№ 3441
гр. Варна, 21.07.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на
двадесет и първи юли през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Константин Д. Иванов
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
Николай Св. С.
като разгледа докладваното от Николай Св. С. Въззивно гражданско дело №
20243100502179 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.127, ал.3 от СК.
Образувано е по молба от 17.07.2025г. на В. К. И. за изменение на
постановените с Определение №11489/11.10.2024г. по делото на ВРС
привременни мерки, чрез постановяване на нови мерки изцяло съобразно
Решение №573/28.05.2025г. по настоящото въззивно дело.
Молбата е обоснована с твърдения за продължаващи конфликти между
родителите и продължаващи пречки от бащата и близките му по повод
общуването на общото на страните дете с майка му.
За да се произнесе съдът взе предвид следното:
Предвид заложените в ППВС №1/1974г. и ППВС от №5/1978г. критерии,
както и тези по ЗЗДет и Конвенцията за защита правата на детето, при нужда
от защита на детето и единствено в негов интерес съдът може да постанови
или да измени привременни мерки. По изключение, при липса на
доказателствени искания или при явна липса на необходимост от събиране на
такива, произнасянето може да бъде осъществено и в закрито заседание (арг.
от т.3 на ППВС от №5/1978г.). Доколкото е възможно след постановяване на
съдебното решение пред съответната инстанция да възникнат важни за детето
обстоятелства, защитни за детето или привременни мерки могат да се
разгледат от администриращия евентуални жалби срещу решението съд. По
тези причини съдът приема молбата за допустима и обуславяща произнасяне
в закрито заседание в конкретния случай.
Разгледана по същество настоящият състав на въззивния съд преценява
1
молбата за неоснователна, по следните причини:
С решението на ВРС, обжалвано пред въззивния съд, родителските
права са били предоставени на бащата, при когото е било определено детето
да живее, на майката е бил определен режим на лични отношения (РЛО) и е
била осъдена тя за издръжка.
С определение №11489/11.10.2024г. на ВРС, след постановяване на
решението по делото на ВРС, са били определени привременни мерки изцяло
съобразно решението на първоинстанционния съд.
С решение №573/28.05.2025г. по настоящото въззивно дело решението
на ВРС е отменено изцяло, като вместо него родителските права по отношение
на общото на стрните дете са предоставени на майката, при която е
определено то да живее, на бащата е определен РЛО и е осъден той за
издръжка на детето.
Срещу въззивното решение е подадена касационна жалба от бащата,
която е в процес на администриране.
С постановяването на съдебно решение, което е влязло в сила, или на
въззивно невлязло в сила такова, но подлежащо на предварително изпълнение
по силата на закона (чл.404, т. 1 от ГПК), с които вече са решени въпросите по
чл.59 от СК вр. чл.127 от СК, мерките относно родителските права спрямо
детето се заместват от решаващия акт, по арг. от чл.297 ГПК и чл.298 от ГПК.
Такива решения в производства по съдебна администрация, в това число по
мерките за упражняване на родителските права и режима на лични контакти,
са годно изпълнително основание по силата на закона (така Определение
№655 от 15.09.2014г. по ч.гр.д. №4184/2014г. на ВКС; Определение
№460/09.12.2019 г. по гр. д. №4164/2019г.; и други). Поради това и
изпълнителната сила на тези актове по същество, постановени значително
време след привременните и след събиране на всички допуснати
доказателства по делото, следва да се зачете с приоритет. Така ако родител
основава правата си на невлязло в сила въззивно съдебно решение, защитата
му следва да се реализира чрез издаване на изп. лист на осн. чл.404, т.1 от
ГПК, а не чрез изменение на предходни привременни мерки от въззивния съд в
съответствие с въззивното решение.
Настоящият случай е именно такъв. С решението си въззивният съд се е
произнесъл по въпросите относно родителските права, местоживеенето, РЛО
и издръжката на детето, като в съответствие с него е и разглежданата молба по
чл.127, ал.3 СК. Поради това изменение на предходното определение по
чл.127, ал.3 СК не се следва, а страната разполага с по-интензивната защита
по горепосочения ред. В допълнение в молбата се сочи само един конкретен
случай на скандал и отказано предаване на детето.
По горните съображения съдът преценява молбата за неоснователна за
случая и като такава следва да бъде оставена без уважение.
Предвид изложеното не следва да бъде допускан замоления свидетел.
Воден от горното съдът
2
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на В. К. И. за допускане на
свидетел относно скандал и отказано предаване на детето на дата 16.07.2025г.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба от 17.07.2025г. на В. К. И. за
изменение на постановените с Определение №11489/11.10.2024г. по делото на
ВРС привременни мерки, чрез постановяване на нови мерки изцяло
съобразно Решение №573/28.05.2025г. по настоящото въззивно дело.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3