№ 726
гр. София, 15.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА
ПЕТКОВА
при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА
като разгледа докладваното от ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА ПЕТКОВА Гражданско
дело № 20231110167270 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от „ЮтеКредит България”
ЕООД срещу В. А. Г., с която са предявени установителни искове за признаване на
установено спрямо ответницата, че дължи на ищеца следните суми: 1 500 лв. – главница, 43,
58 лв. – договорна лихва върху редовната главница за периода от 12.08.2021 г. до 08.11.2021
г., 128, 82 лв. – лихва за забава за периода от 12.09.2021 г. до 23.01.2023 г., както и законна
лихва от 20.02.2023 г. – датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 8867/2023 г. по описа на Софийски районен съд, 88
с-в.
Ищецът твърди, че на 12.08.2021 г. между страните бил сключен договор за
потребителски кредит № ***** по реда на ЗПФУР. По силата на сключения договор
кредитополучателят „ЮтеКредит България“ ЕООД предоставил на кредитополучателката В.
А. Г. кредит в размер на 1 500 лв., с краен срок на договора 12.08.2022 г. Заемната сума била
усвоена на 12.08.2022 г. Ищецът твърди, че ответницата не заплатила дължимите месечни
погасителни вноски от 12.09.2021 г. и 12.08.2022 г., поради което и всички вземания по
договора били изискуеми. Моли за уважаване на исковете. Претендира разноски.
Препис от исковата молба и приложенията е връчен на ответницата В. А. Г. лично на
04.09.2024 г. и в срока по чл. 131 ГПК не е постъпил писмен отговор.
Софийският районен съд, като взе предвид подадената искова молба и
предявения с нея иск, както и процесуалните действия на страните по делото,
1
съобразявайки събраните по делото доказателства, основавайки се на релевантните
правни норми и вътрешното си убеждение, намира следното:
Исковата молба е подадена от надлежно легитимирана страна при наличие на правен
интерес от производството, като предявеният иск е допустим и следва да бъде разгледан по
същество.
В публично съдебно заседание, проведено на 17.12.2024 г., съдът е обявил на
страните, че ще се произнесе с неприсъствено решение.
Налице са и предпоставките за това:
Ответната страна В. А. Г. не е подала отговор на исковата молба в срока по чл. 131
ГПК.
В проведеното открито съдебно заседание не се е явила тя или неин представител,
въпреки че е била редовно призована и не е поискала разглеждане на делото в неино
отсъствие.
Ищецът „ЮтеКредит България” ЕООД е поискал постановяване на неприсъствено
решение в исковата си молба и нарочна молба от 16.12.2024 г.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът намира, че предявенитте искове са
вероятно основателни, като, на основание чл. 239, ал. 2 ГПК, той не дължи мотивиране на
решението си извън разяснението за наличие на предпоставките за постановяване на
неприсъствено решение.
По разноските:
В съответствие със задължителните разяснения, дадени с т. 12 на ТР № 4/18.06.2014 г.
по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК, ВКС, съдът следва да се произнесе по разпределението на
отговорността за разноски в заповедното и исковото производство.
Съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на разноски. Такава претенция е заявена
своевременно. В заповедното производство са сторени разноски в размер на 73, 41 лв., които
следва да бъдат присъдени. В исковото производство е заплатена държавна такса в размер
на 94, 15 лв., а дължимото юрисконсултско възнаграждение следва да бъде определено в
размер на 100 лв. съобразно правната и фактическа сложност на делото и правилото на чл.
78, ал. 8 ГПК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че В. А. Г., ЕГН
**********, с адрес в ****************************** дължи на „ЮтеКредит
България” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в
2
****************** на основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 9 ЗПК във вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и
чл. 430 ТЗ вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД следните суми: 1 500 лв. – главница, 43, 58 лв. – договорна
лихва върху редовната главница за периода от 12.08.2021 г. до 08.11.2021 г., 128, 82 лв. –
лихва за забава за периода от 12.09.2021 г. до 23.01.2023 г., както и законна лихва от
20.02.2023 г. – датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 8867/2023 г. по описа на Софийски районен съд, 88 с-в.
ОСЪЖДА В. А. Г., ЕГН **********, с адрес в ******************************да
заплати „ЮтеКредит България” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в ****************** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 74,31 лв. –
разноски в заповедното производство и сумата от 194, 15 лв. - разноски в исковото
производство по съразмерност, както и сумата от
Решението не подлежи на обжалване (чл. 239, ал. 4 ГПК).
Решението да се съобщи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3