М О Т И В И
По НОХД № 30 039/09 г. по
описа на Районен съд – гр. М.
Подсъдимият
М. Ц. Г. е обвинен в това, че за периода от месец октомври 2001 г. до
месец декември 2008 г. включително в с. С. , област М. след като бил осъден с
решение от 14.09.1999 г. постановено по гр. дело № 393/1999 г. на РС Л. да
издържа свой низходящ – Ц. М. Г. – роден на xxxxxx1997 г. като изплаща месечно
издръжка в размер на 25 лева на законния му представител – В. М. Д., съзнателно
не изпълнил задължението си за повече от два месеца – за осемдесет и седем
месеца, при което са налице осемдесет и седем не платени месечни вноски за
общата сума от 3 229.22 лева ведно със законната лихва / 87 вноски –
2 175 лева и лихва 1054.22 лева – престъпление по чл.183, ал.1 от НК.
Прокурорът
поддържа обвинението и пледира наказанието спрямо подсъдимия да е пробация.
Подс.
Г. не отрича, че дължи издръжката, но твърди, че не бил я плащал защото не
знаел адреса на св. Д., а освен това нямал и постоянна работа, респ. достатъчно
средства да се издържа.
Защитника
на подс. Г., назначен при условията на чл.94, ал.1, т.9 от НПК, излага доводи
за вида наказание, считайки, че е правно възможно да бъде наложено “обществено
порицание”.
По делото са събрани писмени и гласни
доказателства.
Съдът след като обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, както и във връзка с доводите и
становищата на страните, приема за установено следното:
Подс. Г. не е осъждан. Понастоящем живее с баща
си в гр. Л.. Не работи постоянно.
Подс. Г. и св. В. М. Д. са бивши съпрузи, като
от брака си имат родено две - Ц. М. Г. – роден на xxxxxx1997 г..По силата на
решение от 14.09.1999 г. по гр. дело № 393/99 г. по описа на РС Л. бил допуснат
развод помежду им. Упражняването на родителските права върху детето Ц. било
предоставено на св. Д., а подс. Г. бил осъден да плаща месечна издръжка в
размер на 25, считано от датата на решението.
До м.09.2001 г. подсъдимия лично или чрез баща
си изплащал дължимата месечна издръжка на детето Ц. . След това обаче спрял да
плаща и това продължило до м.12.2008 г., а също и понастоящем. През цялото това
време Ц. бил отглеждан от св. Д.. Понастоящем Ц. е в шести клас и съответно има
нужда от повече средства за издръжка, които явно надхвърлят като нужда месечно
опредената от 25 лева, която дори не се заплаща от подсъдимия. Подсъдимия не
само не плащал издръжката, но и не търсил контакт с детето Ц. . Св. Д. въпреки
решението на РС Л., не се е снабдила до настоящия момент с изпълнителен лист, респ.
не е било образувано изпълнително дело за събиране на дължимата издръжка от
подс. Г.. Св. Д. до настоящия момент не е завела и гр. дело за увеличаване на
месечната издръжка. Въпреки тези отстъпки от страна на св. Д., без основателна
причина подсъдимия не плащал и не плаща дължимата издръжка на сина си Ц. .
В хода на досъдебното производство / ДП/ е
изготвена съдебно – икономическа експертиза. Съгласно заключението й, което бе
прието и огласено от съда, за периода 14.09.1999 г. до м.12.2008 г. включително
размера на дължимата от подсъдимия издръжка възлиза на 2 785 лева, равняваща
се на сто и единадесет вноски и половина, като законната лихва върху тази сума
е в размер на 1733.78 лева. Разследващите органи в рамките на ДП са взели
предвид това, че до м.09.2001 г. дължимата издръжка е била заплащана от
подсъдимия, като са приели, че освен месечните издръжки за 87 месеца в размер
на 2 175 лева, в рамките на настоящето производство се дължи и лихвата
върху тези вноски, която е в размер на 1054.22 лева. Няма спор по делото, че
дължимите месечни вноски са 87 на брой, които умножени по 25 лева месечно, възлизат
на сумата 2 175 лева. Именно тази е сумата, която дължи подсъдимия по
делото във връзка с обвинението по чл.183, ал.1 от НК, но без лихвата в размер
на 1054.22 лева. Състава на чл.183, ал.1 от НК изисква посочване само на броя и
размера на месечните не платени вноски, но не и лихвата върху тях. Имайки
предвид горното съдът с оглед на материална прецизност призна подсъдимия М. Ц. Г. за
невинен и го оправда в частта на обвинението, където е посочена обща
дължима сума за издръжка в размер на 3 229.22 лева, респ. в частта, където
е посочена и сумата 1 054.22 лева законна лихва.
Съдът имайки предвид събраните по делото
доказателства установи, че не са налице условия на обективна невъзможност да се
плаща дължимата издръжка от подс. Г., респ. няма правно основание за
оправдаването му. Това, че понастоящем подсъдимия не работи е смекчаващо
отговорността обстоятелство, но не Т., което да изключва умисъла по смисъла на
чл.183, ал.1 от НК. Недопустимо е, не само от законна, но и най – вече от
морална гледна точка подс. Г. да не изплаща дължимата издръжка на детето Ц. , при
условие, че същото с оглед на възрастта си се нуждае от специфични грижи и
средства за осигуряването им. Самият подсъдим признава, че не винаги в
процесния период е бил без работа, а твърдението му, че не знаел адреса на св. Д.
и затова не плащал дължимата издръжка, е меко казано несериозно.
При така установената по
делото фактическа обстановка съдът намери, че с деянието си подс. Г. е
осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл.183, ал.1
от НК:
- след като е осъден да
издържа свой низходящ – сина си Ц. М. Г. – роден на xxxxxx1997 г., с влязло в
сила решение по гр. дело № 393/1999 г. по описа на РС Л., съзнателно не
изпълнил това свое задължение в размер на повече от две месечни вноски за
периода – от месец октомври 2001 г. до месец декември 2008 г. включително по 25
лева месечно, или общо в размер на 87 броя месечни вноски на стойност 2 175 /
две хиляди сто седемдесет и пет / лева.
От субективна страна
подсъдимия е действал с евентуален умисъл – Г. е съзнавал обществено опасния
характер на деянието, предвиждал е неговите обществено опасни последици и е
допуснал тяхното настъпване. Г. е знаел за наличието на влязло в сила съдебно
решение, с което е осъден да заплаща месечна издръжка в полза на свой низходящ
в размер на 25 лева месечно и въпреки това в един продължителен период от време,
не изпълнявайки това свое задължение е лишил издържаното лице от средства, предвидени
по закон.
Причини за извършване на престъплението се
явяват ниското правно съзнание на подсъдимия пренебрегвайки основни родителски
задължения, както и задължението да издържа не навършили пълнолетие деца.
Предвид горното съдът призна подсъдимия Г. за
виновен по повдигнатото спрямо него обвинение за престъпление по чл.183, ал.1 НК, като намери за доказано по несъмнен начин.
За извършеното от подс. Г. престъпление по чл.183,
ал.1 от НК, съдът го призна за виновен и му наложи съответното наказание, което
е предвидено по чл.183, ал.1 НК. Съдът определи наказанието спрямо подс. Г. при
условията на чл. чл.54, ал.1 и ал.2 вр. с чл.42а, ал.1 и ал.2, т.1, т.2 вр. с
чл.42а, ал.3, т.1 вр. с ал.4 вр. с чл.42б, ал.1, ал.2 от НК и му наложи
съответно наказание - ПРОБАЦИЯ, чрез налагане на ПРОБАЦИОННИТЕ МЕРКИ: ЗАДЪЛЖИТЕЛНА
РЕГИСТРАЦИЯ по настоящия адрес на подсъдимия за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА и
ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ПЕРИОДИЧНИ СРЕЩИ с ПРОБАЦИОНЕН СЛУЖИТЕЛ за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА,
считано от влизане в сила на настоящата присъда и привеждането й в
изпълнение.
Пробационните мерки като вид и размер са
определени при съобразяване личността на подсъдимия в контекста на процесното
деяние. Съдът наложи само задължителните мерки по чл.42, ал.2, т.1 и т.2 НК
защото счита, че същите са съответни по смисъла на чл.35, ал.3 от НК на
извършеното деяние. С наложените по – горе по вид и размер пробационни мерки, съдът
счита, че ще се изпълнят целите на чл.36 НК и най – вече са справедливи
съобразени с тежестта на извършеното деяние и на тази на личността на
подсъдимия Г.. Съдът не разполага с правна възможност за обвинение по чл.183, ал.1 НК да наложи “обществено порицание”.
На основание чл.189, ал.3 НПК, съдът:
ОСЪЖДА подсъдимия М. Ц. Г. да
заплати по сметка на ВСС сумите - 120 /сто и двадесет / лева деловодни разноски
– изплатени възнаграждения на вещо лице и 5 пет/ лева държавна такса при
служебно издаване на изпълнителен лист.
След като бъде
определено възнаграждението на назначения служебен защитник от НБПП С., съдът
ще се произнесе с определение по чл.306, ал.1, т.4 от НПК.
На основание
гореизложените мотиви, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: