Решение по дело №2656/2019 на Окръжен съд - Пловдив

   Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  №  1418

 

                                               02.12.2019г., гр. Пловдив

 

                                            В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

 

         ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, Въззивно гражданско отделение, VI-ти граждански състав, в закрито заседание на втори декември две хиляди и деветнадесета година  в състав:

 

                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ДЗИВКОВА

                                                      ЧЛЕНОВЕ: ВИДЕЛИНА  КУРШУМОВА

                                                                        ТАНЯ ГЕОРГИЕВА

                                                                             

разгледа  докладваното  от  съдията  Виделина Куршумова  гр.д.  №2656  по описа за 2019г., като  за  да  се  произнесе  взе  предвид  следното:

 

         Производството  е  по  чл.435 и  сл.  от  ГПК.

         Образувано е по жалба на Р.Н.Т., ЕГН:**********, с адрес: *** - длъжник по изпълнително дело № 231/2019 г. по описа на ЧСИ Драгомира Митрова, рег.№ 828 от КЧСИ, против Постановление за разноски по изпълнителното дело, с което са приети като разноски - авансови такси в размер на 120 лв. по т.5 от ТТРЗЧСИ, както и в  размер на 60 лв. по т.16 от ТТРЗЧСИ. В жалбата се релевират оплаквания, че посочените такси са незаконосъобразно и неоснователно наложени. Излагат се доводи, че по изпълнителното дело няма издадени актове за глоби за неспазването на съдебно решение. Оспорва се възлагането на таксите, както и че няма норма в ГПК за тяхното възлагане с искане да бъдат отменени.

Ответникът по жалбата  - взискателят П.Х.Т., ЕГН:********** *** не взема становище по жалбата.

В мотивите по реда на чл.436, ал.1 ГПК ЧСИ Митрова излага становище за недопустимост и за неоснователност на жалбата с искане за оставянето й без разглеждане, респективно без уважение.

Пловдивският окръжен съд, след като разгледа становищата и възраженията на страните по делото и след преценка на обжалвания акт и приложените по изпълнителното дело доказателства, намери за установено следното:

Изпълнителното производство по изп. дело № 231/ 2019 г. на ЧСИ Д.Митрова е образувано по молба на  взискателя П.Х.Т. след прекратяване на изп.дело № 7286/2017 г. на VII р. на СИС при РС - Пловдив, в което взискателят е подал молба с искане за продължаване на изпълнителните действия от ЧСИ Д.Митрова.

Производството е образувано за принудителното  изпълнение  на  задължението  на  Р.Н.Т.  за предаване  на детето  Г. П. Т. на бащата П.Х.Т. въз основа  на изпълнителен лист от 21.06.2013 г. издаден по гр.д.№ 6681/2013 г. на ПРС, в който  е указан режимът на лични отношения между бащата и детето.

С Постановление за разноски от 27.06.2019г. по изп.д.№ 231/ 2019 г. на ЧСИ Д.Митрова са приети като разноски по изпълнителното дело авансови такси в размер на 180 лв. по ТТРЗЧСИ, представляващи: по т.5 - 5х20+20 лева или общо 120 лв. с ДДС и по т.16 - 1 х 50 +10 лева или общо 60 лева с ДДС, като на длъжника е указано задължението да заплати посочените такси.

С жалбата в настоящото производство се оспорва законосъобразното начисляване на таксите и задължението на длъжника за тяхното заплащане.

Жалбата е процесуално допустима, подадена в срок и срещу подлежащ  на  обжалване  акт  на  съдебния  изпълнител по  чл.435, ал.2, т.7  от  ГПК, а по същество същата е неоснователна.

В разпоредбата на чл. 79 ГПК е формулирано основното правило по отношение на разноските в изпълнителното производство, а то е, че разноските са за сметка на длъжника, но се внасят авансово от взискателя. Изключенията относно отговорността за разноските са посочени в чл. 79, ал. 1 ГПК и чл. 81 от ЗЧСИ, като последната разпоредба гласи, че дължимите авансови такси по изпълнението на вземания за издръжка, на работник от трудово правоотношение, за предаване на дете, както и при възлагане на публични държавни и общински вземания за събиране по чл. 2, ал. 2 и 3, не се внасят от взискателя, а се събират от длъжника.

По смисъла на цитираните разпоредби в настоящото изпълнително производство, което е образувано за предаването на дете, взискателят е освободен от задължението за внасянето на авансовите такси, но отговорността на длъжника за тяхното заплащане остава. С обжалваното постановление на първо място са начислени като дължими от длъжника такси по т. 5 от ТТРЗЧСИ, според която за изготвяне и връчване от съдебния изпълнител или от негов служител на покана, призовка, препис от жалба, уведомление или книжа, включително за връчване на изявление на взискателя по чл. 517, ал. 2 и 3 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), се събира такса 20 лв. 

 

 

 

 Анотирана съдебна практика От материалите по делото се установява, че със съобщение изх.№ 9983/03.06.2019 г. длъжникът Р.Н.Т. е била уведомена от ЧСИ, че делото е прехвърлено за продължаване на изпълнението от ЧСИ; със съобщение изх.№ 10078/05.06.2019 г. до Дирекция Социално подпомагане, отдел Закрила на детето, гр.Пловдив, ЧСИ е изискал представянето на социален доклад за детето;  със съобщение изх.№ 10496 от 14.06.2019 г. длъжникът е бил уведомен да се яви в кантората на ЧСИ за справка; със съобщение изх.№ 11056/24.06.2019 г. длъжникът е получил молба от взискателя за сведение; със съобщение изх.№ 11286/26.06.2019 г. длъжникът е бил уведомен да се яви на 28.06.2019 г. в кантората на съдебния изпълнител за предаването на детето; със съобщение изх.№21994/21.05.2019 г. ЧСИ е уведомил взискателя, че молбите му са връчени на длъжника за становище. При тези данни по делото се обосновава извършването на действия от съдебния изпълнител за изготвяне и връчване на съобщения, уведомления и книжа, като за пет от тях законосъобразно е начислена такса в общ размер от 120 лв. с ДДС, или за всяко едно в размер на 24 лв. (20 лв.+ 4 лв. ДДС).

Законосъобразно е начислена и таксата по т. 16 от  ТТРЗЧСИ, която се дължи за изпълнение на определено действие, включително за осъществяване режим на лични отношения и предаване на дете. Съгласно протокол от 28.06.2019 г. на съдебния изпълнител по делото се е осъществило принудително предаването на детето Г. П. Т. на бащата П.Х.Т.. Предвид изпълнението на действието по предаването на детето на ЧСИ се дължи сумата от 60 лв. с включен ДДС.

С оглед на изложеното неоснователни са доводите в жалбата за недължимост на таксите в обжалваното постановление, респективно и възражението, че липсва законова уредба за тяхното събиране от длъжника. Таксите по т.5 и по т.16 от ТТРЗЧСИ са правилно начислени в дължимия им размер и отговорността за тяхното заплащане е на длъжника.

 Възражението в жалбата, че в изпълнителното производство не са наложени глоби на длъжника, съдът намира същото за неотносимо. В случая начислените от съдебния изпълнител такси се дължат за извършените от него действията по изготвяне и връчване на съобщения и уведомления, както и за извършването на действието по предаването на детето, като същите не представляват наложена глоба по чл.527, ал.3  от  ГПК  за  неизпълнение  на  задължение.

Ето защо, жалбата ще се остави без уважение, а обжалваното постановление ще бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

В производството не се претендират разноски, поради което с решението съдът не се произнасяне по отговорността за разноските.

Водим от горното съдът

 

                                                  Р    Е   Ш    И:

 

         ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ  жалба на Р.Н.Т., ЕГН:**********, с адрес: *** - длъжник по изпълнително дело № 231/2019 г. по описа на ЧСИ Драгомира Митрова, рег.№ 828 от КЧСИ, против Постановление за разноски от 27.06.2019г. по изпълнителното дело, с което са приети като разноски - авансови такси в размер на 180 лв. по ТТРЗЧИС, представляващи: 120 лв. с ДДС по т.5 от ТТРЗЧСИ и 60 лв. с ДДС по т.16 от ТТРЗЧСИ, като неоснователна.

         Решението е окончателно и неподлежи на обжалване.

 

 

         ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                        ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

 

 

          2.