Р Е Ш Е Н И Е
№ 261059 06.08.2021г.
град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският
районен съд, ХХ граждански
състав
На
дванадесети юли две хиляди двадесет и първа година
В
публично заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ДЕЧЕВ
при
секретаря Светлана Тонева
като
разгледа докладваното от съдията Иван Дечев
гражданско
дело № 7439 по описа за 2020 година,
и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявена е искова молба
от “Теленор България“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление ***, представлявано от М.С. и Д.К.К.
против С.К.К.,
ЕГН ********** *** за приемане за установено по отношение на
ответника, че дължи на ищеца сумата от 564.30 лева, представляваща такси за
предоставени и таксувани далекосъобщителни услуги, неустойки за предсрочно
прекратяване на договори, ведно със законната лихва от подаване на заявлението
по чл.410 ГПК до окончателното изплащане.
Твърди се в исковата молба, че страните
са свързани с облигационни правоотношения по договори за мобилни услуги от
26.03.2018г. и допълнително споразумение към договорите. Ответникът не е
заплатил сумите по шест издадени фактури за периода от октомври 2018г. до
януари 2019г., като дължи месечни такси и суми за проведени разговори в размер
на 262.96 лева. След предсрочно прекратяване на договорите по вина на ответника
поради изпадането му в забава, той дължи и неустойки за прекратяването на
договорите, които са равни на три месечни абонаментни такси. По единия договор
неустойката е в размер на 186.73 лева, а по другия договор тя се равнява на
114.61 лева. Моли се исковете са се уважат.
Исковете са по
чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, чл.92 ЗЗД и
чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ответникът чрез
особения си представител е подал отговор в срока по чл.131 ГПК, с който оспорва
исковете. Оспорва представените доказателства, заявява, че не е ясно кога е
настъпил падежът за всяка от фактурите. Не са ясни и договорните основания за
прекратяване на договорите и как ищецът ги е прекратил. Няма доказателства, че
ответникът е бил уведомен за прекратяването. Не се доказва периодът, за който
евентуално би се дължала неустойката. Няма покана за доброволно плащане, с
която ответникът да е известен, че дължи сумите и че договорите се прекратяват.
Възразява, че търсените неустойки са прекомерно високи, противоречат на добрите
нрави, поради което ответникът е поставен в неравноправно положение. Оспорва
ответникът реално да е ползвал услугите на мобилния оператор. Моли се за
отхвърляне на исковете.
За процесните вземания е била
издадена заповед за изпълнение № ***. на БРС ч.гр.дело № ***.
Съдът, като взе предвид
исканията и доводите на страните, събрания по делото доказателствен материал и
съобрази разпоредбите на закона, намира следното:
Искът по чл.422 ГПК за
вземанията за месечните абонаментни такси и услуги е основателен.
Доказва се облигационната връзка
между страните, възникнала със сключване на договорите за мобилни услуги между
тях. Впрочем ответникът в отговора си не е оспорил възникването на
правоотношенията с “Теленор“, оспорил е само, че ищецът е изправна страна по
тези правоотношения. Към исковата молба са приложени договор за мобилни услуги №
***., договор за мобилни услуги № ***., допълнително споразумение към договор
за мобилни услуги от 21.05.2018г. Следователно, установява се облигационната
връзка между страните, породена от тези договори.
Издадени са били от ищеца
няколко фактури – № ***г., № ***г., № ***., № ***. В тях са начислени месечните
такси за далекосъобщителни услуги по двата договора. Според изготвената
икономическа експертиза фактурите са осчетоводени при ищеца. След извършени
приспадания са се получили сумите, претендирани с исковата молба по всяка от
фактурите. По фактура № ***г. се дължат 178.33 лева за такси и услуги /след
приспадане на надвнесени 13.32 лева/. По фактура № ***г. се дължат 0.80 лева за
такси /след приспадане на надвнесени 16.43 лева/. По фактура № ***. таксите са
в размер на 66.84 лева. По фактура № ***. таксите са в размер на 16.99 лева. Общо
се дължат 262.96 лева за такси и услуги. Възражението на ответника, че липсвали
данни за реалното предоставяне на мобилни услуги, се преценява за
неоснователно. Фактурите касаят периоди от септември до ноември 2018г., за
които се претендират неплатени месечни такси. Същевременно договорите са от март
2018г. Следователно за периодите преди септември 2018г., за които не се търсят
месечни такси, следва да се приеме, че ответникът ги е заплащал и съответно извънсъдебно
е признал, че получава мобилни услуги и има достъп до мрежата на оператора. Косвено
доказателство за това е и пратената до ответника последна покана за доброволно
плащане, в която му е заявено, че ако не плати задълженията си договорът ще
бъде прекратен, след което ползването на съответния мобилен номер няма да бъде
възможно. Следователно, по аргумент на противното, следва да се приеме, че
ищецът е предоставял в полза на ответника достъп до мрежата си. Понеже
месечните такси са уговорени с договора като размер, те се дължат с
настъпването на падежа им и издадените фактури представляват годно
доказателство за тяхното установяване. Сумите за услугите също се дължат, тъй
като ищецът е предоставял на ответника достъп до мрежата. И двата вида суми са надлежно
фактурирани, като фактурите отговарят на изискванията на ЗСч. Ето защо БРС
намира, че фактурите доказват по безспорен начин дължимите вземания за такси и
услуги. Доколкото ответникът е имал достъп до мрежата на оператора, то посочените
вземания се дължат и по двата договора. Налага се извод, че претенцията за дължимостта на месечните такси и суми за услуги е доказана
и основателна и тя е в размер на 262.96 лева.
По отношение на установителния иск за неустойките, дължими за предсрочното
прекратяване на договорите, съдът намира следното:
Този иск е неоснователен.
Договорите са сключени за по 24 месеца, видно от съдържанието им. С допълнителното
споразумение сроковете са удължени до 21.05.2020г. Заповедното дело е
образувано на 21.08.2020г., т.е. след изтичане на допълнително продължените
срокове по договорите. В договорите за мобилни услуги е предвидено, че в случай
на прекратяването им преди изтичане на срока по вина или инициатива на
потребителя, последният дължи неустойка в размер на сумата от стандартните за
съответния абонаментен план месечни абонаменти до края на този срок, но
максималният размер на неустойката не може да надвишава трикратният размер на
стандартните месечни абонаменти. Неустоечните клаузи
от договорите уреждат последиците от настъпилото прекратяване /разваляне/, но
не уреждат ред за упражняването му, различен от предвидения в общото правило на
чл. 87, ал. 1 ЗЗД. Съдът намира, че ищецът е следвало да уведоми ответника, че
прекратява договорите, за да му манифестира волята си в този смисъл и тази воля
да стане достояние на клиента /арг. чл.13 и чл.14 ЗЗД/. Следователно, неплащането на задълженията по договорите не води
автоматично до тяхното прекратяване, а следва кредиторът да се позове на това
неплащане и да изрази воля за прекратяване на облигационната връзка, която воля
да достигне до насрещната страна. Твърди се, че преди завеждане на заповедното
дело ищецът е упражнил надлежно потестативното си
право да развали /прекрати/ договора чрез отправяне на писмено уведомление,
получено от длъжника. В тази връзка са ангажирани доказателства. С последна
покана за доброволно плащане до ответника от 06.12.2018г., последният се
уведомява, че общата стойност на задълженията му за предоставени услуги по
сключените договори възлиза на 279.39 лева с ДДС, като е предупреден, че
договорите за предоставяне на мобилни услуги ще бъдат прекратени, ползването на
мобилния номер няма да бъде възможно, ще бъде начислена неустойка и всички
оставащи лизингови вноски ще станат предсрочно изискуеми. Цитираното
предупредително писмо е доставено до пощенска кутия от куриер на 14.12.2018г.
на посочения в договорите адрес на ответника. Липсват клаузи в договорите,
които да предвиждат т.нар. „фингирано връчване“, в
която хипотеза опитът за връчване да е приравнен на фактическо връчване на
адресата. В случая няма доказателства за каквито и да е действия и трудности
при връчването на съобщението на адреса, посочен от ответника в индивидуалния
договор, а видно от удостоверението, издадено от куриера обявения начин на
доставка е до пощенска кутия. При тези данни връчването не може да се приеме за
редовно. В съдебната практика трайно се поддържа становището, че двустранен
договор може да се развали и чрез връчването на исковата молба, с която се
претендират последиците от развалянето на договора, като съдът е длъжен да
вземе предвид настъпилото в хода на процеса разваляне на договора на основание
чл. 235, ал. 3 ГПК. В процесния случай обаче препис от допълнителната
молба с приложенията /приложената покана за доброволно плащане с изявление за
прекратяване на договорите/ е постъпил по делото на 07.05.2021г., към който
момент вече е бил изтекъл двегодишният срок на договорите за мобилни услуги,
поради което не е налице предвидената в неустоечната
клауза хипотеза на разваляне на договора преди изтичане на срока, за който е
сключен. Въз основа на изложеното съдът приема, че не са налице предпоставките
за дължимост на претендираните неустойки. Искът в
тази част е неоснователен.
По горните съображения искът по
чл.422 ГПК следва да бъде уважен за сумата от 262.96 лева месечни такси и суми
за услуги по двата договора за мобилни услуги и допълнителните споразумения към
тях, за които са издадени посочените фактури, ведно със законната лихва от
подаване на заявлението по чл.410 ГПК до изплащането.
Искът трябва да се отхвърли в
останалата си част, за търсените неустойки за предсрочното прекратяване на
договорите в размер на 301.34 лева.
На основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът трябва да бъде
осъден да заплати на ищеца разноски в настоящото производство от 407.74 лева и
в заповедното дело от 179.41 лева, съразмерно на уважената част от исковете.
Мотивиран от гореизложеното,
Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С.К.К., ЕГН ********** ***, че дължи на “Теленор
България“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано
от М.С. и Д.К.К. сумата от 262.96 лева /двеста шестдесет и два лева и
деветдесет и шест стотинки/, представляваща месечни абонаментни такси и суми за
ползвани услуги, сбор от 178.33 лева по фактура № ***г., 0.80 лева по фактура №
***г., 66.84 лева по фактура № ***., 16.99 лева по фактура № ***., ведно със
законната лихва върху сумата от 262.96 лева, считано от 21.08.2020г. до
изплащане на вземането, които вземания са присъдени със заповед за изпълнение №
***. на БРС по ч.гр.дело № ***., като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата от 301.34 лева
неустойки за предсрочно прекратяване на договорите за мобилни услуги по фактури
№ ***. и № ***.
ОСЪЖДА С.К.К.,
ЕГН ********** *** да заплати на “Теленор България“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от М.С. и Д.К.К.
сумата от 407.74 лева
/четиристотин и седем лева и седемдесет и четири стотинки/ съдебно-деловодни
разноски в исковото производство и сумата от 179.41 лева
/сто седемдесет и девет лева и четиридесет и една стотинки/ съдебно-деловодни
разноски в заповедното дело.
Решението подлежи на обжалване
пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от съобщението.
Вярно
с оригинала: СТ РАЙОНЕН СЪДИЯ: (П)