№ 16315
гр. С, 11.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:С И
при участието на секретаря П А
като разгледа докладваното от С И Гражданско дело № 20231110116115 по
описа за 2023 година
Предявени са искове от А. И. Г., ЕГН **********, с адрес гр.С, ж.к.М-3 бл...., чрез
адв.Н., със съдебен адрес гр.С, ул.“П П“ № 14, партер, против „С В“ АД, ЕИК ..., със
седалище и адрес на управление гр.С, ж.к.М 4, Б П № 1, сграда 2А, с за признаване за
установено, че ищецът не дължи на ответното дружество следните суми: 2770.28 лв.,
представляваща главница за доставена и потребена вода за периода от 23.06.2011 г. до
24.08.2015 г., сумата от 149.39 лв., представляваща лихва за забава за периода от 23.06.2011
г. до 24.08.2015 г.
Претендират се извършените в хода на производството разноски.
В исковата молба се твърди, че ищецът е титуляр на партида № ..., открита в
ответното дружество за предоставяне на ВиК услуги в имот, представляващ апартамент №
37, находящ се в гр.С, ж.к.М 3 бл.....
Отбелязва се, че ищецът е получил некоркократно обаждания от лица, представящи
се за служители на ответника, които претендират заплащане на дължими суми с начален
момент 28.01.2006 г. в общ размер на около 7000 лв.
С оглед на това ищецът е изпратил към ответника писмо с възражение за изтекла
погасителна давност за начислените ВиК услуги за периода до 31.12.2019 г. и лихвата върху
тях. Според ищеца, ответното дружество в отговор на неговото искане, е посочило, че за
периода от 23.06.2011 г. до 24.08.2015 г. дължи сума от 2919.67 лв., като отказва прилагане
на института на погасителната давност.
С оглед на това се обоснова наличието на правен интерес от завеждане на дело за
установяване, че ищецът не дължи на ответника процесните начислени задължения за
главница и лихва през исковия период. Аргументира се становище, че приложима е кратката
1
тригодишва давност на основание чл.111, б.“в“ от ЗЗД.
В срока за отговора, ответникът по делото е депозирал такъв, с който признава иска
по основание и размер. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на
претендирания от ищеца адвокатски хонорар.
В съдебно заседание страните не се явяват и не се представляват. Ищецът взема
писмено становище по съществото на спора.
По делото са ангажирани писмени доказателства.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и
чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявените искове са с правно основание чл.124, ал.1 ГПК. Исковете имат за
предмет установяване недължимостта на претендирани от ответника вземания за доставяне,
отвеждане и пречистване на вода и обезщетение за забавеното им плащане.
Предявеният иск се явява процесуално допустим, доколкото предявяването му не е
обвързано със срок и ищецът е установил интереса си от водене на делото.
По основателността на иска, съдът намира следното:
По делото не е спорно, а и от представените писмени доказателства се установява, в
ответното дружество се води партида на името на ищеца, открита за доставка на ВиК услуги
по клиентски № ... за имот, находящ се в гр.С, ж.к.М 3 бл...., ап.37. Видно от справката,
изготвена от ответника, за исковия период са начислени задължения за предоставени ВиК
услуги и за лихва за забавено плащане, като не се спори, че те са в ръзмер съответно на
2770.28 лв. и 149.39 лв.
Ищецът основа претенцията си на настъпила погасителна давност. Тук следва да се
посочи, че досежно характера на вземанията за ВиК услуги и периодът от време, с течението
на който те се погасяват при бездействие от страна на ВиК операторът, ВКС прие в свое ТР
на ОСГТК № 3/2011 г., че става въпрос за периодични плащания, за които се прилага
разпоредбата на чл.111, б.”в” ЗЗД.
Предвид обстоятелството, че с исковата молба е предявен отрицателен
установителен иск, тежестта за доказване дължимостта на претендираните от ответника
извънсъдебно вземания, оспорени от ищеца по настоящето дело, е изцяло за ответника.
Ответникът не ангажира доказателства, че е предприел действия, които са в
състояние за прекъснат започналата да тече погасителна давност, респ. че ищецът е признал
процесните задължения. Нещо повече – с отговора на исковата молба той признава исковете.
Признанието на ответника, съдът намира, че не противоречи на закона и на добрите нрави,
нито пък е свързано с право, с което той не може да се разпорежда.
С оглед събраните по делото доказателства и извършеното от ответника признание,
съдът намира исковете за основателни, поради което следва да бъдат уважени в пълния им
предявен размер, като на основание чл. 237, ал.2 ГПК съдът не следва да излага мотиви за
2
това.
По отношение искането за присъждане на разноски следва да се отбележи, че
предвид изхода на спора, само ищеца има право на такива, каквото искане е направил още в
исковата молба.
Претендира се адвокатско възнаграждение в полза на пълномощника на ищеца, като
видно от пълномощното, приложено на л.11 от делото, ищецът е упълномощил адв.Н. да го
представлява в процеса, а с договора за правна помощ и съдействие е уговорена безплатна
правна помощ. Съобразно предвиденото в чл.38, ал.1, т.3 от ЗА и чл.7, ал.2, т.2 от Наредбата
за минималните размери на адвокатските възнаграждения, на адв.Н. се следва
възнаграждение в размер на 591.97 лв., каквото е посочено и в представения списък по чл.80
от ГПК.
Ответникът пък следва да бъде осъден на основание чл.78, ал.6 от ГПК да заплати
държавна такса в размер на 160.81 лв., съобразно материалния интерес по делото и
обстоятелството, че с окончателно определение 14.07.2023 г. ищецът е освободен от
внасянето на държавна такса по делото.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на “С В” АД, ЕИК ..., със седалище
и адрес на управление гр.С, ж.к.М, ул."Б П С" 1, сгр.2А, че А. И. Г., ЕГН **********, с
адрес гр.С, ж.к.М-3 бл...., не му дължи следните суми: сумата от 2770.28 лв., представляваща
главница за доставена отведена и пречистена вода за имот, представляващ апартамент № 37,
находящ се в гр.С, ж.к.М 3 бл...., абонатен № ..., начислена за периода от 23.06.2011 г. до
24.08.2015 г., и сумата от 149.39 лв., представляваща лихва за забава за периода от
23.06.2011 г. до 24.08.2015 г.
ОСЪЖДА “С В” АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр.С, ж.к.М, ул."Б
П С" 1, сгр.2А да заплати на адвокат В. П. Н., с адрес гр.С, ул.“П.П“ № 14, партер, на
основание чл.38, ал.2 вр. чл.38, ал.1 т.2 от Закона за адвокатурата, сумата от 591.97 лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на ищеца А.
И. Г., ЕГН **********, по настоящето гр.д.№ 16115/2023 г. по описа на Софийски районен
съд.
ОСЪЖДА “С В” АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр.С, ж.к.М,
ул."Б П С" 1, сгр.2А, да заплати по сметка на Софийски районен съд, на основание чл.78,
ал.6 от ГПК, дължимата за производството държавна такса в размер на 160.81 лв., както и
5.00 лв. за служебно издаване на изпълнителен лист.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
3
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4