№ 233
гр. ***, 09.06.2025 г.
РАЙОНЕН СЪД – *** в публично заседание на пети юни през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Гергана Н. Божилова
при участието на секретаря Десислава Й. Д.а
и прокурора М. Ил. И.
Сложи за разглеждане докладваното от Гергана Н. Божилова Наказателно
дело от общ характер № 20254230200073 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 09:30 часа се явиха:
ПОДСЪДИМИЯТ Д. М. Щ., редовно призован, се явява лично и с
упълномощения от него защитник адвокат Р. Б..
ЗА РАЙОННА ПРОКУРАТУРА – ГАБРОВО, се явява прокурор И..
ПОСТРАДА.ЯТ А. А. Ю., в качеството му на наследник на постр. А. А.а Ю.,
редовно призован, се явява лично и с адв. В. И. с пълномощно от 14.03.2025 година.
ПОСТРАДА.ЯТ А. Ю. Ю., в качеството му на наследник на постр. А. А.а Ю.,
редовно призован, не се явява.
ПОСТРАДА.ЯТ Ю. А. А. в качеството му на наследник на постр. А. А.а Ю.,
нередовно призован, не се явява. Съдът докладва, че призовката му, изпратена за
връчване на посочения от него адрес в хода на ДП се е върнала невръчена в съда със
заверка, че по сведение на баща му А. Ю., същият се намира в чужбина – в ***.
ПОСТРАДА.ЯТ Н. И. Б., в качеството му на наследник на постр. А. А.а Ю.,
редовно призован, не се явява.
ПОСТРАДА.ЯТ Ю. А. Ю., в качеството му на наследник на постр. А. А.а Ю.,
редовно призован чрез адв.И., не се явява.
ПОСТРАДА.ЯТ А. А. Ю., в качеството му на наследник на постр. А. А.а Ю.,
редовно призован, не се явява.
ПОСТРАДА.ТЕ М. А. Ю., Й. А. Ю., А. А. Ю., в качеството им на наследници
на постр. А. А.а Ю., редовно призовани, не се явяват.
ПОСТРАДАЛАТА Г. А. Ю., в качеството й на наследник на постр. А. А.а Ю.,
действаща със съглА.то на майка си Е. У., редовно призована, не се явява.
ПОСТРАДА.ЯТ А. А. А., в качеството му на наследник на постр. А. А.а Ю.,
редовно призован, не се явява.
Съдът докладва, че по делото е постъпила молба за конституиране в качеството
на частен обвинител на постр. А. А. Ю., чрез повереника му адв. В. И., с която към
съда се отправя искане същият да бъде конституиран в настоящия наказателен процес,
в качеството на частен обвинител на основание чл. 76 НПК. С молбата се прави искане
1
пострадА.ят да бъде конституиран в процеса и като граждански ищец, като към съда
се отправя искане за приемане за съвместно разглеждане на граждански иск срещу
подсъдимия Д. Щ., с който се претендира обезщетение за причинени на пострадА.я А.
А. Ю. в резултат на престъплението, извършено от подс. Д. Щ., неимуществени вреди
в размер на сумата от 25 000 лв. /двадесет и пет хиляди/ лева, частичен иск от общата
сума от 100 000 лева и имуществени вреди в размер на сумата от 1 920 лв. /хиляда
деветстотин и двадесет лева/, ведно със законната лихва върху сумите, начиная от
датата на извършване на деянието – 24.04.2023 година до окончателното изплащане на
вземането, както и направените по делото разноски.
Съдът докладва, че по делото е постъпила молба за конституиране в качеството
на частен обвинител на постр. Ю. А. Ю., чрез повереника му адв. В. И., с която към
съда се отправя искане същият да бъде конституиран в настоящия наказателен процес,
в качеството на частен обвинител на основание чл. 76 НПК. С молбата се прави искане
пострадА.ят да бъде конституиран в процеса и като граждански ищец, като към съда
се отправя искане за приемане за съвместно разглеждане в настоящия наказателен
процес на граждански иск срещу подсъдимия Д. Щ., с който се претендира
обезщетение за причинени на пострадА.я Ю. А. Ю. в резултат на престъплението,
извършено от подс. Д. Щ., неимуществени вреди в размер на сумата от 25 000 лв.
/двадесет и пет хиляди/ лева, частичен иск от общата сума от 100 000 лева, платима
ведно със законната лихва върху сумата, начиная от датата на извършване на деянието
– 24.04.2023 година до окончателното изплащане на вземането, както и направените
разноски по делото.
Съдът докладва, че по делото е постъпила молба за конституиране в качеството
на частен обвинител на постр. А. А. Ю., чрез повереника му адв. В. И., с която към
съда се отправя искане същият да бъде конституиран в настоящия наказателен процес,
в качеството на частен обвинител на основание чл. 76 НПК. С молбата се прави искане
пострадА.ят да бъде конституиран в процеса и като граждански ищец, като към съда
се отправя искане за приемане за съвместно разглеждане в настоящия наказателен
процес на граждански иск срещу подсъдимия Д. Щ., с който се претендира
обезщетение за причинени на пострадА.я А. А. Ю. в резултат на престъплението,
извършено от подс. Д. Щ., неимуществени вреди в размер на сумата от 25 000
/двадесет и пет хиляди/ лева, частичен иск от общата сума от 100 000 лева, платима
ведно със законната лихва върху сумата, начиная от датата на извършване на деянието
– 24.04.2023 година до окончателното изплащане на вземането, както и направените по
делото разноски.
ПОСТРАДА.ТЕ А. А. Ю., Ю. А. Ю. и А. А. Ю. се представляват по делото от
адв.В. И..
Препис от молбите за конституиране на пострадА.те в производството като
граждански ищци и частни обвинители са връчени на подсъдимия и на РП – Габрово.
В съдебно заседание се яви свидетелят Н. И. Б..
Съдът даде думата на страните за становище относно конституиране на
нови страни в процеса:
ПРОКУРОР И.: Считам, че докладваните от съда молби за конституиране в
качеството на частен обвинители и граждански ищци са своевременно предявени и
няма процесуална пречка според мен да бъдат допуснати за разглеждане, като считам,
че няма да затруднят развитието на настоящия наказателен процес.
АДВ. Б.: Уважаема г-жо съдия, няма пречка за даване ход на разпоредителното
2
заседание. По отношение на молбите, постъпили от името на пострадА.те, а именно на
такива за конституиране като частен обвинител и граждански ищец, излагам следното
становище: Тези, които касаят конституирането като част обвинител считам, че не
отговарят на изискването на чл. 77 ал. 2 от НПК, а именно - излагане на
обстоятелствата въз основа, на които се иска конституиране. Като тези обстоятелства
трябва много или малко да се препокриват с обстоятелствената част на обвинителния
акт, т.е. с тази част, с която се навеждат фактически твърдения, а не с диспозитива. По
отношение на гражданските искове, макар и своевременно предявени, също се явяват
нередовни, дотолкова изискването на закона е, че при неуредените в НПК
предпоставки се прилагат правилата на ГПК. Едно от тези правила при завеждането на
осъдителен иск по смисъла на чл. 127 ал. 4 от ГПК на първо място е посочване на
банковата сметка. От друга страна нормата на чл. 127 ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК изисква
излагане на фактите и обстоятелствата въз основа, на които се иска от съда
постановяване на едно осъдително съдебно решение в гражданско-правната му част,
изнасяне на причинно-следствената връзка механизъм на деяние, конкретни вреди за
всеки един от гражданските ищци. Ето защо аз считам, че гражданските искове не
следва да бъдат приети за съвместно разглеждане в настоящия наказателен процес, а и
следва да се отбележи, че не настъпва преклузия за възможността пострадА.те лица в
наказателния процес да развият своето право, своето искане пред гражданския съд. Но
ако уважаемият съд приеме, че следва да се допуснат за разглеждане тези искове, аз ще
моля същите да бъдат оставени без движение, поради неспазване горецитираните
разпоредби от ГПК и да се даде срок за отстраняване на нередовностите по исковите
молби.
ПОДС. Д. Щ.: Поддържам казаното от моя защитник.
АДВ. И.: Считам, че изложеното становище от защитата на подсъдимия не
намира основа в доказателствата по делото. В качеството на пълномощник на
пострадА.те от извършването на престъплението, аз подробно съм изложил
обстоятелствата, на които се основава искането по отношение за допускането на
представляваните от мен лица като частни обвинители за участие в настоящото
производство. По отношение предявените граждански искове - втора молба, аз съм
посочил начина, по който следва да бъдат събирани паричните средства. Освен това не
е нарушена разпоредбата на чл. 127, ал. 1 т. 4 – изложение на обстоятелствата, на
които се основава искът. В тази връзка ви моля за приеме за съвместно разглеждане в
настоящото производство гражданските искове, предявени при спазване правилата на
чл. 68 и чл. 68 от НПК. И още едно изречение, не е задължително условие
накърненият интерес да е съставомерен, основанието е деликта, а не дА. деянието е
извършено, тъй като в действителност по настоящем съдът не може да се произнесе по
въпроса дА. деянието е престъпление. Моля по тези съображения да постановите
вашите съдебни актове, още повече че гражданските искове може да се предявят и
устно.
Съдът след като изслуша становището на страните относно конституиране
на трима от пострадА.те в настоящия наказателен процес като частни обвинители
и граждански ищци, намира, че молбите за конституиране са своевременно
предявени и отговарят на изискванията на закона, поради което предявените
граждански искове следва да бъдат приети за съвместно разглеждане в настоящия
наказателен процес и пострадА.те бъдат конституирани в качеството на
граждански ищци и частни обвинители, предвид следните съображения: съдът
намира за несъстоятелно възражението на адв. Б. по отношение на искането за
3
конституиране на тримата пострадА. в настоящия наказателен процес като частни
обвинители, изразяващо се в това, че молбата за конституиране не съдържала
изложение на обстоятелствата, на които се излага искането и същите следвало да
бъдат извлечени от депозирания в съда обвинителен акт. Видно от молбите за
конституиране като частни обвинители на тримата пострадА. А. А. Ю., Ю. А. Ю. и
А. А. Ю. молбата съдържа изложение на обстоятелствата, включени в обвинението,
като е посочен дизпозитива на обвинителния акт. По този начин, както за съда, така
и за останА.те участници в процеса става ясно, на какво се основава претенцията
на тримата пострадА. да бъдат конституирани в процеса като частни обвинители.
Молбата за конституиране на тримата пострадА. като частни обвинители отговаря
на чл. 77 НПК, поради което съдът намира, че същата следва да бъде уважена. По
отношение на молбата за конституиране на тримата пострадА. в качеството на
граждански ищци, в частност искането за приемане за съвместно разглеждане в
настоящия наказателен процес на гражданските искове, предявени срещу
подсъдимия от трима от пострадА.те, съдът счита, че молбите отговарят на
изискването на чл. 127 от ГПК като съдържат обстоятелствата, обуславящи
размера на претендираното обезщетение, като подробно е посочено на какво се
основава искането съобразно разпоредбата чл. 45 от ЗЗД и са посочени конкретно
неимуществените вреди, които пострадА.те считат, че са им причинени в резултат
на извършване на престъплението от страна на подсъдимия Д. М. Щ.. Молбата за
конституиране на пострадА.я А. А. Ю. като граждански ищец в настоящото дело, в
частта й, с която същият претендира имуществени вреди също отговаря на
изискването на закона и следва да бъде приета, като следва да се отбележи фактът,
че към молбата са приложени писмени доказателства, удостоверяващи
претенцията на пострадА.я А. Ю. за изплащане на обезщетение от страна на
подсъдимия за причинените му в резултат на деянието имуществени вреди.
С оглед гореизложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА за съвместно разглеждане в настоящия наказателен процес
гражданският иск, предявен от постр. А. А. Ю., чрез повереника му адв. В. И., с
който се претендира обезщетение за причинени на пострадА.я А. А. Ю. в резултат на
престъплението, извършено от подс. Д. Щ., неимуществени вреди в размер на сумата
от 25 000 лв. /двадесет и пет хиляди/ лева, частичен иск от общата сума от 100 000
лева, платима ведно със законната лихва върху сумата, начиная от датата на
извършване на деянието – 24.04.2023 година до окончателното изплащане на
вземането, както и направените по делото разноски.
ПРИЕМА за съвместно разглеждане в настоящия наказателен процес
гражданският иск, предявен от постр. А. А. Ю., чрез повереника му адв. В. И., с
който се претендира обезщетение за причинени на пострадА.я А. А. Ю. в резултат на
престъплението, извършено от подс. Д. Щ., имуществени вреди в размер на сумата от
1 920 лв. /хиляда деветстотин и двадесет лева/, платима ведно със законната лихва
върху сумата, начиная от датата на извършване на деянието – 24.04.2023 година до
окончателното изплащане на вземането, както и направените по делото разноски.
КОНСТИТУИРА пострадА.я А. А. Ю. като граждански ищец и частен
обвинител в настоящия наказателен процес.
Частния обвинител и гр. ищец се явява лично и с адв. В. И. с пълномощно
4
от преди.
ПРИЕМА за съвместно разглеждане в настоящия наказателен процес
гражданският иск, предявен от постр. Ю. А. Ю., чрез повереника му адв. В. И., с
който се претендира обезщетение за причинени на пострадА.я А. А. Ю. в резултат на
престъплението, извършено от подс. Д. Щ., неимуществени вреди в размер на сумата
от 25 000 лв. /двадесет и пет хиляди/ лева, частичен иск от общата сума от 100 000
лева, платима ведно със законната лихва върху сумата, начиная от датата на
извършване на деянието – 24.04.2023 година до окончателното изплащане на
вземането, както и направените по делото разноски.
КОНСТИТУИРА пострадА.я Ю. А. Ю. като граждански ищец и частен
обвинител в настоящия наказателен процес.
Частния обвинител и гр. ищец се явява лично и с адв. В. И. с пълномощно
от преди.
ПРИЕМА за съвместно разглеждане в настоящия наказателен процес
гражданският иск, предявен от постр. А. А. Ю., чрез повереника му адв. В. И., с
който се претендира обезщетение за причинени на пострадА.я А. А. Ю. в резултат на
престъплението, извършено от подс. Д. Щ., неимуществени вреди в размер на сумата
от 25 000 лв. /двадесет и пет хиляди/ лева, частичен иск от общата сума от 100 000
лева, платима ведно със законната лихва върху сумата, начиная от датата на
извършване на деянието – 24.04.2023 година до окончателното изплащане на
вземането, както и направените по делото разноски.
КОНСТИТУИРА пострадА.я А. А. Ю. като граждански ищец и частен
обвинител в настоящия наказателен процес.
Частния обвинител и гр. ищец се явява лично и с адв. В. И. с пълномощно
от преди.
На основание чл. 274 от НПК, председателят на състава разясни на страните
правото им на отводи срещу членовете на състава, прокурора и съдебния секретар;
както и разясни на подсъдимия правата, предвидени в чл. 15 и чл. 55 от НПК, след
което изслуша страните:
ПРОКУРОР И.: Нямам искания за отводи на съдебния състав и на съдебния
секретар.
АДВ. И.: Нямам искания за отводи на съдебния състав и на съдебния секретар.
ПОСТР. А. А. Ю.: Нямам искания за отводи на съдебния състав и на съдебния
секретар.
АДВ. Б.: Нямам възражения по състава на съда, прокурора и съдебния
секретар.
ПОДС. Д. Щ.: Разяснени са ми правата. Нямам възражения против съдията и
секретаря.
Председателят на състава проверява връчени ли са в срок преписите и
съобщенията по чл. 247б от НПК, след което даде думата на страните:
ПРОКУРОР И.: Районна прокуратура – Габрово е уведомена в срок за
разпоредителното заседание и за въпросите по чл. 248, ал. 1 от НПК.
АДВ. И.: В срок сме уведомени за въпросите по чл. 248, ал. 1 от НПК.
ПОСТР. А. А. Ю.: В срок съм уведомен за въпросите по чл. 248, ал. 1 от НПК.
5
АДВ. Б.: В срок сме уведомени за разпоредителното заседание и за въпросите
по чл. 248, ал. 1 от НПК.
ПОДС. Д. Щ.: Преди повече от седем дни съм получил препис от обвинителния
акт и от разпореждането на съдията-докладчик, в което са посочени правата и
задълженията ми, както и въпросите, които ще се обсъждат в разпоредителното
заседание.
Съдът даде думата на страните за становища по откриване на
разпоредителното заседание, както следва:
ПРОКУРОР И.: НА.це са условията да се даде ход на разпоредителното
заседание.
АДВ. И.: Няма процесуални пречки за провеждане на разпоредителното
заседание.
ПОСТР. А. А. Ю.: Да се даде ход на разпоредителното заседание.
АДВ. Б.: Да се даде ход на разпоредителното заседание.
ПОДС. Д. Щ.: Съгласен съм да се проведе разпоредителното заседание.
Съдът счита, че няма процесуални пречки за провеждане на разпоредителното
заседание, с оглед на което
О П Р Е Д Е Л И:
ОТКРИВА РАЗПОРЕДИТЕЛНОТО ЗАСЕДАНИЕ
Председателят на състава проверява самоличността на подсъдимия, както
следва:
Д. М. Щ.: роден на *** год. в гр. ***, български гражданин, с основно
образование, неженен, пенсионер по болест, реабилитиран, ЕГН **********.
Съдът изслушва страните по въпросите по чл. 248, ал. 1 от НПК, като ги
покани да вземат изрично становище по въпроса за допуснато на досъдебното
производство отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, довело до
ограничаване на процесуалните права на подсъдимия и пострадА.те.
ПРОКУРОР И.: Уважаема г-жо съдия, считам, че настоящото дело е подсъдно
на РС - *** и няма основания за прекратяване или спиране на наказателно
производство. По време на ДП не са допуснати съществени отстраними нарушения на
процесуалните правила, които да са довели до ограничаване процесуалните права на
подсъдимия и пострадА.те. Няма основания за разглеждане на делото по реда на
особените правила. Не са нА.це основания за разглеждане на делото при закрити
врати, привличането на резервен съдия, назначаването на защитник, вещо лице,
преводач или тълковник и извършването на съдебни следствени действия по делегация
или допускане на резервен съдебен заседател. Считам, че мярката за неотклонение
„Подписка”, която следва да бъде потвърдена. Нямам искания за събиране на нови
доказателства. Ще моля да насрочите делото по общия ред с призоваване на
свидетелите и вещите лица.
АДВ. И.: Уважаема г-жо съдия, делото е подсъдно на РС – ***. Не са нА.це
основания за прекратяване или спиране на наказателното производство. В ДП не са
допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните правила довели до
нарушение на процесуалните права на пострадА.те, също така и на обвиняемия. Не са
нА.це основания за разглеждане на делото по реда на особените правила, както и
разглеждане на делото при закрити врати, привличането на резервен съдия или съдебен
6
заседател, назначаването на защитник, вещо лице, преводач или тълковник. Взетата
мярка за процесуална принуда „Подписка“ следва да бъде потвърдена. Правя следното
искане за събиране на нови доказателства. Моля да допуснете до разпит в режим на
довеждане свидетелите А. И. Ю., Р. А. С., които ще дадат показания по въпроса
относно взаимоотношенията на починалата и синовите й преди и след смъртта, за вида
и естеството на чувствата, които изживява всеки един от пострадА.те, за болките и
страданията им от загубата на майка им. Ще моля също да приемете тази фактура,
която е приложена за причинени имуществени вреди от УМБАЛ „***“ ЕАД – гр. ***,
в размер на сумата от 1920 лв. и основанията, посочени в нея. Моля да насрочите
съдебното заседание за разглеждане на делото по общия ред и призовете лицата,
посочени в списъка към обвинителния акт.
ПОСТРАДА.ЯТ А. Ю.: Не са ми нарушени правата в хода на ДП.
АДВ. Б.: Уважаема г-жо съдия, делото е подсъдно на РС - ***. Не са нА.це
основания за спиране или прекратяване на наказателното производство. Считам, че в
хода на ДП, както в частта по така нареченото „работно обвинение“- постановление за
привличане на обвиняем, а в последствие в обвинителния акт, е допуснато отстранимо
съществено нарушение на производсвените правила, за което излагам следното: както
правилно е посочил съда в предходно свое протоколно определение, за да се търси
отговорност от едно лице е необходимо да се установи кои конкретни задължения са
нарушени от страна на подсъдимия. Прокурорът, а и следователят, са посочили
нарушаване на разпоредбите така, както са описани в постановлението за привличане
на обвиняем и в ОА. Никъде обаче, за да се възприеме една норма дА. е нарушена или
не, не е упоменато кои пътни знаци, коя маркировка на първо място е била сведена до
знанието на твърдения да управлява каруцата Д. Щ., след което да се претендира, че
неспазвайки тази маркировка или този пътен знак, се стига до нарушаване на
съответната разпоредба. В ОА на стр. 1, прокурорът си е позволил да посочи
единствено, още в първи абзац, че имало единична непрекъсната линия М1, а преди
описания участък бил поставен пътен знак Д17. Само това пише – първи абзац на ОА.
Обаче от коя страна е поставен знака, дА. е от към движението, от където идва Д. Щ.,
за който се претендира да е управлявал въпросния конски впряг, или е от другата
стана, никъде на става ясно къде са се намирА. тези пътни знаци и дА. са възприети.
Няма такива наведени фактически твърдения впоследствие и в ОА, и поради тази
причина аз твърдя, че за да се говори, че една разпоредба е нарушена първо трябва да
се каже защо е нарушена, кой пътен знак, коя маркировка не е спазена, която да е
сведена до знанието на обвиняемото, респективно – подсъдимото лице. Това
категорично затруднява правото на защита, най-малкото, защото не е изследван
въпроса към датата 14.04.23 г., в кой участък от пътя се е намирала тази маркировка и
пътни знаци, и могли ли са да бъдат възприети от Д. Щ..
На следващо място аз твърдя, че в обвинителния акт има несъответствие, което
не сме длъжни да тълкуваме, какво е визирал прокурора в него. На стр. 2, най-отгоре
прокурорът е посочил движение на пешеходката и на тегления конски впряг, дословно
цитирам: „Така движейки се един към друг /пешеходката по пешеходната пътека, а
каруцата към центъра на града/“, може и да бъркам физичните закони, но когато се
говори, че се движат едни обекти един към друг, това означава, че те се движат челно.
Излагането на твърдение, че веднъж се движат един към друг, а втория път -
пешеходката по пешеходната пътека, а каруцата – по пътя, не може да се разбере дА.
същите са в перпендикулярна зависимост, дА. са един спрямо друг, един срещу друг.
Това е неточност на обвинителния акт, която, за да не се нарушава правото на защита
7
и да не се тълкува какво има предвид прокурора, следва да бъде изяснено.
В обвинителния акт това, което беше указал на предходна инстанция съда аз
считам, че прокурорът отново не се е съобразил с него. Съдът е казал следното:
„Прокурорът да посочи собственото си виждане“, това е стр. 8 от предходен протокол
на с.з., „Собственото си виждане относно механизма на причиняване на деянието“.
Това, което може да се прочете от новия обвинителен акт, е преразказване на една
експертиза. Добре, преразказват се експертизи, само че ако погледнете на стр. 2,
някъде по средата на обвинителният акт, когато се описва шийната травма, е посочено,
че същата може да е причинена или от блъскането от коня, или при последващо падане
и удар на главата върху пътното платно за движение. На стр. 3, най-отгоре, пък се
казва, че механизмът на причиняване на деянието е следствие блъскане и прегазване
на пострадалата от каруцата с кон. Когато се описва в обвинението, когато се излагат
фактическите обвинения, те трябва да са категорични относно това, по какъв начин се
претендира от прокуратурата да е настъпила соътветната шийна травма, в следствие,
на която да се претендира, че е настъпила и смъртта. Това обстоятелство е от значение,
защото подсъдимото лице се брани по фактите, които се излагат в обвинителния акт. И
когато се излагат с алтернативност факти, като „или“ и има вътрешно противоречие, в
това, което посочих на втора и трета страница от обвинението, тогава няма как да
кажем, че подсъдимият е наясно по кое трябва да се брани.
Следва да се посочи, че в обвинителния акт се претендира каруцата с коня да
са се движили със скорост между 14-21 км/ч. За да може да се брани подсъдимото
лице, трябва по категоричен начин да е извлечено конкретното фактическо твърдение,
а не да се дава една рамка по отношение, която да се гадае. Съдът много добре знае, че
скоростта има отношение във връзка с дистанцията, от която може да се възприеме
пострадалата, дистанцията до момента на настъпване на удара. Следва да посоча, че
както правилно на стр. 7 от предходното съдебно заседание, съдът е посочил на
прокурора да изясни, това е най-отдолу, какви са конкретните действия на подсъдимия
във връзка с управлението на ППС - тегления конски впряг, няма посочени. Няма нито
едно фактическо твърдение относно поведението на подсъдимото лице.
По отношение субективната страна на деянието, прокурорът е посочил, че
същото е извършено при условията на непредпазливост. Не е посочил при коя от двете
проявни форми. Посочен е общият знаменател. Никъде не са изведени фактически
твърдения, откъде идва това заключение на прокурора, това негово вътрешно
убеждение, което както посочих по-горе, то е свързано и с посочване на пътните знаци
и маркировка, с пътните условия, с възприемането или с невъзможността да се
възприеме пострадалото лице. Поради тази причина аз считам, че и изнасянето на
твърдението касателно обективната и субективната страна на деянието не почиват на
нормативното изискване на закона за изготвяне на обвинителния акт и на тълкователно
решение №2 от 2002 г. на ОСНК на ВКС. Именно поради всичко това, което посочих
до момента, ми дава основание да искам от уважаемия съд да върне делото на
прокурора още в неговата досъдебна фаза, касателно т.н „работно обвинение“, за да се
опишат кои са пътните знаци, които не са спазени, в следствие на което се стига до
конкретните задължения, за които се претендира да не са изпълнени. И в последствие
да се коригира и обвинителният акт по начин, по който се отправя настоящата
претенция.
ПОРК. И.: Уважаема г-жо съдия, считам, че не са нА.це твърдените от
защитата процесуални нарушения. Намирам, че обвинителният акт отговаря на
минималните изисквания, посочени в чл. 246 НПК, както и че прокурорът е отстранил
8
посочените от съда нарушения при разглеждане на делото. В този смисъл ще ви моля
да не уважавате възраженията на защитата за нА.чието на процесуални нарушения и
връщане на делото на прокурора.
АДВ. И.: Уважаема г-жо съдия, аз считам, че обвинителния акт е правилен и
ясен, и не са нА.це основания за уважаване твърденията на защитата, че са допуснати
на ДП съществени процесуални нарушения. В обвинителния акт, в съобразителната и
в дизпозитивната част са посочени нарушенията на знаците, които е допуснал
подсъдимият Д. при управлението на превозното средство. Моля да имате предвид, че
именно знаците, за които става дума – те са въз основа на допуснатите нарушения,
подробно описани. Сами по себе си пътните знаци - те не са определящи за
нарушението. Искам да се спра само на един момент, посочен в обвинителния акт, в
материА.те на ДП. Поведението на подсъдимия Д. преди настъпването на вредоносния
резултат е наближаване на пешеходна пътека. Тоест той е бил длъжен да се съобрази с
това обстоятелство и да извърши редица действия, с които за предотврати този
съдбоносен резултат. Аз смятам, че изложените съображения от защитата на
подсъдимия следва да бъдат обсъждани по същество на съдебните прения и по
същество на настоящия процес.
АДВ. Б.: Уважаема г-жо съдия, няма как да се съглася с представителя на
частното обвинение и гражданските ищци, че пътните знаци нямат отношение и
значение към нарушението. Именно те въвеждат конкретно поведение, което трябва
да се спазва и не знам къде в обвинителния акт се прочете и се изчете кои са тези
пътни знаци, които не са били спазени, защото това не го пише в обвинителния акт. Но
то не го пише, защото го няма и в работното обвинение. При нА.чие на знак еди-кой
си, бил длъжен да го е спазвал, в следствие на който се е стигнало до нарушаване
нормата на член еди-кой си. Това означава коректно обвинение. Поведението се
диктува, от това което се запретява от закона, посредством пътната маркировка,
касателно това обвинение и знаците. Липсата на посочване е абсолютно нарушение на
съдопроизводственте правила, защото ограничава правото на защита на подсъдимия да
се брани по фактите, които се въвеждат с обвинителния акт.
Съдът прекъсва с.з. в 10:55 ч.
Съдът възобновява с.з. в 11:40 ч.
След изслушване на страните по въпросите по чл. 248, ал. 1 от НПК, съдът
намира следното:
1. Делото е подсъдно на съда;
2. Не са нА.це основания за прекратяване или спиране на наказателното
производство;
3. Съдът намира, че в хода на ДП са допуснати отстраними съществени
нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на процесуалните права
на подсъдимия като съдът намира, че изготвеният по делото ОА не отговаря на
изискванията на чл. 246 НПК. От внимателния прочит на ОА, още в първия абзац, се
установява неяснота относно пътния участък преди, който прокурорът твърди че
имало поставен знак Д17 и къде точно е бил поставен този пътен знак. Прокурорът е
посочил, че преди описания пътен участък – в гр. *** ул. „***“ № 28, пред
медицински център „***“, бил поставен път знак Д17, който сигнА.зирал намираща се
9
пешеходна пътека, тип зебра, но не е посочил къде е бил монтиран същият, от коя
страна на пътя и съответно дА. е имало поставен такъв в посоката на движение на
каруцата, който да е бил видим от подсъдимия и да е могъл да бъде възприет от него.
Тази неяснота води до ограничаване правото на защита на подсъдимото лице да
разбере ясно срещу какви факти следва да се защитава. Изясняването на тези факти и
посочването им в обвинителния акт, са от значение за изясняване на обстоятелствата,
при които е извършено, твърдяното от прокурора, нарушение на чл. 119 ал. 1 от ЗДВП,
поради което съдът намира, че делото следва да се върне на прокурора за изготвяна на
нов обвинителен акт, в който да бъдат отразени тези обстоятелства. Съдът счита, че не
са нА.це основания за връщане на делото във фазата на ДП и по-точно при
привличането на подсъдимия в качеството на обвиняем, тъй като в така нареченото
„работно обвинение“ е посочено, че подсъдимият се обвинява в това, че е извършил
деянието, за което е предаден на съд, като е нарушил чл. 119 от ЗЗВП, което
достатъчно според съда подсъдимият да разбере какво нарушение му се вменява във
вина, а що се касае до обстоятелствата, при които е извършено същото, те следва да се
посочат в обстоятелствената част на обвинителния акт, което е достатъчно за
подсъдимият за да разбере, в какво точно се обвинява. Именно поради това, съдът,
както посочи по-горе, е на становище, че делото следва да се върне на прокурор за
уточняване на тези обстоятелства, и по-точно - на посочване на мястото, където е бил
поставен знак Д17, както и на това дА. е имало поставен такъв в посоката на движение
на каруцата, управлявана от подсъдимия и дА. същият е бил видим за него.
На следващо място съдът намира, че обвинителният акт не отговаря на
изискванията на закона и друго основание. Внимателният прочит на първото
изречение на втора стр. от ОА води до извода, че същото е недовършено и от него не
може да стане ясно, какво е имал предвид прокурора. В това изречение е посочено
следното: „Така движейки се един срещу друг /пешеходката по пешеходната пътека, а
каруцата - към центъра на града/ към мястото на първоначалния им контакт.“, без да е
посочено какво се е случило. Освен това, в същото това изречение има неяснота
относно движението на пострадалата и каруцата, като се сочи, че са били един срещу
друг, а в същия момент се пояснява, че пешеходката се е движила по пешеходната
пътека, а каруцата - към центъра на града, като не става ясно центъра на града, в каква
посока се намира спрямо движението на пешеходката, от коя нейна страна е и
съответно от коя нейна страна се е намирала каруцата, управлявана от подсъдимия.
Това обстоятелство съдът намира, че следва да бъде изяснено в ОА и да бъде изрично
посочено от прокурор.
На следващо място, в предходното си определение за връщане делото на
прокурора, съдът е указал на същия, че следва да посочи собственото си виждане
относно механизма на причиняване на деянието, но в новия ОА това не е направено,
като отново се сочат заключенията на изготвените в хода на ДП медицински
10
експертизи, като от посочено в средата на стр. 2 не става ясно как е била причинена
шийната травма, тъй като е посочено, че тя е била причинена от блъскането коня ИЛИ
при последващо падане и удар на главата върху пътното платно. По същия начин не
става ясно и какъв е механизмът на извършване на деянието, който е приел
прокурорът, че е бил осъществен като на стр. трета от ОА отново е посочено, че
шийната травма е възможно да бъде причинена при блъскането от коня или при
последващо падане и удар на главата върху земната повърхност. Относно механизма
на причиняване на деянието и по-точно на причинната връзка между настъпилата
смърт и травмата, причинена на пострадалата отново няма яснота в ОА, тъй като
прокурорът не е посочил изрично, каква приема, че е тя, а е посочил в шести абзац на
стр. 3 от ОА, какво е становището на вещото лице по този въпрос.
Що се касае до възражението на адв. Б., досежно посочването на формата на
вината в ОА съдът намира, че същото е несъстоятелно, тъй като прокурорът изрично е
посочил в ОА, че деянието е извършено при форма на вина непредпазливост, като е
посочил, че подсъдимият не е предвиждал настъпването на обществено опасните
последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди.
В обобщение съдът следва да посочи, че прокурорът следва да опише
достатъчно конкретно и ясно фактическото обвинение като посочи всички факти и
обстоятелства, при което той приема, че подсъдимият е извършил престъплението, за
което е предаден на съд. Съобразявайки тези обстоятелства съдът намира, че
съдебното производство следва да бъде прекратено и делото върнато на прокурора за
отстраняване на посочените по-горе нарушения.
Водим от гореизложеното съдът:
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по НОХД №73/2025 г. по описа на РС -
*** на основание чл. 249, ал. 1 във вр. с чл. 248, ал. 1, т. 3 от НПК и ВРЪЩА делото
на прокурора за отстраняване на допуснатите в хода на ДП съществени нарушения на
процесуалните правила, довело до ограничаване на процесуалните права на
подсъдимия Д. Щ., посочени по–горе.
ПОТВЪРЖДАВА мярката за неотклонение „Подписка“, взета на подсъдимия
Д. М. Щ. в хода на ДП.
Определението подлежи на обжалване и протестиране пред Габровски
окръжен съд в 7-дневен срок от днес.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 12:05 часа.
Съдия при Районен съд – ***: _______________________
11
Секретар: _______________________
12