Р Е Ш Е Н И Е
Номер ІІІ-246 25.09.2020 година Град Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА:
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, Трети въззивен граждански
състав
На двадесет и
първи юли две хиляди и двадесета година
В отрито съдебно
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСЕН
ПАРАШКЕВОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1. КРЕМЕНА ЛАЗАРОВА
2.
ЙОРДАНСКА МАЙСКА
Секретар: Жанета
Граматикова
Прокурор:
Като разгледа
докладваното от съдия Парашкевов
въззивно
гражданско дело номер 2098 по описа за
2019 година,
за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството по делото пред настоящата съдебна
инстанция е образувано по повод въззивна жалба от И.П.Г., ЕГН **********, с
адрес: гр. Б., к/с ,,Б. М.“, бл.**, вх.**, ап.** и Н.П.Г., ЕГН **********, с
адрес: гр. Б., ул. ,,К.“ №***, ет.*, ап.**, чрез адв. Мариета Георгиева - БАК,
със съдебен адрес: гр.Бургас, ул. ,,Александровска“ №115, вх.А, ет.4, против
Решение №2655 от 22.10.2019 г., постановено по гр. дело № 9231/2018 г. по описа
на Районен съд - Бургас, с което съдът прогласява
за недействителен по отношение на ,,ТЕМПЪЛ 14“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. ,,Васил Априлов“ №2,
представлявано от Уилям Дънфи, договор за покупко - продажба на недвижим имот,
обективиран в нотариален акт №**, том *, рег.№*****, нот.дело №546/28.11.****г.
на нотариус Виктория Дралчева, рег.№491 на Нотариалната камара, вписан в СВ с
рег.№16386 от 29.11.****г., акт №***, том **, дело №****, с който ищецът
продава на ответниците самостоятелен обект с идентификатор 81178.9.47.2.12 по
КККР на гр.Черноморец, общ. Созопол, обл. Бургас, одобрени със Заповед №РД-18-12/24.04.2007г.
на изпълнителния директор на АК, с последващо изменение на КККР, засягащо
самостоятелния обект, извършено със Заповед № КД-14-02-143/05.02.2018г. на
началника на СГКК - Бургас, адрес на имота: гр. Черноморец, м. „А.
Ч.“, Гардън бийч, бл.2, ет.2, ап.А-35, като
самостоятелен обект в сграда №2, разположена в поземлен имот с идентификатор
81178.9.47, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой
нива на обекта: 2, с посочена в
документа площ от 139.10кв.м., прилежащи части: съответен процент идеални части
от общите части на сградата, ниво: 1, съседни самостоятелни обекти в сградата: на
същия етаж: 81178.9.47.2.11, под обекта: 81178.9.47.2.8 и над обекта: няма,
като сключен без представителна власт на основание чл.42, ал.2 от ЗЗД.
Със същото решение съдът е осъдил И.П.Г.
и Н.П.Г. да заплатят на ищеца ,,Темпъл 14“ ООД сумата от 2103 лева,
представляваща разноски по делото.
Недоволство от така постановеното
съдебно решение, изразяват въззивниците. На първо място се навеждат доводи за
недопустимост на първоинстанционния съдебния акт, постановен по непредявен иск.
Твърди се, че решението е неправилно и необосновано- в противоречие с
материалния закон и процесуалните правила. Излагат се подробни съображения.
Иска се отмяна на първоинстанционния съдебен акт. Претендира се присъждане на
сторените пред двете инстанции съдебно – деловодни разноски.
В срока предвиден в ГПК е постъпил
отговор на въззивната жалба от въззиваемото дружество ,,Темпъл 14“ ООД, чрез
адв. Семова и адв.Динков, с който се оспорват наведените с въззивната жалба
доводи. Иска се потвърждаване на първоинстанционното решение. Претендира се
присъждане на направените пред въззивната инстанция разноски.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 и следващите от ГПК.
Пред Районен съд - Бургас е предявен иск с правно
основание чл.42, ал.2 от ЗЗД. При
условията на евентуалност - иск по чл.40 от ЗЗД.
Съдът, след преценка на събраните
по делото доказателства и като съобрази закона, намира за установено следното:
Във въззивната
жалба на въззивниците на първо място са изложени мотиви за недопустимост на
постановеното решение като се иска обезсилване на постановения съдебен акт.
Посочва се, че решението е недопустимо, тъй като съдът се е произнесъл по
непредявен иск, което налага обезсилване на решението и връщането му за ново
разглеждане на първоинстанционния съд. Действително решението е недопустимо
тогава, когато в нарушение на принципите на диспозитивното начало съдът се е
произнесъл по предмет, с който не е сезиран, предметът на спорното право е
определен въз основа на обстоятелства, на които ищецът не се позовава. Съгласно
решение № 33/16.02.2016 г. на ВКС по гр. д. №4575/2015 г., ІІІ-то г.о.
„Произнасяне по непредявен иск е налице само когато в нарушение на
диспозитивното начало съдът е разгледал иск, с който не е сезиран или е
определил предмета на делото въз основа на обстоятелства, на които страната не
се е позовала.“ В случая обаче настоящата съдебна инстанция намира, че
постановеното от първоинстанционния съд решение не е недопустимо. Видно от
подадената искова молба, ищецът се е позовал на обстоятелства, които са
обсъдени пространно от съда, същият е събрал писмени и гласни доказателства и
постановеното решение отговаря на изискванията за допустимост. Видно от доклада
на първата инстанция, БРС е посочил правно основание на главния иск – чл.26
ал.2, предл. второ от ЗЗД, а на евентуалния такъв – чл.40 от ЗЗД. В самото
решение съдът е посочил, че правното основание на главния иск е чл.42 ал.2 от ЗЗД, а на евентуалния – чл.40 от същия закон. В мотивите на първоинстанционния
акт съдът е установил тази разлика в квалификацията, отчитайки, че същата не
представлява съществено нарушение, тъй като не променя предмета на доказване,
което се споделя от настоящата съдебна инстанция. Като извърши съпоставка между
петитума на исковата молба и диспозитива на постановеното решение, както и на
мотивите в съдебния акт, включително и във връзка с обстоятелствената част на
иска, настоящата съдебна инстанция намира, че в случая първоинстанционния съд
не е разгледал непредявен иск, поради което не са налице условията за
обезсилване на обжалваното решение и връщането му на БРС за ново разглеждане.
При изясняване
на делото от фактическа и правна страна районният съд е събрал писмени и гласни
доказателства, изслушал е съдебно-технически експертизи и извода до който е
достигнал се споделя от настоящата инстанция, която на основание чл.272 от ГПК
препраща към мотивите на първоинстанционния съд.
Не се спори по
делото, че управителят на „Темпъл 14“ ООД Уилям Дънфи е изготвил декларация за
съгласие процесният имот, собственост на дружеството, да бъде продаден за сумата
от 40000 евро, като по делото е представен и протокол от общото събрание на
съдружниците в дружеството, взели решение за продажба на имота на цена и при
условия каквито управителят намери за добре. Управителят Дънфи е упълномощил И.П.Г.
да представлява дружеството пред евентуален купувач и нотариус досежно
процесния имот, „като има право да го продаде при цена и условия каквито намери
за добре, като има право да договаря сам със себе си и да декларира в
подписания акт, че сумата посочена в него е действително уговореното плащане по
сделката“. Видно от приложения превод на представеното пълномощно и
съпътстващите го декларации и протокол, същите са с нотариална заверка от
28.09.2018 г. и апостил от 02.10.2018г. Въз основа на това упълномощаване
въззивникът И.П.Г., в качеството му на пълномощник на ищцовото дружество, е
продал на Н.П.Г. и И.П.Г. при равни квоти на придобиване процесния недвижим
имот за сумата от 40000 евро. Това е станало с нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № **, том *, нот.дело №***/**** г. от 28.11.****
г. на нотариус Виктория Дралчева с рег.№491 на НК. Сред документите приложени
при съставяне на нотариалния акт е и цитираното по-горе пълномощно от
28.09.2018г., съставено от нотариус Нейджъл Алън, с апостил
№**********/02.10.2018г. на Министерство на външните работи и търговията на
Република Ирландия, като в акта не е отбелязано наличие на нотариална заверка
на посоченото пълномощно.
Направеният от
БРС извод, че съгласно разпоредбата на чл.37 ал.2 от ЗЗД във връзка с чл.65 от
КМЧП, пълномощното за покупко-продажба на недвижим имот следва да бъде писмено
с нотариално удостоверяване на подписа и съдържанието, е правилен и
законосъобразен, въпреки, че в тази връзка по делото не са събирани
доказателства.
Що се отнася до
обстоятелството, че посочения в кореспонденцията между страните по електронен
път имейл адрес ****@*********.** на И. и Н. Г.и,
видно и от назначената съдебно-техническа експертиза изготвена от вещото лице
Щилян Папанчев, представлява действителния имейл на въззивниците и в тази
връзка представените по делото на хартиен носител електронни писма
представляват разменена между страните кореспонденция. По делото се установява,
че на 27.11.2018 г. въззиваемият е оттеглил пълномощното си /лист 25 от делото
на БРС/ и в този смисъл това действие е достигнало до въззивника И.Г.. Нещо
повече, сделката е изслушана и нотариалния акт е оформен на следващия ден,
което се установява от доказателствата по делото. При това положение съдът
намира, че направеното оттегляне на пълномощното е достигнало до пълномощника и
последният е узнал за него. В този смисъл съдът намира, че постановеното от
първоинстанционният съд решение е правилно и законосъобразно. Съдът се е
произнесъл по реда на чл.42 ал.2 от ЗЗД като по този начин е разгледал
предявеният главен иск по делото, а не се е произнесъл по евентуалния иск, тъй
като е удовлетворил претенцията по главния.
С оглед на
изложеното, съдът намира, че обжалваното решение като правилно и
законосъобразно следва да бъде потвърдено. Въззиваемото дружество е поискало
присъждане на разноски, които възлизат на сумата от 2700 евро. С оглед на
направеното възражение за прекомерност по смисъла на чл.78 ал.5 от ГПК, съдът
като взе предвид фактическата и правна сложност на делото и направеното
възражение, както и цената на предявения иск, намира, че на въззиваемото
дружество следва да се присъди сумата от 1500 лева – разноски по делото.
По изложените съображения, БУРГАСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №2655 от 22.10.2019 г.,
постановено по гр. дело № 9231/2018 г. по описа на Районен съд - Бургас.
ОСЪЖДА
И.П.Г., ЕГН **********, с адрес: гр. Б., к/с ,,Б. М.“, бл.**, вх.**, ап.** и Н.П.Г.,
ЕГН **********, с адрес: гр. Б., ул. ,,К.“ №***, ет.*, ап.**, чрез адв. Мариета
Георгиева - БАК, със съдебен адрес: гр.Бургас, ул. ,,Александровска“ №115,
вх.А, ет.4, ДА ЗАПЛАТЯТ на ,,Темпъл 14“ ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Бургас, ул. ,,Васил Априлов“ №2, представлявано от
Уилям Дънфи, сумата от 1500 лева – разноски за въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчване препис от
решението на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.