РЕШЕНИЕ
№557
гр. Плевен, 01.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛЕВЕН, първи касационен състав, на десети
ноември две хиляди двадесет и трета година в публично съдебно
заседание в състав:
Председател: ЕЛКА БРАТОЕВА
Членове: ЦВЕТЕЛИНА
КЪНЕВА
НЕДЯЛКО
ИВАНОВ
при секретар БРАНИМИРА МОНОВА
и с участието на прокурор АННА БАРАКОВА
изслуша докладваното от съдия-докладчика Недялко Иванов
по касационно административно дело № 754/2023 г.
Производството е по чл. 208 и следващите
от Административно-процесуалния кодекс вр. чл.63в
от Закона за административните нарушения и наказания.
Образувано е по касационна жалба от Р.И.И.– директор на Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Плевен
чрез старши юрисконсулт П.Ч. срещу решение № 367/10.07.2023 г., постановено по
а.н.д. № 841/2023 г. на Районен съд – Плевен.
В жалбата се излагат доводи за неправилност
на първоистанционното решение, поради нарушение на
материалния закон, необоснованост, с оглед събраните по делото доказателства и
че същото е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените
правила – касационно отменително основание по чл.
348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. Счита, че в противоречие със събраните по
делото писмени и гласни доказателства и необосновано съдът е възприел, че в
случая не са налице трите съществени елемента на правоотношението, което го
квалифицират като трудово – място и характер на работата, уговорено и плащано
трудово възнаграждение, работно време и почивни дни. Счита, че са налични
всички доказателства, че са на лице всички елементи на трудовото правоотношение
и че разказът на свидетелите не противоречи на описаната фактическа обстановка
в акта и издаденото въз основа на него наказателно постановление. Навежда
доводи, че не са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до
нарушаване правото на защита и опорочаване на производството по налагане на
административно наказание и че е необосновано и несправедливо нарушителят да не
търпи санкция за незаконосъобразното си поведение. Моли да бъде отменено изцяло
обжалваното решение, а по същество – да бъде потвърдено НП.
В съдебно заседание касаторът – директор на Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Плевен се
представлява от юрисконсулт Ч., която поддържа касационната жалба и поддържа
изложените в нея аргументи. Претендира юрисконсултско възнаграждение в размер
на 80 лева, съобразно представен списък. Прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, в случай че се претендира такова.
В съдебно заседание ответникът по касация – „Н.
дизайн“ ЕООД, се представлява от адв. П. Д.от Адвокатска колегия – гр. Плевен,
който възразява срещу касационната жалба и моли да бъде потвърдено решението на
Районен съд – Плевен като правилно и законосъобразно. Претендира разноски.
В съдебно заседание прокурорът от Окръжна прокуратура
- Плевен дава заключение, че решението на Районен съд – Плевен е правилно и
законосъобразно, постановено при изяснена фактическа обстановка и моли да бъде
оставено в сила.
Настоящият състав на Административен съд –
Плевен, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба,
доводите на страните, както и след служебна проверка на осн.
чл. 218 ал.2 АПК за валидност, допустимост и съответствие на решението с
материалния закон, въз основа на установените факти, приема следното от правна
страна:
Касационната жалба е подадена в срока по
чл.211 ал.1 АПК, от надлежна страна и затова е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
С решението си съдът е отменил Наказателно
постановление № 15-2300005 от 02.03.2023 година на Директор Дирекция „Инспекция
по труда“ - Плевен, с което на основание чл. 414 ал. 3 КТ на „Н. Дизайн“ ЕООД
със седалище и адрес на управление град София, ЕИК *********, представлявано от
Х.В.Н. е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на
2000 лв. за извършено административно нарушение по чл. 62 ал. 1 КТ във вр. чл.1 ал. 2 КТ, затова че на 19.12.2022 година, в 13:45
часа в качеството си на работодател „Н. дизайн“ ЕООД ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в град София, р-н Лозенец, ул. „Криволак“ № 42, вх. А, ап. 4, представлявано от Х.Н.В. е
приел на робата в обект шивашки цех, находящ се в
град Плевен, ул. „Васил Левски“ № 1, ет. 6 лицето А.М.А с ЕГН ********** да
изпълнява трудови функции, а именно „шивач“ без да има със същата сключен
трудов договор в писмена форма.
Настоящата инстанция намира, че решението е валидно,
допустимо, но постановено при неправилно прилагане на закона.
Касационният състав намира,
че правилно Районен съд – Плевен e приел, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, като
в хода на ангажиране отговорността на „Н. Дизайн“ ЕООД не са допуснати съществени
процесуални нарушения.
Събраните множество писмени и устни доказателства от
РС /декларация от А.А.на л. 15 от делото пред РС,
свидетелските показания на Д.Ц., М.Б.и П.Т./, потвърждават за наличието на трудово
правоотношение, без сключен писмен трудов договор между дружеството –
работодател и установената на място в обект на предприятието – шивашки цех
работничка А.М.А в нарушение на изискванията на чл. 62 ал.1 вр.
чл.1 ал.2 от Кодекса на труда за писмена форма на трудовите правоотношения.
А. е декларирала към момента на проверката, че няма
сключен нито граждански, нито трудов договор за извършваната дейност, като от
свидетелските й показания пред РС- Плевен се потвърждава, че е подписала
граждански договор /л. 15 от делото пред РС/ едва след приключване на работата
и след проверката на ДИТ. Следователно същата е
престирала работната си сила като е
изпълнявала работа като шивач в обект на предприятието – шивашки цех, като
заедно с други четири лица – шивачки, извършвали ушиване на поли с предоставени
материали и средства шевни машини и платове на предприятието. Както в
попълнената на място писмена декларация е посочила, че работи пробно, без
сключен трудов или граждански договор от 19.12.2022г. на длъжност „шивач“ с
определено работно време от 10:00 ч. до 13:00 ч., с определено работно място –
шивашки цех в гр. Плевен, ОАПС, ет. 6, към момента на проверката не е
било уговорено или изплатено трудово или друго възнаграждение.
Впоследствие при документалната проверка в ДИТ –
Плевен управителя на дружеството е представил сключен граждански договор за
19.12.2022г. за изпитване уменията на лицето като шивач. В дадените писмени
обяснения пред ДИТ управителят на дружеството пояснява, че с лицето е сключен
граждански договор за 19.12.2022г. за изпитване уменията на лицето като шивач, като
в последствие на А.А.не е предложен трудов договор. В
хода на съдебното следствие е представен граждански договор №2 / 19.12.2022г.,
констативен протокол и разписка за изплатено за деня възнаграждение в размер на
20 лв., а видно от РКО и сметка за изплатени суми по граждански договор от
същата дата е изплатена сумата 18.50 лв. за ушиване на 5 бр. поли.
Неправилно РС- Плевен е преценил, че от събраните по
делото доказателства не се налага извода, че А. е упражнявала трудова дейност в
обекта.
Според настоящия състав на съда, представените
доказателства за сключен граждански договор не следва да се вземат предвид от съда,
тъй като обслужват защитната теза на „Н. Дизайн“ ЕООД и не се подкрепят от
останалите гласни и писмени доказателства, предвид категоричното заявление от
лицето и установеното в деня на проверката, че лицето, престиращо
труд като шивач, не е имало сключен нито трудов, нито граждански договор, а
доказателствата за сключен граждански договор са съставени и представени след
проверката.
Трудовият договор, така както е
регламентиран в Кодекса на труда, е определен като двустранно или многостранно
съглашение, по силата на което едната страна предоставя за определен срок
работната си сила, като се задължава да извършва възложените трудови функции, а
другата страна се задължава да заплаща възнаграждение, както и да осигури
нормални и здравословни условия на труд, физическото лице предоставя работната
си сила за изпълнение на даден вид работа при определен работен режим, заплащане,
работно време, работно място, като при трудовия договор е налице многократно
изпълнение на трудовите задължения, на съответните трудови операции, които се
повтарят неограничен брои.
От друга страна, договорът за изработка,
като вид граждански договор, се сключва между възложител и изпълнител за
постигане на определен трудов резултат, който следва да е ясно посочен в
договора. При гражданския договор се касае за еднократно изпълнение на
конкретна задача и затова този договор по принцип е с по-кратка продължителност
и с изпълнението на поставената задача се прекратява. При договора за
изработка, изпълнителят е независим от възложителя и за него няма значение
организацията на труда, докато при трудовия договор работникът е подчинен и
зависим от работодателя и следва да спазва определено работно време и трудова
дисциплина. При договора за изработка не тече и трудов стаж, тъй като този договор
има съвсем различен предмет от трудовите договори.
Касационната инстанция, с оглед
доказателствата по делото, намира, че в настоящият случай фактически е било
налице трудово правоотношение между работодателя “Н. Дизайн” ЕООД и работника А.М.А, тъй като на
19.12.2022 г., последната е предоставила работната си сила за дружеството,
изпълнявайки функциите на определена длъжност - шивач, с конкретно работно
време и следователно не са били налице условията за сключване на граждански договор
между санкционираното дружество и А.М.А, а е следвало
между страните да бъде сключен трудов договор, който съгласно чл. 70 от КТ няма
пречка да бъде със срок на изпитване. В същото време, “Н. Дизайн“ ЕООД не е
използвало възможността да сключи с А. трудов договор, и като е допуснало А. да престира труд в
полза на дружеството, без да е възникнало трудово правоотношение, без сключен в
писмена форма трудов договор, дружеството не е изпълнило от обективна страна
задължението си, произтичащо от разпоредбите на чл. 62, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 от КТ, поради което спрямо последното
следва да се реализират неблагоприятните последици, предвидени от законодателя
в санкционната норма на чл. 414, ал. 3 КТ.
Не е имало пречка,
при желание за изпитване на уменията на работника, съобразно чл. 70 от КТ
да се сключи трудов договор със срок за изпитване, за който важи същото
императивно изискване – да е сключен в писмена форма преди работника да бъде
допуснат да престира труд. Респективно, такъв писмен
договор по чл.70 от КТ следва да се сключи и в случаите, и когато работникът
или служителят желае да провери дали работата е подходяща за него. В случая не
е сключен какъвто и да е трудов договор в писмена форма, поради което
законосъобразно е ангажирана административнонаказателната
отговорност на „Н. Дизайн“ ЕООД, на основание чл.414, ал. 3 от КТ.
За нарушаване разпоредбата на чл. 62,
ал. 1 от КТ, в санкционната норма на чл. 414, ал. 3 от КТ е предвидено налагане
на имуществена санкция или глоба за работодател в размер от 1500 до 15 000 лв.,
а за виновното длъжностно лице - глоба в размер от 1000 до 10 000 лв. За
извършеното нарушение, наказващия орган е наложил имуществената санкция на
юридическо лице – работодател, над нейния минимален размер, предвиден от
законодателя, без в своя акт да изложи конкретни мотиви за това или в хода на
производството да представи доказателства, че нарушението е по- тежко от
обичайното за този вид нарушения, поради което следва да се измени издаденото
НП, като се намали размера на определената и наложена имуществена санкция от
2000 лева на минималния, предвиден в КТ, а именно имуществена санкция в размер
от 1500 лева.
При безспорна доказаност на нарушението и липса на законова възможност за
приемане на такъв вид нарушение за маловажен случай, предвид изричната
разпоредба на чл. 415в ал.2 КТ, решението на РС- Плевен следва са се
отмени, като вместо това да измени издаденото НП, като се намали размера на
определената и наложена имуществена санкция от 2000 лева на минималния,
предвиден в КТ, размер от 1500 лева.
При този изход на делото на осн.
чл. 63д ал.4 ЗАНН в полза на ДИТ – Плевен следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение за касационната инстанция в минимален размер от 80 лв. съгласно
чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Воден от горното и на основание чл.63в
от ЗАНН, във връзка с 221 ал.2 от АПК съдът
РЕШИ:
Отменя решение № 367/10.07.2023 г., постановено
по а.н.д. № 841/2023 г. на Районен съд – Плевен.
ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ Наказателно
постановление № 15-2300005 от 02.03.2023 година на Директор Дирекция „Инспекция
по труда“ - Плевен, с което на основание чл. 414 ал. 3 КТ на „Н. Дизайн“ ЕООД със седалище
и адрес на управление град София, ЕИК *********, представлявано от Х.В.Н. е наложено
административно наказание имуществена санкция в размер на 2000 лв. за извършено
административно нарушение по чл. 62, ал. 1 КТ във вр.
чл.1 ал. 2 КТ, КАТО НАМАЛЯВА размера на наложената имуществена санкция от 2000 лева
на 1500 лева.
ОСЪЖДА „Н. Дизайн“ ЕООД със седалище и адрес на управление град София, ЕИК
********* да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“ – Плевен сумата 80 лева,
представляваща юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на
страните и Окръжна прокуратура – Плевен.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /П/ ЧЛЕНОВЕ:
1./П/ 2./П/