Р
Е Ш Е Н И Е
гр. София, 22.03.2022 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 19 състав, в публично заседание на седми март две хиляди двадесет и втора
година в състав:
Съдия: Невена Чеуз
при секретаря Маргарита Д.,
разгледа докладваното от съдия Чеуз гр. д. № 1 044 по
описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Искове с правно основание чл. 432 ал.1
от КЗ.
В исковата молба на М.Р.Д. се твърди, че на 05.07.2020 г. е осъществено ПТП
в гр. София, по ул. „********“ от водача на автобус „БМЦ 320 Просити“ с рег. № ********управляван от А.П.С., който в
района на спирка на МГТ с № 0131 затворил вратите на автобуса и потеглил и в
резултат на това затиснал и повлякъл ищцата, която се опитвала да слезе от
същия. Твърди се, че ищцата се предвижвала с две патерици, дясната от които
останала в превозното средство, а ищцата паднала на пътното платно. Била
откарана от екип на „Спешна помощ“ в УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“, където били
установени травматични увреди, изразяващи се в счупване на проксималната
фаланга на палеца на стъпалото – дясно, счупване на 4-та метатарзална
кост на дясно ходило, луксации на трета и пета метатарзални стави, мекотъканни
травми – хематом и оток в областта на проксимална фаланга на палеца на крака –
дясно. В болничното заведение й била извършена репозиция
и превръзка „пръст за пръст“. Била изписана за домашно лечение с указание за
покой, криотерапия, евлация на крайника,
обезболяване, ходене с обувка за отбременяване на
крайника за 30 дни. Тези увреди причинили на ищцата болки и страдания със значителен
интензитет и за период от около 2,5 – 3 месеца. Била изправена пред
невъзможност да посреща обикновените си битови потребности, станала тревожна,
неспокойна и напрегната. Реализирала и имуществени вреди в размер на 193, 46
лв. за закупуване на лекарствени средства и ортетика
Предвид тези фактически твърдения ищцата
е мотивирала правен интерес от предявяване на иска и иска от съда да постанови
решение, с което да осъди ответното дружество, като застраховател по риска „ГО”
на водача на автобус „БМЦ”, да й заплати сумата от 30 000 лв. – обезщетение за
причинени неимуществени вреди и сумата от 193, 46 лв. – обезщетение за
имуществени вреди. Претендира се законна лихва и сторени разноски, съобразно
списък по чл. 80 от ГПК.
Ответникът ЗК „Л.И.”АД, редовно
уведомен, е депозирал писмен отговор с релевирани в
същия възражения. Претендира разноски, съобразно депозиран списък по чл. 80 от ГПК.
Съдът, след като обсъди
доводите на страните и прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност с оглед нормата на чл. 235 ал.2 и ал.3 от ГПК и съобразно приетият доклад
по делото,
прие за установено
следното от фактическа и правна страна:
Нормата на чл. 429
ал.1 от КЗ установява, че с договора за
застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят се
задължава да покрие в границите на определената в договора сума отговорността
на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и
неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от
застрахователното събитие, а разпоредбата
на чл. 432 ал.1 от КЗ предоставя право на увредения, спрямо който
застрахованият е отговорен да иска обезщетението пряко от застрахователя. За да
се породи това право следва да бъдат изпълнени изискванията на нормата на чл.
380 от КЗ, а именно отправена писмена претенция до застрахователя по риска „ГО”
и изтичане на срока за окончателно произнасяне от страна на застрахователя,
визиран в разпоредбата на чл. 496 ал.1 от КЗ – 3 месеца, считано от предявяване
на претенцията пред застрахователя.
В настоящото производство са
ангажирани доказателства за заявена писмена претенция пред застрахователя –
ответник като към датата на заявяване на иска в съда срокът, посочен в чл. 496
ал.1 от КЗ е изтекъл, поради което същият е процесуално допустим.
Правно
релевантните факти по отношение на предявения иск са установяване на договорно
правоотношение по договор за застраховка, покриващ риска «Гражданска
отговорност», сключен между деликвента и ответното дружество, противоправно деяние на деликвента, от което са настъпили вредни последици, които
са в причинно-следствена връзка с деянието, техният вид. Същите, съобразно
правилата за разпределяне на доказателствената тежест, подлежат на установяване
от ищеца. В тежест на ответника е да обори законоустановената презумпция за
виновност, залегнала в нормата на чл. 45 ал.2 от ЗЗД.
Страните по делото не са формирали спор относно
обстоятелството, че ответникът – застраховател е в застрахователно
правоотношение, покриващо риска «гражданска отговорност» със сочения деликвент.
Страните не са формирали спор относно факта на осъществяване на ПТП-то и
неговите участници.
Налице е формиран спор между страните по делото досежно вината като
субективен елемент от фактическия състав на деликта. При съвкупна преценка на
ангажираните по делото доказателства
– заключението на САТЕ, изготвено
от вещото лице В.К.Д., констатациите
на протокола за ПТП и показанията на свидетеля А.П.С.,
настоящият съдебен състав намира, че вината на водача на автобуса на МГТ е установена
като същият е допуснал
нарушение на правилата за движение по пътищата, установени
в нормите на
чл. 68 ал.2 от - водачът на ППС от редовните
линии за обществен транспорт на пътници е длъжен
да осигурява възможност за безопасно
качване и слизане на пътниците и чл. 132 т. 2 от като
преди потегляне и по време на движение за осигури всички условия за безопасното им превозване. Ангажираните по делото доказателства в тяхната съвкупност, установяват, че водачът на
автобуса е имал техническата
възможност да възприеме слизащия пътник от задна врата на автобуса, да изчака
напускането му, след което да затвори вратите и потегли, съгласно САТЕ респ. показанията на свидетеля С.,
който в съдебно заседание
от 07.03.2022 г. е заявил, че не видял ищцата и при потегляне на
автобуса тя паднала.
Настъпилите вреди за ищцата, както и причинно-следствената връзка между
деянието и вредите се установяват от изслушаната по делото СМЕ, изготвена от
вещото лице д-р К.А.С.. В заключението си, експертът посочва, че при процесното ПТП ищцата е получила счупване на четвърта предноходилна кост на дясното стъпало, счупване на
проксималната, основната костица на палеца на дясно ходило,
изкълчване на трета и пета метатарзофалангеални
стави, от които увреди ищцата е търпяла болки и страдания за период от около
два месеца, като първите 30 дни болките са били с по-голям интензитет.
Понесените от ищцата неблагоприятни последици се установяват и от свидетелските
показания на А.Б.П., разпитан в съдебно заседание на 11.10.2021 г.
Доколкото понесените от ищцата неимуществени вреди, изразяващи се в болки,
страдания и ограничения, представляват пряка и непосредствена последица от
деянието, същите подлежат на репарация, като обезщетението следва да се
определи от съда по справедливост по арг. от чл.52 от ЗЗД. При определяне на
размера на обезщетението съдът следва да има
предвид възрастта на ищеца, вида на увредите, периодът, в който същите са търпени и други
обстоятелства. Под други обстоятелства следва да се
имат предвид конкретните болки и страдания, претърпени от ищеца. Настоящият съдебен състав счита, че при преценка на посочените по-горе
критерии справедливо би било да се присъди сумата от 15 000 лв. като за
горницата до пълния предявен размер същият подлежи на отхвърляне.
С оглед приложените писмени доказателства и изводите на СМЕ , заявеният иск
за обезвреда на причинени имуществени вреди е изцяло
основателен.
По отношение претенцията за заплащане на мораторна
лихва съдът намира следното: Нормата на чл. 497 ал.
1 от КЗ предвиди, че лихвата за
забава върху застрахователно обезщетение се следва от
по-ранната от двете дати – изтичането
на 15 работни дни от представянето
на всички изискуеми по чл.
106 ал.3 от КЗ доказателства
или изтичането на срока по
чл. 496 ал.1 от ГПК. Следва да си
има предвид обаче, че в хипотезата
на пряк иск
от увреденото лице срещу застрахователя
по застраховка „ГО“ в застрахователната сума по чл. 429 от
КЗ се включва дължимото от застрахования
спрямо увреденото лица обезщетение за забава за
периода от момента на уведомяване
на застрахователя респ. предявяване на претенцията от увреденото лице
пред застрахователя / в този смисъл решение
128/04.02.2020 г. по дело
2466/2018 г. на Първо ТО на ВКС, решение 167/30.01.2020 г.
по дело 2273/2018 г. на Второ ТО на
ВКС/ т.е. обезщетението за забава за неимуществените вреди се следва от 17.08.2020
г. Предвид диспозитивното начало
в гражданския процес обаче началният период на законната лихва следва да се
присъди от 18.11.2020 г., както е поискано в исковата молба.
По разноските: В съдебно заседание на 07.03.2022 г. процесуалният
представител на ищцата е заявил искане да му се заплати възнаграждение по реда
на чл. 38 ал.1 т.2 от ЗА. Направеното искане е заявено в преклузивния по ГПК
срок. В представения по делото договор за правна помощ и съдействие е
отбелязано, че процесуалното представителство е на основание чл. 38 ал.1 т.2 от
ЗА /стр. 79/. Предвидената в нормата на чл. 38 ал.2 от ЗА долна граница на
възнаграждението – минималните размери по наредбата по чл. 36 ал.2 от ЗА т.е.
Наредба 1/2004 г. Тези минимални размери се изчисляват на основата на уважената
част от исковете/ определение 515/02.10.2015 г. по ч.т.д. 2340/2015 г. на Първо
ТО на ВКС/. Изчислено по сочения ред и с оглед извършените процесуални действия
и при съблюдаване фактическата и правна сложност на делото, адвокатското
възнаграждение възлиза на сумата от 1 280 лв.
На основание чл. 78 ал. 3 от ГПК на ответника се следва сумата от 25 лв. –
разноски, припадащата се част от тези, посочени в списъка по чл. 80 от ГПК.
На основание чл. 78 ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати
по сметка на СГС и ДТ и съдебни разноски в размер на 907, 74 лв.
Въз
основа на изложените съображения, Софийски градски съд, I-19 състав
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ЗК „Л.И.”АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:*** на основание
чл. 432 ал.1 от КЗ да заплати на М.Р.Д., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***
– адв. Я.Д. сумата от 15 000 /петнадесет хиляди/ лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди от ПТП, реализирано на 05.07.2020
г. в гр. София, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 18.11.2020
год. до окончателното й изплащане като отхвърля искът за горницата до
пълния предявен размер от 30 000 лв. като неоснователен, както и сумата от
193, 46 лв. – обезщетение за имуществени вреди, представляващи разходи за медицински
изделия и лекарствени средства, ведно със законната лихва върху сумата, считано
от 18.11.2020 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА ЗК „Л.И.”АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:*** да
заплати по сметка на СГС на основание чл. 78 ал.6 от ГПК сумата от 907, 74 лв. –
дължима ДТ и съдебни разноски.
ОСЪЖДА ЗК „Л.И.”АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:*** да
заплати на основание чл. 38 ал.1 т.2 от ЗА на адв. Я.Д.
сумата 1 280 лв.– адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА М.Р.Д., ЕГН **********,
със съдебен адрес: *** – адв. Я.Д. да заплати на
основание чл. 78 ал.3 от ГПК на ЗК „Л.И.”АД, ЕИК ********, със седалище и адрес
на управление:*** сумата от 25 лв. –
съдебни разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред САС, в двуседмичен
срок от съобщението до страните, че е изготвено.
СЪДИЯ: