№ ……….гр.
Варна, ………….2022година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – гр. Варна, XXIII-ти състав, в открито съдебно заседание
на двадесет и първи юни две хиляди двадесет и втора година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: НАТАЛИЯ ДИЧЕВА
при секретаря Пенка Михайлова , разгледа докладваното
от съдия Наталия Дичева административно дело № 2836/2021г. по описа
на XXIII-ти състав на Административен съд – гр. Варна, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл.156 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
По жалба на М.П.Д.
с ЕГН ********** ***, се оспорва частично
РА № Р-03000321001274-091- 001/17.09.2021г., издаден от С. П. - възложил
ревизията и И. Ж. - ръководител ревизията - органи по приходите при ТД на НАП -
гр. Варна, потвърден с Решение № 271/10.12.2021 г. на директора на Дирекция
„ОДОП“ - гр. Варна в частта, в която на М.П.Д. са определени задължения по ЗДДС
в размер на 15 071.57лв. и лихви 2 923.62лв. за д.п.м. 01.2019г. - 06.2020г.
Счита, че в обжалваната му част РА е незаконосъобразен като постановен в
противоречие със закона.
Твърди, че
неправилно органите по приходите са направили извод, че ДДС за извършените
доставки на стоки, представлящи изработени от ревизираното лице бижута,
несъдържащи благородни метали са облагаеми на основание чл. 6 от ЗДДС и
възниква задължение за данъчно - задълженото лице да начисли ДДС по реда на чл.
86 от закона към датата, на която
е получено плащането - при продажба на стоки чрез поръчка по пощата или по
електронен път на основание нормата на чл.25 ал.3, т.4 от ЗДДС. Съгласно чл. 66, ал. 1, т. 1 от ЗДДС
ставката на данъка е 20 /двадесет/ на сто за облагаемите доставки, освен изрично посочените като облагаеми с
нулева ставка. Изразява несъгласие с
възприетите от ревизиращите органи изводи относно правния режим на
облагане на процесните доставки.
Според
жалбоподателя, видно от направените от органите по приходите фактически
констатации, стоките са изпращани или транспортирани от територията на
Република България директно до крайните клиенти, които са установени на
територията на държави, които с малки изключения не са държави - членки на ЕС. Позовава
се на разпоредбата на чл.28 от ЗДДС, според която доставките, по които стоките
се изпращат до трети страни или територии са облагаеми с нулева ставка на
данъка. „Трета територия“ или „Трета страна“, съгласно § 1, т.4 от ДР на ЗДДС е
всяка територия, различна от територията на дръжавите членки, което е относимо
за установените в РД доставки до САЩ, Канада, Обединени арабски емирства,
Австралия, Малайзия, Сингапур, Грузия, Тайван, Израел и други, до които са
изпратени пратките. Съгласно цитираната от ревизиращите органи разпоредба на
чл. 66, ал. 1, т. 1 от ЗДДС ставката на данъка е 20 на сто за облагаемите
доставки, освен изрично посочените като облагаеми с нулева ставка. В конкретния
случай е налице изключението по 66, ал.1, т.1 от ЗДДС, предвид изрично
регламентираната нулева ставка за
доставките по чл.28, т.1 от ЗДДС, каквито са процесните доставки.
С оглед на
изложеното счита, че с РА незаконосъобразно органите по приходите са начислили
ДДС за доставки, за които самите те са установили, че са такива за износ по см.
на чл.28, т.1 от ЗДДС и за които приложимата данъчна ставка е нулева. Моли за
отмяна на акта в частта, касаеща доставки по чл.28 от ЗДДС.
В съдебно
заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си представител поддържа жалбата и моли
същата да бъде уважена.
Ответната
страна, Директор на Дирекция „ОДОП” –
Варна при ЦУ на НАП, чрез процесуалния
си представител, изразява становище за неоснователност на жалбата и
отхвърлянето й като такава. Представени са подробни писмени бележки, с които се
моли съдът при постановяване на решението си да не вземе предвид заключението
на вещото лице, защото то е само изчислително. Позовава се на решението на
Директор на дирекция „ОДОП“.
Предвид
изложеното моли жалбата срещу РА да бъде отхвърлена. Отправя се искане за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
След като
разгледа оплакванията, изложени в жалбата, доказателствата по делото,
становищата на страните и в рамките на задължителната проверка по чл.160 от ДОПК, административният съд констатира:
Въз основа на Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-03000321001274-020-
001/04.03.2021г. и последващите я заповеди за изменение /л.1-7/, издадени от
надлежно оправомощен орган по приходите и редовно връчени на жалбоподателя, е
извършена ревизия за определяне на задължения за Годишен и авансов данък по
ЗДДФЛ на ЕТ; ДОО - за самоосигуряващи се; УПФ - за самоосигуряващи; ЗО - за
самоосигуряваши се за периода от 01.01.2018 г. до 31.12.2020 г. и за Данък
върху добавената стойност за периода от 22.01.2019 г. до 30.06.2020г.
Фактическите и правните изводи на органите по приходи са обективирани в
Ревизионен доклад /РД/№ Р-03000321001274-092-001/25.08.2021г., издаден на
основание чл.117 от ДОПК и връчен на ревизираното лице на 25.08.2021 г.
/л.80-113/. В регламентирания срок по чл.119. ал.2 от ДОПК е издаден мотивиран
PA № Р-03000321001274-091 - 001/17.09.2021г. /л. 1 19-130/. На 28.09.2021г. с
Ревизионен акт за поправка на РА № П- 0300032 I 168719-003-001/28.09.2021 г. е
коригирана очевидна (фактическа грешка в данните от таблица 2. за извършено
прихващане па установени СУМИ, подлежащи на възстановяване.
Установено е, че М.Д. извършва продажби на ръчно изработени бижута и
аксесоари, чрез регистриран от лицето онлайн магазин "****“ в интернет платформа etsy.com. Констатирано
е, че сумите от клиентите постъпват в системата за електронно разплащане etsy
payment на сайта etsy.com и след удържане на начислените такси от платформата
се превеждат по банкова сметка ***. Относно реализираните продажби и получените
суми в периода 2018г.-2020г. М.Д. е представила в производството електронно
извлечение от банковата си сметка в ПИБ АД и месечни и годишни извлечения
/statement/ от платформата във вил на електронни таблици с информация за
клиентите /име; град; държава/, поръчките, артикулите, транспортните разходи,
вил и размер на начислени такси от платформата /в долари и евро/, такса за
превалутиране, размер на платените суми от клиентите за поръчката и
впоследствие преведените суми по банковата сметка на продавача, след приспадане
на начислените такси и разходи. Органите по приходи са обработили и анализирали
данните от таблиците и са установили /стр. 12-13 от РД/, че годишният размер на
продажбите в онлайн магазина през 2018г. е 64 161.72 лв.; през 2019 г. - 68
664.06 лв. и през 2020 г. - 50 869.95 лв. Констатирали са също така, че
преведените суми от платформата, по банковата сметка на лицето са в по-малък
размер, а именно през 2018 г. - 46 920,71 лв. /23 990.18 €/. през 2019 г. - 56
814.57 лв. /29 048.83 €У и през 2020 i. - 40 776.20 лв. /20 848.54 €/.
Установили са, че посочените разлики се дължат на удържани от страна на
платформата суми за отказани поръчки и такси, в т.ч. за поддържане на обяви, за
обновяване на изтекла обява, за възстановяване па обява след извършена
продажба, за реклама, за транзакция на суми към банковата сметка, за превалутиране
от USD към EURO, както и начислен ДДС върху сумата на предоставените от
платформата услуги.
Съобразно установените факти и обстоятелства органите по приходи са
анализирали характера на извършваната дейност в периода 2018 г. - 2020 г. и са
констатирали, че М.Д. е осъществявала търговска дейност, в качеството си на
физическо лице, без регистрация по ТЗ. Органите по приходи са направили извод, че лицето некоректно е посочило в
Декларацията по чл.50 от ЗДДФЛ за ревизираните периоди придобиване на доходи от
упражняване на занаят, подлежащи на облагане по реда на чл.29. ал.1, т.2. буква
„в“ от ЗДДФЛ. Предвид факта, че М.Д. не е регистрирана в регистър БУЛСТАТ, са
констатирали, че не е изпълнено изискването на чл.4. ал.1 Закона за занаятите,
съгласно който занаятчията упражнява занаята след вписване в регистър БУЛСТАТ
по реда на чл.3, ал.1. т.6 или 9 от Закона за регистър БУЛСТАТ, с изключение на
занаятчиите, които не са самостоятелно заети лица. Респективно е установено, че
осъществяваната от ревизираното лице дейност не е в хипотезата на т.28 на §1 от
ДР на ЗДДФЛ, съгласно която „упражняване
на занаят" е производството на изделия или предоставянето па услуги,
осъществявани от физическо лице, упражняващо занаят но реда на Закона за
занаятите, което не е регистрирано като едноличен търговец. Отделно от
гореизложеното са установили, че придобитият доход не може да се квалифицира и
като доход от извънтрудови правоотношения по смисъла на т.30 на § 1 от ДР на
ЗДДФЛ.
С Протокол N2 Р-03000321001274-ППД-002/07.06 2021 г. са присъединени
документи, писмени обяснения и справки, представени при извършени насрещни проверки
на „Български пощи" ЕАД, „А1 Трейд" ЕООД и „Дн Ейч Ел Експрес
България” ЕООД.
От „Български пощи” ЕАД е посочено в писмени обяснения, че документите,
доказващи приемане на препоръчани пратки и колети до 2018г. са с изтекъл срок
на съхранение. Приложена е електронна таблица за периода 01.01.2019г.
-31.12.2020г., от анализа на която ревизиращите са установили, че М.Д. е
изпращала пратки с получатели различни физически лица на територията на САЩ,
Канада, ОАЕ, Австралия, Малайзия, Сингапур, Грузия, Тайван и др., като общо
извършените разходи за 2019 г. са в размер 13 079.60 лв. и за 2020 г. - 4
527.15 лв.
„А1 Трейд” ЕООД също е представило електронни таблици с информация за
предоставените и заплатени от М.Д. куриерски услуги, от които органите по
приходи са констатират, че лицето е ползвало услугите на куриерското
дружеството през 2020г. и пратките са с получатели различни физически лица на
територията на ЕС, САЩ, Канада, ОАЕ, Австралия, Малайзия, Сингапур, Грузия.
Тайван и др. като общо извършените разходи за 2020г. са в размер на 7 174.25лв.
При извършване на насрещната проверка „Ди Ейч Ел Експрес България” ЕООД е
представило справка в табличен вид, ведно с придружително писмо с вписани
пояснения, от които ревизиращите са установили, че М.Д. е ползвала услугите на
куриерското дружеството в ревизираните години за изпращане на пратки с
получатели физически лица на територията на САЩ, Сингапур, Испания, Израел и
др., като общо извършените разходи за 2018 г. са в размер на 35,65 лв., за 2019
г. - 233.40 лв. и за 2020 г. - 651.04 лв.
Безспорно е установено, че жалбоподателката е произвеждала стоки - бижута и
аксесоари, които е продавала на различни физически лица. С оглед на това е
прието, че същата е търговец по смисъла на ТЗ.
За настоящото съдебно производство имат значение констатациите на
ревизиращите органи в оспорената част, касаеща ЗДДС. В тази връзка е установено
следното:
По отношение на определените е РА
задължения по ЗДДС:
Установено е, че жалбоподателката като търговец дължи ДДС по ЗДДС за извършените
облагаеми доставки за периода от изтичането на срока, в който е следвало да
бъде издаден акта за регистрация, ако лицето е подало заявление в срок -
22.01.2019 г. до 30.06.2020г., датата, на която са отпаднали основанията за
регистрация, т.к. оборотът за предходните 12 месеца спада под 50 000.00 лв.
Извършените доставки на бижута и аксесоари са квалифицирани като облагаеми
и е съобразена нормата на чл.25. ал.3. т.4 от ЗДДС, а именно данъчното събитие
възниква на датата, на която доставчикът получи плащането - при продажба на
стоки чрез поръчка по пощата или по електронен път. Предвид, че при договаряне
на доставката не е изрично посочено, че данъкът се дължи отделно, ревизиращите
са приложили правилото, че той е включен в договорената цена, съгласно чл.67.
ал.3 от ЗДДС. Данъчната основа на доставките е определена в производството по
особения ред на чл.122. ал.3 от ДОПК, при съобразяване разпоредба а чл.26 от ЗДДС, т.е. на базата на всичко, което включва възнаграждението. В тази връзка е
ползвана информацията от анализа на предоставените от М.Д. извлечения от
платформа etsy.com, относно договорените и платени от клиентите суми за стоките.
В резултат на гореизложеното в обжалвания акт, на основание чл.102. ал.З.
т.2 от ЗДДС, е начислен дължим ДДС върху данъчни основи, определени по реда на
чл.122, ал.2 от ДОПК за периода от 22.01.2019г. до 30.06.2020 г. в общ размер
на 15 071.57 лв. и съответните лихви.
В хода на
съдебното производство са извършени следните процесуални действия:
Съдът с определение от с.з. , проведено на 15.03.22г. е указал на страните разпределението на
доказателствената тежест.
С
оглед разпределението на доказателствената тежест, предвид, че ревизионното
производство се развива по реда на чл.122 и сл. ДОПК, по искане на жалбоподателя по делото е назначена комплексна съдебно-счетоводна експертиза, на основание чл. 171, ал. 2, изр. 2 от АПК
във връзка с пар. 2 от ДОПК.
По реда на
чл.192 ГПК вр. §2 ДР ДОПК от трети лица са изискани писмени документи и
обяснения.
С отговор с.
д. № 5616/06.04.2022 г. от „Български пощи“ ЕАД, са приети писмени обяснения и
доказателства от трето неучастващо лице, за изпращане на пратки до Обединеното
кралство и Северна Ирландия, както и до други държави нечленки на Европейския
съюз. Представено е приложение за кореспондентски пратки за периода 22.01.2019
г.-30.06.2020 г.
С отговор с.
д. № 8280/26.05.2022 г. от „А1 Трейд“ ЕООД, трето неучастващо лице, са представени извлечения CN 22, декларации
за периода от 22.01.2019 г.-30.06.2020 г. на жалбоподателката като изпращач.
С отговор с. д. № 8913/07.06.2022г. от „Ди ейч
ел експрес България“ ЕООД, трето неучастващо лице, е представена справка-извлечение за
международни пратки с изпращач М.Д. за периода 22.01.2019 г.-30.06.2020г.
Заявява, че за посочения период лицето М.П.Д., ЕГН **********
е била изпращач на 14 международни пратки, с приложена справка. За нито една
пратките на г-жа Д. в процесния период Дружеството не е съдействало с оформяне
на митническите формалности, тъй като съгласно приложимото законодателство,
извършването на такива не е било необходимо.
Вещото
лице К. след запознаване с
материалите по делото, е дала заключение, че ако се изключат доставките до
трети страни, то дължимия ДДС за доставки с получатели от държави-членки на ЕС,
през ревизирания период от 22.01.2019г. до 30.06.20г., възлиза на 2192,99лв., а лихвите до дата на издаване на РА – 427,96лв.
По допустимостта на жалбата:
Видно от
съдържанието на постъпилата жалба се оспорва частично РА №
Р-03000321001274-091- 001/17.09.2021г., издаден от С. П. - възложил ревизията и
И. Ж. - ръководител ревизията - органи по приходите при ТД на НАП - гр. Варна,
потвърден с Решение № 271/10.12.2021 г. на директора на Дирекция „ОДОП“ - гр.
Варна в частта, в която на М.П.Д. са определени задължения по ЗДДС в размер на
15 071.57лв. и лихви 2 923.62лв. за д.п.м. 01.2019г. - 06.2020г.
Жалбата е
подадена от легитимирано лице, в срока по чл.156 ДОПК, след изчерпване на
възможността за обжалване по административен ред като РА е потвърден в
оспорената част, касаеща задължения по ЗДДС , с Решение №271/09.12.2020г. на
Директора на дирекция „ОДОП“ при ЦУ на НАП гр. Варна, поради което се явява
ДОПУСТИМА.
По валидността на РА: Настоящата съдебна инстанция приема, че ревизионният
акт е издаден от компетентни орган като е спазена разпоредбата на чл.119 ал.2 ДОПК.
По делото е представена и Заповед № Д-3 от
04.01.2022 г., подписна от М.К., в качеството ѝ на Директор на ТД на НАП
– Варна, с която са определени органите по приходи, които имат право да издават
ЗВР. С. П., издала ЗВР фигурира в посочената заповед- т.5.
След
преценка на приложените към административната преписка и събраните в съдебното
производство доказателства и становищата на страните по делото, се установява
следното от фактическа и правна страна:
В хода на
ревизията са извършени процесуални действия, описани от органа по приходите в
констативната част на изготвения РД, неразделна част от ревизионния акт, по
смисъла на чл. 120, ал.2 от ДОПК.
Жалбоподателката
не оспорва, че ревизията е по реда на чл.122 и сл. ДОПК, който извод следва от
установените по делото факти. Съдът също счита, че в настоящото производство са
установени предпоставките за провеждане на производство по реда на чл. 122 от ДОПК, поради което и не е налице
необоснованост и незаконосъобразност на ревизионното производство, проведено по
специалния ред.
Основният спор по жалбата
е свързан с приложимостта на нулева ставка на данъка по реда на 28 от ЗДДС,
тъй като получателите са ситуирани в
трети страни.
В чл.28, т. 1 и т.2 от ЗДДС е регламентирано прилагане на нулева ставка на
ДДС за доставката на стоки, които се изпращат или превозват от място на
територията на страната до трета страна или територия от или за сметка на
доставчика или получателя, ако получателят е лице, което не е установено на
територията на страната. Прилагането на този режим с обвързано със задължение
на доставчика да притежава определен вид документи относно доставките.
Документите, с които се удостоверява наличието на обстоятелства за облагане с
нулева ставка на данъка, когато изпращат или превозват до трета страна, са
регламентирани в чл.21, ал.1 от ППЗДДС. Съгласно т.1 на посочената разпоредба
доставчикът следва да разполага с митнически документ, в който той е вписан
като износител на стоките, удостоверяващ напускането на стоките от митническо
учреждение на напускане или друг документ, удостоверяващ износа, в случаите,
когато е налице възможност да не се подава митнически документ, съгласно
митническото законодателство. Нормата на чл.39 от ППЗДДС поставя срок, в който
доставчикът следва да обезпечи изискуемите документи по чл.21, ал. 1 от
правилника, във връзка с прилагането на чл.28 от ЗДДС, а именно до изтичане на
календарния месец, следващ календарния месец, през който данъкът за доставката
е станал изискуем. В хипотезата, при която доставчикът не се снабди с
документите в посочения срок се счита, че доставката е облагаема със ставка 20
на сто.
Според чл.269. ал. 1 от Закона за митниците, стоките в пощенска пратка,
предназначени за трети страни, чиято стойност не надвишава левовата
равностойност на 1000.00 евро и които не подлежат на облагане с износни мита,
се считат за декларирани за износ чрез извеждането им от митническата територия
на Съюза. При митническото оформяне на международни пощенски пратки
съдържанието на пратката следва да бъде описано от изпращача във формуляр CN22
и/или в CN23. Респективно за доказване на доставка с нулева ставка на ДДС по
чл.28 от ЗДДС в съответствие с чл.21 от ППЗДДС, доставчикът следва да разполага
с митническа декларация CN22 или CN23.
В конкретния случай не се спори, че през ревизирания период
жалбоподателката реализира продажби на бижута и аксесоари с левова
равностойност под 1000.00евро, т.е. стоки по смисъла на чл.6 от ЗДДС, както и
че същите са доставяни на получателите, основно на територията на трети страни,
чрез куриер или пощенски оператор. Между страните не съществува спор и относно
установените факти и обстоятелства във връзка е реализирания облагаем оборот,
респективно неговия размер, както и неизпълнението на задължението на М.Д. по
чл.96. ал.1 от ЗДДС да подаде заявление за регистрация по ЗДДС до 07.01.2019г.
и съответно приложената в производството норма на чл.102, ал.3. т.2 от ЗДДС.
Според посочените разпоредби в ЗДДС и ППЗДДС, прилагането на претендираната
от лицето нулева ставка на данъка по чл.28 от ЗДДС, е обвързано с наличието на
документи в притежание на доставчика, в случая митническа декларация CN22 или СN23.
В ревизионното производство органите по приходи са предоставили възможност
на М.Д. да представи относими доказателства във връзка с изпратените от пея
пратки, а именно изискуемите от закона митнически декларации СN22 или CN23, които да обосноват прилагане
на нулева ставка на данъка. От страна на лицето не са представени исканите
декларации.
С оглед на гореизложеното и на основание чл.37, ал.4 от ДОПК, органите по
приходи приемат, че такива декларации CN22 или CN23 за прилагане на нулева
ставка на данъка, не съществуват и са начислили 20% ДДС , на осн. чл.102, ал.3,
т.2 ЗДДС за периода от 22.01.2019г. до
30.06.2020 г. в общ размер на 15 071.57 лв.
Този извод на органите по приходи е неправилен.
Съгласно действащото законодателство в процесния период, и по-специално
според чл. 245, параграф 1, буква ж) от Делегиран Регламент на Комисията (ЕС)
2015/2446 от 28 юли 2015 година за допълнение на Регламент (ЕС) № 952/2013
(ДР), във връзка с чл. 140, параграф 1, буква а), който препраща към чл. 137 от
същия регламент https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/?uri=CELEX%3A32015R2446, се предвижда, че за стоки с търговски характер, чиято стойност не надвишава 1 000 EUR
или нетната им маса не надвишава 1 000 кг., не се изисква подаване на
предварителна декларация за заминаване. Според чл. 137, параграф 1, букви а) и
б) от ДР за този вид стоки „митнически декларации за износ може да се правят в
устна форма“; А чл.141 посочва кои действия се считат за митническо
деклариране: т.4- стоките в пощенска пратка, чиято стойност не надвишава
1000 EUR и които не подлежат на облагане с износни мита, се считат за
декларирани за износ чрез извеждането им от митническата територия на Съюза.
На основание горепосоченото, действащото митническо законодателство в
периода 22.01.2019 г. - 30.06.2020 г.
допуска износът на стоки, притежаващи характеристиките, посочени
по-горе, а именно стоки с търговски характер, чиято стойността не надвишава 1
000 EUR или нетната им маса не надвишава 1 000 кг., да се осъществява без
подаване на предварителна декларация за заминаване, съответно на ОДН. Видно от
предоставените справки по делото, всички пратки, изпращани от жалбоподателката през ревизирания период, са с обявена стойност
по-ниска от 1 000 EUR.
Неправилно ответната страна се позовава на разпоредбата на ППЗДДС, а именно
чл. 21, ал.1, според който когато стоките се изпращат или превозват до трета
страна, за доказване на доставката по чл. 28, т. 1 и 2 от закона доставчикът
следва да разполага със следните документи: 1. (доп. - ДВ, бр. 6 от 2010 г., в
сила от 1.01.2010 г., изм., бр. 10 от 2011 г., в сила от 1.02.2011 г., бр. 24
от 2017 г., в сила от 21.03.2017 г., бр. 3 от 2019 г., в сила от 8.01.2019 г.)
митнически документ, в който доставчикът е вписан като износител на стоките,
удостоверяващ напускането на стоките от митническо учреждение на напускане или
друг документ, удостоверяващ износа, в случаите, когато е налице възможност да
не се подава митнически документ, съгласно митническото законодателство;
Посочената разпоредба е обща и не урежда изпращането на пратки на стойност под
1000евро. Именно Регламент на Комисията
(ЕС) 2015/2446 от 28 юли 2015 година указва, че за изпращането на такива пратки
жалбоподателката не е задължено подаване на предварителна декларация за износ.
На следващо място съдът се позовава и на обяснителните бележки, които дава
Изп. Директор на „Български пощи“ЕАД /л.37-гръб от делото/, според които
формуляр CN 22 се отпечатва за целите на митническия контрол в един екземпляр, които се залепва
върху пратката, а CN23, ако е в два екземпляра също се закрепя върху пратката, от
външната страна, за да се предотврати загуба на колета. От дадените обяснения е видно, че
жалбоподателката Д. е в обективана невъзможност да притежава формуляри CN22 и CN23, от „Български пощи“ ЕАД, защото такива
не й се предоставят.
Пощенският оператор А1 е представил подробна разпечатка на издадените
декларации CN22 за изпратените стоки от жалбоподателката през ревизирания период, поради
което в тази част РА е неоснователен.
Анализът на цитираните разпоредби налага извод, че е достатъчно и без
изрична декларация за износ пред митницата да бъде извършен износ на пратки под
1000евро, съгласно Регламент на Комисията (ЕС) 2015/2446 от 28 юли 2015 година
само с обстоятелството, че пратките са пресекли границата на Общността. По
делото не се спори между страните, че всички пощенски пратки на
жалбоподателката са под 1000евро и че са пресекли границата на Общността и са
пристигнали в трета страна. Не е спорно и, че са онлайн- продажби.
В случая Регламентът е пряко приложим и разпоредбите му са задължителни за
митническите органи и за администрацията на РБългария, между която са и
данъчните органи. След като в Регламент на Комисията (ЕС) 2015/2446 от 28 юли
2015 година , е предвидено износ да бъде доказван и с извършването на действие,
за което между страните няма спор, че е извършено, се налага извод, че износът
по процесните продажби до трети страни, е осъществен. В разпоредбата на чл. 21
от ППЗДДС е предвидено износ да бъде доказван и с други доказателства като не е
ограничен кръга от нормативни актове, в които да са посочени релевантните
доказателства, поради което следва да се приеме, че такива други доказателства
са и тези посочени в Регламент на Комисията (ЕС) 2015/2446 от 28 юли 2015
година.
При така установените факти съдът намира, че са изпълнени предпоставките на
чл. 28 от ЗДДС вр. чл. 21, ал.1, т.1 от ППЗДДС за признаване на извършен износ
на процесните продажби на ръчно изработени бижута и аксесоари, тъй като
ревизираното лице разполага с документи - друг документ, удостоверяващ износа,
в случаите, когато е налице възможност да не се подава митнически документ,
съгласно митническото законодателство по арг. от Регламент на Комисията (ЕС) 2015/2446 - с чл. 140, параграф 1, буква а),
който препраща към чл. 137 от същия регламент.
РА в оспорената част е за данъчни
задължения по ЗДДС в общ размер 15071,57лева. главница и 2923,62лв. лихва.
РА не се оспорва за задължения по ЗДДС ,
свързани с извършени от М.Д. доставки с получатели от държави-членки на ЕС.
Тези задължения според приетата и неоспорена от страните ССЕ, възлизат на
2192.99лв. главница и 427,96лв., лихва.
Въз основа на изложеното, съдът приема, че
РА за ДДС е незаконосъобразен над посочения размер от 2192.99лв. главница и
427,96лв., лихва, респ. следва да се отмени. В този см. е и Решение № 10579 от
13.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4864/2015 г. и др.
При
този изход на спора и съгласно разпоредбата на чл. 161, ал.1 от ДОПК, искането
на страните за присъждане на разноски е основателно и за двете страни.
Според
представените доказателства по делото жалбоподателят е направил
съдебно-деловодни разноски в р-р на 1400,00 лв. /представляващи държавна такса
и депозити за в.л. и адвокатско възнаграждение/, които следва да се изчислят
върху отменената част от РА, която възлиза на 15374,24 лв. /главница+лихви/ и
след редуцирането на разноските, те се определят на 1196лв., които ответната страна
следва да заплати. На ответната страна се дължат разноски върху размера на
оставения в сила РА – 2620,95 лв. /главница+лихва/ и се изчисляват на сумата от
414 лв.
По
изложените съображения, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на М.П.Д. с ЕГН ********** ***000321001274-091-
001/17.09.2021г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - гр. Варна,
потвърден с Решение № 271/10.12.2021 г. на директора на Дирекция „ОДОП“ - гр.
Варна в частта, в която на М.П.Д. са определени задължения по ЗДДС в размер над
2192,99лв. и лихви над 427,96лв. за д.п.м. 01.2019г. - 06.2020г.
ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.П.Д. с ЕГН ********** ***000321001274-091-
001/17.09.2021г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - гр. Варна,
потвърден с Решение № 271/10.12.2021г. на директора на Дирекция „ОДОП“ - гр.Варна
в останалата част.
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да заплати на М.П.Д.
с ЕГН ********** ***, сумата от 1196лв/ /хиляда сто деветдесет и шест лева/-
разноски.
ОСЪЖДА М.П.Д. с
ЕГН ********** *** да заплати на Национална агенция за приходите сумата от
414лв./четиристотин и четиринадесет лева/-разноски.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14
–дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: