№ /01.06.2022
год., гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХVІ състав, в
закрито заседание на първи юни през две хиляди двадесет и втора година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА АНДОНОВА
като
разгледа докладваното от съдията адм.
дело № 1738/2020г по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.248 от ГПК, приложим по
препращането на чл.144 от АПК.
С решение №368/25.03.2022г по делото е отхвърлена жалбата на Д.В.А., ЕГН **********,***, за обявяване нищожността на Решение
№2405-10 по протокол от заседание на ОбС – Варна на 23, 24 и 30.06.2010г, с
което е одобрен ПУП-ПРЗ на кв.“Св.Н.“, в частта относно предвидената с плана
улица от о.т.499 до о.т.500, засягаща собствения й имот УПИ II-244 в кв.60,
нанесен по КК като ПИ с идентификатор 10135.2563.299. Със същото решение Д.А. ***
адвокатско възнаграждение в размер на 600лв.
След съобщаване решението на страните по делото е
постъпила касационна жалба от Д.А. чрез пълномощника й адв.З.С., с която ведно
със заявеното оспорване на произнасянето на настоящия съдебен състав по
същество на спора, е оспорено и произнасянето в частта за разноските с
аргумент, че присъденото юрисконсултско възнаграждение в размер на 600лв. е
прекомерно завишено, и е направено искане за редуцирането му по реда на чл.248
от ГПК.
Молбата е връчена на административния орган на
19.05.2022г, но той не се е възползвал от възможността по чл.248 ал.2 от ГПК
вр.чл.144 от АПК.
За да се произнесе по молбата за изменение
на решението в частта за разноските, съдът прие за установено следното:
Молбата за допълване на решението по реда
на чл.248 от ГПК е депозирана в законоустановения срок, от легитимиран субект и
при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана
по същество, тя е неоснователна.
На първо място искането за присъждане на
разноски по представения договор за правна защита и съдействие (л.122 от
адм.д.№2250/2018г на АС – Варна), е направено в откритото съдебно заседание по
същество на 10.07.2019г, в присъствието на пълномощника на жалб.Д.А., който не
е възразил своевременно за прекомерност на претендираното от ответната страна
адвокатско възнаграждение. Такова възражение не е направено и при второто поред
разглеждане на делото от настоящата инстанция – в съдебното заседание по
същество на 19.01.2021г. Релевирането на такова възражение за първи път с
оспорване по реда на чл.248 от ГПК е несвоевременно направено и не може да бъде
уважено.
На второ място така заплатеното от
административния орган адвокатско възнаграждение в полза на адв.Р.Н. е в
абсолютния размер на 600лв. по чл.8 ал.2 т.1 от Наредба №1/09.07.2004г за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, в актуалната й редакция към
момента на представянето на договора пред съда 10.07.2019г – ДВ, бр. 84 от
2016г.; към момента на приключване на съдебното дирене пред настоящата
инстанция този размер е 900лв.
На трето място съдът в настоящия си състав
счита, че адвокатско възнаграждение в размер на 600лв. за производство по
обжалване на ПУП-ПРЗ, с оглед продължителността му (преминало през две
разглеждания от първа инстанция и касационен контрол, с проведени общо шест
открити съдебни заседания, с присъствие на адв.Н. в четири от тях), обема на
ангажираните доказателства, вкл. експертизи, и характера на правния спор не
само не е прекомерно, но не и съответно на реално положения квалифициран
юридически труд от адв.Н..
С оглед изложеното съдът намира, че в
случая липсват основания за изменение на решението му в частта за присъждане на
адвокатско възнаграждение на ответната страна, поради което и на осн.чл.248
ал.3 от АПК вр.чл.144 от АПК,
О
П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Д.В.А., ЕГН **********,***, по чл.248
ал.1 от ГПК за изменение на решение № 368/25.03.2022г по адм.д.№1738/20г на АС
– Варна, ХХVІ с-в, в частта относно присъденото на ответната страна адвокатско
възнаграждение в размер на 600 (шестстотин) лева.
Определението подлежи на обжалване пред ВАС
в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Преписи да се връчат на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: