№ 7333
гр. София, 24.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА
при участието на секретаря КОЯ Н. КРЪСТЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА Гражданско дело
№ 20241110109875 по описа за 2024 година
Производството е образувано по предявени от Н. П. К., ЕГН **********, със
съдебен адрес: гр. Смолян, *****, чрез адв. С. Ч., субективно кумулативно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 49 от ЗЗД и чл. 45 от ЗЗД, срещу
ответниците УМБАЛ „Св. Иван Рилски“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул.“Акад. Иван Гешов“ № 15, представлява от Д Д
(правоприемник на „Многопрофилна болница за активно лечение на белодробни
болести „Св. София“ ЕАД, с ЕИК *********) и В. И. Д., с ЕГН **********, с адрес:
гр. София, **** за солидарното им осъждане да заплатят сумата от 19000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в
болки и страдания, в резултат на допусната лекарска грешка по време на лечение в
периода от 08.06.2019 г. – 11.06.2019 г., което вземане е останалата част над
присъдените 1000 лева до общо претърпени вреди в размер на 20000 лв., определен в
мотивите на Решение от 25.01.2024 г. по в.гр.д. № 6345/2023 г. по описа на СГС, ведно
със законната лихва от датата на увреждането – 08.06.2019 г. до окончателното
плащане.
Ищецът Н. П. К. извежда съдебно предявените субективни права при твърдения,
че на 08.06.2019 г. при езда в местността „Леденика“ в гр. Враца претърпял инцидент
при падане от кон, в резултат на което получил гръдна травма. Транспортиран бил в
болницата в града, където бил прегледан и било установено, че има счупени ребра и
хемопневмоторакс, след което бил транспортиран с линейка до МБАЛББ „Св. София“
в гр. София, където бил приет от втория ответник – д-р Д., който от своя страна
оставил ищеца под наблюдение и му назначил обезболяващи медикаменти. След
извършен ехографски преглед от втория ответник на 11.06.2019 г. същият констатирал,
че ищецът следва да бъде изписан. Отрича да са извършвани други медицински
манипулации, въпреки оплакванията на ищеца от продължаващи интензивни болки в
гръдния кош. На 11.06.2019 г. ищецът бил изписан от лечебното заведение с
окончателна диагноза „Травматичен хемоторакс ляво и фрактури на ребра в ляво“ и
1
след консултация с втория ответник относно възможността за транспортиране на
ищеца с хеликоптер, същият бил транспортиран в гр. Смолян, няколко часа след което
колабирал. С екип на „Спешна помощ“ бил транспортиран до болница в гр. Смолян,
където спешно бил сформиран екип за операция, в рамките на която се установило, че
ищецът има кръвоизлив в лява гръдна област, както и че счупените ребра са 8. Ищецът
останал в интензивно отделение до 01.07.2019 г. Сочи, че при изписването от
болницата в гр. София му дали да подпише документи, за които не му била
предоставена възможност да се запознае с информацията в тях и подписал същите под
въздействието на силни болки. По-късно установил, че в епикризата е посочено, че е
извършена торакоцентеза, каквато не била извършена в действителност. Ищецът
поддържа, че с поведението си вторият ответник е нарушил правилата за
добросъвестност, качествено и навременно оказване на медицинска помощ и е
допуснал грешка при диагностицирането и лечението на ищеца и с това да настъпили
вреди за здравето на последния. Поради непредприемането на описаната в епикризата
интервенция е настъпило увреждане и влошаване на здравето на ищеца. Сочи, че ако
интервенцията беше извършена навреме от втория ответник, възстановителният
период за ищеца щял да е значително по-кратък и нямало да преживее емоционален и
психически срив. Ищецът поддържа, че вторият ответник е нарушил/не е спазил
утвърдените медицински стандарти с чл. 6, ал. 1 от Закона за лечебните заведения и
Правилата за добрата медицинска практика, което същият счита, че представлява
противоправно поведение, в резултат на което ищецът е претърпял болки и страдания.
Доколкото първият ответник, като правоприемник на „Многопрофилна болница за
активно лечение на белодробни болести „Св. София“ ЕАД, с ЕИК *********, се явява
възложител на работа по отношение на ответника д-р В. Д., то същият носи солидарна
отговорност с причинителя на вредата.
Твърди се също така, че с влязло в сила Решение № 480/25.01.2024 г. по в.гр.д.
№ 3645/2023 г. по описа на СГС, след отмяна на първоинстанционното решение е
уважил предявен от ищеца срещу същите ответници, частичен иск в размер на 1000
лв. за същите вреди, причинени от същото противоправно поведение на втория
ответник. В мотивите на решението било прието, че размерът на претърпените
неимуществени вреди е 20000 лв., поради което ищецът претендира разликата над
уважения частичен иск от 1000 лв. до пълния размер от 20000 лева, а именно 19000
лева, ведно със законната лихва от датата на увреждането – 08.06.2019 г. до
окончателното плащане.
Ответникът УМБАЛ „Св. Иван Рилски“ ЕАД е подал отговор на исковата молба
в срока по чл. 131 ГПК, с който оспорва иска по основание и размер при възражения,
че не са налице елементите на фактическия състав на деликта. Изложени са твърдения
относно проведеното лечение на ищеца, в рамките на което не е допусната лекарска
грешка и се позовава на решение на Изпълнителна агенция „Медицнски надзор“, в
което е констатирано, че не са допуснати грешки при лечението на ищеца.
Ответникът В. И. Д., в срока по чл.131 ГПК е подал отговор на исковата молба,
чрез назначения му особен представител, с който оспорва предявения иск с доводи, че
в резултат на извършена проверка от Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ гр.
София, не били констатирани грешки при лечението на ищеца, както и на
Медицинския стандарт по гръдна хирургия, поради което счита, че не е налице
лекарска грешка. Твърди, че ищецът е изписан в добро общо съС.ие, а същият сам е
избрал времето за изписването, както и начина на пътуване. Сочи, че влошаването на
съС.ието му не е в резултат на поведението на д-р Д., а предвид извършените
изследвания, които не са установили плеврални изливи, което да налага допълнителни
интервенции. Поради изложеното моли за отхвърляне на иска.
2
След като взе предвид становищата на страните, събраните по делото
доказателства и изявленията на страните, съдът намира за установено от
фактическа страна следното:
С оглед изразените от страните становища, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4
ГПК съдът с доклада по делото е приел за безспорно и ненуждаещо се от доказване
обстоятелството, че с влязло в сила Решение № 480/25.01.2024 г. по в.гр.д. №
3645/2023 г. по описа на СГС ответниците са осъдени солидарно да заплатят на ищеца
сумата 1000 лв., предявен като частичен от 30000 лв., представляваща обезщетение за
причинени неимуществени вреди – болки и страдания, настъпили по време на лечение
в периода от 08.06.2019 г. – 11.06.2019 г., ведно със законната лихва от 08.06.2019 г. до
окончателното плащане. Горното се установява и от приложеното към настоящото
дело гр.д. № 15627/2021 г. по описа на СРС, 47 с-в.
По делото е представена и Епикриза, издадена от МБАЛ по белодробни болести
„Св. София“, Клиника по гръдна хирургия, чийто правоприемник е УМБАЛ „Св. Иван
Рилски“ ЕАД, видно от която ищецът е постъпил на 08.06.2019 г. и изписан на
11.06.2019 г. с диагноза: Травматичен пневмоторакс лява, фрактура на ребра вляво,
издадена от ответника В. И. Д., като лекуващ лекар.
В кориците на приложеното към настоящото дело гр.д. № 15627/2021 г. по описа
на СРС, 47 с-в са приобщени документите от досието на ищеца от проведено лечение
при от МБАЛ по белодробни болести „Св. София“, Клиника по гръдна хирургия и това
в МБАЛ „Д-р Братан Шукеров“ АД, гр. Смолян.
По делото са събрани гласни доказателства, чрез разпит на свидетелите Н.М. и
Н Й.а К
От показанията на св. К която е съпруга на ищеца се установява, че същият
някъде около гр. Враца, при любителска езда е паднал от коня и счупил ребра, от
където го транспортирали до белодробната болница гр. София. Свидетелката
общувала по телефона със съпруга си и той казал, че се чувства добре и скоро ще го
изпишат. Казал, че в момента е на обезболяващи и скоро щял да се прибере, като не е
споделял да са му правили някакви изследвания. Когато се прибрал в гр. Смолян, Н.
бил много блед и дишал трудно, не позволил на свидетелката да го прегърне, защото
много го болял гърба. Прибрали се вкъщи, и свидетелката го настанила в стаята и го
оставила да си почива. Вечерта към 23.00 ч. свидетелката чула тропот, наподобяващ
падане на нещо тежко, отишла в стаята и видяла, че съпругът и е колабирал и не може
да си поеме въздух. Свидетелката се обадила на дъщеря си, за да й помогне да вдигнат
ищеца на леглото и позвънили на Спешна помощ. Ищецът дошъл в съзнание с вода и
шамари, но докато дойдат дъщеря им и Спешна помощ, той колабира още няколко
пъти. Ищецът бил транспортиран в Спешното отделение на гр. Смолян. Той си
мислил, че си отива. Докато чакал да му кажат какви изследвания ще му направят и
какви действия, той се сбогувал със семейството си, като им казвал какви действия да
направи свидетеля в случай, че умре. Н. бил два дни в реанимация, след това го
преместили в Интензивното. В началото бил с кислородна маска и не е могъл да
говори. Ищецът бил много притеснен, а на 5-6 ден, като вече бил по-добре, по-
позитивно започнал да приема нещата. В резултат на случилото се Н. загубил доверие
на лекарите. Наскоро си сменил става през м. октомври 2024 г., като преди това много
се колебаел дали да го направи, като се консултирал с още няколко лекари, преди да се
реши. Споделил, че се колебае заради недоверието в лекарите и се притеснявал дали
няма да се случи нещо подобно. Н. бил в болничното заведение между 20 дни и един
месец беше, а след това бил вкъщи. От травмите се възстановявал доста време,
ребрата се възстановили бавно, защото е на петдесет и няколко години. След
изписването от болницата в гр. Смолян свидетелката го молила да отиде на Пулмолог
3
няколко пъти, но той не искал да отиде и преди година със съдействието на личната
лекарка си направил образно изследване. Н. не е посещавал психолог, не е споделял.
Н. споделил на свидетелката, че е имал доверие на лекарите в гр.София, като са му
казали, че е добре и го изписват, а след това се оказало, че животът му е спасен в
провинциална болница.
От показанията на свидетелката М, която е дъщеря на ищеца, се установява, че
след инцидента го е видяла веднага след като кацнал с хеликоптера в гр.Смолян. Бил
физически нестабилен, доста блед, казвал, че не може да диша. Когато пристигнал в
гр. Смолян го настанили в неговата къща, а свидетелката се прибрала в нейния дом.
Към 23.00 ч. се обадила майката на свидетелката и казала, че баща й е колабирал и я
помолила да отида. Свидетелката заварила бащи си трудно да си поема въздух и се
оказало, че е колабирал още няколко пъти. Много го боляло и бил много разочарован
от болницата в гр.София. Лекарят, който дошъл с линейката казал, че най-вероятно
има вътрешен излив, след което бил приет в болницата в гр. Смолян. Ищецът в един
момент започнал да се чувства много зле, не можел да говори и единственото, което
успял да каже е, че най-вероятно няма да оживее и да се сбогуваме. В Смоленската
болница му направили пункция на бял дроб. В Смоленската болница бил около 20
дни. Ищецът се чувствал благодарен за това, че е оживял и изключително разочарован
от Болницата в София, тъй като са допуснали да се влоши съС.ието му. От това, което
се случило, ищецът изгубил доверие в лекарите. Наскоро сменил става, но година,
година и половина изгубил време, ходил на второ мнение, за да се довери на лекар за
операцията. Притеснявал се за каквато и да е интервенция за здравето си. След
изписването от болницата в гр. Смолян ищецът е ходил на допълнителни прегледи във
връзка с инцидента и не е посещавал психолог.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните
правни изводи:
За основателността на предявения осъдителен иск с правно основание чл. 45, ал.
1, вр. чл. 52 ЗЗД при наличието на влязло в сила на Решение № 480/25.01.2024 г. по
в.гр.д. № 3645/2023 г. по описа на СГС по отношение на реализирания деликт, в
тежест на ищеца е да докаже пълно и главно твърдените от същия неимуществени
вреди.
Между страните не е спорно, че с влязло в сила Решение № 480/25.01.2024 г. по
в.гр.д. № 3645/2023 г. по описа на СГС ответниците са осъдени солидарно да заплатят
на ищеца сумата 1000 лв., предявен като частичен от 30000 лв., представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди – болки и страдания, настъпили по
време на лечение в периода от 08.06.2019 г. – 11.06.2019 г., ведно със законната лихва
от 08.06.2019 г. до окончателното плащане. Горното се установява и от приложеното
към настоящото дело гр.д. № 15627/2021 г. по описа на СРС, 47 с-в. За да постанови
този съдебен акт, съдът е приел за доказано, че ответниците с действията си са
осъществили противоправно поведение, в резултат на което ищецът е претърпял
неимуществени вреди в размер на 20 000 лв., но поради обстоятелството, че искът е
бил предявен като частичен е уважен за предявената част от 1000 лв.
С ТР № 3/22.04.2019 г. по тълк. дело № 3/2016 г. на ОСГТК е дадено разрешение
на въпроса относно силата на пресъдено нещо на решение, постановено по предявен
частичен иск, като в т. 2 от същото е прието, че решението по уважен частичен иск за
парично вземане се ползва със сила на пресъдено нещо относно правопораждащите
факти на спорното субективно материално право при предявен в друг исков процес
иск за защита на вземане за разликата до пълния размер на паричното вземане,
произтичащо от същото право. При уважаване на частичния иск обективните предели
на силата на пресъдено нещо обхващат основанието на иска, индивидуализирано
4
посредством правопораждащите факти (юридическите факти, от които
правоотношението произтича), страните по материалното правоотношение и
съдържанието му до признатия размер на спорното субективно материално право.
Поради това, че общите правопораждащи юридически факти са едни и същи, както за
частичния иск, така и за иска за останалата част от вземането, те се ползват от
последиците на силата на пресъдено нещо при разглеждане на иска за останалата част
от вземането. В случаите, когато предмет на последващия иск за съдебна защита е
разликата от вземането, се касае до същото субективно материално право, същото
вземане, но в останалия незаявен с предявения преди това частичен иск обем. Предвид
правоустановяващото и преклудиращото действие на силата на пресъдено нещо е
недопустимо в последващия исков процес за остатъка от вземането да се спори
относно основанието на вземането и правната му квалификация. След като със силата
на пресъдено нещо е установено, че правоотношението, въз основа на което се
претендира непогасено парично вземане, е възникнало валидно, поради което
частичният иск е уважен, то е недопустимо в последващ исков процес за разликата до
пълния размер на вземането да се пререшава въпросът дали същото правоотношение е
възникнало, нито каква е правната му квалификация.
Следователно в настоящия процес, в която е предявена останалата част от
вземането за обезщетение, са преклудирани правоизключващите и
правоунищожаващите възражения на ответниците срещу правопораждащите правно
релевантни факти, относими към възникването и съществуването на материалното
правоотношение, от което произтича спорното право. Ето защо съдът не би могъл да
разгледа възраженията на ответниците по отношение на това дали същите са
осъществили фактическият състав на деликта, тъй като положителен отговор на този
въпрос е даден с влязлото в сила решение по частичната претенция на ищеца.
На разглеждане подлежат единствено правопогасяващите възражения на
ответниците за останалата част от вземането, тъй като е допустимо за разликата, която
не е била предявена с първоначалния иск, вземането да е погасено по давност, чрез
плащане, прихващане или по друг начин. В случая обаче такива твърдения не са
изложени и възражения в този смисъл не са направени.
Предвид изложеното, в настоящото производство, предмет на което е останалата
част от вземането на ищеца, на доказване и преценка от съда подлежат останалите
елементи от фактическия състав на деликтната отговорност, а именно претърпените
неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от деянието, както
и техния размер. В тази смисъл приетият в мотивите на решението по частичния иск
справедлив размер на обезщетението - 20 000 лв., при положение, че предмет на
делото е била по-малка част от вземането – 1000 лв., то в тази част решението не се
ползва със СПН и тази преценка на съда, разгледал другата част на вземането не
обвързва настоящия съд.
Предвид горното и като съобрази събраните по делото гласни доказателства,
съдът намира, че по делото беше доказано, че в резултат на противоправните действия
на ответника Д., който в онзи момент е работил при „Многопрофилна болница за
активно лечение на белодробни болести „Св. София“ ЕАД, чийто правоприемник е
ответника УМБАЛ „Св. Иван Рилски“ ЕАД, по време на лечение в периода от
08.06.2019 г. – 11.06.2019 г., ищецът е изпитвал силни болки, имал е затруднено
дишане, а след пристигането си в гр. Смолян бил блед и колабирал няколко пъти.
Ищецът също така бил много притеснен за здравето си и мислил, че ще умре. Доказано
беше също така, че за да се предотвратят последиците от увреждането, на ищеца е
приложено оперативно и косервативно лечение, първото свързано с допълнителни
интензивни болки, както и, че болничното лечение е отнело около 20 дни, а след това е
5
следвало домашно лечение. Беше доказано също така, че съС.ието на ищеца и било
животозастрашаващо, както и че ищецът е изгубил доверие в болничната помощ,
което е повлияло при вземане на решение за последващи лечения и оперативни
намеси.
По отношение на размера на вредите, съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД
обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.
Справедливостта е понятие, което е проявление на принципа на съразмерност между
конкретно претърпените неимуществени вреди и обезщетението, което ще овъзмезди
пострадалия. Справедливостта по смисъла на чл. 52 ЗЗД се извежда от преценката на
конкретните обстоятелства, които носят обективни характеристики - характер и степен
на увреждането, начин и обстоятелства, при които е получено, последици,
продължителността и степен на интензитет на болките и страданията,
продължителността на възстановителния период, възраст на увредения и др. В
конкретния случай за да определи справедливия размер на обезщетението съдът отчете
на първо място, че съС.ието на ищеца е било животозастрашаващо (същото е отчетено
и от съдът по частичния иск), интензитетът на изпитаните болки, времето за
възстановяване, емоционалното съС.ие на ищеца по време на лечението и след
изписването му. В този смисъл съдът намира, че ищецът е изпитвал в един
продължителен период от време интензивни болки и е имал проблеми с дишането,
което допълнително е обострило чувството за дискомфорт. Оперативната намеса в
болницата в гр. Смолян е свързана с допълнително чувство на болка и страдания,
свързани със самата интервенция. От показанията на свидетелите се доказа, че ищецът
е бил лекуван в болнично заведение около 20 дни, а след това се е възстановявал в
домашна среда, следователно периодът на възстановяване е дълъг и свързан с
обездвижване, болки, притеснения е неудобства. Съдът съобрази също така възрастта
на ищеца, която обуславя по-бавно възстановяване, и същевременно, че същият е в
активна възраст, като обездвижването му е свързано с по-изявен дисконфорт и
неудобство. Налице са и конкретно изпитаните страхове относно здравословното
съС.ие на ищеца, уплахата от летален изход и загубата на доверие в лекарите. От друга
страна съдът съобрази, че не са налице трайни последици от увреждането и ищецът е
напълно възстановен.
Като съобрази всичко това, съдът намира, че справедливият размер на
обезщетението за претърпените неимуществени вреди от проведеното лечение са в
размер на 10 000 лв. Този размер е обусловен, както от конкретно установените
увреждания по отношение на ищеца и изпитаните вследствие на тях болки и
страдания, така и от психическото отражение на преживяното у пострадалия, обсъдени
по-горе поотделно.
Доколкото с влязло в сила решение на ищеца е присъдено част от
претендираното обезщетение - 1000 лв., то тази сума следва да бъде извадена от общо
определеното от настоящия съд обезщетение. Следователно исковата претенция се
явява основателна до размера на 9000 лв., а за горницата до пълния предявен размер
от 19000 лв. искът подлежи на отхвърляне.
По иска за обезщетение за забава, съдът намира, че обезщетение за забава се
дължи от датата на увреждането, от който момент е и предявената от ищеца претенция
– 08.06.2019 г. до окончателното плащане.
По разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, право на разноски имат
и двете страни.
Ищецът е направил своевременно искане за присъждане на разноски, съгласно
представения списък по чл. 80 ГПК, а именно: 760 лв. държавна такса, 1055 лв. платен
6
депозит за особен представител на ответника В. И. Д. и 2600 лв. реално заплатено
адвокатско възнаграждение. Разноските за депозит за особен представител следва да се
присъдят единствено в тежест на ответника В. И. Д.. Така съобразно уважената част на
предявения иск в тежест на ответниците следва да се присъди сумата от 1591,58 лв., а
в тежест на ответника В. И. Д. следва да се присъди и сумата от 499,74 лв. разноски за
платен депозит за особен представител, съобразно уважената част на иска.
Ответниците също имат право на разноски, като искане в този смисъл е
направил само ответникът УМБАЛ „Св. Иван Рилски“ ЕАД за юрисконсултско
възнаграждение, което съдът определя в размер на 100 лева съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК,
вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащане на правната помощ, при
съобразяване извършените действия, материалния интерес, фактическата и правна
сложност на делото. Съобразно отхвърлената част на предявения иск в тежест на
ищеца следва да се присъди сумата от 52,63 лв.
Така мотивиран, настоящият състав на Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА УМБАЛ „Св. Иван Рилски“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул.“Акад. Иван Гешов“ № 15, представлява от Д Д
(правоприемник на „Многопрофилна болница за активно лечение на белодробни
болести „Св. София“ ЕАД, с ЕИК *********) и В. И. Д., с ЕГН **********, с адрес:
гр. София, ****, ДА ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО НА Н. П. К., ЕГН **********, със
съдебен адрес: гр. Смолян, *****, чрез адв. С. Ч. на основание чл. 49 ЗЗД и чл. 45,
ал.1 ЗЗД, сумата от 9000 лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, в резултат на допусната
лекарска грешка по време на лечение в периода от 08.06.2019 г. – 11.06.2019 г., което
вземане е останалата част над присъдените 1000 лева с Решение от 25.01.2024 г. по
в.гр.д. № 6345/2023 г. по описа на СГС по частична претенция на ищеца, ведно със
законната лихва от датата на увреждането – 08.06.2019 г. до окончателното плащане.
ОТХВЪРЛЯ предявените от Н. П. К., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр.
Смолян, *****, чрез адв. С. Ч., субективно кумулативно съединени осъдителни искове
с правно основание чл. 49 от ЗЗД и чл. 45 от ЗЗД, срещу ответниците УМБАЛ „Св.
Иван Рилски“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул.“Акад. Иван Гешов“ № 15, представлява от Д Д (правоприемник на
„Многопрофилна болница за активно лечение на белодробни болести „Св. София“
ЕАД, с ЕИК *********) и В. И. Д., с ЕГН **********, с адрес: гр. София, **** за
солидарното им осъждане да заплатят сумата над 9000 лв. до пълния предявен
размер от 19000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, изразяващи се в болки и страдания, в резултат на допусната лекарска грешка по
време на лечение в периода от 08.06.2019 г. – 11.06.2019 г., което вземане е останалата
част над присъдените 1000 лева до общо претендираните вреди в размер на 20000 лв.,
определен в мотивите на Решение от 25.01.2024 г. по в.гр.д. № 6345/2023 г. по описа на
СГС по частична претенция на ищеца, ведно със законната лихва от датата на
увреждането – 08.06.2019 г. до окончателното плащане, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА УМБАЛ „Св. Иван Рилски“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул.“Акад. Иван Гешов“ № 15, представлява от Д Д
(правоприемник на „Многопрофилна болница за активно лечение на белодробни
болести „Св. София“ ЕАД, с ЕИК *********) и В. И. Д., с ЕГН **********, с адрес:
7
гр. София, ****, ДА ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО НА Н. П. К., ЕГН **********, със
съдебен адрес: гр. Смолян, *****, чрез адв. С. Ч., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
сумата 1591,58 лв. – разноски в производството за държавна такса и адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА В. И. Д., с ЕГН **********, с адрес: гр. София, ****, ДА ЗАПЛАТИ
НА Н. П. К., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. Смолян, *****, чрез адв. С. Ч.,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 499,74 лв. - разноски по делото за платен
депозит за особен представител.
ОСЪЖДА Н. П. К., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. Смолян, *****, ДА
ЗАПЛАТИ НА УМБАЛ „Св. Иван Рилски“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул.“Акад. Иван Гешов“ № 15, представлява от Д Д
(правоприемник на „Многопрофилна болница за активно лечение на белодробни
болести „Св. София“ ЕАД, с ЕИК *********), на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата
52,63 лв. - разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8