РЕШЕНИЕ
№ 220
гр. Павликени, 20.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАВЛИКЕНИ, I СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЕВЕЛИНА КАРАГЕНОВА
при участието на секретаря Магдалена Панова
като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА КАРАГЕНОВА Гражданско дело №
20254140100640 по описа за 2025 година
Постъпила е искова молба от К. К. Л. от гр. Павликени чрез адв. Д.Г. от АК Л.
против „“***“ АД гр. Ш. по отрицателен установителен иск. В исковата
молба се посочва, че между страните е сключен договор за кредит № *** за
главница 2000лв. за срок от 24месеца. На 25.07.2025г ищцата е отправила
искане към кредитора да й се предостави извлечение за извършените и
предстоящи плащания по договора за заем и е получила такова. Ответното
дружество признава, че ищцата е заплатила 2000лв., но претендира
допълнително и 10649.18лв.. Ищцата счита, че е налице неравноправна клауза
в договора относно обезпечението за бързия кредит чрез предоставяне на
банкова гаранция или няколко поръчители при изключително завишени
условия, довело до начисляване на неустойка в огромни размери. Налице са
скрити лихви, включени в ГПР. Такива клаузи противоречат на добрите нрави
и се явяват нищожни. Счита, че допълнително претендираните 10649.18лв. са
недължими предвид недействителността на договора. Моли съда да постанови
решение и да признае за установено по отношение на ответника, че ищцата не
дължи сумата от 10 649.18лв. по договор за заем №*** поради
недействителност на договора. Претендира направени по делото разноски.
В дадения на ответника срок не е постъпил писмен отговор.
В писмена молба ответникът признава иска, а ищецът моли за
постановяване на решение при признание на иска.
Съдът намира ,че са налице основанията за постановяване на решение при
признание на иска по чл.237 от ГПК на основание признанието на иска от
страна на ответника.На основание чл.237 ал.4 от ГПК признанието на иска не
може да бъде оттеглено.Предявен е иск по чл.124 от ГПК вр чл.79 от ЗЗД.
Съдът приема за установено,че между страните е сключен договор за кредит
№ *** като ищцата счита, че е налице неравноправна клауза в договора
1
относно обезпечението за бързия кредит чрез предоставяне на банкова
гаранция или няколко поръчители при изключително завишени условия,
довело до начисляване на неустойка в огромни размери,налице са скрити
лихви, включени в ГПР. Такива клаузи противоречат на добрите нрави и се
явяват нищожни. Ищцата е заплатила по договора сумата от 2000лв. и
ответното дружество в удостоверение за активен кредит от 26.07.2025г е
посочило, че тя има задължение още 10649.18лв.Следва да се признае за
установено по отношение на ответника, че ищцата не дължи сумата от 10
649.18лв. по договор за заем №*** поради недействителност на договора.
На основание чл.78 ал.1 от ГПК ответникът дължи и направените разноски по
настоящото дело- 425.97лв платена ДТ . Претендира се и адвокатско
възнаграждение. По делото е представено пълномощно без да е посочена
уговорена или заплатена сума и списък за разноски по чл.80 от ГПК за
претендирано адвокатско възнаграждение по чл.38 от ЗА като се претендира
сума от 1630.12лв. Съгласно чл.38 ал.2 вр. ал.1 т 2 от ЗА ако насрещната
страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско
възнаграждение като сумата следва да се присъди в негова полза. Този размер
за един иск съгласно чл.7 ал.2 т.2 от Наредба №1 от 09.07.2004г за
възнагражденията за адвокатска работа би следвало да е 1358.43лв. Съдът
отчете, че е предявен 1 иск, отчете материалния интерес, фактическата и
правна сложност на делото, качеството на предоставената услуга, броя на
проведените съдебни заседания- 1 бр., участието на адвоката в делото чрез
предявяване на искова молба, представяне на писмено становище по
направеното признание на иска, малък брой на писмените доказателства и
направеното признание от иска от ответника. Съдът се съобрази с практиката
в решение от 05.12.2006г по обединени дела С-94/2004 и С-202/2004г на СЕС,
съгласно която делегирането на частноправен субект –Висшия адвокатски
съвет-на правомощия по определяне на минималните адвокатски
възнаграждения представлява нарушение на правилата на свободна
конкуренция съгласно чл.101 и чл.102 от ДФЕС и по този начин се отнема
правото на съда да съобрази спецификите на делото и да присъди разумен
размер на направените разноски, В този смисъл е и решение от 28.07.2016г
по дело С-57/2015г на СЕС, при което се допуска съдът да може във всеки
случай, в който прилагането на общия режим в областта на съдебните
разноски би довело до резултат, който се счита за несправедлив, да се отклони
по изключение от този режим. Съдът намира, че при определяне на размера
на адвокатско възнаграждение не е обвързан с определените в Наредба
1/2004г за възнагражденията за адвокатска работа минимални възнаграждения
2
и определя адвокатско възнаграждение при отчитане на реалната фактическа
и правна сложност на делото, определя адвокатско възнаграждение за
участието на адвоката по настоящото дело в размер на 500лв.Следва
ответникът да бъде осъден да заплати на процесуалния представител на
ищцата тази сума по посочена от него банкова сметка.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че К. К. Л. с ЕГН ********** от гр. *** НЕ
ДЪЛЖИ на „***“ АД с ЕИК ***,със седалище и адрес на управление гр. Ш.,
представлявано от С. Н. Т. сумата 10 649.18лв. по договор за заем № ***
поради недействителност на договора.
ОСЪЖДА „***“ АД с ЕИК ***,със седалище и адрес на управление гр. Ш.,
представлявано от С. Н. Т. Б. П. Д. с ЕГН ********** от гр.*** ДА ЗАПЛАТИ
на К. К. Л. с ЕГН ********** от гр. *** направените разноски по делото
425.97лв. платена ДТ .
ОСЪЖДА „***“ АД с ЕИК ***,със седалище и адрес на управление гр. Ш.,
представлявано от С. Н. Т. Б. П. Д. с ЕГН ********** от гр.П. ДА ЗАПЛАТИ
на адв Д. Д. Г. от АК Л., *** с адрес гр. Т. сумата 500лв. определено
адвокатско възнаграждение по чл.38 от ЗА по посочена от него банкова
сметка.
Решението подлежи на обжалване пред ВТОС в 14 –дневен срок от
съобщението на страните.
Съдия при Районен съд – Павликени: _______________________
3