Р Е Ш Е Н И Е
гр.София,23.09.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, І ГО 9 - ти състав, в публично съдебно заседание на двадесет и
осми май две хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ: МАРИЯ КУЗМАНОВА
при секретаря Юлия Асенова, като разгледа
докладваното от съдията гр.д № 9084 по
описа за 2017, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявеният иск е с правно
основание чл. 382, ал. 3, вр.чл. 448, ал. 7 КЗ.
Ищците твърдят в ИМ, че техния наследодател - В.В.,
е бил длъжник по договор за кредит с „У.Б.“ АД, който е бил обезпечен с договор
за застраховка с ответниците. В срока на застраховката, на 08.01.2017 г., е
настъпило застрахователно събитие - смърт на длъжника, за което ответниците
били своевременно уведомени.Твърдят още, че наследодателят им е имал
заболявания, които е обявил при
сключването на договора за застраховка. За период от три години той е плащал
застрахователните премии, на което ответниците не са се противопоставили, но
след отправяне на застрахователна претенция същите са отказали да платят остатъка от
кредита с твърдението, че не е налице договор за застраховка. Молят съда да
осъди ответниците да платят в полза на банката 70 000 лева - част от остатъка
от кредита в общ размер на 133 352.60 лева към м.І.2017 г. - настъпването
застрахователното събитие, ведно със законната лихва от 17.07.2017 г. Претендира
и за разноските
Ответниците: “К.Ж. клон Б.“ и “К.О.З.Б.“ са депозирали в
срока по чл.367, ал.1 ГПК писмен отговор. Твърдят, че не е налице валиден
договор за застраховка с посочения наследододател на ищците, тъй като констатирали предходни негови
заболявания след представяне медицинските му документи,поради което на
19.04.2013 г. му отказали сключването на застраховка и предложили такава да
сключи другия солидарен длъжник и ищец по делото - Л.П.. Последната била
задължена да плаща застрахователните премии и именно тя е била застрахована по кредитния
договор. Оспорват твърдението в ИМ, че В.В. е
подписал договор за застраховка, който следвало да бъде в писмена форма за
действителност. Твърдят, че наличните заболяванията, преди сключването на
договора за кредит и застраховка са причинили смъртта на В.В.,
поради което законосъобразно са отказали да изплатят обезщетение.Претендират за
разноските.
Производството
по делото в с.з. е прекратено на основание чл. 233 ГПК спрямо ответника “К.О.З.
клон Б.“.
“У.К.Б.“ АД конституирана, като трето лице
помагач на страната на “К.Ж. клон Б.“ по реда на чл. 219, ал.1 ГПК в
определения срок не ангажира становище по делото.В молбата от 21.01.2020
г.сочи,че кредита е изцяло погасен на 13.02.2017 г. и липсват непогасени задължения, поради което съдът да прекрати
производството спрямо Банката.
Съдът
като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за
установено следното от фактическа страна:
Приетите по делото договори: за
кредит, групов застрахователен договор по застраховка“Кредитна протекция“ № 02/2007
г.(л.233) с добавъци
№ 2,4,5,6,7,8 и 9 с приложения и съгласие за застраховане, установяват
сключения на 16.04.2013 г. с „У.Б.“
АД договор в който В.Г.В. заедно с
първата ищца Л.В.П. са посочени като кредитополучатели
на 55 000 евро с краен срок на погасяване – 16.04.2028 г.(л91-93).
Кредитът е бил обезпечен с учредяване на договорна ипотека в полза на Банката
върху описания в договора недвижим имот. Не е спорно, че Банката, ответника и “Кардиф-Общо
застраховане, клон България“, са страни по сключения на 24.10.2007 г. договор за застраховка на потребителски и ипотечни
кредити (л.233) с предложени: Пакет А и Пакет Б. По същия договор е предвидено,
при сключени кредити с кредитополучатели, заедно с основния кредитор може да се
застрахова и съкредитополучателя, но изрично в чл.7,2
е посочено, че по кредитен договор, не могат да бъдат застраховани повече от
две лица. Предвидено е още, че включването на кредитополучател с добавяне застраховка “Кредитна протекция“(Пакет А) и “Кредитна
стабилност +“(Пакет Б) се извършва при условията на чл.8 след даване съгласие за
застраховане и декларации за здравословно състояние (Приложения №1 и 2) от
същия. Съгласно чл. 8,3 след оценка на застрахователния риск в попълнените декларации, застрахователят се произнася, като или приема застраховането изрично на
кредитополучателя, или му го отказва.
Към процесния договор за кредит съгласно
чл.9 е добавена застраховка „Кредитна протекция+“ (пакет Б) на Застрахователите „Кардиф-Животозастраховане Клон България“и „Кардиф-Общо
Застраховане Клон България“,като кредитополучателя се задължава да изплаща
месечните премии по нея.По същия договор за кредит са представени надлежно оформени и подписани на 23.04.2013 г.
Сертификат за Пакет Б 229/0153/19862348,Приложение №3 с медицински въпросник и
декларация за приемане на застраховането (л.109-112) само от
съкредитополучателя Л.П..
Спорния въпрос по делото е сключен ли е валиден договор за застраховка
на името на В.Г.В. или е сключен такъв
за съкредитополучателя Л.П.. В
тази насока съдът установи следното:
По делото са представени: Сертификат
за застраховка Пакет Б на В.В. от ищците и копие от
оригиналите на Сертификат за застраховка Пакет Б на В.В.
и на Л.П. от ответника. Оригиналните сертификати на двамата кредитополучатели (л.97,98) са с
идентично съдържание на втора страница,
за разлика от втората страница на представения с ИМ сертификат на В.В.(л.20), който е без дата и не съдържа подпис на
последния, за разлика от сертификата на Л.П.(л.98) подписан лично от нея и с
дата – 23.05.2013 г. От
приложените електронни съобщения от: 19.04.2013г. (л. 99); 22.02.2017
г. (л.107-108) и 29.08.2017 г. (л.100) се установява, че
„Кардиф-Общо Застраховане Клон България“ и „К.Ж. Клон Б.“ са отказали
застрахователно покритие на В.В., и предложили да
бъде застрахована Л.П., в качеството й
на съкредитополучател. Поради това със сключения и подписан Анекс № 1 към Договора за банков ипотечен
кредит № 229/0153/19862348, на 23.05.2013
г. страните са предоговорили, че премийте по
застраховката „Кредитна стабилност+“ (пакет Б) на
Застрахователите „Кардиф-Животозастраховане Клон
България“ и „Кардиф-Общо Застраховане Клон България“ ще бъдат изплащани
от Кредитополучател 2, т.е. от ищцата по делото - Л.В.П..
По делото са приложени
писмени документи от които се установява тежкото здравословното състояние на
наследодателя на ищците през м. април и
м. май 2013 г. във връзка с проучването за сключване застрахователен договор. С
ЕР на ТЕЛК 1830/14.11.2011 г. В.В. е инвалидизиран с 68 % ТНР, за 3 години с водеща диагноза –
последици от мозъчен инсулт и общо заболяване: десностранна
хемипареза, АХ ІІ ст.Захарен диабет ІІ тип, диабетна полиневропатия и др. Поради това съдът приема,че наличните
заболяванията и трайната нетрудоспособност са основанието за отказа на застрахователите
да сключат застрахователен договор с първия кредитополучател. Приложеното ЕР на
ТЕЛК 2749/07.10.2014г. повторно с водеща диагноза неинсолинов
захарен диабет, общи и други заболявания, които наред с приложените епикризи от м.октомври
и декември 2016 г. от УМБАЛ“Софиямед“ и УМБАЛ“Света
Анна“ сочат прогресиращото развитие в здравословното му състояние.
Ищците са наследници на починалия на 08.01.2017 г. в МБАЛ“НКБ“ В.В. видно от приложеното удостоверение за наследници.
От заключението на ССчЕ изготвена от в.л. Й. наследодателят на ищците В.В. е платил за периода 29.04.2013 г. до 10.02.2017
г.застрахователна премия в размер на 3 286.10 лв.( 1 676,80 евро), като
сумата към датата на застрахователното
събитие ( 08.01.2017 г.) е 3 163.03 лв. (1 614,01 евро). След датата
на застрахователното събитие от сметките на В. В. до 16.02.2017 г, са погасени
278.25 лв.,а размера на задължението по
банковия кредит към този момент е 100 145.04 лв. След проверка на сметките
по кредита в с.з. на 31.10.2019 г. експерта посочи, че до смъртта на В.В. вноските по кредита, застрахователната премия такси и
др. са изплащани само от неговите три сметки, както и застраховката до
16.02.2017 г. При усвояването на кредита е открита разплащателна сметка и
партида на името на В.В., а първата вноска по
застраховката е направена на 29.04.2013 г. в лева. Другия кредитополучател по договора за кредит и по
застрахователния договор - ищцата Л.П. не е извършвала нито плащания по кредита, нито е изплащала застрахователни суми. До смъртта на В.В. погасителния план е бил в евро. При проверката в Банката
в.л. е установило, че по кредита са посочени договори за застраховка на В.В. и на Л. П., но събираната застрахователна сума е само за
едно лице.
Безспорно е установено, че по процесния договор за кредит е била събирана застрахователна
премия само за едно лице. Независимо, че само съкредитополучателя
Л.П. е била застрахована, събираната премия
е от откритата партида на В.В.,като
изплащането на премията е започнало на 29.04.2013 г. или отпреди отказа за
застраховане на В.В.
и
сключения Анекс.
В.л.
д-р Т. дава заключение че заболяванията диагностицирани
през 2007 г. и 2011 г. са едни и същи и
присъстват и във последващата документация с
прогресиращ ход, първо инсулта вляво, реинсулт –пак в
ляво, съдов инцидент на сърцето и инсулт в дясно, а кардиогенен
шок- камерен отказ би получил и необременен от кардиологично състояние човек.
Показанията на потвърждават Прогресиращия
ход на заболяванията и усложненията в епикризите,протоколите
и изследванията се потвръждава
и от показанията на свид.В. - личен лекар на
починалия
От показанията на свид. Д.е видно, че В.В. е
декларирал здравословните си проблеми и представил и удостоверяващите ги
медицински документи.Сочи че по един и
същи кредит може да има само един да бъдат двама застраховани, но при В.В. поради сърдечните му заболявания преценили, че той не е
подходящ за застраховане, затова предложили застрахованото лице по кредита да е само съпругата
на В.В. като съдлъжник. Относно момента на подписването на сертификата
установи, че се разписва от застрахованото лице след медицинската оценка и
одобрението на застрахователя подписан и подпечатан от застрахователя и
застрахованото лице.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна:
Разпоредбата на чл. 448, ал. 1 КЗ
предвижда, че при настъпване на застрахователното събитие или на определените в
договора условия по застраховка „Живот“ застрахователят е длъжен да плати
застрахователната сума или частта от нея, определена в застрахователния
договор. Договорът за застраховка е вид
търговска сделка, при който намира приложение чл. 293,ал.1 ТЗ и за
действителността му е необходима писмена или друга форма,само в случаите
предвидени в Закон. Съгласно разпоредбата на чл. 344,ал.1 КЗ (чл.184,ал. КЗ - отм) този договор се сключва „писмено във формата на
застрахователна полица или на друг
писмен акт, а задължителното му съдържание е посочено в чл. 345,ал.1 КЗ (чл.184,ал.3 КЗ –отм). За уважаване на иска за присъждане на застрахователно
обезщетение е необходимо да са налице следните предпоставки: валидно сключен
застрахователен договор върху живота на длъжник с бенефициент негов кредитор;
настъпване на застрахователно събитие; реализиране на покрит застрахователен
риск; уговореният със застрахователния договор размер на застрахователната сума
да е по-голям от непогасената част от задължението. В случая съдът счита, че не е налице първата предпоставка, а именно валидно
сключен застрахователен договор върху живота на длъжник с бенефициент негов кредитор,
липсва валидно сключен застрахователен договор върху живота на В.В.. Това е така, тъй като по делото се установи, че единственото
застраховано лице по процесния договор за кредит е съкредитополучателя
- Л.П., за която е налице валидно подписан застрахователен сертификат и въпросник
към застрахователния договор.
Безспорно е, че по процесния договор за кредит е била събирана само една
застрахователна премия с валиден застрахователен договор само за едно лице.
Независимо, че единствено съкредитополучателя Л.П. е
била застрахована, събираната премия е
от откритата партида на В.В., като изплащането на
премията е започнало на 29.04.2013 г. или отпреди отказа за застраховане
на В.В. и сключения Анекс.В случая не е налице
разпоредбата на чл.382,ал.2 КЗ.
Ето защо съдът намира иска за
неоснователен и като такъв следва да се
отхвърли.Обсъждането на останалите елементи от фактическия състав на разпоредбата на чл. 448, ал. 1 КЗ е
безпредметно.
Съдът намира за безпредметно и обсъждането защо по договора е имало изплащане
на застраховката от В.В., вместо от Л.П. при
положение,че към същия е сключен и подписан анекс
от 23.04.2013 г., с който е извършена промяна
на чл.9: вместо кредитополучателя (В.В.) да
изплаща месечните премии по застраховката, същата да се изплаща от
кредитополучателя № 2 (Л.П.) за която към тази дата вече има валидно сключен застрахователен договор. Съгласно договора
кредитът се усвоява, води и отчита по реда на р.ІІ,чл.10.1 и подписалите анекса страни са били запознати с
условията при обслужването на кредита и
застраховката. Въпрос на договаряне
между страните е на кого да се води партидата, по чия разплащателна
сметка и на кое име да се приведе сумата по кредита и кой да я усвои от чии банкови
сметки да се изплащат всички суми по кредита, следва ли да се открие специална
банкова сметка ***мяна в застрахователната премия и
тя върви по кредита. Не без значение е и факта, че по делото са представени два
идентични договори № 229/0153/19862348 на името на В.В. но съдът констатира че този представен с ИМ е
с подменена втора страница (л.19), различен от втората страница на представения
оригинал (л.97-2 страница).Това се установява видно от втората страница на
сертификата(л.98)с дата и подпис на Л.П.. В.В. вече е
бил запознат с отказа, след като той и съпругата му са подписали Анекса от 23.05.2013 с който е бил наясно, че Л.П. като
кредитополучател 2 ще изплаща застрахователните премии, необходимото
условие за усвояването на кредита. От една страна действително от банковите сметки на В.В. от 29.04.2013 г. съгласно заключението на в.л. е
започнало погасяването на застрахователните премии, но извършените плащания, не могат да мотивират съда да
приеме за основателна тезата на ищците, че с В.В. е
сключена застраховка, след като нито към
тази дата нито по късно е налице валидно
сключен застрахователен договор с дата и подпис от него. От друга страна единствения застрахователен договор с дата и подпис по
този кредит е сключения с
кредитополучател описан под № 2 в основния договор от 16.04.2013г.
По разноските:
При този изход на спора право на
разноски има само ответника, които съгласно списъка по чл. 80 ГПК са в размер
на 7 320
лева. С оглед направеното възражение за прекомерност и фактическата и правна сложност на делото съдът намира, че
следва да бъде редуцирано на 2 700 лева, които ищците да заплатят
на ответника.
Водим от горното съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Л.В.П., ЕГН **********,***- солидарен длъжник,
Р.В.Г., ЕГН **********,*** и Г.В.Г., ЕГН **********,*** - наследници на В.Г.В. срещу „К.Ж. КЛОН Б.“,със седалище и
адрес на управление:***-3, иск с правно
основание чл. 382, ал. 3 КЗ вр. с чл. 448, ал.7 КЗ да бъде осъдено да заплати на „У.Б.“ АД сумата
от 70 000 лева (частичен
иск от 68 184.14 евро), представляващи остатък по банков ипотечен кредит №
229/0153/19862348 от 16.04.2013 г. съгласно договор за застраховка „Кредитна
протекция“ № Пакет Б 229/0153/19862348/ 2012 г.
ОСЪЖДА Л.В.П., ЕГН **********,***, Р.В.Г., ЕГН **********, с адрес:
*** и Г.В.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплатят на „К.Ж. КЛОН Б.“,
ЕИК **********, със седалище и адрес на управление:***-3, на основание чл. 78, ал.3 ГПК сумата
2 700 лева разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО постановено при конституирано трето лице-помагач „У.Б.“ АД
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от получаването му от страните.
СЪДИЯ: