Р
Е Ш Е Н И Е
№ 951 22.07.2019г. град Бургас
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Бургаският районен съд, наказателно отделение, XII-ти състав
На пети
юли година 2019
В публично заседание в следния състав:
Председател: МАРИЕТА БУШАНДРОВА
Съдебни заседатели:
Секретар: Мариана Колева
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия
Бушандрова
НАХД № 1861 по описа на
съда за 2019 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда чл. 59 и сл. от ЗАНН и е
образувано по повод жалбата на „Я.-78” ЕООД с ЕИК ******, със седалище и адрес
на управление: гр. Бургас, кв. „Банево”, ул. „Неделчо Камбов” ***, с управител Я.Б.
Б., ЕГН: ********** против НП № 405033-F390771/11.01.19г.,
издадено Началник на Отдел „Оперативни дейности” - Бургас в ЦУ на ТД,
упълномощен със Заповед ЗЦУ - ОПР-17 от 17.05.2018 г. на Изпълнителния директор
на НАП, с което за нарушение на чл.118, ал.4 от ЗДДС, вр. чл.33, ал.1 от
Наредба № Н-18 от 13.12.2006г., на
основание чл. 185, ал. 2 от ЗДДС, на дружеството - жалбоподател е наложена
имуществена санкция, в размер на 500 лева.
В жалбата се твърди, че са допуснати нарушения в
административно наказателното производство и НП следва да се отмени, като
неправилно и незаконосъобразно.
В съдебно заседание, за дружеството – жалбоподател не
се явява представител. Не сочат доказателства. Не изразяват становище.
В съдебно заседание, процесуалният представител на ТД
на НАП - Бургас оспорва жалбата и моли съда да потвърди наказателното постановление,
като правилно и законосъобразно.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и
съобрази закона, в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
На 15.06.2018 г. в 16:00 ч. била извършена проверка в
търговски обект - зоомагазин, находящ се в гр. Бургас, кв. „Ветрен”, ул.
„Александър Стамболийски” № 51, стопанисван от „Я. – 78” ЕООД с ЕИК: ******. Проверяващите – служители
ТД НАП Бургас установили, че промяната в касовата наличност не се отчита с
монтираното и работещо в обекта фискално устройство. По време на проверката се
установило, че в обекта има монтирано и въведено в експлоатация устройство,
свързано дистанционно с НАП и работещо, към
момента на проверката фискално устройство, модел ”Тremol ZM – KL” с ИН на ФУ №
ZK034089 и ИН на ФП №029913. При проверката се установила:
Разчетена касова наличност от ФУ - 335,25 лв; Фактическа наличност - 124,03 лв;
Сума на паричните средства в началото на деня - 0,00 лв; Въведени пари в касата
- 0,00 лв; Изведени пари от касата - 0,00 лв; Плащания с карта - 20,00 лв.
Разликата между фактическата наличност и разчетена
касова наличност от ФУ и сбора от сумата на паричните средства в началото на
деня, въведените и изведените пари от касата и плащанията с карта бил в размер
на 191,22 лв. по-малко, като сумата не била регистрирана чрез операциите
„служебно въведени” и „служебно изведени” пари в касата на монтираното и
работещо в обекта фискално устройство. От отпечатания дневен финансов „X” отчет
- служебен бон се установило, че монтираното и работещо в обекта фискално
устройство, притежава операциите „служебно въведени” и „служебно изведени” пари
в касата. Сумата на фактическата наличност в касата, била преброена от В. Г. И. - продавач в обекта, като описа на парични средства
бил отразен в Протокол № 0345661/15.06.2018г. Разчетената касова наличност била
установена по отпечатан отчет № 029914/15.06.2018г. За извършената проверка и
направените констатации, бил съставен ПИП № 0345661/15.06.2018г.
На 21.06.2018г. бил съставен акт за установяване на
административно нарушение с посочените констатации от проверката, като в акта
като нарушена била посочена разпоредбата чл.118, ал.4 от ЗДДС. Сезиран с
преписката по акта, административнонаказващият орган е приел фактическите
обстоятелства за доказани, поради което е издал обжалваното наказателно
постановление, с което за нарушение на чл.118, ал.4 от ЗДДС, вр. чл.33, ал.1 от
Наредба № Н-18 от 13.12.2006г., на основание чл. 185, ал. 2 от ЗДДС, на
дружеството - жалбоподател е наложена имуществена санкция, в размер на 500
лева.
Съдът при проверката на процедурата по констатирането
на нарушението и съставянето на АУАН, както и при издаването на НП, не откри
съществени процесуални нарушения, които да доведат до опорочаване на
административно-наказателното производство срещу нарушителя и нарушаване на
правото му на защита. В обстоятелствената част на АУАН, възпроизведена
впоследствие в НП, присъстват всички реквизити, предвидени съответно в чл.42 и
чл.57 ЗАНН. НП е издадено в съответствие с всички законови изисквания от
компетентен орган.
При така установената фактическа обстановка съдът
достигна до следните правни изводи:
Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за
обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу
подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява
процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна по следните
съображения:
Наказателно постановление е издадено от оправомощено
за това лице, а АУАН е съставен от компетентен орган, но при съставянето на НП
е допуснато съществено нарушение, което е опорочило производството и е довело
до издаването на незаконосъобразно наказателно постановление, поради следните
съображения:
Производството по установяване на административни
нарушения и издаване на наказателни постановления е строго формален процес,
който се провежда в стриктно регламентирани срокове, част от които са
регламентирани в разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН. Наказателната и
административнонаказателната доктрина приема, че давността е институт на
материалното право. Следователно за давността по чл. 34 ал. 1 от ЗАНН, съдът
трябва да следи служебно. Началото на тримесечната административно
наказателната давност е обусловено от откриването на нарушителя (чл. 34 ал. 1
от ЗАНН). Следователно, определената с нормата на чл. 53 от ЗАНН компетентност
на органите на НАП да съставят АУАН, по дефиниция означава освен право да
привличат към административнонаказателна отговорност субектите извършили
нарушения, още и задължение за тези длъжностни лица за установяват своевременно
нарушенията и техните извършители.
В настоящия случай, АУАН е съставен на 21.06.2018г,
т.е. в предвидения в Закона срок, но не е спазен преклузивния 6 месечен срок,
предвиден в разпоредбата на чл. 34, ал. 3 ЗАНН, за издаване на НП, който тече
от съставяне на АУАН. НП е съставено на 11.01.2019г.
Посочената разпоредба на чл. 34, ал. 3 ЗАНН,
императивно повелява, че образуваното административно наказателно производство
се прекратява, ако не е съставено НП, в шестмесечен срок, от съставянето на
АУАН. Именно това е следвало да бъде направено в момента на изтичане на
посочения срок. Съществува само една разпоредба, свързана със спиране на
административно наказателното производство, като за това е необходимо изрично
отбелязване, каквото по настоящото дело, не е направено.
Съгласно Т.Р. № 1 от 27.02.2015 г. на ВКС по тълк. д.
№ 1/2014 г., ОСНК и ОСС на Втора колегия на Върховния административен съд, с
изтичане на срока по чл. 34 от ЗАНН се погасява възможността да бъдат
реализирани всички правомощия на наказващия орган по
административнонаказателното правоотношение, като давността се прилага
служебно, а държавата губи своето материално право да наложи наказанието на
дееца и да изпълни вече наложено му такова.
Гореизложеното обстоятелство, а именно съставянето на
НП след изтичане на сроковете по чл.34, ал.3 от ЗАНН се явява съществено
процесуално нарушение, което не може да бъде „санирано” в съдебната фаза на
производството и налага отмяна на обжалвания акт като незаконосъобразен, без да
се разглежда спора по същество.
Мотивиран от изложените съображения Бургаският районен
съд на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ НП № 405033-F390771/11.01.19г., издадено Началник на
Отдел „Оперативни дейности” - Бургас в ЦУ на ТД, упълномощен със Заповед ЗЦУ -
ОПР-17 от 17.05.2018 г. на Изпълнителния директор на НАП против „Я.-78” ЕООД с
ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, кв. „Банево”, ул.
„Неделчо Камбов” ***, с управител Я.Б. Б., ЕГН: **********, с което за
нарушение на чл.118, ал.4 от ЗДДС, вр. чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18 от
13.12.2006г., на основание чл. 185, ал. 2 от ЗДДС, на дружеството -
жалбоподател е наложена имуществена санкция, в размер на 500 лева.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: / п /
Вярно
с оригинала!
Секретар:
М.К.