Решение по дело №1861/2019 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 951
Дата: 22 юли 2019 г. (в сила от 13 август 2019 г.)
Съдия: Мариета Димитрова Бушандрова
Дело: 20192120201861
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 7 май 2019 г.

Съдържание на акта

 

                                                   Р Е Ш Е Н И Е

 

951                                          22.07.2019г.                           град Бургас

 

В   И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Бургаският районен съд,       наказателно отделение, XII-ти състав

На пети юли                                                                            година 2019

В публично заседание в следния състав:

 

                                           Председател: МАРИЕТА БУШАНДРОВА

                                           Съдебни заседатели:

 

Секретар: Мариана Колева

Прокурор:

като разгледа докладваното от съдия Бушандрова

НАХД № 1861 по описа на съда за 2019 година

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по повод жалбата на „Я.-78” ЕООД с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, кв. „Банево”, ул. „Неделчо Камбов” ***, с управител Я.Б. Б., ЕГН: ********** против НП № 405033-F390771/11.01.19г., издадено Началник на Отдел „Оперативни дейности” - Бургас в ЦУ на ТД, упълномощен със Заповед ЗЦУ - ОПР-17 от 17.05.2018 г. на Изпълнителния директор на НАП, с което за нарушение на чл.118, ал.4 от ЗДДС, вр. чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г., на основание чл. 185, ал. 2 от ЗДДС, на дружеството - жалбоподател е наложена имуществена санкция, в размер на 500 лева.

В жалбата се твърди, че са допуснати нарушения в административно наказателното производство и НП следва да се отмени, като неправилно и незаконосъобразно.

В съдебно заседание, за дружеството – жалбоподател не се явява представител. Не сочат доказателства. Не изразяват становище.

В съдебно заседание, процесуалният представител на ТД на НАП - Бургас оспорва жалбата и моли съда да потвърди наказателното постановление, като правилно и законосъобразно.

Съдът, като прецени доказателствата по делото и съобрази закона, в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено от фактическа и правна страна следното:

На 15.06.2018 г. в 16:00 ч. била извършена проверка в търговски обект - зоомагазин, находящ се в гр. Бургас, кв. „Ветрен”, ул. „Александър Стамболийски” № 51, стопанисван от „Я. – 78” ЕООД с ЕИК: ******. Проверяващите – служители ТД НАП Бургас установили, че промяната в касовата наличност не се отчита с монтираното и работещо в обекта фискално устройство. По време на проверката се установило, че в обекта има монтирано и въведено в експлоатация устройство, свързано дистанционно с НАП и работещо, към момента на проверката фискално устройство, модел ”Тremol ZM – KL” с ИН на ФУ № ZK034089 и ИН на ФП №029913. При проверката се установила: Разчетена касова наличност от ФУ - 335,25 лв; Фактическа наличност - 124,03 лв; Сума на паричните средства в началото на деня - 0,00 лв; Въведени пари в касата - 0,00 лв; Изведени пари от касата - 0,00 лв; Плащания с карта - 20,00 лв.

Разликата между фактическата наличност и разчетена касова наличност от ФУ и сбора от сумата на паричните средства в началото на деня, въведените и изведените пари от касата и плащанията с карта бил в размер на 191,22 лв. по-малко, като сумата не била регистрирана чрез операциите „служебно въведени” и „служебно изведени” пари в касата на монтираното и работещо в обекта фискално устройство. От отпечатания дневен финансов „X” отчет - служебен бон се установило, че монтираното и работещо в обекта фискално устройство, притежава операциите „служебно въведени” и „служебно изведени” пари в касата. Сумата на фактическата наличност в касата, била преброена от В. Г. И. - продавач в обекта, като описа на парични средства бил отразен в Протокол № 0345661/15.06.2018г. Разчетената касова наличност била установена по отпечатан отчет № 029914/15.06.2018г. За извършената проверка и направените констатации, бил съставен ПИП № 0345661/15.06.2018г.

На 21.06.2018г. бил съставен акт за установяване на административно нарушение с посочените констатации от проверката, като в акта като нарушена била посочена разпоредбата чл.118, ал.4 от ЗДДС. Сезиран с преписката по акта, административнонаказващият орган е приел фактическите обстоятелства за доказани, поради което е издал обжалваното наказателно постановление, с което за нарушение на чл.118, ал.4 от ЗДДС, вр. чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г., на основание чл. 185, ал. 2 от ЗДДС, на дружеството - жалбоподател е наложена имуществена санкция, в размер на 500 лева.

Съдът при проверката на процедурата по констатирането на нарушението и съставянето на АУАН, както и при издаването на НП, не откри съществени процесуални нарушения, които да доведат до опорочаване на административно-наказателното производство срещу нарушителя и нарушаване на правото му на защита. В обстоятелствената част на АУАН, възпроизведена впоследствие в НП, присъстват всички реквизити, предвидени съответно в чл.42 и чл.57 ЗАНН. НП е издадено в съответствие с всички законови изисквания от компетентен орган.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения:

Наказателно постановление е издадено от оправомощено за това лице, а АУАН е съставен от компетентен орган, но при съставянето на НП е допуснато съществено нарушение, което е опорочило производството и е довело до издаването на незаконосъобразно наказателно постановление, поради следните съображения:

Производството по установяване на административни нарушения и издаване на наказателни постановления е строго формален процес, който се провежда в стриктно регламентирани срокове, част от които са регламентирани в разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН. Наказателната и административнонаказателната доктрина приема, че давността е институт на материалното право. Следователно за давността по чл. 34 ал. 1 от ЗАНН, съдът трябва да следи служебно. Началото на тримесечната административно наказателната давност е обусловено от откриването на нарушителя (чл. 34 ал. 1 от ЗАНН). Следователно, определената с нормата на чл. 53 от ЗАНН компетентност на органите на НАП да съставят АУАН, по дефиниция означава освен право да привличат към административнонаказателна отговорност субектите извършили нарушения, още и задължение за тези длъжностни лица за установяват своевременно нарушенията и техните извършители.

В настоящия случай, АУАН е съставен на 21.06.2018г, т.е. в предвидения в Закона срок, но не е спазен преклузивния 6 месечен срок, предвиден в разпоредбата на чл. 34, ал. 3 ЗАНН, за издаване на НП, който тече от съставяне на АУАН. НП е съставено на 11.01.2019г.

Посочената разпоредба на чл. 34, ал. 3 ЗАНН, императивно повелява, че образуваното административно наказателно производство се прекратява, ако не е съставено НП, в шестмесечен срок, от съставянето на АУАН. Именно това е следвало да бъде направено в момента на изтичане на посочения срок. Съществува само една разпоредба, свързана със спиране на административно наказателното производство, като за това е необходимо изрично отбелязване, каквото по настоящото дело, не е направено.

Съгласно Т.Р. № 1 от 27.02.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2014 г., ОСНК и ОСС на Втора колегия на Върховния административен съд, с изтичане на срока по чл. 34 от ЗАНН се погасява възможността да бъдат реализирани всички правомощия на наказващия орган по административнонаказателното правоотношение, като давността се прилага служебно, а държавата губи своето материално право да наложи наказанието на дееца и да изпълни вече наложено му такова.

Гореизложеното обстоятелство, а именно съставянето на НП след изтичане на сроковете по чл.34, ал.3 от ЗАНН се явява съществено процесуално нарушение, което не може да бъде „санирано” в съдебната фаза на производството и налага отмяна на обжалвания акт като незаконосъобразен, без да се разглежда спора по същество.

Мотивиран от изложените съображения Бургаският районен съд на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН

 

                                                Р    Е    Ш    И:

 

ОТМЕНЯ НП № 405033-F390771/11.01.19г., издадено Началник на Отдел „Оперативни дейности” - Бургас в ЦУ на ТД, упълномощен със Заповед ЗЦУ - ОПР-17 от 17.05.2018 г. на Изпълнителния директор на НАП против „Я.-78” ЕООД с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, кв. „Банево”, ул. „Неделчо Камбов” ***, с управител Я.Б. Б., ЕГН: **********, с което за нарушение на чл.118, ал.4 от ЗДДС, вр. чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г., на основание чл. 185, ал. 2 от ЗДДС, на дружеството - жалбоподател е наложена имуществена санкция, в размер на 500 лева.

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                                                         

                                                                СЪДИЯ: / п /

 

 

Вярно с оригинала!

Секретар: М.К.