Решение по дело №290/2021 на Районен съд - Стара Загора

Номер на акта: 260721
Дата: 11 октомври 2021 г. (в сила от 5 ноември 2021 г.)
Съдия: Генчо Колев Атанасов
Дело: 20215530100290
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 19 януари 2021 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е 

 

Номер                                                   Година 11.10.2021                         Град Стара Загора  

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

Старозагорски районен съд                                                      Първи  граждански състав

На петнадесети септември                                     Година две хиляди двадесет и първа

В публичното заседание в следния състав

 

                                                                                                      Председател: Г.А.

В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В  В В В В  В В В В В В  В В В В В В 

Секретар Ж.Д.

РџСЂРѕРєСѓСЂРѕСЂ

като разгледа докладваното от съдията А.

гражданско дело номер 290 по описа за 2021 година.

 

            Предявени са искове по чл.382, ал.1 КЗ и по чл.456, ал.1 КЗ.

            Ищецът П.Д.Е. твърди в исковата си молба, че на 25.05.2017г. между него и „Б. България“ АД, ЕИК ********* /понастоящем „Ю.я“ АД, предишна фирма „Юробанк И Еф Джи България, като правоприемник на „Б. България“ АД, ЕИК ********* - заличен търговец/ бил сключен договор за предоставяне на потребителски кредит № 2476/CL 2017г. за сумата от 45000 лв. със 120 месеца срок на погасяване на главницата, ведно с всички натрупани лихви и разноски. За обезпечаване на вземането на банката по кредита в случай на настъпване на покрит застрахователен риск, свързан с живота и здравето на кредитополучателя, бил сключен групов застрахователен договор между „З.“ ЕАД и „Б. България“ АД. Физическото лице кредитополучател П.Д. Е.било определено като застраховано лице по договора, а като застрахователна сума в случай на реализиране на риск било посочено, че се покрива непогасената част от кредит № 2476/CL 2017г., включително дължимите лихви (възнаградителни и наказателни), такси, комисионни и разноски към датата на настъпване на застрахователното събитие. На 25.05.2017г. на застрахования бил предоставен застрахователен сертификат № Е 010620 към Групова застрахователна полица, сключена между „Б.“ АД и застрахователя. Предвидено било застраховката да започне своето действие от 00:00 часа на деня, в който застрахованият усвоява сумата по кредитния си договор до 24:00 часа на датата на пълно погасяване на задълженията, при условие че премиите са редовно и своевременно заплащани. Като ползващо лице в случай на настъпване на застрахователно събитие била посочена „Б. България“ АД. На 27.11.2019г. ищецът постъпил в кардиологично отделение на **с оплаквания, свързани с болки в гърдите. В момента на постъпването ищецът бил в стабилно състояние, придвижвал се самостоятелно и с измерено кръвно налягане 140/70 и пулс 72/мин. След извършен обстоен преглед, включващ кръвни изследвания и образна диагностика, била поставена диагноза на пациента „Остър трансмурален инфаркт на миокарда на предната стена“. Поставен бил коронарен артериален стент и 5 дни по-късно, на 01.12.2019г., пациентът бил изписан в стабилно клинично състояние със задължителна насока за контролен кардиологичен преглед в рамките на 30 календарни дни. На 16.01.2020 г. постъпил повторно в кардиологичното отделение на **с оплаквания, свързани с лесна уморяемост, задух и болка при леки физически натоварвания. Кръвното налягане на пациента към момента на постъпването било измерено 120/80 и пулс 60/мин. Отново бил поставен коронарен артериален стент и един ден по-късно, на 17.01.2020г., пациентът бил изписан в стабилно клинично състояние. С Ескпертно решение № 2424 № 113/06.07.2020г. втори състав на ТЕЛК към ** определил 80 % трайно намалена работоспособност на ищеца за срок от 1 година, считано от 24.06.2020г. до 01.07.2021г. За водеща диагноза, обуславяща инвалидизацията бил посочен остър трансмурален инфаркт на миокарда на предната стена. При подписване на гореописания договор за застраховка по застрахователен сертификат № 010620 на ищеца били представени и Общи условия за застраховка „Живот“ на кредитополучателите на „Б. България“ АД. Според условията на договора и в частност чл. 9, т. 1, при настъпване на застрахователно събитие, довело до покрит по полицата риск, застрахователят се задължавал да изплати застрахователно обезщетение на Б. до размера на непогасената част от кредита, включително дължимите лихви и разноски към датата на настъпване на застрахователното събитие. За застрахователно събитие било определено злополука или заболяване, претърпени от застрахования в срока на застрахователно покритие, които са довели до смърт или трайна неработоспособност на застрахования и въз основа на които се поражда право на застрахователно обезщетение. Според т. 2, б. б) на чл. 4 покрит риск при застраховката „Живот на кредитополучателите на Б.“ била пълна трайна неработопособност (над 70 %) на застрахования, настъпила в резултат на злополука или заболяване. Последното повтаряло дефиницията по чл. 2 от общите условия, съгласно която пълна трайна неработоспособност била трайна неработоспособност, вследствие на злополука или заболяване, определена като по-висока от 70 % загуба на работоспособността. Във връзка с гореизложеното и във връзка с определената от компетентните държавни органи - Комисия на ТЕЛК, 80 % трайна неработоспособност на ищеца, на 14.07.2020г. била заведена претенция с вх. № ЕИЖ-695 за изплащане на застрахователно обезщетение по настъпило застрахователно събитие „Трайно намалена или загубена работоспособност“. След изискване на допълнителна информация с писмо от 23.07.2020г., на 18.09.2020г. в „Ю.я“ АД /универсален правоприемник на „Б.“/ било входирано писмо с изх. № ЕИЖ- 695НЗ за отказ за изплащане на обезщетението. Било посочено следното - експертно решение № 2424/06.07.2020г. на ТЕЛК издадено поради „остър трансмурален инфаркт на миокарда“, а в него като основни заболявалия, довели до инфаркта, били посочени „ИБС“, „Стенокардия“, „Артериална хипертония“ и „Хипертонично сърце“. Също така, според застрахователя, „от получената информация от РЗОК - гр. Стара Загора и етапната епикриза от личния лекар ЕТ „ АИППМП Д-р Я.И. “ било видно, че застрахованото лице е с налични заболявания на сърдечно-съдовата система, които били в пряка причинно-следствена връзка с установената трайна неработоспособност на ищеца. Същите били с давност от 2008г., което значително предхождало датата на сключване на застрахователната полица. В Общите условия... чл. 8, Изключени рискове, т. 2 н) било записано „Отговорността на застрахователя отпада в случаите, когато рискът трайно намалена или загубена работоспособност, е настъпил в резултат на всички предшестващи злополуки, заболявания, както и състояния, рецидиви и травматични увреждания, свързани с предшестващи злополуки или заболявания“. Поради гореизложеното, застрахователят решил, че „няма основания за изплати застрахователно обезщетение по претенция № ЕИЖ-695/14.07.2020г. за П.Д.Е.“. Според чл. 8, т. 2, б. н) отговорността на застрахователя отпадала в случаите, когато рискът смърт или трайна неработоспособност е настъпил вследствие от всякакви вродени аномалии, малформации или проявили се по време на растежа дефекти. Застрахователят посочвал погрешна правна квалификация, което допълнително влошило положението на ищеца, който дори не можел да си изясни еднозначно поради каква причина се отказва упражняването на съществени за него имуществени права. В случай обаче, че застрахователят е имал предвид при връзката, която отговаряла на цитирания текст, а не на изрично посочения цифрово текст, то позоваването на нея също било напълно неоснователно. Под предшестващи заболявания в посочената буква очевидно се имало предвид такива, възникнали преди сключването на застрахователния договор. Тези, на които се позовал застрахователят в писмото, нямали такъв характер. Посочените заболявания на сърдечно-съдовата система - исхемична болест на сърцето, артериална хипертония, стенокардия и хипертонично сърце били установени едва при приема на лицето в кардиологичното отделение на МБАЛ „Тракия“ на 27.11.2019г. Видно от етапна епикриза, издадена на 29.07.2020г. от ЕТ „АИППМП Д-р Я.И.“, при преглед, свързан със състояние на нефрит от 23.01.2008г., еднократно била установена хипертония. Последното не било доказано с никакви други данни, не били назначени кръвни изследвания, които да подкрепят твърдението, не била посочена степента на хипертонията и не била предписана никаква терапия. Следващият период от повече от 11 години нито веднъж не бил с установено състояние на хипертония или какъвто и да било сърдечен проблем при преглед при личния лекар. При подписване на договора застрахованият подписал единствено здравна декларация, в която били изброени изключително обширно всякакви видове заболявания. На практика декларацията не оставяла състояние, което да не предпостави възможност за отказ за изплащане на обезщетение и по същество била пълен отказ от защита от страна на застрахователя. Освен това същата не можела да бъде отчетена като полагане на необходима грижа от страна на застрахователя за защита на неговите интереси, тъй като тя не била конкретна и въвеждала съществено неравновесие между правата на потребителя и професионалиста по договора. От решаващо значение при попълване на декларацията била нейната разбираемост, като за да се прецени дали и доколко застрахованият е могъл да разбере нейното съдържание, следвало да се изхожда от позицията на един грижлив средностатистически застрахован, който не притежава специални застрахователни познания. В този смисъл застрахованият можел да декларира, че не страда от определено заболяване, при положение че не е диагностициран с такова и не му е назначавано лечение. В декларацията било записано, че застрахованият не страда от „високо кръвно налягане“. Кое налягане е високо и кое не, при липса на каквито и да било параметри, не било ясно. Редовните прегледи, които осъществявал, липсата на лечение, му показвали, че е здрав. В случая липсвала умисъл ищецът да декларира нещо, различно от действителността. Твърди, че не е попълвал и предварително въпросник, в който да му е бил зададен какъвто и да било въпрос, свързан с наличие на посочените като основания за отказ за изплащане на обезщетение заболявания. Според чл. 362 ал. 6 от КЗ неотговарянето на въпрос или неясен отговор на въпрос от застрахования, без да е налице укриване на съществено за риска обстоятелство, не било основание за отказ за плащане на обезщетение. В случая въпроси не били задавани, нямало потенциални отговори, които да укриват съществено за риска обстоятелство, тъй като нямало доказани заболявания, предхождащи и свързани с инфаркта, и застраховащият следвало предварително да посочи на потребителя кои конкретно състояния биха препятствали изплащането на обезщетение, за да могат двете страни да са наясно с правата и задълженията си към датата на сключване на договора. Обща декларация, която включва на практика всякакви видове медицински състояния, била недостатъчна. Текстът на чл. 362 ал. 2 от КЗ еднозначно определял като съществени за риска обстоятелства само тези, за които застрахователят изрично и писмено е поставил въпрос. Също така било предвидено, че не може да се откаже плащане по претенция въз основа на обстоятелства, които са били налице, но за които застрахователят не е поставил писмено въпрос. Според чл. 449 ал. 2 от КЗ било допустимо страните по застрахователния договор да договорят хипотези на изключени рискове. Договорната свобода обаче в случая не била неограничена - външната граница били критериите за нищожни клаузи в потребителските договори, предвидени в чл. 143 и чл. 146 от Закона за защита на потребителите. В случая счита, че посочената клауза от договора - чл. 8, т. 2, б. м) представлявал уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя. Действително в чл. 8, т. 2 б. м) от ОУ било записано, че тези заболявания, трябва да са „свързани“ с предшестващи заболявания. Какъв е обаче характерът на връзката между предходно заболяване и състоянието, дали тя трябва да бъде пряка причинно-следствена връзка или друг вид корелация между причината и следствието за потребителя непрофесионалист било неясно. Още повече, недопустимо било застрахователят да поставя в графа “Изключени рискове” в чл. 8, т. 2 б. м) от ОУ “всички предшестващи...заболявания", без да е налице каквато и да било връзка между предшестващото състояние и реализирания риск. Потребителят бил поставен в положение, в което клаузата има нееднозначно и извънредно широко значение и би могла да включва буквално всякакви заболявания, които ще освободят застрахователя от задължението му да плати обезщетение. Последното обосновавало съществената неравноправност и липсата на равновесие между правата и задълженията на търговеца и на потребителя. Нормата на чл. 8 от ОУ била в противоречие със ЗЗП, защото не е обвързана с каквато и да било форма на предходното неизпълнение на задължение на застрахованото лице, а санкцията за наличие на всякакво предходно заболяване, била неясна връзка с настъпилото застрахователно събитие, по същество пълен отказ за изплащане на обезщетение. Цялата гореописана обстановка била в явно противоречие с императивната норма на чл. 345 ал. 8 от КЗ, според който застрахователният договор не можел да предвижда условия и изисквания, включително такива при настъпване на застрахователно събитие, за които може да се направи разумна преценка, че нямат значение по отношение на ограничаването на риска от настъпване на застрахователно събитие. Тази клауза била именно такава, защото тя изключвала отговорността на застрахователя при настъпване на обстоятелство, за което не е предпоставено изрично наличието на пряка причинно-следствена връзка със застрахователното събитие, следователно събитието било такова, което е без значение по отношение на ограничаването на риска. Изискването предшестващо заболяване да е просто „свързано“ предварително изключвало изследването на характера на тази връзка, защото и най-опосредената такава попадала в обхвата на свързаност. Действително в чл. 449 ал. 2 от КЗ била представена договорна свобода на страните да уговорят индивидуални изключени рискове от покритието на застраховката, извън установените от закона. Доколкото обаче в случая това било направено в Общите условия, в груповата застраховка, които са изготвени едностранно от застрахователя, то следвало договорната свобода да се съобрази освен с гореописаните съображения на ЗЗП и с правилото на чл. 345 ал. 8 от КЗ. При постановяването на отказа не бил изследван въпросът за причината за настъпване на неработоспособността, а застрахователят формално се позовал на решението на ТЕЛК. Не било взето предвид, че решението е издадено на база инфаркта, а не на база предхождащо състояние „с давност от 2008“ и не било проведено проучване за наличието, съответно липсата на предхождащи заболявалия, които са довели до инфаркта. Счита, че не е доказано наличието на пряка причинно-следствена връзка между предхождащи заболявания на ищеца и настъпването на покрития осигурителен риск. Поддържа, че ищецът е носител на парично притезание за заплащане на застрахователното обезщетение при настъпване на покрит застрахователен риск по сключен договор за застраховка с предмет неимуществени блага, чийто размер възлиза на сбора от остатъчните задължения по договор за банков кредит. В настоящия случай било налице неизпълнение на кредитора /“Б.“, понастоящем „Ю.я“/ да предяви иск срещу застрахователя за изплащане на обезщетение при настъпило застрахователно събитие. Падежът на задължението за изплащане на застрахователно обезщетение настъпвал към датата на настъпване на застрахователното събитие. Според Общите условия на „З.“ ЕАД застрахователно събитие било събитието, настъпило със Застрахования в срока на застрахователното покритие, което води до застрахователен риск. Според чл. 4 от същия договор застрахователно събитие било злополука или заболяване, претърпени в срока на действие на договора, довели до трайна неработоспособност на застрахования. В случая това събитие било полученият инфаркт на 27.11.2019г., което означавало, че от този момент е възникнало неговото право да получи обезщетение под формата на покриване на непогасената част от кредита - чл. 9 от ОУ. Поради отказа на застрахователя да плати дължимото обезщетение обаче и под страх от предсрочна изискуемост на кредита, бил принуден да продължи заплащането на месечните вноски в периода 27.11.2019г. до датата на завеждане на настоящата искова молба. В продължение на 11 месеца от ищеца били плащани неоснователно следните суми: вноска в размер на 489.21 лв. за м. декември 2019г., вноска в размер на 489.04 лв. за м. януари 2020г., вноска в размер на 489.04 лв. за м. февруари 2020г., вноска в размер на 489.04 лв. за м. март 2020г., сумата от 12 000 лв. внесена на 23.03.2020г. за погасяване на задължението по гореописания кредит, вноска в размер на 330.74 лв. за м. април 2020г., вноска в размер на 319.66 лв. за м. май 2020г., вноска в размер на 319.66 лв. за м. юни 2020г., вноска в размер на 319.66 лв. за м. юли 2020г., вноска в размер на 319.04 лв. за м. август 2020г., вноска в размер на 319.04 лв. за м. септември 2020г., вноска в размер на 319.04 лв. за м. октомври 2020г., вноска в размер на 319.04 лв. за м. ноември 2020г. В чл. 456 ал. 1 КЗ  била предвидена законна суброгация на застрахования в правата на банката кредитор срещу застрахователя в случай на заплащане на задължението при настъпило застрахователно събитие. В този смисъл имал законно основание да претендира от застрахователя неоснователно платените от него суми след датата на настъпване на застрахователното събитие - 27.11.2019г. за период от единадесет месеца от декември 2019г. до ноември 2020г. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника „З.“ ЕАД, гр. София както следва:  да заплати на основание чл. 382, ал. 1 от КЗ в полза на „Ю.я“ АД, в качеството на ползващо лице по застрахователен сертификт № Е 010620 към Групова застрахователна полица, сключена между „Б.“ АД и „З.“ ЕАД сумата от 21139,89 лв., представляваща непогасената част от кредит № 2476/CL 2017г., ведно със законната лихва от датата на завеждането на исковата молба до датата на пълното погасяване на задължението на основание реализиране на покрит застрахователен риск - трайна неработоспособност над 70 % на кредитополучателя П.Д.Е. по Застрахователен сертификат № Е 010620 към Групова застрахователна полица, сключена между „Б.“ АД и „З.“ ЕАД; да заплати на основание чл. 456, ал. 1 от КЗ в полза на П.Д.Е., като физическо лице, суброгирало се в правата на банката кредитор „Ю.я“ АД  срещу застрахователя „З.“ ЕАД, сумата 15051,77 лв., представляващи неоснователно платени вноски от страна на длъжника по кредит № 2476/CL 2017г. след реализиране на покрит застрахователен риск - трайна неработоспособност над 70% на кредитополучателя, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на иска до окончателното й заплащане. Претендира и за заплащане на законни лихви за периода от 18.12.2019 г. до 24.11.2020 г. в размер на 1063,24 лв.. Моли да му бъдат присъдени всички направени разноски.

Ищецът „Ю.Я“ АД, гр. София, конституиран на основание чл.26, ал.4 ГПК по иска с правно основание чл. 382 ал. 1, изр. посл. от КЗ, не взема становище по делото.

Ответникът „З.“ ЕАД, гр. София счита предявените обективно съединени искове за неоснователни. В конкретния случай между „Б. България" АД и Дружеството /с предишно фирмено наименование „И.“/ бил сключен Групов застрахователен договор за предоставяне на застрахователно покритие на клиентите на „Б. България" АД № BPBLIFE-002/2014. Към настоящия момент „Ю.я" АД било универсален правоприемник на „Б. България" АД в резултат на преобразуване чрез вливане. Кредитополучателят П.Е. дал съгласие за застраховане на 15.05.2017 г., заедно със здравна декларация, а самият застрахователен сертификат му бил връчен на 25.05.2017 г. След уведомяване от ищеца за настъпило застрахователно събитие - трайна неработоспособност над 70% в резултат на заболяване на застрахованото лице, банката завела претенция № ЕИЖ-695/14.07.2020 г. При разглеждане на представените по претенцията медицински документи се установило, че Е. е страдал от сърдечносъдови заболявания преди включването му към груповата полица между банката и застрахователя, посочена по-горе, въпреки че на 15.05.2017 г. лицето подписало здравна декларация, че не е боледувало и не е било лекувано от описаните в декларацията заболявания. включително сърдечно-съдови. В Груповата полица изрично били описани условията, на които трябва да отговаря кандидатът за присъединяване към застрахователната полица, като едно от тези условия съгласно чл.1 било лицето да е клинично здраво към датата на присъединяването му. В конкретния случай били налице всички предпоставки за прилагане на чл. 239 от КЗ /отм./, озаглавен „Изключени рискове". Застрахователят уговорил изрично такива други изключени рискове както в Груповата полица, така и в Общите условия към нея. Чл.6 от груповата полица от 2014 г. бил озаглавен „Изключения". В него било посочено, че всички изключения в Общите условия се прилагат, както и следните изключения, сред които: „Застрахователят се освобождава от отговорност в случай на застрахователно събитие, касаещо лице, което не отговоря на условията за застраховане, независимо от плащането на застрахователна премия.” Едно от тези условия било кандидатът за застраховане да бъде клинично здрав. Сочи, че в конкретния случай, към датата на включване на Е. същият не бил клинично здрав, а  страдал от сърдечно-съдови заболявания - данни за изключен риск по чл. 8, ал. 2, б. „м” от Общите условия. При разглеждане на претенцията били установени данни за изключен риск на основание разпоредбата на чл. 8. ал. 2. б. „м” от Общите условия, съгласно която отговорността на застрахователя отпадала, когато рискът смърт е настъпил в резултат на предшестващи заболявания. Съгласно дефиницията, съдържаща се в чл. 2 от Общите условия. „предшестващо заболяване е заболяване или състояние, диагностицирано преди сключване на застрахователния договор и издаването на Сертификат за застраховане на кредитополучателя. за което той вече е бил вече лекуван, намирал се е под лекарско наблюдение или е бил изследван преди датата на сключване на сключване на Застрахователния сертификат". В конкретния случай Е. бил диагностициран с артериална хипертония през 2008 г. и стенокардия през 2015 г., т.е. преди сключване на застрахователния договор с **. Тези заболявания били сред водещите рискови фактори за настъпване на „Остър трансмурален инфаркт на миокарда на предната стена", посочен като основна причина за установената трайна неработоспособност с решение на ТЕЛК. В исковата молба се твърдяло, че посочената клауза е неравноправна, както и че е в противоречие с чл.345, ал.8 от КЗ, тъй като не предпоставяла наличие на пряка причинно-следствена връзка между застрахователното събитие и поставеното ограничително условие -предшестващото заболяване. Разпоредбата ясно изисквала наличие на такава пряка причинно-следствена връзка, доколкото предвиждала, че събитието следва да е настъпило в резултат на всички предшестващи злополуки и заболявания. Това означавало, че е необходимо същите да са оказали въздействие върху настъпване на застрахователното събитие, както в конкретния случай, видно от събраната медицинска документация. Съгласно чл.2.9 от Застрахователния договор за дата на настъпване на застрахователно събитие над 70%, в резултат на злополука или заболяване се считала датата на инвалидизиране съгласно първото поред експертно решение на ТЕЛК, удостоверяващо процент на загубена работоспособност - в случая на 24.06.2020 г. видно от експертно решение №2424 от 06.07.2020 г. на ТЕЛК. Размерът на застрахователното обезщетение се определял към датата на застрахователното събитие, а не към датата на настъпване на инфаркт. След завеждане на претенцията банката изпратила на застрахователя писмо на 02.09.2020 г., в което бил посочен остатъкът на дължимия от Е. кредит към датата на застрахователното събитие- 24.06.2020 г. както следва: 22025.64 лв., включваща главница и текущо начислени лихви. Напълно необоснована била претенцията на ищеца по предявения от него иск по чл. 456, ал.1 от КЗ за платените от него суми преди датата на настъпване на застрахователното събитие, т.е. преди 24.06.2020 г., тъй като съгласно застрахователната полица размерът на обезщетението се определял към тази дата. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани. Моли да му бъдат присъдени направените по делото разноски, включително юрисконсултско възнаграждение

            Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди  доводите на страните, намери за установено следното.

С договор за предоставяне на потребителски кредит № 2476/CL 2017г., сключен на 25.05.2017 г., „Б. България“ АД е предоставило на ищеца потребителски кредит в размер на 45000 лв. със срок на погасяване от 120 месеца. Съгласно чл.20, ал.1 от договора кредитополучателят е дал своето изрично, предварително и неотменимо съгласие и е предоставил на банката правото, включително чрез посредничеството на „Пиреос Застрахователен Брокер“ ЕООД, да застрахова в своя полза, при определени по нейна преценка условия и при избран от нея застраховател и без да е необходимо допълнително одобрение от страна на кредитополучателя, неимуществено благо на кредитополучателя /живот, здраве, трудоспособност и др./.

За обезпечаване на вземането на банката по кредита в случай на настъпване на покрит застрахователен риск, свързан с живота и здравето на кредитополучателя, е сключен групов застрахователен договор между „ЗД „**“ ЕАД и „Б. България“ АД от 01.10.2014 г. Видно от  застрахователен сертификат № Е 010620/25.05.2017 г. към Групова застрахователна полица, сключена между ЗД „**“ ЕАД и „Б. България“ АД, застраховката покрива непогасената част от кредита, включително дължимите лихви /възнаградителни и наказателни/, такси, комисиони и разноски към дата на настъпване на застрахователното събитие. Същата действа от 00:00 часа на деня, в който застрахованият усвоява сумата по кредитния си договор до 24:00 часа на датата на пълно погасяване на задълженията, при условие че застрахователните премии са редовно и своевременно заплащани. Като ползващо лице е посочена „Б. България“ АД. При подписване на договора за застраховка по застрахователен сертификат № 010620 на ищеца са представени и Общи условия за застраховка „Живот“ на кредитополучателите на „Б. България“ АД, които са пописани от него.

От представената по делото епикриза от 01.12.2019 г. на **се установява, че на 27.11.2019 г. ищецът е постъпил в Отделение по кардиология на същата болница с диагноза „Остър трансмурален инфаркт на миокарда на предната стена“. След имплантиране на коронарен артериален стент ищецът е изписан на 01.12.2019 г. в стабилно клинично състояние, без стенокардна симптоматика. Видно от епикриза от 17.01.2020 г. на **, гр. Стара Загора, на 16.01.2020 г. ищецът е постъпил Отделение по кардиология на **с диагноза „Стенокардия“. След проведена терапия, на 17.01.2020 г. ищецът е изписан в стабилно клинично състояние. С експертно решение № 2424 от заседание № 113/06.07.2020г. на втори състав на ТЕЛК към ** на ищеца е определена 80 % трайно намалена работоспособност за срок от 1 година, считано от 24.06.2020 г. до 01.07.2021 г. Водещата диагноза е „Остър трансмурален инфаркт на миокарда на предната стена“.

Във връзка с горепосочените обстоятелства,  на 14.07.2020 г. при ответника е заведена претенция с вх. № ЕИЖ-695 от „Ю.я“ АД за изплащане на застрахователно обезщетение по настъпило застрахователно събитие „Трайно намалена или загубена работоспособност“. След като е изискал допълнителна информация с представеното по делото писмо от 23.07.2020 г., с писмо от 18.09.2020 г. ответникът е отказал изплащане на застрахователното обезщетение. За отказа си застрахователят се е мотивирал с факта, че от получената информация от РЗОК - гр. Стара Загора и етапната епикриза от личния лекар ЕТ „ АИППМП Д-р Я.И.“ е видно, че застрахованото лице е с налични заболявания на сърдечно-съдовата система, които са в пряка причинно-следствена връзка с установената трайна неработоспособност на ищеца, и същите са с давност от 2008г., което значително предхожда датата на сключване на застрахователната полица. Цитирана е разпоредбата на чл. 8, Изключени рискове, т. 2 н) от Общите условия за застраховащ „Живот“ на кредитополучателите на „Б. България“ АД, даваща основание на застрахователя да не заплати застрахователно обезщетение по претенцията.

Ищецът П.Д.Е. е предявил иск по чл.382, ал.1 КЗ като сурогационен иск за защита на чуждо право, поради което в настоящото производство има правното положение на процесуален субституент /процесуален застъпник/. Затова, наред с него, като ищец е конституиран титулярът на правото на обезщетение по чл.382 КЗ - „Ю.Я“ АД, гр. София /универсален правоприемник на „Б. България“ АД.

Съгласно първото изречение на чл.382, ал.1 КЗ при застраховка, сключена в полза на кредитор, между застраховател и застраховащ, който е кредитор на трето лице - длъжник, при настъпване на застрахователното събитие застрахователят отговаря пред кредитора до размера на застрахователната сума за непогасената част от задължението, за обезпечение на което е сключен застрахователният договор, включващо главница, лихвите и разноските към датата на настъпване на застрахователното събитие. Нормата на чл.382, ал.1, изр. посл. КЗ предвижда, че по повод изплащането на обезщетение по застраховка по изречение първо длъжникът има всички права на застрахован, освен правото да получи обезщетението до размера на непогасената част от задължението.

От доказателствата по делото се установява, че  договорът за застраховка в полза на кредитор е сключен от „Б. България“ АД /с универсален правоприемник „Ю.Я“ АД, гр. София/, което единствено има правото да получи обезщетението до размера на непогасената част от задължението.

Както беше посочено по-горе, за да откаже изплащането на застрахователно обезщетение по претенция № ЕИЖ-695/14.07.2020 г. за П.Д.Е., ответникът се е позовал на чл. 8, Изключени рискове, т. 2 m) от Общите условия за застраховащ „Живот“ на кредитополучателите на „Б. България“ АД, която гласи следното: „Отговорността на застрахователя отпада в случаите, когато рискът смърт или трайна неработоспособност, е настъпил в резултат на всички предшестващи злополуки, заболявания, както и състояния, рецидиви и травматични увреждания, свързани с предшестващи злополуки или заболявания“. Посоченото основание за отказ се поддържа и в настоящото производство.

Ищецът е изложил доводи за недействителност на посочената клауза на основание чл.146 ЗЗП с оглед нейната неравноправност по смисъла на чл.143 ЗЗП.

При сключването на договор по чл.348 КЗ застрахованият е длъжен да съобщи на застрахователя всички известни му обстоятелства, които имат съществено значение за естеството и размера на риска.  Когато се касае за лична застраховка с предмет живота, здравето и работоспособността на застрахования, обстоятелства, имащи съществено значение, са тези, позволяващи на застрахователя да извърши преценка относно здравния статус на застрахования към момента на сключване на договора. Поради това в чл.362, ал.1 КЗ е предвидена възможност за застрахователя да постави въпроси на застрахования за съществените обстоятелства, уредено е задължение за застрахования да отговорина поставените въпроси и са изключени като „съществени за риска” тези обстоятелства, за които застрахователят не е поставил въпроси - чл.362, ал.2, предл.1 КЗ. Прилагането на чл.362 КЗ е от съществено значение за преценката на застрахователя дали да сключи договор при наличие на посочените от застрахования обстоятелства. Законодателят изрично е посочил неблагоприятните за застрахователя последици при сключване на договор въпреки неблагоприятните отговори, неясните такива или липсващите отговори на застрахования. Преценката относно здравния статус на застрахования би следвало да се основава единствено на информация, събрана по реда на чл.362 КЗ, но не и чрез отрицателна информация към застрахования в смисъл „застрахователят не би изплатил обезщетение ако..”, както е формулирана процесната клауза на чл. 8, Изключени рискове, т. 2 m) от Общите условия за застраховащ „Живот“ на кредитополучателите на „Б. България“ АД. Съгласно чл.143, ал.2, т.6 ГПК неравноправна е тази клауза, която позволява на търговеца да се освободи от задълженията си по договора по своя преценка, като същата възможност не е предоставена на потребителя. В случая спорната клауза е именно такава, тъй като позволява на застрахователя да се позове на изключен застрахователен риск по своя преценка при намалена работоспособност, настъпила по всяка причина. В този смисъл е решение № 60063/30.06.2021 г. по т.д.№ 351/20120 год. на ВКС-ТК, І т.о., в което ВКС се е произнесъл, че „Клауза в застрахователен договор в която обстоятелствата, които са от значение за покритите рискове „Смърт”, „Пълна трайна неработоспособност (неработоспособност) и „Временна нетрудоспособност (неработоспособност) са формулирани общо в хипотезата на липса на поставени въпроси по чл.362 КЗ е неравноправна по смисъла на чл.143, ал.2, т.6 ЗЗП.

            Изложеното налага извода, че клаузата по  чл. 8, Изключени рискове, т. 2 m) от Общите условия за застраховащ „Живот“ на кредитополучателите на „Б. България“ АД е нищожна на основание чл.146 ЗЗП с оглед нейната неравноправност по чл.143, ал.2, т.6 ЗЗП, не поражда правно действие и не може да бъде основание за отказ да се изплати застрахователно обезщетение.

            От заключението на назначената по делото съдебномедицинска експертиза е видно, че в приложената по делото медицинска документация няма данни ищецът Е. да е страдал от тежки заболявания на сърдечно-съдовата система към 25.05.2017 г., няма данни и за тежки кардиологични заболявания към посочената дата, които да са в пряка причинно-следствена връзка с настъпилия инфаркт.  Съществуват данни за еднократно нарушение на сърдечния ритъм на 23.01.2004 г.  и хипертонична болест на сърцето на 23.01.2008 г., но няма данни да е назначавана медикаментозна терапия, свързана с установени заболявания на сърдечносъдовата система в периода 2008 г. – 2017 г., както и до дата на първата хоспитализация в „**“ ЕООД на 27.11.2019 г.

            От показанията на свидетелката Д.И.П. също се установява, че до инфаркта през 2017 г. ищецът не е приемал лекарства за сърце и не  имал високо кръвно налягане. Ходил е редовно на профилактични прегледи, при които не са установени проблеми и не са му предписвани лекарства.

При тези обстоятелства съдът намира, че не са налице и предпоставките за отказ за заплащане на застрахователно обезщетение по чл.363, ал.4 КЗ, доколкото от доказателствата по делото не се установява нито съзнателно укриване от страна на ищеца Е. на обстоятелство, което е от значение за сключване на застрахователния договор, нито въздействие на такова обстоятелство за настъпване на застрахователното събитие. 

От гореизложеното следва да се заключи, че застрахователят „З.“ ЕАД, гр. София дължи на ползващото се лице „Ю.Я“ АД, гр. София заплащането на застрахователно обезщетение по застрахователен сертификат № Е 010620/25.05.2017 г. към Групова застрахователна полица, сключена между ЗД „**“ ЕАД и „Б. България“ АД.

От заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че  размерът на непогасената част от кредита към 24.06.2020 г. е 22025,91 лв., като включва 21998,56 лева главница и 27,35 лева договорна лихва.

Съдът възприема посочения вариант на експертното заключение, тъй като той е съобразен с момента, в който се поражда правото на застрахователно обезщетение, доколкото съгласно чл.2.9 от застрахователния договор /л.21-30 от делото/ за дата на настъпване на застрахователно събитие за риска „Трайна загуба работоспособност над 70%“ в резултат на злополука или заболяване се счита датата на инвалидизиране съгласно първото поред експертно решение на ТЕЛК, удостоверяващо процент на загубена работоспособност над 70 % във връзка със същата злополука или заболяване. Първото решение на ТЕЛК, отговарящо на посочените изисквания, е експертно решение № 2424 от заседание № 113/06.07.2020г. на втори състав на ТЕЛК към **, с което на ищеца е определена 80 % трайно намалена работоспособност за срок от 1 година считано от 24.06.2020 г. до 01.07.2021 г.

Следователно към датата на настъпване на застрахователното събитие (24.06.2020 г.) в полза на „Ю.Я“ АД, гр. София е възникнало вземане за застрахователно обезщетение по застрахователен сертификат № Е 010620/25.05.2017 г. към Групова застрахователна полица, сключена между ЗД „**“ ЕАД и „Б. България“ АД за непогасената част от задължението на П.Д.Е. по договор за предоставяне на потребителски кредит № 2476/CL 2017г. от 25.05.2017 г. в размер на 22025,91 лева. От тази сума следва да бъде приспадната сумата 1622,78 лева, която според заключението на съдебно-счетоводната експертиза е заплатена от ищеца на „Ю.Я“ АД, гр. София в периода между настъпването на застрахователното събитие и предявяването на иска. Със заплащането на тази сума ищецът е погасил част от дължимото от ответника застрахователно обезщетение и е встъпил е в правата на банката кредитор на основание чл.456, ал.1 КЗ. В настоящото производство ищецът е предявил претенция срещу застрахователя за заплащане на посочената сума, поради което евентуалното й присъждане в полза на ищеца „Ю.Я“ АД, гр. София би довело до двойно плащане от страна на ответника.

По тези съображения съдът намира, че предявеният иск по чл.382, ал.1 КЗ е основателен и следва да бъде уважен до размера на 20403,13 лева, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на иска – 24.11.2020 г., до окончателно й изплащане. В останалата част до претендирания размер 21139,89 лв. искът по чл.382, ал.1 КЗ се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

Ищецът П.Д.Е. е предявил и иск по чл.456, ал.1 КЗ. Посочената норма предвижда, че  когато застраховка "Живот" е била сключена в полза на кредитор за обезпечение на задължение на физическо лице, това физическо лице или неговите наследници имат право на иск срещу застрахователя и когато не са били страна по застрахователния договор и са платили задължението при настъпило застрахователно събитие към кредитора. С оглед легалната дефиниция на понятието „застраховано лице по застраховка „Живот“, дадена в чл.438, ал.4 КЗ, разглежданият случай попада в приложното поле на чл.456, ал.1 КЗ. Касае се за изрично уредена в закона хипотеза на встъпване /суброгация/ на ищеца в правата на банката срещу застрахователя, тъй като чрез извършеното плащане ищецът е изпълнил задължение на застрахователя по договора за застраховка, сключен за обезпечение на задълженията на ищеца към банката.  

В разглеждания случай ищецът няма качеството на страна по застрахователния договор, сключен между „Б.“ АД и ЗД „**“ ЕАД и „Б. България“ АД. Изложените във връзка с основателността на иска по чл.382, ал.1 КЗ съображения обосновават извода, че   застрахователят дължи заплащането на застрахователно обезщетение на банката кредитор на ищеца. 

От заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че от датата на настъпване на застрахователното събитие /24.06.2020 г./ до датата на завеждане на исковата молба ищецът е заплатил за погасяване на кредита общо 1622,78 лева.

Не могат да бъдат споделени доводите на ищеца за дължимост на основание чл.456, ал.1 КЗ и на сумите, заплатени от ищеца за погасяване на задълженията му по договора за банков кредит преди 24.06.2020 г. До този момент ищецът не е имал качеството на лице с трайно намалена работоспособност над 70 %., респ.  застрахователно събитие по смисъла на чл.2.9 от застрахователния договор не е било настъпило. Следователно до 24.06.2020 г. за застрахователя не е възникнало задължение за заплащане на застрахователно обезщетение. С извършените до този момент плащания ищецът е погасявал собственото си задължение по договора за банков кредит, а не задължение на ответника по застрахователния договор, поради което е правно невъзможно ищецът да встъпи в правата на банката срещу застрахователя, доколкото такива права липсват. Правото на банката да изисква заплащането на застрахователното обезщетение възниква едва след настъпването на застрахователното събитие, поради което релевантни за правото на ищеца по чл.456, ал. КЗ са единствено плащанията, извършени след това. 

  Ето защо съдът намира, че предявеният иск по чл.456, ал.1 КЗ е основателен и следва да бъде уважен до размера на 1622,78 лева ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на иска – 24.11.2020 г., до окончателно й изплащане. В останалата част до претендирания размер 15051,77 лева искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

Съгласно чл.497, ал.1 КЗ застрахователят дължи законната лихва за забава върху размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и заплатил в срок считано от по-ранната от двете дати: 1. изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3 КЗ и 2. изтичането на срока по чл. 496, ал. 1 КЗ освен в случаите, когато увреденото лице не е представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3 КЗ. По делото е представен изричен отказ на застрахователя да заплати на ищеца „Ю.Я“ АД, гр. София застрахователно обезщетение за неимуществени вреди от 18.09.2020 г., поради което следва да се приеме, че ответникът е в забава от този момент. На основание чл.162 ГПК, като взе предвид разпоредбата на чл.единствен, ал.1, т.1 от Постановление № 426 на МС от 18.12.2014 г. за определяне размера на законната лихва по просрочени парични задължения, както и размера на основния лихвен процент за периода от 18.09.2020 г. до предявяване на иска, съдът намира, че размерът на законната лихва за забава върху сумата 1622,78 лева е 30,65 лв. В останалата част до претендирания размер 1063,24 лв. и за периода от 18.12.2019 г. до 17.09.2020 г. претенцията за законна лихва за забавено плащане на застрахователното обезщетение в размер на платената от ищеца П.Д.Е. част от задължението към кредитора „Ю.Я“ АД, гр. София е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК следва да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца П.Д.Е. направените по делото разноски съобразно уважената част от исковете  в размер на 5926,86 лева, представляващи, държавна такса, адвокатско възнаграждение и възнаграждение на вещи лица.

На основание чл.78, ал.3 от ГПК следва да бъде осъден ищецът П.Д.Е. да заплати на ответника направените по делото разноски съобразно отхвърлената част от исковете в размер на 142,78 лева, представляващи възнаграждение на вещо лице и юрисконсултско възнаграждение.

Водим от горните мотиви, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСЪЖДА „З.“ ЕАД, гр. **, ЕИК **, представлявано от Р.Г.Б.и А.Г.Г., да заплати на основание чл.382, ал.1 КЗ на „Ю.Я“ АД, гр. **, представлявано от П.Н.Д. и Д.Б.Ш., в качеството на ползващо се лице, сумата 20403,13 лева, представляваща застрахователно обезщетение по застрахователен сертификат № Е 010620/25.05.2017 г. към Групова застрахователна полица, сключена между ЗД „**“ ЕАД и „Б. България“ АД, за непогасената част от задължението на П.Д.Е. *** по договор за предоставяне на потребителски кредит № 2476/CL 2017г. от 25.05.2017 г., ведно със законната лихва върху тази сума от 24.11.2020 г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата част до претендирания размер 21139,89 лева като неоснователен.

ОСЪЖДА „З.“ ЕАД, гр. **, ЕИК **, представлявано от Р.Г.Б.и А.Г.Г., да заплати на основание чл.456, ал.1 КЗ на П.Д.Е. *** сумата 1622,78 лева, представляваща платена част от  задължението към кредитора „Ю.Я“ АД, гр. **, представлявано от П.Н.Д. и Д.Б.Ш., по договор за предоставяне на потребителски кредит № 2476/CL 2017г. от 25.05.2017 г., при настъпило застрахователно събитие по застрахователен сертификат № Е 010620/25.05.2017 г. към Групова застрахователна полица, сключена между ЗД „**“ ЕАД и „Б. България“ АД, ведно със законната лихва върху тази сума от 24.11.2020 г. до окончателното й изплащане, сумата 30,65 лева, представляваща законна лихва за периода от 18.09.2020 г. до 23.11.2020 г. за забавено плащане на застрахователното обезщетение в размер на платената от ищеца П.Д.Е. *** част от задължението към кредитора „Ю.Я“ АД, гр. **, представлявано от П.Н.Д. и Д.Б.Ш., по договор за предоставяне на потребителски кредит № 2476/CL 2017г. от 25.05.2017 г., при настъпило застрахователно събитие по застрахователен сертификат № Е 010620/25.05.2017 г. към Групова застрахователна полица, сключена между ЗД „**“ ЕАД и „Б. България“ АД, както и сумата 5926,86 лева, представляваща разноски по делото, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл.456, ал.1 КЗ в останалата част до претендирания размер 15051,77 лева като неоснователен и иска за законна лихва в останалата част до претендирания размер 1063,24 лв. и за периода от 18.12.2019 г. до 17.09.2020 г. като неоснователен.

ОСЪЖДА П.Д.Е. *** да заплати на „З.“ ЕАД, гр. **, ЕИК **, представлявано от Р.Г.Б.и А.Г.Г., сумата   142,78 лева, представляваща разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред Старозагорския окръжен съд.

 

 

                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ :

 

В  В В В В В В В В В