Р Е Ш Е Н И Е
№ 450/1.6.2022г.
гр. Пазарджик,
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд – Пазарджик – IIІ – административен състав, в открито съдебно
заседание на трети май, две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА
при
секретар Димитрина Георгиева и с участието
на
прокурора изслуша докладваното
от
съдия
ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА
адм.
дело № 263 по описа на съда за 2022 г.
Производството е по реда на чл. 145 от АПК и е образувано е по жалбата на З.С.В., ЕГН ********** ***, против Отказ с
рег. № 113/15.02.2022 г. на Кмета на Кметство гр. Ветрен, да издаде
удостоверение за наследници на В. Г. П. с ЕГН **********, в което да бъдат
вписани като наследници С. К. В. с ЕГН ********** и Д. К. В. с ЕГН ********** и
техните наследници с изрично отбелязване, че същите са наследници само по
отношение на определена категория недвижими имоти, изчерпателно посочени в чл.
9а от Закон за наследството.
Претендира се незаконосъобразност на
оспорения отказ, като се твърди, че административният орган неправилно е приел,
че жалбоподателят не попада в кръга на лицата, които имат право на достъп до
поискания документ, т.е. не следва да му бъде издадено удостоверението за
наследници. Сочи, че административният орган вече е издавал удостоверение за
наследници на същото лице, в което са вписани всичките му наследници,
включително и жалбоподателя. В жалбата се твърди, че в индивидуалния
административен акт липсват задължителните реквизити посочени в АПК. В
заключение се иска отмяна на оспорения отказ, като се задължи Община Септември
да издаде Удостоверение за наследници на В. Г. П. с ЕГН **********, в което да
бъдат вписани като наследници С. К. В. с ЕГН ********** и Д. К. В. с ЕГН **********
и техните наследници с изрично отбелязване, че същите са наследници само по
отношение на определена категория недвижими имоти, изчерпателно посочени в чл.
9а от Закон за наследството. Претендират се направените по делото разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят не се
явява и не се представлява. По делото с вх. № 2994/04.04.2022 г. е постъпило
писмено становище от същия, подадено чрез адв. П., в което е взел становище по
същество на делото. Моли жалбата да бъде уважена.
Ответникът – Кметът на Кметство гр.
Ветрен, редовно призован, не се явява и не се представлява.
Административен съд Пазарджик, като
прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност, приема за
установено следното от фактическа страна:
Предмет на оспорване в настоящото
производство е Отказ
с рег. № 113/15.02.2022 г. на Кмета на Кметство гр. Ветрен, за издаване на
удостоверение за наследници на В. Г. П..
Съдът, след като прецени доказателствата
по делото, доводите на страните и след служебната проверка по чл. 168 от АПК на
законосъобразността на оспорения административен акт, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена в законоустановения
срок от надлежна страна, срещу отказ за извършване на административна услуга,
който съгласно чл. 21, ал. 3 от АПК, подлежи на съдебен контрол, поради което е
допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Съдът намира, че оспореният отказ с рег.
№ 113/15.02.2022 г. на Кмета
на Кметство гр. Ветрен да издаде удостоверение за наследници, е издаден от
компетентен орган, липсват нарушения на установената форма, като съдът
съобразява и спецификата на производството, а именно оспорва се отказ от
извършване на административна услуга по чл. 21, ал. 3 от АПК.
Административното производство е
образувано по искане на З.С.В. с вх. № 36/14.01.2022 г. (л. 22) за издаване на
Удостоверение за наследници на починалото лице В. Г. П. с ЕГН **********, с
последен постоянен адрес гр. Ветрен. По това искане административният орган се
е произнесъл с оспорения в това производство административен акт като е приел следното:
„С. И. П. умира на 06.12.1966 г., а В. Г.
П. е починал на 10.07.1982 г. Налага се изводът, че към датата на откриване на
наследството на П. – неговата смърт, към който момент се определя кръгът на
наследниците, С. П. вече е покойник и съответно не наследява съпруга си. В този
смисъл само преживелият съпруг е наследник по закон. В настоящия случай
брачната връзка между двамата е прекратена със смъртта на П. през 1966 г.,
предвид това обстоятелство, последната не е наследник на П., тъй като умира
преди него и нейните низходящи от първия брак се явяват наследници единствено
на нея, но не и на нейния втори съпруг П..“ В мотивите на оспорения отказ е
посочено, че положението би било различно, ако смъртта на П. предхожда тази на
съпругата му. Като само в тази хипотеза, която според административния орган не
е налице в настоящия случай, следва да се преценява приложението на чл. 9а от
Закона за наследството, тъй като по смисъла на посочената разпоредба „последващ
съпруг“ е винаги преживелия съпруг. „В
настоящия казус С. П. не е преживял съпруг и в този смисъл не е наследник на П.,
то въпросът дали е приложима разпоредбата на чл. 9а от ЗН, във връзка с
определяне на кръга на наследниците на последния, е ирелевантен.“ Най -
накрая, административният орган е приел, че в конкретния случай е недопустимо
да се приложи чл. 9а от ЗН, по аргумент на противното и по този начин в кръга
на наследниците да бъдат включени децата на последващ съпруг, който е починал
преди наследодателя и никога не е бил негов наследник. Като краен резултат в
мотивите се посочва, че удостоверение за наследници на В. П., не следва да бъде
издадено на З.В., тъй като същият не попада в нито една от категориите лица,
определени в Наредба № РД-02-20-6 от 24.04.2012 г. за издаване на удостоверения
въз основа на регистъра на населението.
Независимо от посочените от
жалбоподателя основания за отмяна, на снование чл. 168 от АПК съдът следва да
извърши служебно проверка на законосъобразността на обжалвания ИАА на всички
основания по чл. 146 от АПК.
Съдът намира, че оспореният отказ на
Кмета на Кметство гр. Ветрен да издаде удостоверение за наследници, е издаден
от компетентен орган, липсват нарушения на установената форма, като съдът
съобразява и спецификата на производството - отказ от извършване на
административна услуга по чл. 21, ал. 3 от АПК.
Със Закона за изменение и допълнение на
Закона за наследството (обн., ДВ., бр. 60 от 24.07.1992 г.) е създадена новата
разпоредба на чл. 9а от ЗН, съгласно
която "Когато към открито наследство се възстановява собственост върху
имоти, одържавени или включени в трудовокооперативни земеделски стопанства или
в други образувани въз основа на тях селскостопански организации, наследници на
последващ съпруг не наследяват, ако е починал преди възстановяване на
собствеността и от брака му с наследодателя няма родени или осиновени
деца". Задължителната съдебна практика по приложението на чл. 9а от ЗН,
обобщена в ТР №1/04.11.1998 г. по т.д. №1/98 г. на ОСГК на ВКС приема, че при
възстановяването на недвижими имоти съгласно реституционните закони, приети
след 1991 г., собствеността се запазва за лицата, имащи качеството на наследник
на починалия собственик, от чиито патримониум конкретният имот е бил одържавен.
„Последващ съпруг“ по смисъла на чл. 9а
от ЗН е този, който е сключил брак с наследодателя – собственик след
одържавяването на имотите или включването им в ТКЗС или други образувани въз основа на тях селскостопански
организации.
Съгласно т. 2 на ТР №1/04.11.1998 г. по
т.д. №1/98 г. на ОСГК на ВКС спрямо реституирани имущества кръгът на
наследниците по закон се определя към момента на откриване на наследството,
т.е. към момента на смъртта на наследодателя, с изключение на нормата на чл. 9а
от ЗН, на която е придадено обратно действие. Само в този случай кръгът на
наследниците не се определя към датата на смъртта на наследодателя, а се
прилага чл. 9а от ЗН. Това тълкуване на ВКС следва да бъде подкрепено.
Действително, в закона липсва легално определение и в него не се сочи
юридическият факт, по отношение на който съпругът се явява „последващ“. Затова
логиката налага тълкуване на разпоредбата в смисъла „последващ съпруг“ да се
свърже с момента на одържявяването на имотите. Обяснението на едно такова
разрешение е разбираемо. Щом бракът е сключен преди одържавяването, макар и
тогава да е съществувал режим на разделност на имуществото на съпрузите, се
предполага, че съпругът, който е бил в брак с наследодателя, има принос в
придобиването им. Справедливостта изисква неговите наследници да наследят. При
положение, че бракът е сключен след одържавяването и съпрузите са починали
преди възстановяването, такъв принос не може да има. Затова във втория случай
от морална гледна точка е оправдано да се отрече правото на наследяване на
наследниците на „последващия съпруг“, когато от брака няма деца. При това
положение, при възстановяването на собствеността, тя се запазва за лицата, с
които наследодателят е имал роднинска връзка. Ето защо „последващ“ по смисъла на
чл. 9а от ЗН може да бъде и първият по ред съпруг на наследодателя, ако бракът
е сключен след одържавяването на имотите.
Понятието „последващ съпруг“ се свързва
с момента на одържавяването, затова обосновано ВКС приема, че разпоредбата на
чл. 9а от ЗН има действие само за имоти, които са индивидуална собственост на
наследодателя. Тя не се прилага, когато се открива наследство на наследник на
съпруга – собственик.
Съгласно разпоредбата на чл. 9а от ЗН когато
към открито наследство се възстановява собственост върху имоти, одържавени или
включени в трудовокооперативни земеделски стопанства или в други образувани въз
основа на тях селскостопански организации, наследниците на последващ съпруг не
наследяват, ако той е починал преди възстановяване на собствеността и от брака
му с наследодателя няма родени или осиновени деца. Тоест следва да бъдат
преценени кумулативно посочените по-горе предпоставки.
В конкретния случай гражданския брак
между В. Г. П. и С. И. П. е сключен преди одържавяване на имотите, посочени в
чл. 9а от ЗН, а именно през 1926 г.; Съпругата не е преживяла съпруга-собственик,
тъй като С. П. е починала през 1966 г. преди В. П.; от брака си имат родени две
деца. Единствената предпоставка, за да не е налице право на наследяване в
настоящия случай, е че и двамата съпрузи за починали преди възстановяване на
собствеността. В. П. е починал през 1982 г., С. П. е починала преди него през
1966 г., а реституирането на одържавените имоти се е случило след 1991 г.,
когато са приети реституционните закони.
Предвид на това съдът намира, че в
случая наследниците на последващия съпруг нямат право да наследят
наследодателя, тъй като не е изпълнена една от кумулативните предпоставки,
посочени в чл. 9а от ЗН, а именно: последващият съпруг да е починал след
възстановяване на собствеността.
С оглед на гореизложеното съдът намира,
че обжалваният административен акт е правилен и законосъобразен, поради което
жалбата против него следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
По делото не са поискани своевременно, а
и реално не са направени разноски от ответната страна, поради което съдът не
следва да се произнася в частта за разноските.
По изложените съображения и на основание
чл. 172, ал. 2, пр. последно от АПК, Административен съд – Пазарджик
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на З.С.В., ЕГН **********
***, против Отказ с рег. № 113/15.02.2022 г. на Кмета на Кметство гр. Ветрен, да
издаде удостоверение за наследници на В. Г. П. с ЕГН **********, в което да
бъдат вписани като наследници С. К. В. с ЕГН ********** и Д. К. В. с ЕГН **********
и техните наследници с изрично отбелязване, че същите са наследници само по
отношение на определена категория недвижими имоти, изчерпателно посочени в чл.
9а от Закон за наследството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в
14-дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.
СЪДИЯ: (П)