№ 24318
гр. София, 03.06.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в закрито заседание на
трети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА Гражданско
дело № 20241110119676 по описа за 2024 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Делото е образувано по искова молба подадена от .“ ООД срещу „.“ ООД.
Съдът намира, че исковата молба, в частта с която е предявен иск за мораторна лихва
за забава се явява нередовна, доколкото ищецът не е посочил начален период на претенция,
поради което на същия следва да бъде предоставена възможност да отстрани констатираната
нередовност.
По делото не е представено и пълномощно, с което адв. М. С. е била упълномощена
да представлява ищцовото дружество, въпреки че в исковата молба е посочено, че към нея се
прилагат пълномощно и договор за правна защита.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба.
По доказателствените искания:
Страните са представили към исковата молба и отговора на исковата молба писмени
доказателства, които са допустими, относими и необходими за правилното решаване на
повдигнатия пред съда правен спор, поради което следва да бъдат приети като доказателства
по делото.
Ищецът е направил искане за допускане до разпит на двама свидетели за
установяване на обстоятелства относими и необходими за изясняване на правния спор, като
на основание чл. 159, ал. 2 ГПК следва бъде допуснат до разпит при режим на довеждане
само един от поисканите свидетел, а относно допускането на втория поискан свидетел съдът
ще се произнесе при необходимост.
С исковата молба ищецът е направил искане за допускане на съдебно-счетоводна
експертиза по посочени от него задачи посочени в т. 1, т. 2 и т. 3 от доказателствените
искания, като искането се явява основателно и следва да бъде уважено.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
1
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от получаване на съобщението с писмена
молба с препис за насрещната страна да отстрани нередовностите на исковата молба в частта
относно претенцията за мораторна лихва в размер на 9359.69 лева, като посочи начална и
крайна дата на период, за който е начислена претендираната лихва, както и да представи
пълномощно валидно към датата на подаване на исковата молба, с което адв. М. С. е бил
упълномощена да представлява ищцовото дружество или с изрично молба законният
представител на дружеството да потвърди извършените действия.
При не изпълнение на дадените указания в срок, исковата молба ще бъде върната, а
делото прекратено.
ПРИЕМА представените от ищеца с исковата молба и отговора на исковата молба
документи като писмени доказателства по делото.
ДОПУСКА до разпит един свидетели при режим на довеждане от ищеца за
установяване на посочените в исковата молба обстоятелства, като втори свидетел може да
бъде разпитан при наличие на предпоставките по чл. 159, ал. 2 от ГПК.
ДОПУСКА изготвянето на съдебно-счетоводна експертиза със задачите, поставени в
исковата молба, при депозит в размер на 300 лева, вносим от ищеца в едноседмичен срок
от съобщаването, в който срок следва да се представи и доказателство за внасянето на
депозита.
НАЗНАЧАВА за вещо лице ., която да бъде уведомена за поставените и задачи след
представяне на доказателства за внесения от ищеца депозит.
УКАЗВА на ответника „.“ ООД, на основание чл.102з, ал.3 ГПК, в едноседмичен срок
от съобщението да представи доказателства за платена държавна такса по сметка на СРС в
размер на сумата 0.70 лева.
При неизпълнение на указанията на съда в срок сумата ще бъде събрана по реда на
чл.77 ГПК.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 08.07.2025 г. от 10.20 часа, за когато да се
призоват страните и вещото лице, като им се изпрати препис от настоящото определение, а
на ищеца да се изпрати и препис от отговора на исковата молба и приложените към него
доказателства.
ИЗГОТВЯ следния проект за доклад на основание чл. 140, ал. 3 вр. чл. 146, ал. 1 и ал.
2 ГПК:
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове от .“ ООД срещу
„.“ ООД с правна квалификация чл. 79, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД,
вр. 309а ТЗ за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 21 490,96 лева,
представляваща сбор от дължимо възнаграждение за извършени, приети, но незаплатени . по
договор за извършване на различни видове . на обект „., общ..“ от 26.09.2019г., за които
вземания са издадени фактури, а именно фактура № ., фактура №.г и фактура № .г, ведно със
законната лихва от предявяване на исковата молба – 05.04.2024 г., до окончателното плащане
2
и сума в размер на 9 359,96 лева, представляваща мораторна лихва.
Ищецът твърди, че между страните по делото са налице облигационни
правоотношение по договор за изработка от 26.09.2019 г., по силата на който му било
възложено извършване на различни видове . на обект „Реконструкция и рехабилитация на
водопроводна мрежа в с. . .“ срещу възнаграждение. Поддържа, че е изпълнил точно
възложената работа, като същата е приета от ответника. Подчертава се, че ответникът не е
изпълнил в цялост задълженията си за плащане на дължимите възнаграждения съгласно
описаните фактури, макар падежите на тези задължения да са настъпили. Ето защо
претендира неплатения остатък, както и обезщетение за забава. Претендира се и присъждане
на сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, в който
изразява становище за неоснователност на предявения иск. Поддаръжа, че ищецът не
изпълнил точно задълженията си по договора. Прави възражение за прихващане с насрещно
вземане за неустойка за забава, в условията на евентуалност прави възражение за
прихващане по чл. 265, предл. 2 ЗЗД за сумата в размер на 720 лева с ДДС, представляваща
сторен разход за отстраняване на недостатъци в работата. Оспорва вземанията за мораторна
лихва, като поддържа, че част от тях са погасени по давност.Прави искане за отхвърляне на
предявените искове и присъждане на разноски.
В доказателствена тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 266, ал. 1 от ЗЗД е
да докаже наличието на валидно сключен договор за изработка между страните, по който е
изпълнил качествено всички поети от него задължения и че работата му е приета от
ответното дружество, както и размерът на претендираното от него възнаграждение.
В доказателствена тежест на ответника е да докаже заплащане на възнаграждение за
извършената работа, за което обстоятелство не е ангажирал доказателства.
В доказателствена тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД е
да установи възникването на главен дълг, изпадането на ответника в забава и размера на
обезщетението за забава.
При доказване на горните обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е
погасил претендираното вземане своевременно, за което не са ангажирани доказателства.
По възражението за прихващане с правно основание чл. 92 ЗЗД в тежест на ответника
е да установи възникването на облигационно отношение по твърдения договор за
изработка; че е изпълнил задълженията си по договора (т.е. че е изправна страна); че в
договора е била уговорена неустойка за забавено изпълнение на задължението на ищеца за
извършване на . до 29.06.2021г; че ищецът е изпаднал в забава, както и какъв е размерът на
неустойката.
На основание чл. 146, ал. 2 ГПК указва на ответника, че не е ангажирал доказателства
за твърдението си, че ответното дружество е изправна страна по договора и че ищецът е
изпаднал в забава.
По възражение за прихващане с правно основание чл. 265, предл. 2 ЗЗД в тежест на
3
ответника е да докаже съществуването на облигационно отношение между него и ищеца, по
силата на което ищецът е изпълнил възложената му работа, че са открити недостатъци, които
не са могли да бъдат открити при преглеждането на работата, извършено при приемането, че
веднага след откриването им е уведомен изпълнителят, както и че е сторил разходи за
отстраняването им в претендирания размер.
На основание чл. 146, ал. 2 ГПК указва на ответника, че не е ангажирал доказателства
за твърдението си, че са констатирани недостатъци в извършената работа и че е сторил
разходи за отстраняването им в посочения от него размер.
На основание чл. 146, ал.1, т. 3 и т.4 ГПК безспорни между страните и ненуждаещи се
от доказване са обстоятелствата, че между ищеца и ответното дружество е имало сключен
договор за изработка 26.09.2019 г., по силата на който му било възложено извършване на
различни видове . на обект „Реконструкция и рехабилитация на водопроводна мрежа в с. . .“.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със
спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта
процесуален представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да
използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от
Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието
(http://www.justice.goveгnment.bg/MPPublicWeb/default.aspx?id=2).
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4