№ 279
гр. Варна, 19.09.2024 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Румяна Панталеева
Членове:Росица Ант. Тончева
Десислава Ст. Сапунджиева
при участието на секретаря Геновева Хр. Ненчева
и прокурора С. Ив. К.
Сложи за разглеждане докладваното от Румяна Панталеева Наказателно дело
за възобновяване № 20243000600289 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 11:15 часа се явиха:
Вносител-осъдено лице Г. Р. Х., редовно призован, не се явява,
представлява се от адв.И. М. Ц. от АК – СОФИЯ, надлежно упълномощен.
За Апелативна прокуратура – Варна се явява прокурор К..
АДВ.Ц.: – Подзащитният ми знае за днешното съдебно заседание, в
момента пътува, не е пристигнал все още, аз ще го представлявам, не правя
искане за отлагане. Да се даде ход на делото. Не правя искания за отвод. Да се
приемат служебно извършените справки в НБД Население.
ПРОКУРОРЪТ: – Да се даде ход на делото. Не правя искания за отвод.
Приложените справки от НБД са относими, да се приемат, аз самата щях да
представя същите.
СЪДЪТ намира, че няма процесуални пречки по хода на делото, и следва
да се приемат изисканите служебно справки от НБД Население, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като писмени доказателства три справки от НБД
Население по отношение на Елисавета Руменова Янкова, Енес Г. Р. и Г. Р. Х..
ПО СЪЩЕСТВО:
АДВ.Ц.: – Уважаеми Апелативни съдии, считам, че е налице основания за
възобновяване на делото, т.к. именно такава е практиката на ЕСПЧ, т.к в
настоящи казус още при първоначалното разглеждане, още на първата
инстанция е допуснато съществено процесуално нарушение на правилата, а
1
именно подзащитният ми е лишен от правото регламентирано и от
Конвенцията чл.6 да участва лично в процеса, като изрично ЕСПЧ е посочил
случаите, в които може да не участва и може да се даде ход на делото, а
именно това са безспорната доказаност, че той се укрива и не може да бъде
намерен. Такова нещо в настоящия казус няма. Първоинстанционния съд
изобщо не е изследвал къде се намира, че то действително се намира извън
България, че труда, който полага е свързан с командировки и пътувания както
в България, така и извън държавата и е следвало, видно и от справката, която е
изискана, да се призове и на другия адрес, известен по делото. Самия
защитник е казал, че той пътува, има друг адрес и в чужбина, на който следва
да бъде призован, според защитника. Но първоинстанционния съд решава да
не зачете правото на защита на подсъдимия и да даде ход на производството в
нарушение на чл.6 от Конвенцията за ЗПЧ, където ЕС се е произнесъл
многократно, че това представлява съществено нарушение и вече няколко
държави, включително и България многократно е осъждана за това
нарушение, а именно за правото на защита да участва подсъдимия лично в
процеса.
Видно призовката е връчена налице, според въззивния съд, както е
посочено в решението, негова съпруга. Видно от удостоверение за семейно
положение Г. Х., моят подзащитен е неженен. Т.е. никога през живота си той
не е имал съпруга.
Какво имал въззивния съд предвид, аз не мога да правя тълкуване, но
негова съпруга, което твърди въззивния съд, а именно Окръжен съд, означава
само едно, че той трябва да е женен някога, но видно от удостоверението за
семейно положение той не е женен.
Тук не коментирам никакви други родствени връзки, които в
действителност прокуратурата се е снабдила с подобни удостоверения, но
дали тази жена не се казва това във въззивния акт, дали има някакви родствени
връзки, дали живеят на един и същи адрес, това не е коментирано, а
коментирано само единствено, че те са женени, а тя не е съпруга.
Тук имаме едно нарушение, което се повтаря от първата и от втората
инстанции. Фактически последната възможност за ограничаване на това
нарушено право на защита е във вътрешното право имам предвид, е
настоящия съд.
На следващо място допуснати са съществени нарушения в анализа на
доказателствата, като присъдата и съответно решението на въззивния съд
следва да бъдат разгледани именно в този анализ, че е нарушена нормата на
чл.118, ал.2 като там изрично е посочено, че лицата, които са извършвали
действия по разследването и съдебни следствени действия, както и
разузнавателни беседи по смисъла на ЗМВР не могат да бъдат свидетели,
включително и когато протоколите за извършените от тях действия не са
изготвени при условията и реда предвиден в този кодекс.
Тук цялата присъда и второ инстанционното решение почиват именно на
2
показания на такива свидетели, които според законодателя е въвел забрана
техните показания да бъдат кредитирани в наказателния процес.
Мотива на въззивната инстанция, че не бил тълкуван правилно текста на
закона. Текста на закона е много ясен и категоричен, че тези лица не могат да
бъдат свидетели, а ако бъдат свидетели то техните показания няма как да
бъдат използвани при постановяване на присъда или решение. Това също е
едно от съществените процесуални нарушения, които са допуснати, т.к. тези
свидетели и техните показания не могат да бъдат кредитирани според закона,
който е действащ към момента на разглеждане на настоящото дело и въззивно
такова.
На следващо място маркирам, изискани са и приложени справки, които не
могат да докажат нищо, че постоянния и настоящия адрес е различен, видно
от справката. Настоящия адрес на дамата е един, който не съвпада с адреса на
подзащитния ми. А и видно от справката на задгранична полиция той не се
намира в този период в България. Т.е. съдът е трябвало да положи повече
усилия, да пусне поръчка до чуждата държава, да бъде призован, има известен
адрес, има труд договор представен дори по делото, но съдът изобщо не е
разгледал и е решил да наруши конвенцията, а именно чл.6 и да разгледа
делото задочно без негово участие, което е нарушение пак казвам правото на
защита.
Моля да уважите искането за възобновяване на делото като разгледате
всички основания, които сме посочили в искането за възобновяване и
постановите своя съдебен акт.
ПРОКУРОРЪТ: - Уважаеми съдии, считам, че искането за възобновяване
е неоснователно. В случая не са налице основанията на чл.422, ал.1, т.5 от
НПК.
На първо място не споделяме доводите изложени в искането, че в хода на
производството е било допуснато съществено нарушение на процесуални
правила с нередовното призоваване на осъдения, като по този начин му е било
накърнено правото на защита.
От данните по делото се установява, че за датата на насроченото в
районния съд съдебно заседание на 31.01.2024 същия е бил редовно призован,
при спазване разпоредбата на чл.180, ал.2 от НПК. Видно е, че призовката на
Елисавета Руменова Янкова, която я е приела със задължение да му я предаде.
Това е лице, с което осъдения е бил в семейни отношения, същото се
установява, както от заявеното от неговия защитник в съдебното заседание, но
така също и от приложените по делото справки от НБД Население от където се
вижда, че това лице е майка на неговите деца. От тези справки се установява и
адреса по местоживеене на двамата.
Отделно от това по досъдебното производство на лист 170 е приложена
декларация за семейно и материално положение, в която осъдения също е
декларирал, че се намира в семейни отношения и живее във фактическо
съжителство и има две деца.
3
Всичко изложено сочи, че осъдения е бил именно в семейни отношения с
това лице Елисавета Руменова Янкова, тя е приела призовката със задължение
да му я предаде, призоваването е било извършване редовно и в съответствие с
разпоредбите на закона. Същия е бил редовно призован и за датата на другите
съдебни заседания и успява да организира своята защита, предвид, което
намираме, че соченото процесуално нарушение не е било допуснато.
Не споделяме довода и за допуснато процесуално нарушение за
допуснато нарушение на разпоредбата на чл.118, ал.2 НПК. Сочените в
искането полицейски служители, които са били разпитани като свидетели не
са осъществявали нито действия по разследването, нито са осъществявал
беседи по смисъла на ЗМВР, същите са осъществявали контрол на пътното
движение и са следели за спазването на ЗДвП и именно за тези обстоятелства
те са свидетелствал, предвид което техните показания не попадат под
ограничението на чл.118, ал.2 от НПК.
Считаме, че няма нарушения свързани с доказателствената дейност на
първата и въззивната инстанции, двете инстанции са изложили подробни и
убедителни мотиви, обсъдили са всички събрани доказателства, изложили са
съображенията си защо приемат едни, а други не кредитират.
Предвид всичко изложено, считам, че не са налице нито едно от
сочените нарушения така както са формулирани в искането за възобновяване,
поради което становището ми е, че същото е неоснователно.
АДВ.Ц.: /реплика/ – Относно посоченото от държавното обвинение, че
е представена декларация на лист 170 от делото искам да акцентирам, че тази
декларация не е към момента на съдебното заседание. Тази декларация към
един по-късен момент, след което в действителност има деца от тази жена, но
към момента и към момента на съдебното заседание те са в раздяла и не
живеят заедно. Ясно е по Семейния кодекс, че ако жената няма жилище то е
задължително да ползва това жилище, но при раздяла жилището остава
разбира се при жената с децата, докато той следва да се оттегли от своя дом.
Има раздяла в случая, те са разделени, има и свидетели и множество
доказателства, че към момента на насрочване на делото в
първоинстанционния съд те са разделени.
Отделно от горното пак казвам декларацията е към един минал момент,
който не съвпада с момента на образуване на наказателното дело в
първоинстанционния съд. Тя не може да бъде използвана, а съдът, както казва
ЕСПЧ е задължен да приложи задълбочено издирване за призоваване на
подсъдимия, с оглед обезпечаване на неговите права.
На следващо място допълвам, че в НБД Население няма информация в
какви отношения се намират, дали те са разделени или живеят заедно. В база
данни население има един адрес.
СЪДЪТ се оттегля на тайно съвещание.
СЪДЪТ обяви, че ще се произнесе с решение в законния срок, за което
страните ще бъдат уведомени.
4
ПРОТОКОЛЪТ изготвен в съдебно заседание, което приключи в 11:30
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
5