнение документите в ТЕЛК. Не било осъществено и уволнителното
основание, не бил проведен и подбор. След уволнението останал без работа.
Претендирал е разноски.
Ответникът „Синдикална взаимозастрахователна кооперация-
СиВЗК”, ЕИК *******, в предоставения му срок е оспорил исковете. Навел е
твърдения, че ищецът бил юрисконсулт при него, последното му трудово
възнаграждение било 7500лв., но обем на работа намалял и било осъществено
уволнителното основание и правоотношението било прекратено считано от
25.03.2019г., нямал задължение да извършва подбор, защото длъжността била
само за една щатна бройка, не бил уведомен от ищеца, че страда от
заболяване, попадащо в обхвата на Наредба №5/1987г., а и ищецът не страдал
5
от такова заболяване, оспорил е представените от ищеца медицински
документи като неверни, а и тези, съставени след уволнението – като
неотносими. Посочил е, че в следствие на назначената от КФН проверка с
Решения от 16.06.2017г., от 13.07.2017г. и от 01.12.207г. били наложени
редица принудителни мерки , ограничаващи дейността му, назначен бил и
квестор, като с последното е отнет и лиценз на ответника като застраховател,
забранено било сключването на нови договори и свободно разпореждане с
активи, функциите на председател на кооперацията се изпълнявали от
квесторите, значително намалял обема от работа за длъжността юрисконсулт,
изпълнявана от ищеца и на това основание правоотношението било
прекратено. Функциите на юрисконсулт практически не се изпълнявали,
ищецът не го представлявал по съдебни дела и не изготвял становища..
Претендирал е разноски.
По делото са приети неоспорени от страните трудов договор №
40/12.12.2006г. , допълнително споразумение от 30.12.2011г., носещо подпис
на страните, длъжностна характеристика и допълнение към нея , носеща
подписи на страните, служебна бележка от 06.03.2019г., съгласно които
ищецът е работел при ответника на длъжността „юрисконсулт” по трудов
договор за неопределено време, при основно трудово възнаграждение към
30.12.2011г. от 7500лв., допълнително трудово възнаграждение от 3% за
придобит стаж и професионален опит, към 06.03.2019г. – 7,2% клас за
прослужено време в размер на 486лв., основните му задължения са били да
организира и осъществява дейност за уреждане на въпроси от договорно-
правен характер, арбитражни и съдебни дела, да дава правни становища и
мнения за дейността, законосъобразността на нормативни и други правни
актове, внасяни за разглеждане от органи за управление; да представлява
кооперацията пред правораздавателни органи, отговаря за сключване на
договори и дава указания за правилното им изпълнение; участва в
разработване на вътрешно нормативни актове; подготвя становища по жалби,
сигнали и предложения; разяснява правно прилагането на нормативни актове
при поискване.
Приета е служебна бележка издадена на 08.02.2019г. от психолог В. Х.а
съгласно която на 08.02.2019г. е направила консултация на ищеца и извършен
преглед във връзка с оплакване от главоболие, безсъние и постоянно
състояние на тревожност, което ищецът посочил че със сходни симптоми от
състоянието му , за което провел лечение през 2014г.2016г. при специалист
психиатър с диагноза „рецидивираща депресия”, като след извършен преглед
е насочен към „психиатър”.
Приет е на лист 174 от делото на СРС подписан от лекар и пациент
амбулаторен лист издаден на 13.02.2019г. от д-р В.Б., посочил, че ищецът е
съобщил за мъка, тъга, безсъние, липса на апетит, намалено либидо, мисли за
безпереспективност от 1 месец, служебни и семейни проблеми, обективно е
установено, че ищецът е в тежък депресивен епизод с протрахиран ход, без
суицидет, поставена е диагноза „рецидивиращо депресивно разстройство,
6
сегашен епизод – тежък без психотични симптоми, назначена е терапия
„ремирта 30мг по 1 т. вечер“.
Приет е подписан от лекар и пациент амбулаторен лист издаден на
18.02.2019г. от д-р В.Б., посочил, че ищецът е съобщил за мъка, тъга,
безсъние, липса на апетит, намалено либидо, мисли за безпереспективност от
1 месец, служебни и семейни проблеми, обективно е установено, че е в тежък
депресивен епизод с протрахиран ход, без суицидет, поставена е диагноза
„рецидивиращо депресивно разстройство, сегашен епизод – тежък без
психотични симптоми, назначена е терапия „ремирта 30мг по 1 т. вечер“.
Приет е подписан от лекар и пациент амбулаторен лист издаден на
05.03.2019г. от д-р Р. Д.-психиатър, рецепта от 05.03.2019г., съгласно които
ищецът е съобщил за стресов период през 2012г., както и през 2012-2015г. с
400 съдебни заседания; демотивация, понижена концентрация, перманентно
главоболие, безсъние и вътрешно напрежение; 14-15г. повишен алкохолен
прием, първи депресивен епизод психиатър. Като обективно състояние е
описано безсъние, хипопросексия, главоболие, тревожно очакване на
предстоящи беди, анхедония, хипобуля, ограничаване на желания, подтици
желание – витален депресивен епизод – втори, назначени са изследване на
липиден профил и контролен преглед след 25 дни, поставена е диагноза
„рецидивиращо депресивно разстройство, сегашен епизод – тежък без
психотични симптоми, назначена е терапия с медикаменти „ефектин” и
„еголанза”.
Приети са изследвания „биохимия“ на ищеца от 04.04.2019г., съгласно
които показатели са в референтни стойности.
Приет е амбулаторен лист с поставен на него печат на психиатър от д-р
Р. Д. с дата на издаване 05.04.2019г., сочещ че при преглед ищецът е
съобщил за стресов период през 2012г., както и през 2012-2015г. с 400
съдебни заседания; демотивация, понижена концентрация, перманетно
главоболие, безсъние и вътрешно напрежение; 14-15г. повишен алкохолен
прием, първи депресивен епизод психиатър. Като обективно състояние е
описано безсъние, хипопросексия, главоболие, тревожно очакване на
предстоящи беди, анхедония, хипобуля, ограничаване на желания, подтици
желание – витален депресивен епизод – втори, поставена е диагноза
„рецидивиращо депресивно разстройство, сегашен епизод – тежък без
психотични симптоми, назначена е терапия с медикаменти „ефектин” и
„еголанза”.
Приет е подписан от лекар и пациент амбулаторен лист издаден на
01.07.2019г. от д-р М.П., посочила, че ищецът е съобщил за напрегнатост,
тревожност с нарушен сън от няколко месеца след поредица от психотравми,
обективно е установено, че е вътрешно напрегнат, ориентиран, контактен,
ангажиран от невротични смущения хиподистимен интелект съответен,
поставена е диагноза „смесено тревожно-депресивно разстройство”,
назначена е терапия с медикаменти „золофт 50”, „ремирта 15мг, либрето,
7
ксанакс 0,5
Приет е подписан от лекар и пациент амбулаторен лист издаден на
03.07.2019г. от д-р М.П., посочила, че ищецът е съобщил за напрегнатост,
тревожност с нарушен сън от няколко месеца след поредица от психотравми,
обективно е установено, че е вътрешно напрегнат, ориентиран, контактен,
ангажиран от невротични смущения хиподистимен интелект съответен,
поставена е диагноза „смесено тревожно-депресивно разстройство”,
назначена е терапия с медикаменти „золофт 50”, „ремирта 15мг, либрето,
ксанакс 0,5.
Приет е подписан от лекар и пациент амбулаторен лист издаден на
17.07.2019г. от д-р М.П., посочила, че ищецът е съобщил за напрегнатост,
тревожност с нарушен сън от няколко месеца след поредица от психотравми,
обективно е установено, че е вътрешно напрегнат, ориентиран, контактен,
ангажиран от невротични смущения хиподистимен интелект съответен,
поставена е диагноза „смесено тревожно-депресивно разстройство”,
назначена е терапия с медикаменти „золофт 50”, „ремирта 15мг, либрето,
ксанакс 0,5
Приет е подписан от лекар и пациент амбулаторен лист издаден на
29.07.2019г. от д-р М.П., посочила, че ищецът е съобщил за напрегнатост,
тревожност с нарушен сън от няколко месеца след поредица от психотравми,
обективно е установено, че е вътрешно напрегнат, ориентиран, контактен,
ангажиран от невротични смущения хиподистимен интелект съответен,
поставена е диагноза „смесено тревожно-депресивно разстройство”,
назначена е терапия с медикаменти „золофт 50”, „ремирта 15мг, либрето,
ксанакс 0,5
Приет е подписан от лекар и пациент амбулаторен лист издаден на
06.11.2019г. от д-р М.П., посочила, че ищецът е съобщил за напрегнатост,
тревожност с нарушен сън от няколко месеца след поредица от психотравми,
обективно е установено, че е вътрешно напрегнат, ориентиран, контактен,
ангажиран от невротични смущения хиподистимен интелект съответен,
поставена е диагноза „смесено тревожно-депресивно разстройство”,
назначена е терапия с медикаменти „ксанакс 0,5”.
Прието е предизвестие изх. № 456/11.10.2018г., съгласно което
ответникът чрез двама квестори е съставил изявление до ищеца, с което го е
уведомил, че поради намаляване на обема на работа и на основание на чл.
328, ал.1, т. 3 от КТ с изтичане на 30 дни прекратява договора за длъжността „
юрисконсулт”. На лицевата страна на предизвестието е положен подпис
срещу имената на ищеца и дата 20.02.2019г.
Приета е Заповед № 1/12.03.2019г. носеща подписи на двама квестори на
ответника, с която считано от 25.03.2019г. е прекратено трудовото
правоотношение на ищеца за длъжността „юрисконсулт на основание на чл.
328, ал.1, т.3 от КТ и връчено предизвестие. На лицевата страна на заповедта
е положен подпис срещу имената на ищеца и дата 25.03.2019г.
8
Приети са Решения на КФН от 16.06.2017г. - 3 решения, от 13.07.2017г.,
от 01.12.2017г. от съгласно които за периода на ответника е назначен
квестор, който да изпълнява функциите и правомощията по управление и
представителство на ответника, вкл. и на работодател, като може да
назначава , заменя лица, извършващи ключови дейности по реда на КЗ,
управлява кооперацията в интерес на застрахованите и ползващите се лица,
забранено е свободното разпореждане с активи на кооперацията, сключването
на нови застрахователни и/или презастрахователни договори, удължаването
на срока на вече сключените и разширяване на покритието по тях, с решение
от 01.12.2017г. е отнет лиценз на ответника за извършване на застраховане,
забранено е свободното разпореждане с активи на кооперацията до започване
на производство по ликвидация/несъстоятелност, за 6 месеца е забранено
сключването на нови застрахователни и/или презастрахователни договори,
назначени са 2-ма квестори.
Приети са фишове за заплати на ищеца за февруари 2019г. сочещ
начислено възнаграждение от 7236лв., в който месец е имало 2 дни отпуск
поради временна нетрудоспособност ; за септември 2018г. – 7995лв. който е
пълен отработен месец.
Приети са болнични листове, издадени за заболявания на ищеца в
периода от 29.11.2018г. до 04.02.2019г., съгласно които ищецът е ползвал
отпуск поради временна нетрудоспособност поради заболявания:
радикулопатия; съдово главоболие, некласифицирано другаде; нарушение на
вестибуларна функция; неуточнено; хипертонично сърце без застойна
сърдечна недостатъчност; лумбаго с ишиас.
Прието е поименно щатно разписание от 01.06.2017г. утвърдено от
изпълнителния директор Б. Г., сочещо че в кооперацията има длъжност
юрисконсулт, заета е една щатна бройка за тази длъжност от ищеца Г. Г.,
няма отбелязвания за съществуване на други щатни бройки за тази длъжност.
Общо заети са 16 длъжности.
Прието е поименно щатно разписание от 15.11.2018г. без посочени
имена и положен подпис за лице, което го е утвърдило, в което записванията
са че в кооперацията има длъжност юрисконсулт, заета е една щатна бройка
за тази длъжност от ищеца Г. Г., няма отбелязвания за съществуване на други
щатни бройки за тази длъжност. Общо заети са 11 длъжности.
Прието е поименно щатно разписание от 25.03.2019г. без посочени
имена и положен подпис за лице, което го е утвърдило, в което записванията
са че в кооперацията има длъжност юрисконсулт, заета е една щатна бройка
за тази длъжност от ищеца Г. Г., няма отбелязвания за съществуване на други
щатни бройки за тази длъжност.Общо заети са 8 длъжности.
Приета е справка изготвена от ответника, сочеща брой на договори и
премии от 01.11.2018г. до 31.05.2019г., съгласно която към ноември 2018г.
брой на преводи са 8186 по 8136 полици в размер на 1127468,45лв., а към
февруари 2019г. – 7687 преводи за 1 139160,90лв. по 7388 полици. Показана е
9
схема, съгласно която кривата за полиците и преводите от 2018г. до май
2019г. няма значителни амплитуди, но кривата за постъпленията има рязък
спад от декември 2018г. до януари 2019г. след което няма значителни
амплитуди.
Разпитан по делото свидетелят М. В. е заявил, че е приятел с ищеца от
2001г., били състуденти, знаел че ищецът работел като юрисконсулт при
ответника от 2006г. , виждали се често - поне веднъж седмично, комуникиР.
и по телефона. Посочил е, че ищецът няколко пъти изпадал в състояния ,
които можело да се определят като депресивни . Първият случай бил от
2012г., тогава ищецът се разделил с приятелката си, преживял и няколко
сериозни катастрофи при ПТП за няколко месеца , тогава имал комоцио,
счупен нос, в последствие се възстановил. През 2015г.-2016г. отново имало
период, в който ищецът се изолирал от близките си . След това такова
състояние имало към 2018г. във връзка със събитията, предшестващи
освобождаването му от длъжност. Заявил е, че обикновено ищецът бил
позитивен, разговорлив, но когато изпадал в тези състояния било трудно да
се свърже с него по телефона , а когато се виждали ищецът бил затворен в
себе си , обикновено говорел за работа или за проблемите си като или е
меланхоличен или е агресивен. Заявил е, че през 2018г. ищецът му казал за
проблемите в работата и отнетия лиценз на дружеството, че мнението му е че
то върви към ликвидация и квесторите няма да запазят дейността му, казал че
има доста голяма сума натрупана по застраховка „Живот”, която не му
изплащат. Ищецът се оплаквал от високо кръвно и световъртеж, по това
време ищецът не комуникирал особено активно с близките си. Посочил е, че
често ходел в дома на ищеца, говорел с майка му по телефона, както и със
съпругата му, защото свидетелят бил притеснен за състоянието на ищеца.
Това било в края на 2018г., началото на 2019г., когато го уволнили. Заявил
е, че в началото на 2019г. ищецът бил видимо отслабнал, уморен и с
дистанцирано поведение. Тогава ищецът имал и търкания със съпругата си
основно заради фокусирането на ищеца върху работата му, свидетелят нямал
наблюдения по отношение на поведението на ищеца към детето му. В
началото на 2019г. свидетелят съветвал ищеца да потърси специализирана
помощ, но не знаел дали ищецът потърсил такава. Друг път го бил виждал в
по-добри състояния. Посочил е, че ищецът е екстровертен, говори много,
общителен и позитивен, това през 2019г. не било типичното му поведение. В
подобни състояния ищецът си стоял вкъщи, свидетелят там го посещавал –
първоначално ищецът живеел в София до паметника на Васил Левски, след
това се преместил в кв. Лозенец, а после- в кв. Горна Баня, в момента ищецът
живеел в гр. Велико Търново в жилището на майка му. Свидетелят е посочил,
че депресивно състояние е това, в което се включва затваряне в себе си,
изолиране от света, меланхолия, чувство за неудовлетвореност.
Присъствал бил на вербална агресия от ищеца, не бил виждал да проявява
физическа агресия. Заявил е, че не знае ищецът от какво психическо
заболяване страда, не му бил казал да е бил в лечебно заведение във връзка с
10
такова, не му го били казали и майката и съпругата на ищеца. Тогава
коментиР. че ищецът реагирал остро на предложението да потърси помощ,
като го отдали на някакво негово честолюбие или отричане че има проблем
При контактите с майката и съпругата на ищеца те се надявали ищецът да
достигне до решение да потърси специализирана помощ.. Ежедневното
състояние на ищеца да не иска да контактува с никого не било типично за
него и ако то продължи месеци, то било нормално близките му да се
притеснят.
В о.с.з. от 05.12.2019г. районният съд е извършил констатация по
трудова книжка на ищеца и е установил, че след прекратяване на процесното
правоотношение в трудова книжка на ищеца няма записване за следващо
трудово правоотношение.
С прието по делото заключение по съдебно-счетоводната експертиза
вещото лице след запознаване с документи по делото и справки при
ответника е посочило, че към 31.12.2017г. сключени договори от ответника
са 42139 бр. от които 1382 бр. са новосключени, съпоставено с 2016г. имало
увеличение на действащи договори с 23 бр. За този период премиите били 19
207581лв., тоест ръст на реализирани приходи от 600 913лв. спрямо
31.12.2016г. ; към 31.12.2018г. реализирани приходи били с 2673786лв. по-
малко от тези към 31.12.2017г..; към 31.03.2019г. нямало нови сключени
договори , а действащите такива били с 50бр. по-малко от тези към
31.12.2018г. През първото тримесечие на 2019г. имало спад на реализирани
приходи спрямо първо тримесечие на 2018г. с 329 456лв. Нямало нови
сключени застрахователни договори след отнемане на лиценза на ответника
на 01.12.2017г. Посочило е, че получените премии по застрахователни
договори в периода от юни 2017г. до март 2019г. били в диапазона от
1139161лв. до 1658 796лв., единствено през декември 2017г. и декември
2018г-. били съответно 2956506лв. и 2354041лв. посочило е, че през март
2018г. събрани премии били 1141971лв. по 8800 полици, а през март 2019г-
1149454лв. по 7608 полици; през февруари 2018г. – 1633156лв. по 8680
полици; февруари 2019г. – 1139161лв. по 7388 полици. През ноември 2017г-.
имало 10192 активни договора по които се получавали премии, а през януари
2019г. – с 1627бр. по-малко.
Приети са удостоверения, издадени от ВАС съгласно които Решенията на
КФН от 10.03.2017г., от 16.06.2017г., от 20.09.2017, от 01.12.2017г. са
обжалвани , пълномощник на ответника по тези дела , подал жалбата е
адвокат В. Т.,
Прието е удостоверение от КФН, сочещо че справките за договорите на
ответника съвпада с данните на квесторите, но според квесторите не били
съобразени специалните изисквания по устава на кооперацията, както и че
основен проблем били договорите със спрени плащания, за които
застрахователят не прдеприел действия по прекратяването им с цел избягване
на негативни финансови последици, което според квесторите водело до
11
съществуването в базата данни на голям брой фиктивни договори.
Представена е справка от ответника, съгласно която ответникът е страна
по 10 дела към 31.12.2017г.; по 11 дела към 31.12.2018г. и по 13 дела към
28.02.2019г.В периода 2013-2014г делата са били по-малко.
Приети са протоколи, договори, пълномощни, , съгласно които Д.К. е
ангажиран от ответника да го представлява по делата пред ВАС.
Приета е рецептурна бланка , съгласно която на Г. Г. са предписани от д-
р М.П. медикаменти „zolof” 50; ДЛ І.
Приет е амбулаторен лист от 11.10.2021г. съгласно който Г. Г. е бил
прегледан от д-р М.П. поради оплаквания, че от няколко месеца след
поредица от психотравми станал напрегнат, тревожен с нарушен сън,
поставена е диагноза „смесено тревожно-депресивно разстройство, обективно
е установено, че е вътрешно напрегнат, ориентиран, контактен, ангажиран от
невротични смущения, хиподистивен, интелект съответен, като е предписана
терапия с медикаменти Zoloft и ксанакс.
Прието е оспорено от въззиваемия разчитане на МРТ изследване от
3105.2021г. съгласно което на ищеца а направено МРТ изследване на глава,
имал е оплаквания от главоболие хронично, няколко ПТП, като е установено,
че има нехарактерна за възрастта мозъчна атрофия и в контекста на анамнеза
за ПТП следва да се обсъжда посттравматичен характер на атрофията, следва
клинична корелация и проследяване в динамика.
С прието по делото заключение по съдебно-медицинската експертиза,
изготвена от вещото лице К. Ч. - специалист по образна диагностика, вещото
лице след запознаване с документи по делото е посочило, че представените
образи не са в добро качество, не й бил предоставен диск с всички образи от
изследването МРТ. Посочило е, че предоставените отделни изображения на
МРТ изследването представят ключовите находки от изследването и така
можело да се изведе извод, че има основание за поставеното заключение в
разчитането на МРТ изследването, прието по делото. С изследване МРТ не
можело да се направи извод за наличие или липса на психично заболяване.
Методът на това изследване не бил от такова естество.
Прието е оспорено от ответника разчитане на електроенцефалография,
рецепта, съгласно които на 08.07.2021г. на ищеца е направено изследване ЕЕГ
и е направено заключение „изразено в лека до средна степен дифузни
неспецифични промени от иритативен тип”., като е препоръчано лечение с
медикаменти, които са предписани „gabagamma”.
С прието по делото заключение по съдебно медицинска експертиза,
изготвена от вещото лице Л. К., специалист по неврология и клинична
неврофизиология, вещото лице след запознаване с документи по делото и
преглед на ищеца е посочило, че при прегледа ищецът не е съобщил в
момента да има пристъпни прилошавания, световъртежи, замайвания,
главоболие и припадъци, съобщил за припадък със загуба на съзнание , пяна
на устата през септември-октомври 2020г. и през март 2021г., на 02.05.2021г.
12
тогава имал и гърчове и уринна инконтиненция. Посочило е, че не става ясно
ЕЕГ изследването по повод на какви припадъци е направено – дали са
епилептични, психогенни, паник-атаки пристъпи, колапсоподобни състояния,
хипотония, тирекотокси коза, водноелектролитен дисбаланс и пр. в тази
посока. В изложението на разчитането не била отбелязана реакция на фонова
спонтанна активност при провеждане на провокативни тестове
хипервентилация и интермитентно фотостимулация, дали се установяват
абнормности, абнормни графоелементи, огнищна и генеР.зирана
пароксимална активност; не били описани абнормните електрофизиологични
патирни при тези дифузни промени. Нямало основание да се кредитира
извода в заключението по това разчитане на ЕЕГ, независимо че изследването
било проведено съобразно международните стандарти. Посочило е, че
описаните като дифузни промени са артефактните графоелементи – кожно
галваничен елемент; артефакти от преглъщане и други. Липсата на
описанието подробно на дифезните промени не позволявало да се възприеме
заключението по това ЕЕГ изследване.
С прието основно заключение по съдебно-психиатричната експертиза и
допълнението й, изготвени от вещото лице д-р К. М. вещото лице след
запознаване с документи по делото и преглед на ищеца е посочило, че към
момента ищецът страда от рецидивиращо депресивно разстройство.
Посочила е, че това заболяване се характеризира с депресивна симптоматика,
която се повтаря във времето през различни интервали, симптомите имали
различна степен на изразености. Първият такъв при ищеца бил през 2014-
2016г. по твърдения на ищеца. Посочило е, че честно пациенти не пазят
рецепти, в аптеките имало лесен достъп до лекарства, но в амбулаторните
листове за прегледи на ищеца били посочени предписани медикаменти.
Посочило е, че стресовите ситуации отключвали много заболявания, най-
често психични разстройства, описаните от специалистите в амбулаторните
листове симптоми били характерни за изявена депресивна симптоматика.
Посочило е, че най-обстойния статус на ищеца бил описан в амбулаторен
лист № 122/05.03.2019г. и там били посочени базисните симптоми на
депресията – безсъние, липса на възможност за радостни преживявания
/анхедония/, хипобулия, ограничаване на желания, подтици и влечения.
Поставената диагноза от д- М. П. на 11.10.2021г. била „смесено депресивно –
тревожно разстройство”, като тази разлика в диагнозите вероятно се дължала
на проявилата се симптоматика на тревожен компонент. Всички
амбулаторни листове се обединявали около тезата за депресивно
разстройство, като единият отчитал и съществен елемент на тревожността.
Единият от тях отчитал и предходните състояния на ищеца и затова сочел
диагноза „рецидивиращо депресивно разстройство-втора фаза”. Посочило е,
че „здравно медицинско досие” не съществува след направената реформа в
здравеопазването с въвеждането на общопрактикуващи лекари и компютърна
система за обработка , която не е стандартизирана да съхранява обобщени
данни за формиране на т.нар „здравно досие”. Имало лични амбулаторни
13
карти, които на практика не се поддържали като база информация, а само за
нанасяне на болнични листове . Посочило е че към двата моменти по
задачите на експертизата – 20.02.2019г. и 25.03.2019г. ищецът е страдал от
депресивното състояние. Посочването в един от амбулаторните листове на
депресивното състояние като „рецидивиращо” означавало, че към издаването
на този амбулаторен лист това е била втората в живота на ищеца депресия,
тоест повтаряща се. Независимо дали е била рецидивираща в случая имало
достатъчно депресивна симптоматика вероятно и с тревожен елемент. Това се
потвърждавало не само от статуса, но и от предписаната терапия. Разговора с
пациента и отбелязаните симптоми и липсващите такива определяли
диагнодзата на лекаря. Ищецът посещавал психиатър през февруари 2019г.
през март 2019г., усти данни за предишни посещения имало –за 2014г. и
2016г., но за последните две години нямало документи. Назначената през
2019г. терапия с белопаксин и с ефектин 150мл. давали основание да се
приеме, че е оценена дълбочината на състоянието и тогава е било с по-голяма
изразеност на симптомите. Отделно тогава бил назначен и допълнителен
медикамент – еголанза, което е невролептик и също се назначавало при по-
затегнато протичане и по-тежко изразена симптоматика. Това давало
основание епизода тогава да е оценен като „тежък” Псочило е, че ищецът не
се води на отчет. Документът, с който психиатър поставял диагнозата бил
амбулаторният лист, това бил и начин в система и регистри да се въведе
информацията за заболяването. При частни прегледи можело да се издаде и
талон-бланка 119, но тя не фигурирала никъде, ползвала се от пациента да я
представя пред институции, тя също била официален документ за
психиатрична диагноза. Нямало здравно досие на ищеца в националните
регистри, но такова още не съществувало, било проектоплан.
С прието по делото заключение по тройната съдебно-психиатрична
експертиза, изготвено от вещите лица С., С. и К., вещите лица след
запознаване с документи по делото и преглед на ищеца са посочили, че
ищецът е страдал от рецидивиращо депресивно разстройство, като към
20.02.2019г. и към 25.03.2019г. той е бил в състояние на „тежка депресия”.
Посочили са, че тези изводи следват от приетите по делото амбулаторни
листове, описаните в тях анамнеза и установеното от лекарите тогава
обективно състояние на ищеца, рецептурни бланки.Ищецът не се водел на
отчет по негови сведения. Посочили са, че изводите им са изградени не само
въз основа на съобщените данни от ищеца, защото те не можело да се
проверят при прегледа. Изводите си изградили въз основа на всички
доказателства по делото-както медицинските документи, така и
свидетелските показания. Моментното състояние на ищеца и неговия разказ
само донякъде определяли изводите им, когато имало някаква патология. При
прегледа им ищецът бил в ремисия, в добро състояние, поради което и за
изводите им те съобразили медицинските документи, които приемали за
съдържащи вярна информация. Данните от тях съвпадали с анамнезата,
нямало основание да се усъмнят в разказа на ищеца за това че състоянието му
14
започнало през януари 2019г. и продължило до ноември-декември 2019г.
Трите амбулаторни листа били сигурни доказателства за прегледи от
психиатри в периода февруари-април 2019г., имало съвпадение в данните им
и разказа на ищеца. В амбулаторните листове лекарят описвал обективно
установеното от него. Това не можело да се симулира от пациента,
психичното заболяване за разлика от други соматични заболявания трудно се
симулирало, защото трябвало да има съвпадение субективния отчет на
изследваното лице и това, което психиатрите обективно установявали,
виждали със сетивата си-виждат, чуват, усещат, важна била много интуицията
на психиатъра. Понякога диагноза се поставяла още преди пациентът да
влязъл в кабинета и да е започнал разговора с него. Често срещата причина за
разкривана на симулацията била и тази, че симулиращия винаги добавял, за
да направи по-силно впечатление, симптоми от други заболявания, от други
разстройства, което не било възможно и това го издавало, че симулира. В
случая не били установили такива данни за симулация. Посочили са, че
изявленията на ищеца „оставиха ме на улицата без пари” и същевременно
„направих дарение за 10 000лв.” не ги притеснявали с оглед на възможно
симулация, защото изявлението за дарението било в миналото, когато ищецът
бил в добро състояние - финансово и психично. Нито едно от посочените в
болничните листове заболявания не били психично заболяване и не можели
да кажат дали симптомите им съвпадат с тези на психично заболяване. В един
от амбулаторните листове на д-р Р. Д. бил посочен стресов период 2012г.-
2015г.. Посочили са, че извода за рецидивиращо депресивно разстройство се
прави защото такава диагноза е поставена от двама специалисти в един
период, който изглеждало съвсем правдоподобно да започне януари и да
продължи до април. Данните от ищеца, че това продължило до ноември-
декември 2019г. потвърждавали извода за правдоподобност на записаното за
периода януари-април 2019г. при съобразяване на обективния статус на
ищеца, описан от двамата специалисти. Посочили са, че анамнезата била
противоречива, но тук се говорело за различни периоди, предшестващи
периоди на депресия. Анамнезата не била толкова важна, защото била
субективна и той по различни причини можело да греши. В случая можело да
има грешки защото ищецът и пред тях съобщил, че има други минали
периоди на депресия. Въпреки това поставената диагноза била определяща.
При предявяване на амбулаторен лист на лист 174 от делото на СРС издаден
на 13.02.2019г. вещите лица са посочили че записванията по него са
идентични с тези по амбулаторния лист от 18.02.2019г., нямало основание да
си променят изводите, независимо че не са обсъждали този амбулаторен лист
от 13.02.2019г.
С оглед на така установената фактическа обстановка,съдът приема
от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася
служебно по валидността на решението а по допустимостта му – в
обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е ограничен от
15
посоченото в жалбата.
В конкретния случай постановеното по делото решение е валидно и в
обжалваната част е допустимо.
По правилността на решението в обжалваната му част:
По иска с правно основание чл. 344, ал.1, т.1 от КТ:
Разпоредбите на чл.328, ал.1 от КТ уреждат редица изчерпателно
изброени отделни безвиновни основания за едностранно прекратяване на
трудовото правоотношение от работодателя, като на съдебен контрол
подлежат обстоятелствата дали заповедта е издадена от лице с работодателска
власт към момента на прекратяване на правоотношението, дали са били
налице онези факти, които са изложени като мотиви на прекратителното за
правоотношението изявление на работодателя, дали е дадена правилна правна
квалификация на тези обстоятелства и дали те са посочени в съответната
хипотеза на чл. 328, ал.1 от КТ . В това производство съдът се ръководи само
от изложените в уволнителния акт факти, и само за тяхното наличие е
проверката му. Уволнителният акт на работодателя следва да е мотивиран,
като посочената от работодателя правна квалификация на уволнителното
основание следва да съответства на изложените фактически основания за
уволнението. Обратното би нарушило равнопоставеността между страните,
защото работникът/служителят няма да знае как да организира защитата си
срещу уволнението. За уволнителното основание по чл. 328, ал.1, т. 3 от КТ е
достатъчно работодателят да е посочил правна квалификация на конкретното
основание като цифрово обозначение на разпоредбата, защото то е
еднозначно. За останалите разпоредби на чл. 328 от КТ, ако съдържат повече
от едно уволнително основание, за да се приеме, че уволнителна заповед е
мотивирана следва в хода на производството се установи, че работодателят е
провел сериозна подготовка, за да извърши уволнението, като е уведомил
работника за конкретните причини, поради които прекратява
правоотношението с него. И в тези случаи следва да е дадена правна
квалификация на уволнителното основание, съответстваща на фактическите
основания за уволнение, изложени в прекратителния акт.
По делото не се спори, а и от събраните по делото неоспорени от
страните писмени доказателства се установява, че Г. Г. и ответникът са били
обвързани от валидно трудово правоотношение, съгласно които ищецът е
изпълнявал при ответника длъжността „юрисконсулт“ по трудов договор за
неопределено време.
При прекратяване на трудово правоотношение едностранно от
работодателя на основание „намаляване на обем на работа”, съдът преди да
премине към изследване на въпроса дали работодателят е бил длъжен и ако е
бил - дали е извършил подбор, следва да прецени, дали към момента на
прекратяване на правоотношението е било налице използваното от
работодателя основание за уволнение, тоест дали има намаляване на обем на
работата на работодателя и дали уволнението е извършено от лице с
16
работодателска компетентност.
Преди да се извърши към тази проверка съдът следва да даде отговор на
повдигнатия от ищеца въпрос дали се е ползвал от закрила по чл. 333 от КТ
и дали същата е преодоляна. Съгласно разпоредбата на чл. 333, ал.1, т. 3 от
КТ в случаите по чл. 328, ал. 1, точки 2, 3, 5, 11 и чл. 330, ал. 2, т. 6 вр. с чл. 1,
ал.1, т. 5 от Наредба № 5 за болестите, при които работниците боледуващи от
тях имат особена закрила (Наредба № 5) работодателят може да уволни само
с предварително разрешение на инспекцията по труда за всеки отделен случай
работник или служител, боледуващ от психично заболяване.
В случая уволнението е с основание по чл. 328, ал.1, т. 3 от КТ и то
попада в хипотезата на чл. 333 от КТ.
По делото е установено от приети по делото амбулаторни листове,
свидетелски показания и заключения по съдебно-психиатричните експертизи,
че към момента на уволнението ищецът е страдал от заболяване
„рецидивиращо депресивно разстройство - тежък епизод”. Приетите
амбулаторни листове сочат съобщената от ищеца анамнеза, но и установеното
от специалистите психиатри при прегледа му обективно състояние. Тези
амбулаторни листове са от февруари и март 2019г., носят подписи на ищеца,
но и на двамата издали ги лекари, находките на двамата лекари са идентични,
както идентични са и поставените от тях диагнози. Състоянието на ищеца,
съобщено от него при снемане на анамнезата при съставянето на
амбулаторните листове от февруари и март 2019г., е установено по делото
от събраните по делото гласни доказателства, които съдът кредитира като
резултат от постоянни и лични впечатления на свидетеля, подробни, логични
и последователни, неопровергани от останалите събрани по делото
доказателства. Свидетелят В. е заявил че познава ищеца от 2001г. близки са ,
виждат се поне по веднъж седмично, отделно се чуват по телефона, че
ищецът като цяло е екстровертен, говори много, общителен е, но в края на
2018г. и началото на 2019г. изпаднал в депресивно състояние , тоест такова
на меланхолия, чувство за неудовлетвореност, затваряне в себе си и
изолиране от света; че това състояние не било типично за ищеца и
свидетелят го насочил към специализирана помощ защото ищецът бил
видимо отслабнал, уморен, дистанциран, не искал да контактува, изпитвал
неудовлетвореност, не контактувал особено активно с близките си; в такова
състояние ищецът бил през 2012г. и след това през 2015-2016г. Така
събраните гласни доказателства установяват верността на снетата анамнеза в
амбулаторните листове, което обосновава извод и че закрепеното в тях
обективно състояние отговаря на истината. В подкрепа на този извод на съда
е назначената с тези амбулаторни листове терапия, както и заключенията по
единичната и тройната съдебно-психиатрична експертиза, които съдът
кредитира като верни и задълбочени, неопровергани от останалите
доказателства по делото, резултат от категорични и еднозначни изводи на
четирима психиатри, обосновани с приетите по делото писмени
доказателства, свидетелски показания и личен преглед на ищеца, извършен от
17
всеки от тези психиатри. Вещите лица са били категорични в изводите си, че
в случая към момента на уволнението ищецът е страдал от „рецидивиращо
депресивно разстройство - тежък епизод. За този извод вещите лица са
съобразили съвпадението между данните по анамнезата /установени по
делото от събраните гласни доказателства/ и обективното състояние на ищеца
, установеното при прегледите от различни психиатри, както са съобразили и
предписаната терапия, съответстваща на поставената диагноза, личните си
възприятия от извършения преглед на ищеца. Вещите лица са посочили, че
психично заболяване се симулира трудно, защото е нужно да има съвпадение
между субективни и обективни находки, което рядко се постига, но в случая
нямало разминаване между тези находки и нямало основание за съмнение, че
установеното при прегледите през февруари 2019г. и поставената диагноза не
са верни. Вещите лица са обяснили различните данни по анамнезата с
различните периоди, в които е снемана и развиващото се в различни стадии и
степени заболяване. Следва да се посочи, че в доказателствена тежест на
ответника по исковете е било да опровергае верността на приетите по делото
амбулаторни листове, доколкото същите са официални свидетелстващи
документи. Ответникът не е успял да установи по несъмнен начин по делото
неверността на тези амбулаторни листове. Неоснователни са оплакванията в
писмената защита на въззивника, че вещите лица приели, че ищецът страда от
рецидивиращо депресивно разстройство-тежък епизод въз основа на
оспорените амбулаторни листове. Вещите лица са обосновали извода си за
психичното заболяване на ищеца не само с амбулаторните листове от
февруари 2019г., но и с последващите такива, с правдоподобността
състоянието от началото на 2019г. да продължи и след това, съобразили са
свидетелските показания, закрепващи поведението на ищеца към февруари-
март 2019г. и това преди това-през 2012г. и през 2015-2016г., както са
съобразили и констатациите си при извършения личен преглед на ищеца от
всяко едно от четирите вещи лица – психиатри, назначени по делото,
съобразили са и последващите амбулаторни листове издадени на ищеца. В
случая заключенията по единичната и тройната съдебно-психиатрични
експертизи са защитени от вещите лица в о.с.з., като при изслушването на
вещите лица те са обяснили допълнително изводите си. Така дадените
заключения съдът приема, че са пълни, ясни, обосновани , компетентно
дадени и обективни, дават точен отговор на поставените задачи, който е
достатъчно обоснован, ясен и пълен, поради което и тези заключения съдът
изцяло кредитира. Вещите лица са посочили, че при ищеца заболяването
„рецидивиращо депресивно разстройство“ е трайно заболяване, което към
момента на уволнението е било „тежък епизод“, че то се отличава с
депресивна симптоматика, която се повтаря във времето през различни
интервали, симптомите имат различна степен на изразености, към момента на
уволнението е имало изразени психични нарушения, повлияващи трайно на
поведението му. При изготвянето на заключенията вещите лица са
съобразили необходимите данни да изследването, обосновката и
18
обсъждането, посочили са, че заболяването при ищеца е психическо
заболяване по международната класификация на болестите. Така обосновени
изводите на вещите лица съдът приема, че следва да се кредитират като
обосновават извод, че ищецът е страдал от заболяване, попадащо в хипотезата
на чл. 1, ал.1, т. 5 от Наредба № 5/1987г. Заключенията по съдебно-
медицинските експертизи, изготвени от вещото лице Ч. и в.л. К. нямат
отношение към психическото заболяване, поради което и съдът приема, че не
са от естество да обосноват обратен извод. Вещото лице Ч. е посочила, че
МРТ изследването не е от естество да установи психично заболяване. Вещите
лица психиатри не са възприели ЕЕГ-изследването като значимо за
установяване на психично заболяване у ищеца.
С оглед гореизложеното съдът приема за установено по делото, че към
уволнението Г. Г. е страдал от рецидивиращо депресивно разстройство -
тежък епизод. Това заболяване съгласно заключенията по психиатричната
експертиза е психично заболяване по международната класификация на
болестите , то попада в хипотезата на чл. 333 от КТ вр. с чл. 1, ал.1, т. 5 от
Наредба № 5/1987г за болестите, при които работниците боледуващи от тях
имат особена закрила. Този извод следва при съобразяване на посочените от
вещите лица симптоми на заболяването към момента на уволнението , извода
на вещите лица за трайност на заболяване, както и за проявленията на това
заболяване, повлияващи трайно на поведението му. Ответникът не твърди и
не установява, че е преодоляна закрилата по чл. 333 от КТ при процесното
уволнение. По делото не е установено ответникът да е събрал необходимите
сведения за приложението на чл. 333 от КТ преди да пристъпи към
уволнението на ищеца, нито да е поучил предварително съгласие на
инспекцията по труда и мнение на ТЕЛК. В тежест на работодателя е да
предприеме необходимите действия с оглед събиране на предварителна
информация от работниците/служителите за обстоятелствата от хипотезите
на чл. 333 от КТ. Работникът няма задължение предварително да информира
работодателя си, че страда от конкретно заболяване и му представи
доказателства за същото. Такива не са разписани нито в КТ нито в Наредба
№ 5/1987г. Едва при изрично искане от работодателя към работника да
посочи и докаже в разумен срок такива заболявания за последния възниква
такова задължение, ако иска да се ползва от закрилата по чл. 333 от КТ /В
този смисъл Решение № 191/25.04.2012г. по гр.д. № 606/2011г. на ВКС, 4-то
Г.О./. В случая доказателства за проведено такова поведение от ответника не
са ангажирани, поради което и съдът приема, че такова не е установено по
делото. Ирелевантно в случая е дали ищецът е представил на ответника
документи, установяващи здравословното му състояние. Това е така, защото
такова задължение за него ще възникне само тогава, когато работодателят
предприеме необходими действия за събиране на такава информация.
При така възприето съдът приема, че при уволнението ответникът не е
спазил разпоредбите на чл. 333, ал.1, т.3 от КТ , поради което и уволнението е
незаконно и безпредметно е да се обсъжда дали е имало намаляване на обема
19
на работа.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че по делото не е
установено да е осъществено това уволнително основание. За да е налице
това уволнително основание следва по делото да се установи, че обемът на
конкретната дейност, която е осъществявана от ищеца на длъжността
„юрисконсулт“ е намаляла трайно до степен, която не е пренебрежима. За да е
налице това уволнително основание не е достатъчно да се установи, че обем
на дейност на работодателя като цяло е намалял. За установяване на
намаления обем на работа са допустими всички доказателствени средства,
включително и свидетелски показания. Не е нужно да има нарочен акт на
работодателя, който да установява намалелия обем на работа. Следва обаче да
се установи, че е намаляла работата, която се изпълнява от работника с тази
трудова функция и да съществува обективна връзка между намалението и
необходимостта работодателят за реорганизира работния процес, като
преустанови дейността, която е намаляла или съкрати щата или разпредели
работа между други работници в предприятието. (В този смисъл Решение №
57/25.03.2019г. по гр.д. № 2157/2018г. на ВКС, ІV-то Г.О.; Решение №
143/29.05.2017г. по гр.д. № 4338/2016г. на ВКС, ІV-то Г.О.; Решение №
270/02.06.2011г. по гр.д. № 1661/2010г. на ВКС, ІV-то Г.О., постановени по
реда на чл. 290 от ГПК).
В конкретния случай по делото не е установено по несъмнен начин, че е
налице намаляване на обем на работа на работодателя, което да е съотносимо
с трудовата дейност на ищеца за длъжността „ юрисконсулт“. За този извод
съдът съобрази специфичната дейност на работодателя и спецификата на
длъжността „юрисконсулт“. Действително, приети са Решения на КФН
установяващи принудителни мерки по отношение на ответника, както и
назначаване на квестори. Това само по себе си не е достатъчно за да установи
намален обем на работа , който да доведе до основание за уволнение на
юрисконсулта на ответника на основание на чл. 328, ал.1, т. 3 от КТ. Приетите
по делото щатни разписания и длъжностна характеристика установяват, че
при ответника е имало само един юрисконсулт, задълженията на който са
били свързани не само с процесуално представителство на работодателя и
сключване на договори, но и с подготвяне на становища и вътрешни
документи , указания за правилното им изпълнение; становища по жалби,
сигнали и предложения; разясняване правно прилагането на нормативни
актове при поискване. Установеното от вещо лице намаляване към март
2019г. на действащите застрахователни договори с 50 бр. спрямо 2018г. не е
от естество да обоснове извод, че е намаляла работата за юрисконсулта на
застрахователя. Това е така, защото останалите действащи договори са 42 162
бр., тоест намалението с 50 бр. е пренебрежимо. Ответникът не е доказал, че
по тези действащи 42162 бр. застрахователни договора юрисконсулт не е
имал работа , приетите договор и длъжностна характеристика не могат да
обосноват такъв извод. Следва да се посочи, че приетото заключение по
счетоводната експертиза , което съдът кредитира като неопровергано от
20
останалите доказателства по делото, е установило съпоставими приходи от
премии по договорите за периода януари-февруари 2018г. – януари-февруари
2019г. , което е допълнително основание да се приеме, че работодателят не е
доказал, че обем на работата му е намаляла до степен която да се отрази на
обем на работа на юрисконсулт. Съпоставка съдът приема че следва да се
извършва за съответните месеци на годината, доколкото постъпленията от
застрахователните премии са обвързани с момента на сключването на
договорите и масовото такова в края на всяка календарна година.
При така възприето съдът приема, че уволнението е незаконно и следва да
се отмени.
По исковете с правно основание чл.344, ал.1 , т. 3 вр. с чл.225, ал.1 от
КТ и чл.86 от ЗЗД:
С оглед изхода на делото по иска по чл. 344, ал.1, т.1 от КТ, установените
по делото трудово правоотношение между страните за неопределено време,
получено последно брутно месечно възнаграждение на Г. Г. при ответника за
пълен отработен месец в размер на 7995лв. че Г. не е работил по трудово
правоотношение 6 месеца след уволнението, то съдът приема за основателен
иска по чл. 344, ал.1, т. 3 вр. с чл. 225, ал. 1 КТ за 47 970лв. , но с оглед на
диспозитивното начало на въззивника следва да се присъди обезщетение от
47 916лв.,като се присъди илихва от подаването на исковата молба.
По отговорността за разноски :
С оглед изхода на делото съдът приема, че разноските по делото следва
да се поставят в тежест на ответника по исковете като той следва да бъде
осъден да заплати на въззивника сумата от 3000лв. разноски за адвокат в
производство пред СРС, на адв. Т. следва да заплати възнаграждение от общо
5263,28лв. за производство пред СГС на основание на чл. 78, ал. 1 в от ГПК
вр. с чл. 38, ал.2 от ЗАдв., които са определени в минималните размери по
Наредба №1/2004г.
По сметка на СРС ответникът следва да бъде осъден да заплати 80лв.
държавна таса по неоценяемия иск и 1916,64лв. по неоценяемия иск. За
производство пред СГС по двата иска се дължи държавна такса от
въззиваемия в размер на 998,32лв.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 20062996/10.03.2021г. по гр.д. № 28895 по описа
за 2019г. на Софийски районен съд, 68 – ми състав в частта, с която са
отхвърлени исковете, предявени с искова молба вх.№ 2013468/22.05.2019г.
на Г. Б. Г., ЕГН ********** с адрес: гр. София, ул. ************** и съдебен
адрес: адвокат В. Т., гр. София, бул. „*******. срещу „Синдикална
взаимозастрахователна кооперация - СиВЗК”, ЕИК *******, с адрес: гр.
21
София, пл. ******* със съдебен адрес: адв. Н. К., гр. София, пл. ******* с
правно основание чл. 344, ал.1 , т.1 и т.3 вр. с чл. 225, ал.1 от КТ и чл. 86
от ЗЗД за признаване за незаконно и отмяна на уволнението на Г. Б. Г.,
ЕГН ********** от длъжността „юрисконсулт” извършено със Заповед №
1/12.03.2019г. на основание на чл. 328, ал.1,т.3 от КТ поради намаляване на
обема на работа; за осъждане на Синдикална взаимозастрахователна
кооперация - СиВЗК”, ЕИК ******* да заплати на Г. Б. Г., ЕГН **********
сумата от 47916лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба
– 22.05.2019г., до изплащането й, представляващи обезщетение за оставане
без работа поради незаконното уволнение за период от 23.03.2019г. до
23.09.2019г., като Г. Б. Г., ЕГН ********** е осъден да заплати на
„Синдикална взаимозастрахователна кооперация - СиВЗК”, ЕИК
******* на основание на чл. 78, ал. 3 от ГПК съдебни разноски в размер на
2610,98лв.и вместо това постановява:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ на основание на чл. 344,
ал.1, т.1 от КТ уволнението на Г. Б. Г., ЕГН ********** от длъжността
„юрисконсулт”, извършено със Заповед № 1/12.03.2019г. на квесторите на
Синдикална взаимозастрахователна кооперация - СиВЗК”, ЕИК ******* .
ОСЪЖДА Синдикална взаимозастрахователна кооперация -
СиВЗК”, ЕИК ******* да заплати на Б. Г. Г. , ЕГН **********, действащ
чрез майка си и законен представител С.Б.Ф. ЕГН ********** , конституиран
на мястото на починалия в хода на процеса въззивник - ищец Г. Б. Г., ЕГН
********** сумите, както следва: на основание на чл. 344, ал.1, т. 3 вр. с чл.
225, ал.1 от КТ и чл. 86 от ЗЗД сумата от 47916 лв./четиридесет и седем
хиляди деветстотин и шестнадесет лева/, ведно със законната лихва от
подаване на исковата молба – 22.05.2019г., до изплащането й,
представляващи обезщетение за оставане без работа на Г. Б. Г., ЕГН
********** поради незаконното уволнение за период от 23.03.2019г. до
23.09.2019г.; на основание на чл. 78, ал.1 от ГПК сумата от 3000лв. /три
хиляди лева/, представляващи направени съдебни разноски за производство
пред СРС.
ОСЪЖДА Синдикална взаимозастрахователна кооперация -
СиВЗК”, ЕИК ******* да заплати на адвокат В. Т. П., личен номер по
Единен регистър на адвокатите ******* с адрес: гр. София, бул. „******* на
основание на чл. 78, ал. 1 от ГПК вр. с чл. 38, ал.2 от Закона за
адвокатурата сумата от 5263,28лв. /пет хиляди двеста шестдесет и три лева
и 0,28лв/, представляващи възнаграждение за процесуално представителство
на въззивника-ищец в производство пред СГС.
ОСЪЖДА Синдикална взаимозастрахователна кооперация -
СиВЗК”, ЕИК ******* да заплати на Софийски районен съд на основание
на чл. 78, ал. 3 вр. с ал. 6 от ГПК сумата от 1996,64лв. /хиляда деветстотин
деветдесет и шест лева и 0,64лв/, представляващи разноски за държавна
такса.
22
ОСЪЖДА Синдикална взаимозастрахователна кооперация -
СиВЗК”, ЕИК ******* да заплати на Софийски градски съд на основание
на чл. 78, ал. 3 вр. с ал. 6 от ГПК сумата от 998,32лв. /деветстотин
деветдесет и осем лева и 0,32лв/, представляващи разноски за държавна такса.
Решението може да се обжалва пред Върховен касационен съд в
едномесечен срок от съобщаването му при условията на чл. 280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
23