№ 326
гр. Русе, 22.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Венцислав Д. В.
при участието на секретаря Юлия К. Острева
като разгледа докладваното от Венцислав Д. В. Административно
наказателно дело № 20244520201831 по описа за 2024 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от Д. З. В. от гр.Ветово против наказателно постановление № 24-
0457-000559 / 04.10.2024г. на Началника на РУ – Ветово при ОД на МВР -гр.Русе
Жалбоподателят моли съда да отмени наказателното постановление, с което са му
наложени наказания за четири различни административни нарушения по ЗДвП, като
незаконосъобразно и неправилно.
Ответникът по жалбата, редовно призован, изпраща процесуален представител, който
взема становище за неоснователност на жалбата.
Русенската Районна прокуратура редовно призована, не изпраща представител и не
взема становище по жалбата.
Жалбоподателят, редовно призована не се явява; вместо нея се явява процесуален
представител, който поддържа жалбата.
Съдът след преценка на събраните доказателства, приема за установено от фактическа
страна следното:
В ранните часове на 27.07.2024г. жалбоподателят управлявал л.а. „Фолксваген Артеон”
с ДК № РВ 12 10 ВЕ по ул.”Трети март” в гр.Ветово. Пътната настилка била суха и пътят
бил осветен от уличното осветление. При движението си по ул.“ Трети март“ в 02,28ч. той
изгубил контрола на управлявания от него автомобил и се блъснал в паркиран вдясно по
посока на движението л.а. „Пежо“ с ДК№ Р 52 80 ВР. В резултат на това се отклонил вляво
и се качил върху тротоара на улица, която в този участък образувала „У“- образно
1
кръстовище с първата. В резултат на това автомобилът се завъртял и започнал да се търкаля
по таван в посока кръстовището на ул.“Трети март“ с ул.“Сливница“ и ул.“Баба Тонка“ В
един момент се блъснал в дърво и спрял окончателно. Непосредствено след това при
преобърнатия автомобил спрял друг автомобил, управляван от брат на жалбоподателя - В.
З. В., който направил неуспешни опити да извади жалбоподателя от автомобила. Тогава
отишъл в ЦСМП гр.Ветово, който отстоял на 20 -30 м от произшествието. Отзовал св.Т. Д.,
който работел в ЦСМП гр.Ветово, като фелдшер, който с помощта на св.Й. Х. извадил
жалбоподателя от автомобила през задната врата, като го издърпали за раменете. В. В.
доколкото видял, че жалбоподателят ( брат му ) е наранен се обадил на техни роднини, които
организирали транспортирането му до болнично заведение в гр.Русе. Привлечени от шума
на удара и обръщането на автомобила на място се събрали множество граждани, които
живеели в близост до местопроизшествието, вкл. св.Й. Х. и св.П. К.. Доколкото
управляваният от жалбоподателя бил фабрично оборудван със система за автоматично
аварийно известяване eCall (emergency call) тази система подала незабавен сигнал до ЕЕН
112 РЦ Русе от кол център на Бош - Испания, докъдето системата изпратила сигнала за
настъпилото ПТП първоначално. Непосредствено след това и други граждани се обадили до
ЕЕН 112 със съобщение за настъпилото ПТП. В резултат на това били изпратени полицейски
служители на местопроизшествието. При пристигането на св.С. С. жалбоподателя вече бил
откаран в болнично заведение в гр.Русе, а на място останал брат му В. В., който заявил на
полицейските служители, че той е управлявал автомобила, а брат му се е возел до него и
поради настъпили телесни увреждания е транспортиран до болнично заведение в гр.Русе.
Била извършена проверка, като в резултат на това св.Д. Г. съставила АУАН против
жалбоподателя, а въз основа на него АНО издал обжалваното наказателно постановление, с
което му били наложени четири отдели наказания за четири отделни нарушения както
следва – по чл.179 ал.2 пр.1 вр.чл.20 ал.2 от ЗДвП глоба в размер на 200 лв., по чл.177 ал.1
т.1 вр.чл.150а ал.1 от ЗДвП глоба в размер на 300 лв., по чл.175 ал.1 т.5 вр.чл.123 ал.1 т.2
б.“а“ от ЗДвП глоба в размер на 100 лв. и ЛПУМПС за срок от 3 месеца и по чл.175 ал.1 т.5
вр.чл.123 ал.1 т.2 б.“б“ от ЗДвП глоба в размер на 100 лв. и ЛПУМПС за срок от 3 месеца.
Тази фактическа обстановка съдът намира за установена от събраните в хода на
производството доказателства.
Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН от лице,което има право на жалба и
в този смисъл е допустима.
Разгледана по същество е частично основателна.
В административнонаказателното производство не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, но не е приложен правилно материалния закон за
една част от извършените нарушения.
На първо място следва да се отговори на въпроса кой е управлявал автомобила при
настъпване на ПТП – жалбоподателят или брат му В. В.. От събраните по делото
доказателства съдът намира, че може да се направи еднозначният отговор, че това е бил
2
именно жалбоподателят му , а не брат му В. В.. От показанията на актосъставителката св.Г.
не могат да се извлекат релевантни по делото факти, тъй като тя не е била очевидец на
настъпилото ПТП, съответно не е възприела кой го е управлявал, съответно кой е бил
изваден от преобърната по таван лека кола. Съществото ,което се установява обаче от
изгледаните в съдебно заседание видеозаписи в присъствие на страните, че в
катастрофиралата кола е бил само един човек, което съдът намира, че е безспорно
установено. Също така от тях се установява, че първият пристигнал на мястото човек с
автомобил „Фолксваген поло“ с ДК№ Р 47 39 КА, се опитва да извади пътуващият в
преобърнатия автомобил, но безуспешно, което именно го кара да се обърне за помощ към
ЦСМП гр.Ветово. В резултат на това на помощ му се притичва св.Т. Д., работещ в този
център и св.Й. Х., живущ в района на ПТП, което е излязъл навън, събуден от шума на
преобърнатия автомобил. Именно последните двама издърпват жалбоподателя от обърнатия
автомобил в присъствието на брат му В. В. и св. П. К.. От показанията на св.Д. и св.Х. се
установява, че същите са възприели само един човек в автомобила и именно него са
извадили от вътре, издърпвайки го за раменете. След изваждането му от автомобила на този
човек „…дойдоха родителите му, прибраха го и заминаха“, показанията на св.Д. на л.58,
гърба, от делото. Няма спор по делото, че в УМБАЛ “Канев“ АД в гр.Русе е откаран
единствено жалбоподателят, като по отношение на него е издаден и лист за преглед на
пациент в КБД/СО № 014384/ 27.07.2024г. с час на постъпване 03,15ч. От посочения
болничен лист се установява, че той е с различни наранявания, най-тежките измежду които в
областта на лявата подбедрица; доколкото през нощта е отказал да му бъде наложена сутура.
В този смисъл се налага изводът, че от автомобила е издърпан именно жалбоподателят,
защото само той е получил телесни увреждания за разлика от брат си; при неколкократно
завъртане на автомобила през таван и то с висока скорост неминуемо и В. В. би получил
поне някакви телесни увреждания. Този извод се налага и от показанията на св.П. К., който
също е дошъл на мястото на ПТП непосредствено след настъпването му и който е възприел
единствено кръв по лицето на жалбоподателя, а не и на брат му. Очевидно последният
нарочно е останал до автомобила и пред пристигналите полицейски служители е заявил, че
той го е управлявал, тъй като жалбоподателят е бил употребил алкохол към момента на
настъпване на ПТП и което е отразено в посочения лист за преглед на пациент в КБД/СО. По
преценка на съда именно употребата на алкохол от страна на жалбоподателя е основната
причина В. В. да поеме вината за настъпилото ПТП, заблуждавайки пристигналите на
сигнала за ПТП полицейски служители,вкл.св.С. С. че той е управлявал автомобила.
Предвид изложеното и доколкото жалбоподателят е получил телесни увреждания,
обективирани в лист за преглед на пациент в КБД/СО № 014384/ 27.07.2024г. и амбулаторен
лист № 2420980012Е№/27.07.2024г., издадени от УМБАЛ „Канев“ АД гр.Русе съдът приема,
че той има качеството на водач, който е участник в ПТП по см. на § 6 т.27 от ЗДвП и по тази
причина същият се явява годен субект на нарушенията, за които са му наложени наказания.
По отношение на нарушението по чл.179 ал.2 пр.1 от ЗДвП . Нарушението по чл.179
3
ал.2 от ЗДвП съдът намира, че не е доказано и не е правилно установено. Безспорно
жалбоподателят е предизвикал пътнотранспортно произшествие по см. на & 6 т.30 от ЗДвП,
блъскайки се първоначално в л.а.“Пежо 206“ с ДК№ Р 52 80 ВР, а впоследствие и
преобръщайки се по таван многократно. Най - същественият пропуск е, че не е установена
изобщо скоростта, за да се прави извод, че същата е несъобразена. За да се приеме,че
скоростта на движение е несъобразена във всички случаи на първо място следва да се
установи величината и едва тогава тази скорост да се сравни с наличността на
отрицателно действащите фактори, които затрудняват или застрашават безопасността на
движението, като по делото дори не възможно да бъде установена каква е била разрешената
скорост в процесния пътен участък. Тези фактори,които влияят при избора на съобразената
скорост са посочени в чл.20 ал.2 от ЗДвП. Така не е ясно, защо в обстоятелствената част на
наказателното постановление АНО е посочил само изброените, като напр.интензивност на
движението при условие, а не напр. състояние на пътя доколкото произшествието е станало
п път ,отворен за обществено ползване и то в населено място. Освен това следва да се
посочи, че към часа на настъпване на ПТП – около 02,28 – 02,29ч. очевидно интензивността
на движението в този пътен участък е изключително ниска от което следва извода, че
несъобразяването с този фактор очевидно не е в причинно-следствената връзка с настъпилия
резултат. По същия начин стои и въпросът с посочване на фактора – релеф на местността и
изобщо какъв е бил характера на препятствието – предвидимо или непредвидимо, тъй като е
налице пълна неяснота във волята на АНО в тази насока. Доколкото по делото няма събрани
никакви годни доказателства в тези насоки единствено могат да се правят предположения и
хипотези, което е недопустимо. При това положение обжалваното НП следва да се отмени в
частта в която е наложено административно наказание по чл.179 ал.2 от ЗДвП, като
незаконосъобразно и необосновано.
По отношение на нарушението по чл.177 ал.1 т.1 от ЗДвП .Това нарушение съдът
намира ,че е безспорно установено и доказано по несъмнен начин, доколкото по-горе бяха
изложени съображения, че именно жалбоподателят е управлявал процесното превозно
средство. Видно от справката му за извършени административни нарушения, приложена по
делото жалбоподателят е санкциониран с наказателно постановление № 23-0457-
000639/22.11.2023г., влязло в сила на 09.12.2023г. за нарушение по чл.174 ал.1 т.2 от ЗДвП и
с което са му наложени кумулативните наказания ЛПУМПС за срок от 12 месеца и глоба в
размер на 1 000лв. доколкото управлението на МПС по настоящото производство е
извършено в рамките на този 12 месечен срок – 27.02.2024г., очевидно жалбоподателят е
извършил нарушението по чл.177 ал.1 т.1 от ЗДвП, управлявайки МПС след като е лишен от
това право по административен ред. При това положение наказателното постановление
следва да се потвърди в тази му част, като обосновано и законосъобразно. По отношение на
наказанието глоба в размер на 300 лв. следва да се посочи, че същото е съобразено с
критериите по чл.27 ал.2 от ЗАНН, като е определено в максималния му размер предвид
изключително големия брой административни наказания, установени с влезли в сила
наказателни постановления и фишове – общо 53. Само от това следва изводът, че
жалбоподателят има изключително нихилистично отношение към правилата за движение по
4
пътищата, т.е. за него такива не съществуват и с поведението си на пътя, като водач на
МПС представлява изключително висок риск за здравето и живота на останалите участници
в движението по пътищата.
По отношение на двете наказания за извършени нарушения по чл.175 ал.1 т.5 от
ЗДвП.
Съгласно чл.123 ал.1 от ЗДвП водачът на пътно превозно средство, който е
участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен:
2. когато при произшествието са пострадали хора:
а) да уведоми компетентната служба на Министерството на вътрешните работи;
б) (изм. - ДВ, бр. 53 от 2014 г.) да остане на мястото на произшествието и да изчака
пристигането на компетентните органи на Министерството на вътрешните работи;
От своя страна разпоредбата на чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП предвижда санкция за
водач, който наруши задълженията си като участник в пътнотранспортно произшествие.
Няма спор по делото, че автомобилът, управляван от жалбоподателя бил фабрично
оборудван със система за автоматично аварийно известяване eCall (emergency call), като би
подаден незабавен сигнал до ЕЕН 112 РЦ Русе от кол център на Бош - Испания, докъдето
системата изпратила сигнала за настъпилото ПТП първоначално. Това се установява и от
приложеното по делото писмо от отдел „Районен център 112“- Русе, видно от което на
27.07.2024г. в 02,29 при дежурен координатор ЕЕН 112 е получено обаждане от кол
център на Бош – Испания. При това положение съдът намира, че жалбоподателят не е
извършил първото нарушение по чл.123 ал.1 т.2 б.“а“ вр.чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП, защото
компетентната служба на МВР е уведомена и именно в резултат на това са изпратени
полицейски служители, които са посетили произшествието. Употребеният в закона израз
„уведоми“ не следва да се разбира в буквалния смисъл водачът на ППС , който е участник в
ПТП, в което са пострадали хора лично да уведоми компетентната служба на МВР , напр. по
телефон, с лично явяване в поделение на това министерство , с нарочно писмено заявление
и пр. най-малко, защото може да е в обективна невъзможност да стори това, а начинът за
това е предоставен на самия водач. В случая няма нарушение доколкото компетентната
служба на МВР - РУ Ветово е уведомена и и то буквално в рамките на минута след
настъпване на ПТП в резултат на което е и изпратен полицейски екип в състав св.С. и Н.М. ,
старши полицай в група ОП при РУ Ветово. Обстоятелството, че до времето на
пристигането им жалбоподателят е напуснал местопроизшествието и пред тях брат му В. В.
ги е заблудил,че именно той е управлявал процесния автомобил не променя горния извод ;
същественото е ,че с уведомяването на компетентната служба на МВР, посредством ЕЕН 112
от кол център на Бош – Испания е спазена и целта на закона, прокламирана в чл.2 ал.1 от
ЗДвП в аспекта на опазване на живота и здравето на гражданите, защото законодателят
съвсем закономерно е предвидил, че именно след уведомяване на компетентната служба на
МВР в най-голяма степен би би била постигната тази цел. При това положение
5
наказателното постановление в тази му част следва да се отмени, като необосновано и
незаконосъобразно, тъй като е изпълнено задължението по чл.123 ал.1 т.2 б.“а“ от ЗДвП.
Не така стои обаче въпросът с второто нарушение по чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП.
Както бе посочено по-горе жалбоподателят е откаран в болнично заведение от свои роднини
и е отказал както да му бъде извършена манипулация, а така също и да остане в болничното
заведение за лечение. Съобразно нормата на чл.123 ал.1 т.2 б.“б“ от ЗДвП водачът на ППС,
участник в ПТП е длъжен да остане на мястото на произшествието и да изчака пристигането
на компетентните органи на Министерството на вътрешните работи. Съдът приема ,че щом
жалбоподателят е изявил ясно и недвусмислено нежелание да получи медицинска помощ,
съответно е напуснал болничното заведение по свое желание не е имало никаква обективна
невъзможност да се върне на местопроизшествието или поне най-малко да съобщи лично в
РУ на МВ Ветово, че именно той е управлявал автомобила. Именно с такава деятелност от
негова страна той би изпълнил нормативното си задължение по чл.123 ал.1 т.2 б.“б“ от
ЗДвП, което представлява самостоятелно нарушение на чл.175 ал.1 т.5 от с.з. Всъщност с
укриването си и поемане на вината за настъпилото ПТП от неговия брат В. В. (без значение
по инициатива на кого) той е затруднил в максимална степен преценката на съответните
длъжностни лица относно авторството на деянието, очевидно воден от идеята да избегне
проверка за употреба на алкохол и/или наркотични вещества и техни аналози, т.е. с
поведението си жалбоподателят на практика е извършил бягство от местопроизшествието,
като само за пълнота следва да се посочи, че мотивите за това са напълно ирелевантни. При
това положение наказателното постановление следва да се потвърди в тази му част, като
обосновано и законосъобразно. Наказанието за това нарушение е неправилно
индивидуализирано и в груб разрез с разпоредбата на чл.27 ал.2 от ЗАНН, като са наложени
наказания в минималния размер на наказанието „глоба“ и около средния размер на
наказанието ЛПУМПС. Не може да бъде подминат и използваният двойнствен подход на
АНО – по отношение на нарушението по чл.177 ал.1 т.1 от ЗДвП наказанието е
индивидуализирано в максималния размер, а по отношение на нарушението по чл.175 ал.1
т.5 от с.з. наказанието е индивидуализирано около минималния и средния размер на двете
санкции и то при наличие на едни същи многобройни отегчаващи отговорността
обстоятелства и при липса на всякакви смекчаващи. Съдът намира, че и наказанията за това
нарушение е следвало да бъдат определени в максималните размери, а именно „глоба „ в
размер на 300 лв. и ЛПУМПС за срок от 6 месеца по причините посочени по-горе досежно
санкцията по чл.177 ал.1 т.1 от ЗДвП, които не е нужно да се преповтарят, но предвид
липсата на протест от прокурора не съществува процесуално възможност той да стори това.
По изложените съображения съдът намира, че обжалваното постановление следва да
бъде отменено в частите , с които жалбоподателят е санкциониран за нарушения по чл.179
ал.2 пр.1 (пункт 1 ) и по чл.175 ал.1 т.5 (пункт 3) от ЗДвП и потвърдено в частите в които е
санкциониран за нарушения по чл.177 ал.1 т.1 (пункт 2 ) и чл.175 ал.1 т.5 (пункт 4) от ЗДвП
При такъв изход на делото, съдът намира молбата на процесуалния представител на
АНО за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за основателна и в този
6
смисъл същата следва да бъде уважена по следните съображения. Едновременно с това
напълно идентична молба от страна на защитата е неоснователна и като такава следва да се
остави без уважение.
Действително разпоредбата на чл.63д ал.4 вр. ал.1 от ЗАНН дава възможност в полза
на учреждението, чийто орган е издал акта по чл.58д на възнаграждение, в размер
определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт за производството пред
районния съд, като правото на присъждане на разноски е по реда на АПК. В този кодекс,
както и в ГПК, към който той препраща по силата на чл.144 от АПК вр.чл.248 от ГПК, не се
предвижда позитивна правна уредба, която да отговори на въпроса какъв размер от
разноските, пълен или пропорционален се дължи в случай като настоящия – наказателното
постановление е отменено в една своя част изцяло, а в другата е потвърдено. При това
положение съдът намира, че разпоредбите на ГПК и АПК са неприложими и следва да се
приложи чл.189 ал.3 от НПК, т.е. в случая жалбоподателят няма право на разноски от
другата страна, тъй като е признат за виновен по две от общо четири обвинения, а съответно
това право на разноски има АНО, като съдът намира, че подходящият размер е 150 лв. с
оглед броя на съдебните заседания – 6. Изводът за приложимост на разпоредбата на чл.189
ал.3 от НПК, а не на АПК и ГПК следва изрично и от Тълкувателно решение №
3/08.04.1985г. по н.д. № 98/1984г. на ОСНК – т.2 б.“б“ от диспозитивната му част.
С оглед изложеното и на основание чл.63 ал.2 вр.ал.3 т.1 вр.ал.2 т.5 вр.ал.9 вр.чл.63д
ал.4 от ЗАНН, съдът :
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 24-0457-000559 / 04.10.2024г. на Началника на РУ –
Ветово при ОД на МВР - гр.Русе по пункт първи и трети, с което на Д. З. В. с ЕГН
********** са му наложени административни наказания “глоба” в размер на 200 лв., „глоба“
в размер на 100 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца за
нарушения на чл.179 ал.2 пр.1 и чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП.
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 24-0457-000559 / 04.10.2024г. на
Началника на РУ – Ветово при ОД на МВР гр.Русе по пункт втори и четвърти, с което на Д.
З. В. с ЕГН ********** са му наложени административни наказания “глоба” в размер на 300
лв., „глоба“ в размер на 100 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца
за нарушения на чл.177 ал.1 т.1 и чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП.
7
ОСЪЖДА Д. З. В. с ЕГН ********** да заплати в полза на ОД на МВР -гр.Русе сумата
от 150 лв. за разноски по делото.
Препис от решението да се изпрати на жалбоподателя и АНО.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му пред
Административен съд гр.Русе.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
8