Р Е Ш
Е Н И Е
гр.София, 08.04.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Д
въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и седми февруари две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАЯ ДАМЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР МАЗГАЛОВ
мл. съдия БОРЯНА ВОДЕНИЧАРОВА
при
секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното от мл. съдия Воденичарова
в.гр.дело № 9256 по описа за 2018 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С
решение № 410189 от
17.05.2018 г. по
гр.д. № 18039/2017 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 127 състав, Б.М.Б. на
основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД и политическа партия „ГЕРБ“ на основание чл. 49,
вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД са осъдени да заплатят солидарно на Е. Н.Й. сумата от
5000 лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от накърнен духовен интегритет,
чест, достойнство и добро име, причинени от противоправно поведение на Б.М.Б.,
изразяващо се в отправяне на неверни твърдения: „Ще ли сте успешни журналисти
вие, ако по няколко милиона държавата ви плаща за едно интервю взето? Питам:
Ако за интервю държавата България, през една от централите си, плаща на
журналистка за интервюта в чужбина по няколко милиона струвайки, които даже
нашето правителство беше принудено от предишното да доплати“ и „бяхме принудени
милиони да платим за нея. С мъж – премиер тогава“, на 10.03.2017 г. в гр.
Бургас, на публично обществено събитие – Кръгла маса по екология и земеделие,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 10.03.2017 г. до
окончателното изплащане, като искът е отхвърлен за разликата до пълния предявен
размер от 20 000 лв.
В
законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от ответниците Б.М.Б. и
политическа партия „ГЕРБ“ чрез надлежно упълномощен процесуален представител
адв. М., с която се обжалва частта от решението, с която предявените искове са
уважени за сумата от 5000 лв. Изложени са доводи, че неправилно исковете са
уважени при условията на солидарност, като по делото не е доказано съответните
изявления да са били извършени по възлагане от политическата партия. Твърди се,
че решението е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените
правила, тъй като районният съд не е допуснал поисканите от ответниците
свидетели, а е уважил изцяло искането на ищцата в този смисъл, а освен това не
са били обсъдени възраженията и доводите на ответниците и събраните
доказателства не са обсъдени всестранно, пълно и обективно. Поддържа се, че по
делото не е било установено наличието на противоправно деяние от страна на
ответниците, както и дали за ищцата са настъпили вреди, които да са в
причинно-следствена връзка с поведението на ответниците. Неправилно според
въззивниците съдът е приел, че цитираните думи се отнасят за ищцата, тъй като
никъде не е посочено нейното име. Освен това намират, че ищцата като публична
личност е длъжна да търпи упреци в по-голяма степен от лице, което не е
обществена личност. Освен това изявлението на първия ответник не е оказало
влияние върху представянето на ищцата в политическата кампания. Напротив,
водената от нея листа се е представила по-добре от политическата партия, с
която ищцата е участвала в изборите, като в тази връзка следва да се отчете
обстоятелството, че изявлението е направено в условията на предизборна кампания
и че страните са политически опоненти, т.е. целта на изявлението е била в
контекста на кампанията и то е преследвало политически цели. Поддържа се също
така, че присъденото обезщетение е в завишен размер, като с оглед
социално-икономическите условия в страната неговият размер би довел по-скоро до
неоснователно обогатяване отколкото до справедливо обезщетяване на претърпените
от ищцата вреди, каквито в разглеждания случай липсват. Изложени са и доводи за
необоснованост на обжалваното решение. Твърди се, че от заключението на
съдебно-техническата експертиза се установява, че процесните видеофайлове са
монтирани и обработени, т.е. те са неавтентични и манипулирани, като не е ясно
откъде ищцата се е сдобила с представения по делото компактдиск и дали върху
неговото съдържание не е оказано техническо въздействие. По отношение
разпространението във фейсбук се поддържа, че в интернет пространството
съществуват над 20 фалшиви профила с името Б.Б.. Според въззивниците
приложените протоколи, съставени от нотариус, не могат да послужат като
доказателства по делото, тъй като не са от категорията документи, които
нотариусите могат да заверяват и нотариусът не може да установи автентичността
на възпроизведеното от него в протокола. Твърдят, че показанията на свидетелите
К.и Р.не следва да бъдат кредитирани, тъй като първата е била предварително
подготвена за разпита и се намира в приятелски отношения с ищцата, а вторият е
дал непоследователни и противоречиви показания. Посочват, че следва да бъдат
взети предвид показанията на свидетеля Н., който е пряк свидетел и е присъствал
на всички мероприятия на Министерски съвет, но не е чул подобно изказване. Излагат
се съображения, че от приетите писмени доказателства се установява, че ищцата е
получавала държавни пари от БНТ пряко и чрез дружества за филмите извън граница.
В
срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищцата Е.Й.
чрез надлежно упълномощен процесуален представител адв. А., с който се моли
първоинстанционното решение да бъде потвърдено в обжалваната част. Поддържа се,
че не са налице допуснати процесуални нарушения, а мотивите на районния съд са
прецизни и обосновани с конкретни доказателства и установените чрез тях факти.
Софийски
градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания
съдебен акт, приема следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД и
при условията на солидарност иск с правно основание чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд
се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Обжалваното решение е валидно и допустимо в обжалваната
част. Следва да бъде посочено, че с исковата молба се претендира обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени от ищцата и вследствие от изказване на първия
ответник на 12.03.2017 г. в гр. Варна, по което в диспозитива на обжалваното
решение няма произнасяне. Страните не са се възползвали от възможността да
поискат допълване на решението по чл. 250 ГПК, с оглед на което предмет на
разглеждане във въззивното производство е предметът, по който районният съд се
е произнесъл и който се обжалва с подадената въззивна жалба – а именно
твърдяното изказване на първия ответник на 10.03.2017 г. в гр. Бургас. Разгледано
по същество, първоинстанционното решение е частично неправилно по следните
съображения.
По делото е приет констативен протокол от 17.03.2017 г.,
съставен от нотариус С.М.на основание чл. 569, т. 3 и чл. 593 ГПК, акт № 57,
том I, рег. №
537/17.03.2017 г., в който е посочено, че на същата дата в 10.30 ч. в кантората
на нотариуса се е явил А.П.Д.и е поискал съставяне на констативен протокол, в
който да бъдат удостоверени част от изявленията, направени на състояла се на
10.03.2017 г. в гр. Бургас Кръгла маса по екология и земеделие, видео запис от
която е качен и е достъпен към момента на съставяне на констативния протокол на
електронна платформа на обществена достъпна страница в социалната мрежа Facebook. Нотариусът в
присъствието на молителя е посетил посочения от него интернет адрес: **************** и е
констатирал, че на този адрес е публикувана във видео формат състоялата се на
10.03.2017 г. Кръгла маса по екология и земеделие с продължителност на целия
видео запис 2:10:51 часа. Съобразно молбата на А.Д.нотариусът е констатирал
изказванията, направени във времевия отрязък между 01:35:01 часа и 01:40:29
часа, от лидера на политическа партия ГЕРБ г-н Б.Б. както следва: „Колегата
каза, една прекрасна програма за саниране, няма, тя е абсурдна, тя е абсурдна
социална политика, която ГЕРБ води, тя не е политика дори на дясна партия. Няма
такова безплатно саниране никъде, навсякъде има кофинансирано от семействата,
някъде 20, някъде 30, някъде 50 % съучастие в процеса. Защо го правим ние? –
Защото сме отговорни към децата и бъдещето. И аз ти благодаря на тебе, че ми
направи изказването (посочва с ръка към присъстващите на форума). След 10-15
години петдесетгодишните срокове на тия блокове ще свършат, хората нямат
собственост на земята, ДНСК или районните комисии ще дойдат, ще Ви сложат
печата на вратата и ще Ви кажат: „Излизайте, опасен е блокът, не може да
живеете в него.“ Или ще паднат един-два блока и паниката ще настане, нито имаш
собственост на земята, панелен е блокът и трябва да се събори. Това ще става в
следващите 10, 15, 20 години, поетапно. И тогава ще кажете: „Ама защо го
допуснахме?“ Защото вече и да го санираш не може, той изцяло се компрометира с
всяка една година като строителен обект: сглобки, нитове. Затова го правим. В
тези блокове живеят и в края на краищата и от БСП, и от ДПС, и от Патриоти, и
от всякакви партии хора, ние не ги броим, входа на ГЕРБ санираме, другия не го
правим. К‘во ги дразни? Сутринта слушах една, едно от новите лица, което аз го
познавам от петдесет години, де…(шум в залата). Вярно, ние сме джентълмени, но
малко почва нашата работа да става: Ако аз не бях джентълмен, а Вие не бяхте
дама, щях да Ви кажа еди-какво си. Делян Д.беше вдигнал ръце от Е.Й., го гледах
по Нова телевизия, затова и закъснях малко. (Някой от присъстващите на форума:
„Не му даваше думата!“. Г-н Б.Б. продължава: ) „Хайде да не му дава думата.
Вторият след нея санира блокове, фирмата му санира, вторият след нея от БСП.
След нея вторият в листата им в Хасково санира блоковете там. И тя вика:
„Крадете“, ми крадат. Като твоят човек краде, спри го. Той е след тебе. Е.
Добрева вика, е тука имаме много написани, но аз искам да се обърна към
колегите журналисти: Ще ли сте успешни журналисти Вие, ако по няколко милиона
държавата ви плаща за едно интервю взето? Питам: Ако за интервю държавата
България през една от централите си плаща на журналистка за интервюта в
чужбина, по няколко милиона струвайки, които даже нашето правителство беше
принудено предишното да доплати. Та туй ново лице, което си позволи за ГРЕБ да
каже, че краде, ако продължи да каже още една дума, ще наруша закона и ще
изляза да кажа как бяхме принудени милиони да платим за нея. С мъж премиер
тогава, ясен конфликт на интерес. Откъде-накъде, ние не си позволяваме за тях
да кажем това, което десетилетия са вършили, как може така? Кметовете, малките
и средни фирми, домсъветите правят саниране. За нас е проблемът как всяка година
един по един, по два милиарда вече, защото всички, в началото беше лесно. В
началото дори и цените бяха по-високи, защото активистите на тези хора,
правейки саботаж – те там са царе, минаваха по блоковете и какво ви казваха:
„Ако ви санират блоковете, Б. ще дойде и ще ви ги вземе след това.“ Нали така
ви казваха, бе, що не кажете, що не го припомняте. Като видяха, че няма как
нали Б. да дойде и да каже аре, целият блок, сега си заминавайте, аз ще се ширя
тука у тоз апартамент, тез апартаменти всичките. Като видяха, че е глупост,
какво направиха? Отидоха и казаха, ама сега М.Н.ще ни вдигне данъците и накрая
резултатът беше: Наборе, едните сега имат санирани блокове, плащат по 30 – 40 %
по-ниски сметки, удължиха си живота на блока с по 50-60 години за внуците си да
живеят там, а другите чакат на опашка и викат дали ще спрат санирането или не.
Това не са реалности…“.
По делото са постъпили 73 заверени преписи на документи
от Българска национална телевизия („БНТ“). С писмо изх. № ИД-833/24.03.2017 г.
(л. 102) е предоставена следната информация. За периода 2004 г. – 2017 г. са
налице два договора, сключени между БНТ и „А.т.“ ЕООД, чийто едноличен
собственик и управител е ищцата Е.Й.. Първият договор обхваща периода
17.02.2003 г. – 30.04.2005 г., а вторият е действал в периода 29.07.2005 г. –
25.07.2009 г., като предметът на двата договора е почти идентичен, а именно: „А.т.“
ЕООД в качеството си на изпълнителен продуцент поема задължение по поръчка на
БНТ да реализира поредица от аудио-визуални произведения: документални филми за
значими актуални политически, социални и военни конфликти и събития, с
продължителност до 27 минути всеки. Страните са приели осреднен бюджет за един
филм, който съгласно първия договор е в размер на 17 490 лв., а съгласно
втория договор – 18 160 лв. при норматив за производство на документален
филм от 27 минути съгласно Правилника за реда и условията на организиране и
финансиране създаването на български телевизионни филми в БНТ в размер на
22 000 лв. за филм със средна постановъчна сложност. В писмото е посочено,
че БНТ не е заплащала ефективни разходи за производството на филмите, а те са
се формирали от технически мощности и услуги, собственост на БНТ, и хонорарни
възнаграждения и други преки производствени разходи, които се покриват от
спонсори, предоставили ефективни средства за реализацията на филмите. БНТ е
предоставяла на изпълнителния продуцент камера формат DVC Pro 25/Betacam SP и технически
мощности за постпродукция (монтаж, прехвърляне и мишунг). За цялостната
реализация на филма, включително, но не само за заплащане на възнагражденията
на носителите на авторски и сродни права върху филма, както и за допълнителни
услуги и производствени разходи, съгласно средния бюджет на филмите, БНТ е
предоставяла телевизионно време за излъчване на спонсорски заставки, които са
регламентирани както следва: до 30 секунди в началото и до 30 секунди в края на
всеки филм, и до три спонсорски заставки с обща продължителност до 15 секунди в
10 броя на авторекламната рубрика „Очаквайте“ в прайм-тайма. В посочената сума
от бюджета на всеки филм, покривана от спонсорски заставки, са включени и
командировъчни разходи (пътни, дневни и квартирни) до 5240 лв. от осреднения
бюджет за всеки филм. В писмото е упоменато, че размерът на командировъчните
разходи за екип от двама души за 7 дни е определен в съответствие с Наредбата
за служебните командировки и специализации в чужбина, а осигуряването на
спонсори за покриване на разходите за реализация на филмите е било ангажимент
на „А.т.“ ЕООД. Посочено е още, че за периода на действие на двата договора от
17.02.2003 г. до 25.07.2009 г. са били произведени общо 32 документални филма,
налични в ТВ Фонда на БНТ, като съгласно наличните счетоводни данни в архива на
телевизията са били излъчени спонсорски заставки на обща стойност 558 113,
44 лв. без вкл. ДДС.
Представен е договор от 29.07.2005 г., сключен между БНТ
и „А.т.“ ЕООД в качеството му на изпълнителен продуцент с описания в писмото
по-горе предмет – реализиране на поредица от аудио-визуални произведения: документални
филми за значими актуални политически, социални и военни конфликти и събития.
Съгласно т. 2.1. от договора за цялостната реализация на филма, включително, но
не само за заплащане на възнагражденията на носителите на авторски и сродни
права върху филма, както и за допълнителни услуги и производствени разходи,
съгласно средния бюджет на филмите, БНТ предоставя на изпълнителния продуцент
телевизионно време за излъчване на спонсорски заставки, както са описани в
писмото по-горе, а с т. 2.3. изпълнителният продуцент се задължава в
едноседмичен срок преди датата на излъчване на всеки филм да посочва писмено на
БНТ точните наименования на спонсорите. Според т. 2.4. страните се задължават
да издават насрещни надлежно оформени данъчни фактури на равна стойност за
всеки отделен филм, като БНТ фактурира предоставеното телевизионно време за
излъчване на спонсорски заставки, остойностено съгласно схеми за излъчване по
действащата към датата на излъчване на всеки филм Тарифа за реклама и
спонсорство на БНТ, а изпълнителният продуцент – дължимото възнаграждение,
уговорено в чл. 2.1. от договора. Към договора е приложена справка (л. 116),
съгласно която общата стойност на спонсорските заставки и техническите мощности
за излъчените филми по договора е 120 668, 70 лв. с вкл. ДДС.
Представен е и втори договор от 17.02.2003 г., сключен
между БНТ и „А.т.“ ЕООД със същото съдържание. Приложени са и множество
сертификати за излъчване на реклами за периода 2003 г. – 2009 г.
Пред първоинстанционния съд е извършен оглед в открито
съдебно заседание, проведено на 05.12.2017 г. на оптичен диск, предоставен от
процесуалния представител на ищцата. Дискът се е намирал в бял хартиен плик с
надпис: „Б.Б., Централна емисия новини, 10.03.2017 г.“. След поставяне на диска
в компютърната конфигурация е установено, че в него е записан файл, създаден на
14.03.2017 г. с наименование „Б.Б., Централна емисия новини 10.03.2017 г.“,
разширение “mpg” и зает обем
от диска 27, 8 МВ. Файлът представлява филмов клип с продължителност от 00:26
секунди, при възпроизвеждането на който е било наблюдавано лице от мъжки пол, с
черти и глас, сходни с чертите и гласа на ответника Б.Б., произнасящо на
микрофон следните думи: „Та туй ново лице, което ако си позволи за ГЕРБ да
каже, че краде, ако продължи да каже още една дума, ще наруша закона и ще
изляза да кажа как бяхме принудени милиони да платиме за нея, с мъж премиер
тогава – ясен конфликт на интереси.“ При огледа е отбелязано още, че в горния
десен ъгъл на монитора се вижда лого във форма на кръг с хоризонтален надпис “NOVA”.
В откритото съдебно заседание, проведено на 17.04.2018
г., е извършен оглед и на приетия с определение № 314048 от 16.01.2018 г.
оптичен диск, постъпил с писмо с вх. № 5000134/02.01.2018 г. от „Н.Б.Г.“ АД,
който съдържа един файл с дата на промяна 19.12.2017 г. и наименование
„ВВ10032017“, разширение “mov” със зает обем на диска 240 МБ. Файлът представлява
филмов клип с продължителност 1:06 минути, на който се наблюдава лице от мъжки
пол с черти и глас, сходни с чертите и гласа на ответника Б.Б., произнасящо
думите: „Та туй ново лице, което ако си позволи за ГЕРБ да каже, че краде, ако
продължи да каже още една дума, ще наруша закона и ще изляза да кажа как бяхме
принудени милиони да платиме за нея, с мъж премиер тогава – ясен конфликт на
интереси.“ През време на възпроизвеждане на видеофайла в горния десен ъгъл на
монитора се вижда лого във формата на кръг с хоризонтален надпис “NOVA”.
Пред районния съд е разпитан свидетелят И.Г., който
познава Е.Й. откакто е завършила журналистика, когато му е показала филм и той
я е назначил в предаването „Панорама“. След това ищцата се е отделила да работи
самостоятелно в предаване „Репортер“, а по-късно свидетелят я е поканил да
работи като водещ на предаването „Екип 4“. По времето на Л.П.ищцата била
принудена да напусне БНТ и преминала на частна практика като свободен
журналист. Впоследствие свидетелят и ищцата са направили заедно предаването
„Оригиналът“ в „ТВ7“, в който период от време тя е продължила да пътува в
различни страни. След закриването на това предаване двамата са продължили да
поддържат професионален контакт. Свидетелят Г.е разказал, че през 90-те години
при пътуванията на журналистите в чужбина те са работели на своя отговорност
без застраховки и гаранции, като единствено понякога са били командировани.
Свидетелят е чувал твърдение от министър-председателя Б., че Е.Й. е получавала
милиони за своята дейност и в публичен телевизионен спор я е защитил, тъй като
не знае такива факти, поради което е бил уволнен. Според него напускайки
държавната телевизия, тя е освободила държавата от това да се грижи за нейните
филми от чужбина и е успявала да си намери средства сама, като е ходела сама в
Ирак и сама е снимала за разлика от другите световни телевизии, които са били с
цели екипи. Смята, че нещата, които са се говорели за ищцата неминуемо влияят
върху нейния авторитет и върху авторитета на цялата професия. Според него в
периода, в който С.С.е бил министър-председател, с Е.Й. вече са се били
разделили фактически, но не са се разделили официално, за да не бъде увреден
неговият имидж. Свидетелят не помни къде за пръв път е прочел твърденията за
получените от Е.Й. милиони, помни, че ги е прочел в интернет и във вестниците и
ги е чул в новините, тъй като са били залели всички медии. Твърденията са се
появили по време на предизборната кампания за парламентарните избори, като
първопричината за репликата на Б.Б. е бил спорът между Е.Й. и депутата от ГЕРБ Д.за
обстановката в Хасково. В периода 1994 г. – 2000 г., когато ищцата не е
работила в БНТ, създаваните от нея филми са били излъчвани в БНТ и в ТВ7, но
свидетелят Г.не е запознат при какви условия е ставало това.
От разпита на свидетелката К.К., журналист, се
установява, че тя познава ищцата поне от 20 години и смята, че същата се ползва
с висок авторитет сред гилдията на журналистите и в обществото и е носител на
множество журналистически награди. Обвиненията спрямо Е.Й. за наличието на
некоректни финансови отношения с държавата според свидетелката са злепоставили
доброто име на ищцата и са подкопали нейния авторитет.
В първоинстанционното производство е разпитан и
свидетелят Е.Р., доктор по медицина, който е консултирал Е.Й. нееднократно
преди всяко нейно заминаване в горещи точки от света. Свидетелят е запознат с
изявлението на ответника Б.Б., тъй като то е било тиражирано многократно от
всички медии. Вследствие на изявлението свидетелят е забелязал промяна у
ищцата, тя се затворила в себе си и ограничила максимално кръга на близки и
приятели, с които комуникира. При разговори с нея усетил омерзение, отчаяние и
огромно чувство на вина за това, което изказванията по неин адрес причиняват на
близките й. Ищцата страдала от безсъние, а освен това по същото време трябвало
да обикаля страната и да се среща с хора и да се оправдава за неща, за които
практически не е била виновна.
От разпита на свидетелката В.Н., пенсионер, работила в
Българско национално радио, се установява, че с ищцата се познават от около 30
години и имат близки отношения. Свидетелката е запозната с обвинение от страна
на министър-председателя Б.Б. по време на предизборна кампания за злоупотреба
от страна на Е.Й. и получаване на милиони от държавата. Вследствие на това
обвинение ищцата е била потисната и затворена, а според свидетелката тъй като
обществото е много чувствително на тема „пари“, това е засегнало доброто име на
ищцата. Свидетелката е разбрала за изявленията от медиите.
По делото е разпитан и свидетелят Н.Н., служител в
пресцентъра на политическа партия „ГЕРБ“, който е заявил, че от контактите му с
журналисти не е възприел те да се възмущават от думите на Б.Б., предмет на
разглеждане в производството по делото. От показанията му се установява, че от
пресцентъра на политическа партия „ГЕРБ“ са изградили само една страница профил
на Б.Б. във фейсбук, но във фейсбук съществуват още десетки фалшиви негови
профили, които непрестанно се появяват и закриват, като някои от тях използват
същата профилна снимка на Б.Б., която е поставена на официалния му профил.
Когато се установи съществуването на фалшив профил, последният се докладва, за
да бъде закрит. Ответникът няма достъп до страницата във фейсбук, такъв има
свидетелят Н., който го информира за съдържанието й. Достъп до страницата в
изключителни случаи има още един служител от Министерски съвет, най-вече когато
Б.Б. се намира в чужбина. Свидетелят достъпва фейсбук страницата от служебен
компютър, качва в нея снимки и видеоклипове от участия, събития и телевизионни
изяви. Разглеждал е и фалшивите профили, които в голяма степен копират съдържанието
на истинския такъв, но в тях се качва и друго съдържание, компрометиращо г-н Б.
– смешни снимки или колажи. Свидетелят твърди, че не му е известно ответникът
да е казал думите, предмет на настоящото производство, а в медиите е чел
различни интерпретации на твърдяното от ищцата изказване. Не помни името на Е.Й.
да е споменавано в конкретния случай, който тя твърди. Свидетелят Н. е
придружавал Б.Б. по време на предизборната кампания в гр. София и почти във
всички областни градове, включително във Варна и Бургас. По отношение на
събитие, провеждано в Бургас, си спомня, че е било форум на тема „Екология“ в
залата на хотел, като Б.Б. е бил с костюм. В откритото съдебно заседание на
05.12.2017 г. районният съд е предявил на Н.Н. оптичния диск, на който е бил
извършен оглед в същото съдебно заседание. Свидетелят е потвърдил, че записът е
от същия форум в гр. Бургас, за който е дал показания, като лично е присъствал
на тази реч на г-н Б., но не помни да е чувал тези думи. Заявил е, че във
фейсбук страницата са качвани и клипове от предизборната кампания, като клипове
са били изтривани само когато в залата е нямало интернет с достатъчно добро
качество, поради което видеофайлът е „забивал“. Твърди, че от страницата не е
изтриван клип във връзка с предизборната кампания през 2017 г. В централата на
политическа партия „ГЕРБ“ свидетелят е чувал разговори за това, че Е.Й. е
получавал милиони във връзка с журналистическата си дейност, като ответникът Б.Б.
не му е казвал тези средства да са заплатени за реализирането на неин филм.
По делото е прието неоспорено заключение на съдебна
компютърно-техническа експертиза, което след преценка по реда на чл. 202 ГПК
следва да бъде кредитирано. Задачата на вещото лице, относима към предмета на
разглеждане във въззивното производство, е била да отговори дали съществува
видеофайл на интернет адреса, посочен в констативния протокол, изготвен от
нотариус М.на 17.03.2017 г., ако да, какво е неговото съдържание, кога е бил
публикуван, с какво устройство е бил заснет и кой е неговият автор, бил ли е
видеофайлът манипулиран, както и колко профила с името Б.Б. има във фейсбук
като разграничи колко от тях са фен страници, групи и лични профили, колко от
тях имат снимка на Б.Б.. Вещото лице е следвало да се запознае и с видеозаписи
от изявленията на Б.Б., намиращи се на интернет адреси, посочени от ответника в
молба от 01.12.2017 г.
Вещото лице е установило, че на интернет адрес *********, посочен в констативния
протокол, изготвен от нотариус М.на 17.03.2017 г., не съществува никакво
съдържание към момента на изготвяне на експертизата. По отношение на интернет
адресите, посочени в молбата на ответника от 01.12.2017 г. вещото лице е
установило, че на адреса: https://*********. е налично заглавието „Е.Й. ще
съди Б.Б.“ и новинарска емисия на Нова телевизия, в която водещата съобщава, че
Е.Й. ще съди бившия премиер Б.Б. с кадри от изявление на Б.Б. със следния
текст: „…Та туй ново лице, което си позволи за ГЕРБ да каже, че краде, ако
продължи да каже още една дума, ще наруша закона и ще изляза да кажа как бяхме
принудени милиони да платим за нея…С мъж премиер тогава…ясен конфликт на
интереси.“ Вещото лице е посочило, че на интернет адрес: ************ е наличен
видеофайл със заглавие: „Б.Б. избухна в Бургас: Бяхме принудени да платим
милиони за интервюта на Е.Й.“ със следното изказване на Б.Б.: „Сутринта слушах …
едно от новите лица, което аз го познавам от петдесет години…ето там… ние сме
джентълмени. Ма малко почва нашата работа да става: „Ако аз не бях джентълмен,
а Вие не бяхте дама, щях да Ви кажа еди-какво си…“ Делян Д.беше вдигнал ръце от
Е.Й.…вчера го гледах по Нова телевизия, даже закъснях малко. … да, не му дава
думата. Вторият след нея санира блокове. Фирмата му санира, вторият след нея. От
БСП. След нея - вторият в листата им в Хасково санира блоковете там. И тя вика:
„Крадете“. Ами крадат…значи твоят човек краде, спри го! Той е след тебе. Делян Д.вика:
„Ей тука има много написани…“ Аз викам да се обърне към колегите журналисти: Ще
ли сте успешни журналисти, Вие, ако по няколко милиона държавата Ви плаща за
едно интервю взето. Питам! Ако за интервю, държавата България, през една от
централите си плаща на журналистка за интервюта в чужбина, по няколко милиона
струвайки… Даже нашето правителство беше принудено, предишното, да ги плати. Та
туй ново лице, което си позволи за ГРЕБ да каже, че краде, ако продължи да каже
още една дума, ще наруша закона и ще изляза да кажа как бяхме принудени милиони
да платим за нея… С мъж премиер тогава… Ясен конфликт на интерес…
Откъде-накъде? Ние не си позволяваме за тях да кажеме това, което десетилетия
са вършили. Как може така?“
На интернет адрес: ********* вещото лице е
установило статия със заглавие: „Б. пред „24 часа“: За парите за Й. в съда
трябва да бъдат разпитани и шефовете на разузнавателните служби.“ с подробно
посочено в заключението съдържание.
На интернет адрес: ********** съгласно
заключението на експертизата е била налична статия със заглавие: „Б.: Платили
сме милиони за интервюта на Е.Й.“, в която е преразказано изявлението, цитирано
по-горе.
Вещото лице е посочило, че всички намерени видеофайлове
са били обработени и монтирани, за да бъдат удобни за излъчване по телевизия и
интернет, което се прави с цел да се избегнат дълги паузи или по друга причина.
На места има т.нар. „изрязване“ на кадри, което се наблюдава ясно със специализиран
софтуер кадър по кадър. Съгласно заключението общият брой на фейсбук профилите,
групите и фен-страниците с името Б.Б. не може да се определи точно, тъй като
фейсбук е отворена система и ситуацията се променя ежесекундно, като към датата
на изготвяне на експертизата профилите са повече от 20 на брой, а също толкова
са и фен страниците и групите. При изписване на името на латиница също излизат
много на брой лични профили, 3 броя фен страници и нито една група.
При така установеното от фактическа страна въззивният
съд достигна до следните правни изводи.
По иска с правно основание чл. 45, ал.
1 ЗЗД
На
първо място след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства въззивният
съд намира, че по делото е установено обстоятелството, че на 10.03.2017 г. в
гр. Бургас, на публично обществено събитие – Кръгла маса по екология и
земеделие, ответникът Б.Б. е направил твърдяното в исковата молба изявление: „Ще
ли сте успешни журналисти вие, ако по няколко милиона държавата ви плаща за
едно интервю взето? Питам: Ако за интервю държавата България, през една от
централите си, плаща на журналистка за интервюта в чужбина по няколко милиона
струвайки, които даже нашето правителство беше принудено от предишното да
доплати“ и „бяхме принудени милиони да платим за нея. С мъж – премиер тогава“.
Както
правилно е отбелязал първоинстанционният съд, приложеният по делото констативен
протокол от 17.03.2017 г., изготвен по реда на чл. 593 ГПК, не се ползва с
обвързваща съда материална доказателствена сила, тъй като съдържа фактически
констатации на нотариуса, при извършване на действия извън кръга на посочените
в разпоредбата на чл. 593 ГПК. Както е
посочено и в Определение № 439 от 26.06.2013 г. на ВКС по
т. д. № 2071/2013 г., II т. о., законодателят
ясно е очертал този вид нотариално удостоверяване, изразяващо се в
удостоверяване на факти - явяване или неявяване на лица пред нотариуса за
извършване на действия пред него, съответно отразяване в констативен протокол
на тяхно становище /съгласие или несъгласие/ по отношение на съответните
действия. Законодателят изрично е предвидил видовете нотариални
удостоверявания, като е недопустимо разширително
тълкуване на процесуални норми, респ. включване и на други, непредвидени в
закон, видове свидетелствуващи изявления на съответния нотариус, които да
установяват с обвързваща доказателствена сила удостоверените обстоятелства. Според
Върховния касационен съд не се касае и за непълнота на
закона, която би могла да се преодолее по пътя на тълкуването, поради което
не е допустимо да се прилага по аналогия чл. 593 ГПК относно
информация в интернет.
По
изложените по-горе съображения въззивният съд намира, че правилно районният съд
е приел, че констативният протокол в случая представлява подписан частен свидетелстващ документ, който по силата на чл. 180 ГПК
има обвързваща доказателствена сила само относно авторството на изявлението, като
неговата доказателствена
сила се преценява от съда по вътрешно убеждение, основано на всички събрани по
делото доказателства. В хода на първоинстанционното производство са били
извършени огледи на два броя оптични дискове, съответно в откритите съдебни
заседания на 05.12.2017 г. и 17.04.2018 г., при които са били наблюдавани
видеозаписи на твърдяното в исковата молба изявление от 10.03.2017 г.,
направено от лице от мъжки пол, с черти и глас, сходни с чертите и гласа на
ответника Б.Б.. От заключението на вещото лице по приетата съдебно-техническа
експертиза също се установява, че на интернет адреса, посочен в констативния
протокол, е имало видеофайл към дата 12.03.2017 г., към който е препращал
сайтът epicenter.bg,
въпреки
че към момента на изготвяне на заключението не може да се каже с какво
съдържание е бил този файл. От разпитите на свидетелите Г., К., Р. и Н. също се
установява, че е било направено изказване в посочения в исковата молба смисъл от
страна на ответника Б.Б.. Свидетелят Г.е заявил, че е чувал изказване от страна
на г-н Б., че Е.Й. е получавала милиони за своята дейност, което е било
съобщено по телевизията, в интернет и във вестници. Свидетелката К.също
разказва, че са й известни обвинения спрямо Е.Й. за некоректни финансови
взаимоотношения с държавата. От показанията на свидетеля Р.също се установява,
че е запознат с твърдяното от ищцата изявление на ответника Б., което е било
тиражирано по телевизията и в интернет. Свидетелката Н.е свидетелствала за
обвинение от страна на ответника Б. срещу Е.Й. за злоупотреба и получаване на
милиони от държавата. С оглед на изложения съвкупен анализ на събраните
доказателства, въззивният съд намира, че ответникът Б.Б. е направил посоченото
по-горе изявление.
Фактическият
състав на непозволеното увреждане по чл. 45, ал. 1 ЗЗД включва противоправно
поведение, вреда, причинно-следствена връзка между деянието и вредоносния
резултат и вина, която по аргумент от чл. 45, ал. 2 от ЗЗД се предполага. Съгласно
константната съдебна практика отговорността по чл. 45 ЗЗД
може да се ангажира за вреди, причинени от обидни изявления, както и от
изявления, съдържащи твърдения за неверни факти, които накърняват личните права
и интереси на ищеца, като свободата на словото, прокламирана в чл. 39 и сл. от Конституцията на Република България, се разпростира до пределите, до които
засяга други конституционни ценности, каквито са доброто име и правата на
гражданите. Съобразно мотивите към Решение № 7/1996 г. по к.д. № 1/1996 г. на
Конституционния съд свободата на словото (правата по чл. 39 – чл. 41 от КРБ)
няма абсолютен характер, като Конституционният съд условно е групирал
основанията за ограничаването й по следния начин: за защита на
националната сигурност (чл. 41, ал. 1);
запазване
на обществения ред и превенция на престъпността (чл. 39, ал. 2, чл. 40, ал. 2 и чл. 41, ал. 1); защита на здравето и
морала (чл. 40, ал. 2 и чл. 41, ал. 1); защита на репутацията и
правата на другите граждани (чл. 39, ал. 2,
чл. 40, ал. 2, чл. 41, ал. 1, чл. 41, ал. 2); съображения за запазване
на тайна (чл. 41, ал. 2). Накърняването на правата
и доброто име на другиго е основание за ограничаване на възможността свободно
да се изразява мнение както по силата на общата ограничителна разпоредба на чл. 57, ал. 2 КРБ, така и с оглед на
възприетата структура на чл. 39 КРБ, в който правото на
мнение се ограничава заради друго, конкуриращо право. В случая това е правото
на лично достойнство, чест и добро име, което съгласно чл. 32, ал. 1, изр. 1 от Конституцията е
също защитено. Конституционният съд е посочил още, че от гледна точка на
ценността на правото да се изразява мнение за свободата на политическия дебат
като част от публичната дискусия, изказванията, които засягат дейността на
държавните органи или съставляват критика на политически фигури, държавни
служители или правителството, заслужават по-високо ниво на защита, поради което
може да се
заключи, че държавната власт като цяло, както и политическите фигури и
държавните служители могат да бъдат подложени на обществена критика на ниво,
по-високо от това, на което са подложени частни лица.
Допълнителни
разяснения Конституционният съд е дал и в Решение № 20/1998 г. по к.д. № 16/1998 г. на Конституционния съд, в което е
посочено, че правото на всеки да изразява и разпространява мнение и
да търси, получава и разпространява информация е прогласено и в чл. 10 от Европейската
конвенция за защита на правата на човека и основните свободи
(„Конвенцията“), но то не е абсолютно. Основания за ограничаването му
се съдържат в чл.39, чл.40 и чл.41 КРБ и не позволяват
то да бъде използвано за накърняване и засягане на изрично изброените права и
интереси, а също и в общия за всички права чл.57, ал.2 КРБ,
който не допуска злоупотреба с тях, както и упражняването им, ако накърнява
права или законни интереси на другия. Такова ограничително основание се съдържа
и в текста на чл.10, т.2 от Конвенцията, допускащ ползването на свободата на
изразяване на мнения да бъде обусловено от процедури, условия, ограничения или
санкции, които са предвидени в закона, необходими са в едно демократично
общество и са в интерес на надлежно указаните цели. Съгласно
цитираното решение когато конкретизират ценностите, чиято закрила е
основание за ограничаване на правото на свобода на изразяване на мнения,
Конституцията освен останалите посочва правата и доброто име на другите
граждани, а Конвенцията – репутацията и правата на другите. Така посочените
ценности обхващат присъщите на човешката личност чест, достойнство, добро име.
Те именно са обект на посегателство при нанасяне на обидата (умишленото
унижаване достойнството на дадено лице посредством неприлично отнасяне с него)
и на клеветата (съзнателното разгласяване на неистински позорни обстоятелства
за дадено лице или приписване на престъпление другиму).
С
оглед на дадените основополагащи разяснения по тълкуването на конституционните
норми следва да бъде отговорено на въпроса дали осъщественото от първия
ответник поведение представлява реализиране на правото му по чл. 10 от Конвенцията,
съответно чл. 39 КРБ в рамките на законоустановените предели за това. Пределите,
до които се простира свободата да се отстоява мнение, да се получава и разпространява
информация, се определят от възможността да
бъдат засегнати неоправдано честта и достойнството на гражданите, като това е
очертаната правна рамка, в която упражняването на посочените права, в частност
правото да се изразява свободно мнение и да се разпространява информация, е
правомерно, т.е не е обидно или клеветническо. Разпространяването на информация
накърнява доброто име, когато за дадено лице се изнасят неверни факти и данни,
но само ако те обективно са в състояние да засегнат честта, достойнството и
доброто му име. Ако фактите са верни, информирането за тях не е противоправно.
За разлика от разпространяването на информация, изразяването на мнение има
оценъчен характер, тъй като изразява позицията на лицето по даден въпрос или
във връзка с даден факт, а не информира за този факт. Мнението не може да бъде
вярно или невярно, тъй като не е изявление за знание, като то е противоправно
единствено ако е изразено в обидна форма, т.е. ако съдържа обидни оценки и
квалификации, преценени с оглед господстващия обществен морал. Не всяка
негативна или експресивна оценка може да се приеме за обидна, тъй като това би
отрекло напълно конституционното право на изразяване на мнение, но със
сигурност обидна е оценка, която съдържа вулгарни, цинични изрази и
квалификации по нечий адрес или ако чрез позорящо внушение създава у трети лица
отрицателно впечатление за пострадалия. Поради тази причина може да се носи
отговорност и за оценъчни съждения и мнения, стига те да съдържат такива обидни
изрази. Няма пречка едно и също изказване да съдържа както разпространяване на
информация за осъществяването на даден факт, така и изказването на оценка,
позиция, т.е. мнение на лицето по отношение на този факт, но и в този случай
при преценката за наличието на противоправност следва да се изхожда от
посочените различни критерии спрямо различните части на това изказване.
При
така очертаната правна рамка и формирана съдебна практика, с оглед конкретно
установените по делото факти, въззивният съд намира, че правилно районният съд
е приел за противоправно поведението на ответника Б.Б., изразяващо се в
следното изказване: „Ще ли сте успешни журналисти вие, ако по няколко милиона
държавата ви плаща за едно интервю взето? Питам: Ако за интервю държавата
България, през една от централите си, плаща на журналистка за интервюта в
чужбина по няколко милиона струвайки, които даже нашето правителство беше
принудено от предишното да доплати“ и „бяхме принудени милиони да платим за
нея. С мъж – премиер тогава“. Както е посочено в обжалваното решение, това
изявление не представлява оценъчно съждение, а твърдение за конкретно осъществили
се факти – че държавата е била принудена да плати на ищцата парични суми на
обща стойност няколко милиона лева за извършена от нея работа като журналист по
времето, по което нейният „мъж“ е бил министър-председател. От контекста на
изказването и обстоятелството, че няколко изречения преди него е споменато
името на Е.Й., става ясно, че то се отнася именно до нея. Несъмнено като
отнасящо се за ищцата изказването е било възприето и от медиите и от
страничните наблюдатели, видно от разпитите на свидетелите по делото. Ответниците
не са установили изнесената информация да е вярна. От представените от БНТ
документи се установява, че на 17.02.2003 г. и 29.07.2005 г. между „А.т.“ ЕООД
с едноличен собственик на капитала ищцата и БНТ са били сключени два договора с
предмет реализиране на поредица от аудио-визуални произведения: документални
филми за значими актуални политически, социални и военни конфликти и събития,
съгласно които за цялостната реализация на филма, включително, но не само за
заплащане на възнагражденията на носителите на авторски и сродни права върху
филма, както и за допълнителни услуги и производствени разходи, съгласно
средния бюджет на филмите, БНТ предоставя на изпълнителния продуцент
телевизионно време за излъчване на спонсорски заставки, а дружеството се
задължава в едноседмичен срок преди датата на излъчване на всеки филм да
посочва писмено на БНТ точните наименования на спонсорите. В приложените по
делото сертификати са отбелязани стойности на излъчени реклами по време на предаване
на ищцата, срещу които са посочени различни наименования – Лукойл, Актавис, спа
хотел. Изложеното дава основание на въззивния съд да приеме, че от
представените от БНТ документи се установява, че ищцата е финансирала
реализирането и излъчването на филмите със средства от спонсори. Както беше
посочено, по делото не са ангажирани доказателства за това Е.Й. да е получавал парични средства от
държавата за създаването на филми и репортажи, с оглед на което истинността на
твърденията на първия ответник е недоказана по делото.
На
следващо място настоящият съдебен състав намира, че по делото е установено, че
вследствие неправомерното поведение на първия ответник ищцата е претърпяла
неимуществени вреди, изразяващи се в преживяване на негативни емоции от
накърняването на нейните чест, достойнство и добро име. От показанията на
разпитаните свидетели става ясно, че процесното изказване е било широко отразено
в медиите. Свидетелката К.е заявила, че отправените срещу Е.Й. обвинения подкопават
нейния авторитет като журналист и доброто й име в обществото, а според
свидетелката Н.ищцата е потисната от случилото се, тъй като обществото е
чувствително на тема „пари“. От показанията на свидетеля Райнов, който като
лекар е консултирал ищцата преди всяко нейно заминаване в „горещи точки“ в чужбина,
се установява, че вследствие направеното изказване ищцата се е затворила в себе
си, изпитвала огромно чувство за вина спрямо близките си заради това, което те
преживявали, и се притеснявала как ще обясни на сина си публикациите и
разпространяваната невярна информация по неин адрес, страдала от безсъние и с
оглед на обстоятелството, че изказването е било направено по време на
предизборна кампания, й се налагало при срещите с различни хора из страната да
се оправдава за неща, за които практически не била виновна.
С
оглед на изложеното въззивният съд намира, че по отношение на първия ответник
са налице всички предпоставки за ангажиране на отговорност по чл. 45, ал. 1 ЗЗД. Тъй като неимуществените вреди, които представляват неблагоприятно
засягане на лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени,
предвиденото в закона обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се
определя съобразно критериите, предписани в правната норма на чл. 52 ЗЗД – по
справедливост от съда. Съгласно ППВС № 4/1968 г. понятието „справедливост” по смисъла
на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид
от съда при определяне на размера на обезщетението. Справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД
обезщетение, означава да бъде определен от съда онзи точен паричен еквивалент
на всички понесени от конкретното увредено лице болки, страдания и неудобства -
емоционални, физически и психически сътресения, които намират не само отражение
върху психиката му, но му създават и социален дискомфорт за определен период от
време, а понякога и реална възможност за неблагоприятни бъдещи прояви в
здравословното му състояние и които в своята цялост представляват конкретните
неимуществени вреди. Същевременно обезщетението за неимуществени вреди има
паричен израз, поради което всякога се явява детерминирано и от икономическите
условия в страната.
В
конкретния случай, като взе предвид дългогодишната кариера на ищцата в областта
на журналистиката и широкото отразяване в медиите на процесното изявление,
обстоятелството, че то е намерило отзвук в професионалните журналистически
среди, което се установява от разпитите на свидетелите Г., К.и Н., както и че
вследствие на разпространението му ищцата е била потисната, затворила се е в
себе си, изпитвала огромно чувство за вина спрямо близките си заради това, което
те преживявали, и се притеснявала как ще обясни на сина си публикациите и
разпространяваната невярна информация по неин адрес, страдала от безсъние и й
се налагало при срещите с различни хора из страната да коментира случващото се,
справедливото обезщетение за претърпените неимуществен вреди правилно е било
определено от районния съд в размер на 5000 лв., поради което в тази част
обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
По иска с правно основание чл. 49 ЗЗД
За
да бъде уважен предявеният срещу политическа партия „ГЕРБ“ иск с правно
основание чл. 49 ЗЗД, освен наличието на фактическия състав по чл. 45, ал. 1 ЗЗД следва да бъде доказано и наличието на правоотношение по възлагане на
работа. Настоящият съдебен състав намира, че изказването на член на политическа
партия не може да обуслови отговорност на партията, в която членува, респективно
изказването на депутат не може да обуслови отговорност на партията, от която е
включен в изборната листа. Съгласно чл. 67 КРБ народните представители
представляват не само своите избиратели, а и целият народ, следователно
депутатът/кандидатът за такъв не е представител на партията, която го издига. От
една страна, той не следва да е обвързан от задължителен мандат било от
избирателите си, било от партията, а от друга, самият той не обвързва партията,
тъй като не я представлява нито на законно, нито на договорно основание. По
делото не са ангажирани доказателства, от които да се установява, че
политическа партия „ГЕРБ“ е възложила на Б.Б. представителство, не е налице
възлагане нито по силата на гражданскоправна сделка, нито по силата на
административен акт, поради което няма основание за ангажиране отговорността на
втория ответник за извършените в лично качество действия от страна на първия
ответник. В този смисъл е и изложеното от Върховния касационен съд в Определение № 140 от 27.02.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2411/2018 г., III
г. о., в което е посочено, че парламентарно
представена партия като политическа структура не може
да има качеството по чл. 49 ЗЗД по отношение на избраните народни представители
от своята парламентарна група в Народното събрание, във връзка с вреди от
изказванията им като депутати. По изложените съображения обжалваното решение следва да
бъде отменено в частта, в която искът срещу политическа партия „ГЕРБ“ с правно
основание чл. 49 ЗЗД е уважен при условията на солидарност, която претенция
подлежи на отхвърляне. С оглед на това следва да бъде отменена и частта от
първоинстанционното решение, с която политическа партия „ГЕРБ“ е осъдена при условията
на солидарност да заплати на Е.Й. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски за
първоинстанционното производство в размер на 825 лв.
Настоящият
съдебен състав намира, че въпреки отхвърлянето на предявения срещу политическа
партия „ГЕРБ“ иск с правно основание чл. 49 ЗЗД в полза на този въззивник не
следва да се присъждат разноски за въззивното производство. С въззивната жалба
се претендира присъждане единствено на разноски за адвокатски хонорар, но по
делото не са представени доказателства за уговаряне и изплащане на такъв, не са
приложени договор за правна защита и съдействие, нито платежни документи. С
оглед отхвърлянето на предявения срещу политическа партия „ГЕРБ“ иск не следва
да бъдат присъждани и разноски в размер на допълнително внесената държавна
такса по сметка на СРС в размер на 800 лв.
На основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК с оглед цената на
предявените искове настоящото решение може да бъде обжалвано пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от връчването му.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ
решение № 410189 от
17.05.2018 г. по
гр.д. № 18039/2017 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 127 състав, в частта, с която
политическа партия „ГЕРБ“, БУЛСТАТ ********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, площад „********, НДК – Административна сграда, ет. 17,
е осъдена да заплати при условията на солидарност с Б.М.Б., ЕГН **********, на Е.
Н.Й., ЕГН **********, на основание чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, сумата от
5000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от
накърнен духовен интегритет, чест, достойнство и добро име, причинени от
противоправно поведение на Б.М.Б., изразяващо се в отправяне на неверни
твърдения: „Ще ли сте успешни журналисти вие, ако по няколко милиона държавата
ви плаща за едно интервю взето? Питам: Ако за интервю държавата България, през
една от централите си, плаща на журналистка за интервюта в чужбина по няколко
милиона струвайки, които даже нашето правителство беше принудено от предишното
да доплати“ и „бяхме принудени милиони да платим за нея. С мъж – премиер
тогава“, на 10.03.2017 г. в гр. Бургас, на публично обществено събитие – Кръгла
маса по екология и земеделие, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 10.03.2017 г. до окончателното изплащане, както и на основание чл.
78, ал. 1 ГПК разноски за първоинстанционното производство в размер на 825 лв.,
като вместо това ПОСТАНОВИ:
ОТХВЪРЛЯ
предявения от Е. Н.Й., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, срещу политическа
партия „ГЕРБ“, БУЛСТАТ ********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
площад „********, НДК – Административна сграда, ет. 17, иск с правно основание чл.
49, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД за заплащане при условията на солидарност с Б.М.Б.,
ЕГН **********, на сумата от 5000 лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от накърнен духовен интегритет, чест, достойнство и добро
име, причинени от противоправно поведение на Б.М.Б., изразяващо се в отправяне
на неверни твърдения: „Ще ли сте успешни журналисти вие, ако по няколко милиона
държавата ви плаща за едно интервю взето? Питам: Ако за интервю държавата
България, през една от централите си, плаща на журналистка за интервюта в
чужбина по няколко милиона струвайки, които даже нашето правителство беше
принудено от предишното да доплати“ и „бяхме принудени милиони да платим за
нея. С мъж – премиер тогава“, на 10.03.2017 г. в гр. Бургас, на публично
обществено събитие – Кръгла маса по екология и земеделие, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 10.03.2017 г. до окончателното изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 410189 от
17.05.2018 г. по
гр.д. № 18039/2017 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 127 състав, в
останалата обжалвана част, с която Б.М.Б., ЕГН **********,***, е осъден да
заплати на Е. Н.Й., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, на основание чл.
45, ал. 1 ЗЗД сумата от 5000 лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от накърнен духовен интегритет, чест, достойнство и добро
име, причинени от противоправно поведение на Б.М.Б., изразяващо се в отправяне
на неверни твърдения: „Ще ли сте успешни журналисти вие, ако по няколко милиона
държавата ви плаща за едно интервю взето? Питам: Ако за интервю държавата
България, през една от централите си, плаща на журналистка за интервюта в
чужбина по няколко милиона струвайки, които даже нашето правителство беше
принудено от предишното да доплати“ и „бяхме принудени милиони да платим за
нея. С мъж – премиер тогава“, на 10.03.2017 г. в гр. Бургас, на публично
обществено събитие – Кръгла маса по екология и земеделие, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 10.03.2017 г. до окончателното изплащане,
както и разноски за първоинстанционното производство в размер на 825 лв.
Решението може да бъде обжалвано пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.