Решение по дело №122/2023 на Окръжен съд - Пазарджик

Номер на акта: 82
Дата: 6 март 2023 г. (в сила от 6 март 2023 г.)
Съдия: Красимир Георгиев Ненчев
Дело: 20235200500122
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 17 февруари 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 82
гр. Пазарджик, 02.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на втори март през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Красимир Г. Ненчев
Членове:Албена Г. Палова

Николинка Н. Попова
като разгледа докладваното от Красимир Г. Ненчев Въззивно гражданско
дело № 20235200500122 по описа за 2023 година
Изпълнително дело № 20118200400507/2018г. по описа на ДЗЗД“Л., Г. и Д.“ , рег. № 820, при Камарата на ЧСИ ,
с район на действие Окръжен съд Пловдив, е образувано със страни :
взискател – А.И.Т.,ЕГН **********, от гр. П. ул. „С.К. „ № 72;
длъжник Н. Д. Г. , ЕГН **********, чрез процесуалния му представител и настойник Е. Т. Г. , ЕГН
**********, и двамата с адрес гр. П. ул. „Х.Б. „ № 20 ;
С Постановление № 2193 от 21. 11. 2022г. ЧСИ е отказал да прекрати изпълнителното производство,на
основание чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК , по искане на длъжника.Това изпълнително действие се обжалва от длъжника
в изпълнителното производство. В жалбата се излагат съображения за неправилност и незаконосъобразност на
обжалваното изпълнително действие . Искането е да се отмени постановлението на ЧСИ ,като неправилно и
незаконосъобразно и делото да се върне на ЧСИ с указания за прекратяване на изпълнителното производство.
В срока по чл. 436 ал. 3 от ГПК не е постъпило писмено възражение от взискателя в изпълнителното
производство.
В мотивите си по чл. 436 ал. 3 от ГПК съдебния изпълнител оспорва жалбата , като приема, че същата е
процесуално допустима, но по съществото си е неоснователна.Излага подробни съображение в подкрепа на
становището си .
ІІ. Правни изводи .
Подадената жалба е процесуално допустима .
Жалбата е подадена от активно легитимирана страна . В текста на чл. 435 ал.2 т. 6 от ГПК е посочено, че
длъжника може да обжалва отказа на СИ да спре ,да прекрати или да приключи изпълнителното производство.
Жалбата е подадена в преклузивния двуседмичен срок по чл. 436 ал.1 от ГПК ,от съобщаване на обжалваното
изпълнително действие .
Обжалването изпълнително действие подлежи на съдебен контрол (чл. 435 ал.2 т.6 от ГПК) .
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
1
В текста на чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК е посочено , че изпълнителното производство се прекратява , ако
взискателя не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години .
Според утвърдената съдебна практика на ВКС и правната теория срока по чл. 433 ал.1т. 8 от ГПК не е давностен
, а процесуален преклузивен срок . С изтичането на срока се погасява само правото на взискателя да продължи
започналото изпълнително производство . Изтичането на срока не погасява материалното право на
взискателя,поради което той може да поиска ново изпълнение след изтичането на срока .
В т. 10 на ТР №2/ 2013г. на ОСГТК на ВКС е посочено ,че прекратяването на изпълнителното производство на
основание чл. 433 а. 1 т. 8 от ГПК настъпва по право при осъществяване на съответните правнорелевантни
факти.Постановлението на СИ за прекратяване на изпълнителното производство прогласява( констатира)
вече настъпилото прекратяване по силата на закона .Новата давност започва да тече от предприемане на
последното по време валидно изпълнително действие .
Съдебната практика на ВКС еднозначно приема също така ,че разрешенията , дадени в т. 10 на ТР №2/ 2013г.
на ОСГТК на ВКС относно това ,кое изпълнително действие е валидно и прекъсва давността за вземането по
смисъла на чл.116 б.“в“от ЗЗД намират приложение и при фактическия състав на чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК,
относно давността за прекратяване на изпълнителното производство .
Обобщавайки съдебната практика и теория по приложение на чл. 433 ал.1т. 8 от ГПК се стига до извода , че
фактическия състав на правната норма ще бъде осъществен, когато :
В продължение на две години от последното извършено валидно изпълнително действие, взискателя не е
поискал извършването на нови изпълнителни действия . Касае се до неоправдано процесуално
бездействие на взискателя и дезинтересованост от изпълнителното производство ;
Новата двугодишна давност започва да тече от предприемане на последното валидно изпълнително
действие ;
Жалбоподателят твърди за настъпила „перемпция „ по силата на закона , тъй като за времето от 19. 07. 2019г.
до 19. 07. 2021г. ( в продължение на повече от 2 години) взискателя не е поискал извършването на изпълнителни
действия .
Това възражение е неоснователно .
В т. 10 на ТР №2/ 2013г. на ОСГТК на ВКС е посочено кои изпълнителни способи прекъсват давността по чл. 116
б. „в“от ЗЗД и кои не прекъсват давността . Посочено е също така ,че в изпълнителния процес давността се
прекъсва многократно с предприемане на всяко валидно изпълнително действие . Посочено е ,че искането за
прилагане на определен изпълнителен способ прекъсва давността , защото съдебния изпълнител е длъжен да го
приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемане на всяко действие за
принудително изпълнение. Същественото е не дали в двугодишния период са извършвани изпълнителни
действия, а дали взискателя в този период е поискал извършването на изпълнителни действия . Нормата на чл.
433 ал. 1 т. 8 от ГПК е санкция за бездействието на взискателя , а не санкция за бездействието на СИ. Именно
затова в т. 10 на ТР №2/ 2013г. на ОСГТК на ВКС е посочено,че „искането „ за извършване на изпълнителни
действия прекъсва давността ,а не самото извършване на изпълнителни действия . Това е казано и в текста на чл.
116 б. „в“ от ЗЗД .Давността се прекъсва с „предприемане „на действия за принудително изпълнение , а не с
извършване „ на действия по принудителното изпълнени от СИ. Акцентирано е върху процесуалната активност
на взискателя , а не върху тази на СИ.
От данните по приложеното изпълнително дело се установява ,че с молба вх. № 8662/03. 07. 2019г. взискателя е
поискал да бъде наложен запор върху банковите сметки на длъжника. С Разпореждане от 19. 07. 2019г . ЧСИ е
наложил запор върху банковите сметки на длъжника. След тази дата от 30. 07. 2019г. до 18. 08. 2020г. и от 10.
08. 2022г. до 13. 12. 2022г. ежемесечно длъжника е извършвал погасявания по дълга чрез запор върху пенсията
му и плащания. Действително , за периода от 19. 07. 2019г. до 19. 07. 2021г. взискателя не е поискал извършване
на изпълнителни действия ,но това не означава бездействие от негова страна и прилагане на санкцията по чл.
433 ал. 1 т. 8 от ГПК чрез прекратяване на изпълнителното производство . В периода , когато длъжника
извършва плащания по дълга взискателя няма правен интерес да поиска извършването на изпълнителния
2
действия , тъй като длъжника погасява задължението си .Освен това, всяко плащане по задължението, по
своята правна природа представлява признаване на вземането от страна на длъжника и на основание чл. 116
б. „а“ от ГПК давността се прекъсва периодично с извършване на плащането . От прекъсване на давността
започва да тече нова давност ( чл. 117 ал. 1 от ЗЗД).
От всичко това е видно ,че към момента на подаване на жалбата изпълнителното производство не е перемирано (
не е прекратено по право )поради бездействие на взискателя , при хипотезата на чл. 433 ал. 1т. 8 от ГПК.
Предвид на гореизложеното и на основание чл. 437 от ГПК Пазарджишкия окръжен съд

РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Постановление №2193 от 21. 11. 2022г. на ЧСИ Тодор Л. , рег. № 820, при Камарата на ЧСИ
, с район на действие Окръжен съд Пловдив, с което е отказал да прекрати изпълнителното производство,на
основание чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК , по искане на длъжника.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3