№ 302
гр. Бургас , 08.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVII СЪСТАВ в публично заседание на
единадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ТОДОР Д. МИТЕВ
при участието на секретаря Д.Б.
като разгледа докладваното от ТОДОР Д. МИТЕВ Административно
наказателно дело № 20212120202024 по описа за 2021 година
., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод жалба на ИВ. В. Р. с ЕГН: ********** със
съдебен адрес: гр. * 1000, ул. „*” № 29, ет.3, офис 1 и 2, срещу Електронен фиш за налагане
на глоба серия К № * на ОДМВР-гр.Бургас, с който за нарушение на чл. 21, ал.1 ЗДвП, на
основание чл.189, ал.4, вр. с чл. 182, ал.2, т.4 ЗДвП на жалбоподателя е наложено
административно наказание „Глоба” в размер на 300 лева.
С жалбата се моли за отмяна на атакувания фиш. Посочва се, че неправилно ЕФ е бил
издаден срещу жалбоподателя, доколкото към датата на нарушението същият не е бил
представляващ дружеството-собственик на лекия автомобил, с което е извършено
нарушението, а само временен синдик. В тази връзка развива подробни съображения, защо в
процесната хипотеза временният синдик няма представителна власт по отношение на
дружеството, като посочва и относимите разпоредби на закона и съдебната практика. На
последно място посочва, че след откриване на производството по несъстоятелност
жалбоподателят е поискал информация относно имуществото на дружеството, включително
и относно лекия автомобил, като предвид липсата на отговор е подал сигнал до ОДМВР-
Варна и автомобилът е бил обявен за издирване.
В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно пР.ан, не се явява и не се
представлява. В писмено становище (молба) заявява, че поддържа жалбата по изложените в
нея доводи.
Административнонаказващият орган – ОДМВР-гр.Бургас, надлежно пР.ан не
изпраща представител.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на четиринадесетдневния срок за
обжалване по чл. 59, ал.2 ЗАНН, вр. с чл. 189, ал.8 ЗДвП, доколкото по делото не са
ангажирани никакви доказателства от АНО кога ЕФ е бил връчено на жалбоподателя.
1
Задължението да докаже редовното връчване е в тежест на АНО, а доколкото той не е
ангажирал доказателства в тази насока, то и съдът следва да приеме, че жалбата срещу ЕФ е
подадена в срок. Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на
обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално
допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна, като съдът след като прецени
доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния
контрол намира за установено следното:
На 08.10.2018г. в 13:12 часа в гр.Бургас, път II-99, км. 10+600, на кръстовище с. Атия
в посока от гр. Созопол към гр. Бургас, техническо средство – мобилна система за контрол
над скоростта с номер *, засякла и заснела, движещ със скорост от 87 км/ч. автомобил -
„Пежо 407 2.9 И” с рег. № *. На мястото на контролирания пътен участък имало въведено с
пътен знак В26 ограничение на скоростта до 50 км/ч. Участъкът от пътя бил сигнализиран и
с пътен знак „Е-24” /контрол с автоматизирани технически средства или системи/.
Въпросното нарушение било записано на файл с наименование „**.sly”. По-късно записите
от системата за контрол на скоростта били прегледани от служители на сектор „Пътна
полиция” към ОД на МВР Бургас, които от записания файл, установили, че заснетият
автомобил е собственост на „*” АД с ЕИК: *, както и че скоростта следва да се счита на 84
км/час (след приспаднатия толеранс от 3 % в полза на водача).
След справка било установено, че управител на дружеството е *, спрямо когото бил
издаден Електронен фиш за налагане на глоба серия К № * на ОДМВР-гр.Бургас. * подал
молба за анулиране, като посочил, че има назначен временен синдик, поради което и
издаденият спрямо него фиш бил анулиран.
Бил издаден Електронен фиш за налагане на глоба серия К № * на ОДМВР-
гр.Бургас, с който за нарушение на чл. 21, ал.1 ЗДвП, на основание чл.189, ал.4, вр. с чл. 182,
ал.2, т.4 ЗДвП на жалбоподателя, посочен като синдик на дружеството-собственик – било
наложено наказание „Глоба” в размер на 300 лева.
Техническото средство - стационарна система за контрол над скоростта , към датата
на заснемане на нарушението било годно и калибрирано, видно от приложените по делото
Удостоверение (л. 6) и Протокол за проверка (л. 7).
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по
делото материали по АНП, както и писмени доказателства, събрани в хода на съдебното
производство, които съдът кредитира изцяло. Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 15 ЗДвП
- изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния
час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки,
видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в
административнонаказателния процес, поради което и съдът кредитира изцяло, приложените
по преписката снимки.
От тази фактическа обстановка и разглеждайки направените възражения съдът прие
следното.
В хода на производството неправилно е бил определен субектът на
административнонаказателната отговорност.
Нормата на чл. 188, ал.1 от ЗДвП предвижда административнонаказателна
отговорност за собственика или за този, на когото е предоставено моторно превозно
средство, а разпоредбата на ал. 2 гласи, че когато нарушението е извършено при управление
на моторно превозно средство, собственост на юридическо лице, предвиденото по този
закон наказание се налага на неговия законен представител или на лицето, посочено от
2
него, на което е предоставил управлението на моторното превозно средство. В конкретния
случай към датата на нарушението – 08.10.2018г. собственик на автомобила е юридическото
лице „*” АД с ЕИК: *. Видно от справката извлечение от Търговския регистър приложена по
делото, към датата на нарушението управител на дружеството е бил *. Именно срещу него е
следвало да се издаде ЕФ (което първоначално правилно е сторено), а не срещу
жалбоподателя Р.. Вярно е, че последният е бил назначен с Решение от 07.02.2018г. по т.д.
№ 1502/2015г. на ОС-Варна за временен синдик на дружеството (като обезпечителна мярка),
считано от 02.07.2018г. с правата по чл. 635, ал.1 ТЗ. Същевременно разпоредбата на чл. 630
ал.1 от ТЗ не предвижда възможност за десезиране на органите на
управление/представителство в дружеството с факта на назначаване на временен синдик.
Такава възможност е предвидена само в чл. 711 ал.1 т. 3 от ТЗ, когато дружеството
(длъжникът) окончателно се обявява в несъстоятелност (а не когато се открива
производството по несъстоятелността или се постановяват обезпечителни мерки).
Следователно, не синдикът е този, който представлява дружеството на този етап от
производството по несъстоятелност. Действително синдикът разполага с широки
правомощия, свързани главно с издирване и уточняване на имуществото на длъжника и
последващото му осребряване, но при условията на чл. 635 ал.1 от ТЗ, той само осъществява
надзор върху дейността на дружеството. Синдикът на този етап не може да упражнява
представителни права. Следователно, към момента на нарушението представителните права
на управителя не са суспендирани и не са прехвърлени в правомощията на синдика, поради
което неправилно ЕФ е бил издаден срещу временния синдик. Следва да се уточни, че при
открито производство по несъстоятелност легитимните органи на представителство на
дружеството, съгласно разпоредби на ТЗ, продължават да функционират, доколкото тези им
правомощия не са ограничени при условията на чл.635 от ТЗ (за което няма доказателства, а
и не се твърди). Спецификата на представителството на търговеца с оглед на откритото по
отношение на него производство по несъстоятелност не означава, че е налице определена
двойственост, като той продължава да се представлява от своите легитимни органи. В този
смисъл е и практиката на съдилищата - Определение № 1258/29.01.2009г. по адм. дело №
1141/2009г. на ВАС , Определение № 466/15.03.2016г. по адм.д. № 264/2016 г. на АдмС-
Бургас и др. Това става ясно и от приложеното решение от 07.12.2018 г. на ОС-Варна (два
месеца след нарушението), с което се прекратява дейността на дружеството и изрично е
записано, че се прекратяват правомощията на органите (това означава и управителя) и
дружеството се лишава от възможността да се разпорежда и да управлява имуществото си. В
конкретния случай, преди това решение, в Търговския регистър управителят * е надлежно
вписан като законен представител на дружеството-собственик, поради което и именно той е
следвало да бъде определен като субект на административната отговорност, а не временният
синдик.
Горното дава основание на съда да приеме, че в хода на производството е било
допуснато съществено нарушение на закона, като неправилно е бил определен субектът на
административнонаказателната отговорност, поради което и издадения ЕФ следва да се
отмени.
На база всичко казано по-горе настоящият състав намира, че в хода на
производството по издаване на ЕФ са били допуснати съществени процесуални нарушения,
както и неправилно е бил определен субектът на административнонаказателната
отговорност, поради което и жалбата срещу ЕФ се явява основателна и следва да се уважи.
Така мотивиран, на основание чл.63, ал.1, предл.3 ЗАНН, Бургаският районен съд
3
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на глоба серия К № * на ОДМВР-гр.Бургас, с
който за нарушение на чл. 21, ал.1 ЗДвП, на основание чл.189, ал.4, вр. с чл. 182, ал.2, т.4
ЗДвП на ИВ. В. Р. с ЕГН: ********** със съдебен адрес: гр. * 1000, ул. „*” № 29, ет.3, офис
1 и 2, е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 300 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
– гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4