Р Е
Ш Е Н
И Е 248
гр. Бургас, 17.02.2021 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - Бургас, в публично
заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
СЪДИЯ: ГАЛЯ РУСЕВА
при секретаря И. Г.,
като разгледа докладваното от
съдия Русева адм.д. № 1443 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 145 и сл. АПК вр.чл.215, ал.1 от ЗУТ. Образувано е по жалба на С.Х.П.
с ЕГН ********** ***, против Заповед № 175/13.03.2020 г. на кмета на Община
Приморско, издадена на осн.чл.225а, ал.1 и ал.2 вр.чл.225, ал.2, т.1 и т.2 от ЗУТ, с която е наредено премахване на масивен обект „стълби и стълбищна
площадка“, изградени в ПИ с идентификатор № 58356.506.200 по КККР на гр.
Приморско, върху южния тротоар на ул. „Трети март“ № 11 гр. Приморско.
В жалбата се сочи
незаконосъобразност на заповедта поради постановяването й при неизяснена
фактическа обстановка и в нарушение на материалния закон. Сочи се, че
въпросното стълбище е изградено в съответствие със строителните книжа и че
сградата, към която е построено, е приета и въведена в експлоатация без
забележки. Твърди се също, че стълбището осигурява достъп до офис, като при
премахването му ще се окаже невъзможно използването на обекта. Моли се за отмяна
на заповедта, ангажират се доказателства.
В съдебно
заседание жалбоподателят се явява лично и с адвокат, който поддържа жалбата
и претендира присъждане на разноски.
Ответникът по жалбата - кмет на Община Приморско,
чрез процесуалния си представител,
оспорва жалбата с твърдението, че актът е законосъобразен, тъй като в случая не
е налице разрешение за строеж за процесното строителство и същото е изградено
върху имот, който е публична общинска собственост, а именно - улица. Ангажира
доказателства, моли за отхвърляне на жалбата и за присъждане на разноски.
Административен
съд – Бургас, като взе предвид постъпилата жалба, становището на ответната
страна по нея, събраните по делото доказателства и като съобрази закона, намира
за установено от фактическа и правна страна следното:
По делото няма спор и това е видно от
представения на л.101 договор за продажба на недвижим имот - частна държавна
собственост от 13.03.1998 г., че жалбоподателят се легитимира като собственик
на дворно място, съставляващо парцел І в кв.38 по плана на гр. Приморско с площ
от 220/1760 кв.м. ид.ч. който имот понастоящем е идентичен с част от УПИ І-419
кв.38 по плана на гр. Приморско, ПИ № 58356.506.269 по КККР на гр. Приморско, с
административен адрес гр. Приморско, ул. „Трети март“ № 11 /л.181/. С договор
за отстъпено право на строеж върху държавна земя от 16.06.1990 г. /л.100/ на
жалбоподателя е отстъпено право на строеж върху 220 кв.м. държавна земя –
парцел 1/8І, секция V, кв.38 по плана на гр. Приморско, за построяване на
жилищна сграда с магазин.
С Разрешение за строеж № 26/04.09.1992 г. на
началник отдел „ТСУ“ при Община Царево /л.45/, на жалбоподателя е разрешено да построи
двуетажна жилищна сграда в парцел І кв.38 по плана на гр. Приморско, като
извърши предвидените в проекта СМР по дадена строителна линия от инж. Б., и му е разрешено да ползва част от уличното и
тротоарното платно съгласно одобрения/съгласуван проект за ПОИС /проект за
организация и изпълнение на строителството/. С последния се определят условията и реда за използване временно на части от тротоари, свободни
обществени площи, както и части от улични платна за строителни площадки. С
разрешение за строеж № 26/05.09.2000 г. /л.46/ на жалбоподателя е разрешено да
надстрои съществуващата жилищна сграда на един етаж в парцел І-419 кв.38 по
плана на гр. Приморско, като му е разрешено да ползва част от уличното и
тротоарното платно съгласно одобрения /съгласувания/ проект за ПОИС.
На 20.05.1995 г. е издадено от архитект при
Община Царево разрешение за проектиране на преустройство на първи и втори
партерни етажи на жилищна сграда в търговски обект – за хранене /5 секция/ -
л.125. От обяснителната записка към архитектурната част на проекта за
преустройство става ясно, че преустройството не предвижда изграждането на
стълби и стълбищна площадка към обекта /л.122-л.124/.
Със Заповед № 124/13.06.2000 г. на кмета на
Община Приморско е одобрено частично изменение на ЗП за парцел І кв.38 по плана
на гр. Приморско, съгласно приложена към заповедта разработка /л.135/.
С влязла в сила Заповед № 294/15.03.2005 г. на
кмета на Община Приморско /л.115/ е одобрена промяната на ПУП-ПЗ за УПИ І в
кв.38 по плана на гр. Приморско, като е променен характерът на застрояването в средноетажно за секции № 3 и № 4
съгласно червените, черните и сините надписи и линии на приложения към заповедта
проект /л.116/.
Няма спор, че жалбоподателят е построил
сградата, за която му е било издадено Разрешение за строеж № 26/04.09.1992 г.
на началник отдел „ТСУ“ при Община Царево, като същата понастоящем представлява
сграда с идентификатор 58356.506.269.4 по КККР на гр. Приморско /л.50/. По делото е представено Удостоверение за
въвеждане в експлоатация № 58/14.10.2009 г. /л.28/ на жилищна сграда, ІV кат.,
с идентификатор № 58356.506.269.4, находяща се в УПИ І-419 в кв.38 по плана на
гр. Приморско, със собственик С.Х.П. съгласно договор за отстъпено право на
строеж върху държавна земя от 16.06.1990 г. и договор за продажба на ЧДС от
13.03.1998 г. В удостоверението е записано, че строежът е изпълнен в
съответствие с одобрените проекти на 17.04.1992 г., на 05.11.1999 г. и на
05.09.2000 г., както и в съответствие с Разрешение за строеж № 26/04.09.1992
г., Разрешение за строеж № 94/05.11.1999 г. и Разрешение за строеж №
26/05.09.2000 г., издадени от гл.архитект на Община Приморско, Протоколи за
откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво на
строежа от 05.11.1992 г., с резултатите от извършените проверки при достигане
на контролираните проектни нива, Акт № 9/21.08.2009 г. и технически паспорт с
рег.№ 77/13.10.2009 г. Строежът е заснет и нанесен в кадастралната карта
/кадастралния план/ на гр. Приморско съгласно Удостоверение от 23.03.2009 г. от
СГКК Бургас.
С писмо изх.№ 94-00-1405/23.04.2019 г. на
кмета на Община Приморско /л.48/, адресирано до собствениците на жилищни сгради
в УПИ І кв.38 по плана на гр. Приморско, сред които и жалбоподателят, същите са
уведомени, че е постъпил на 05.04.2019 г. сигнал относно статута на изградените
върху тротоара стълби, част от съществуващите жилищни сгради в имота. В писмото
е посочено, че изградените стълби възпрепятстват свободното преминаване по
тротоара и собствениците са поканени в 7-дневен срок от получаване на писмото
да предоставят строителни книжа и да изразят становище, както и да считат
писмото за уведомяване по реда на чл.26 АПК за стартиране на административно
производство по ЗУТ за премахване на стълбите. В отговор, жалбоподателят е
изпратил писмо с вх.№ 94-00-1460/25.04.2019 г. /л.47/, в което е уведомил
кмета, че вследствие реконструкция на действащата ВиК мрежа в гр. Приморско и
реновиране на улицата, е била отнета част от пешеходната зона на тротоара.
Представил е цитираното по-горе Удостоверение за въвеждане в експлоатация №
58/14.10.2009 г. на жилищната сграда, като е посочил, че същата е изградена в
съответствие със строителната документация и че е нямало ограничителни условия
по време на строителството.
По повод на постъпилия сигнал, на 06.01.2020 г.
е била извършена проверка на място на обект „жилищна сграда“, находящ се в УПИ
І кв.38 с идентификатор № 58356.506.269.4 по КККР на гр. Приморско, от трима
служители в отдел „Контрол - строителство“ при Община Приморско. При проверката
е констатирано следното: по ул. „Трети март“ са изградени стълби и стълбищна
площадка, с приблизителни размери 2.00м/1.70м/0.60м и височина на парапета
0.90м; същите са изградени към „Кафе-еспресо“, находящо се в партерния етаж на
сградата, и навлизат в уличната регулация според действащия ПУП на гр.
Приморско, одобрен със Заповед № 1092/1962 г.
За констатациите от проверката е съставен
Констативен акт № 2/06.01.2020 г. от трима служители в отдел
„Контрол-строителство“ при Община Приморско /л.41/. Същият е връчен на жалбоподателя
на 08.01.2020 г. /л.39 и л.40/.
На 10.01.2020 г. жалбоподателят е депозирал
възражение срещу констативния акт /л.27/, в което е изложил, че сградата,
построена от него, е реализирана изцяло в съответствие с одобрените проекти,
разрешения за строеж, протоколи за откриване на строителна площадка и
определяне на строителна линия, като строежът е заснет и нанесен в
кадастралната карта на гр. Приморско и е снабден с всички изискуеми по закон
документи. Посочил е, че по време на строителството не е констатирано от
фирмата за строителен надзор изграждането на стълбище, което да навлиза в
уличната регулация. Изложено е, че очевидно се касае за грешка при замерването
или за последващо изменение на уличната регулация. С оглед на това,
жалбоподателят счита, че не следва да се премахва извършеното строителство на стълби
и стълбищна площадка.
Въз основа на фактите, установени с
Констативен акт № 2/06.01.2020 г., административният орган е издал обжалваната
заповед за премахване на незаконния строеж на осн.чл.225а, ал.1 и ал.2 ЗУТ вр.
чл.225, ал.2, т.1 и т.2 ЗУТ. В мотивите на обжалваната заповед
административният орган е приел, че липсват доказателства за законосъобразното
изграждане на процесното строителство, за което няма издадено разрешение за
строеж, както и че изграденият обект е в несъответствие с предвижданията на
действащия ПУП и е без одобрени инвестиционни проекти. Посочено е също, че
„стълби и стълбищна площадка“, съгласно ЗУТ, представлява масивна пристройка,
изградена върху уличната регулация на ПИ № 58356.506.200 по КККР на гр.
Приморско, към партерен етаж на съществуваща жилищна сграда, находяща се в УПИ
І-419 кв.38 по плана на гр. Приморско, идентичен ПИ № 58356.506.269.4 по КККР
на гр. Приморско. Към момента на проверката, строежът е завършен, като същият е
изграден в противоречие с одобрените проекти от Община Приморско, и в
противоречие с чл. 42, ал.2 ЗУТ, както и с чл. 225, ал.2, т.1 и т.2 ЗУТ.
По делото няма спор, че стълбите и стълбищната
площадка попадат върху уличната регулация на ПИ № 58356.506.200 по КККР на гр.
Приморско, който имот е публична общинска собственост, видно от скицата на
л.184.
По делото е изготвена СТЕ, от заключението на
която става ясно, че процесният масивен
обект представлява вертикална връзка между тротоара и първи етаж откъм ул.
„Трети март“ № 11 на пететажна сграда със сутерен и подпокривно
пространство с два входа – вторият от вътрешна улица – тупик към хотел. По
надлежния ред, обектът е въведен в експлоатация с издадено от Община Приморско
Удостоверение за въвеждане в експлоатация № 58/14.10.2009 г. на „Жилищна сграда
с идентификатор 58356.506.269.4 по КККР на гр. Приморско, разположена в ПИ с
идентификатор 58356.506.269, бивш УПИ І-419 кв.38 по плана на гр. Приморско,
административен адрес ул. „Трети март“ № 9, гр. Приморско. Не са представени данни относно съществуването на процесните стълби към
датата на въвеждане на сградата в експлоатация, а именно – инвестиционен проект.
Първото строително разрешение, цитирано в Окончателен доклад на надзорника, е
издадено от Община Царево и представлява РС № 26/04.09.1992 г. за двуетажна
жилищна сграда. Съгласно инвестиционния проект, представен от Община Приморско
във фаза предпроектни проучвания от 1990 г., е предвиден партерен етаж с
магазини към ул. „Трети март“ и гаражи към улица-тупик. В чертеж ситуация /стр.149
от преписката/ е котирано разстоянието от уличната регулация до оста на ул. „Трети
март“ – 6 м; мащабно измерен тротоарът е 3 м, но не е котиран. Посочени са
нивата на тротоара и готов под, а именно – 14,85 м и 14,95м по тупик улицата и
съответно 15,10м и 15,40м на север – ул. „Трети март“, т.е. партерът е на две
нива с коти 14,95м и 15,40м – разлика 0,45м. Самостоятелният обект, достъпът до
който се осъществява от процесните външни стълби, е с предназначение офис. От улицата
процесните стълби са единственият начин за достъп до офисното помещение.
Денивелацията от кота тротоар до кота готов под е 0,60м и няма алтернативен
вариант за достъп до самостоятелния обект от улицата. Широчината на тротоара пред процесния имот е 1,80м, а свободната площ
за преминаване пред процесната стълба е 0,20м. Не е налице изменение в уличната регулация на гр. Приморско, като в
заключението е посочено, че представените заповеди на кмета на Община Приморско
за изменение на ПУП - № 124/13.06.2000 г., № 272/10.06.2002 г. и №
294/15.03.2005 г., не касаят уличната регулация. При техническия оглед е
констатирано, че тротоарът е с променлива ширина – 3,50м в близост до
кръстовището и 1,80м в останалата част, където са обособени паркоместа. В представените
документи от Община Приморско тротоарът е с еднаква ширина около 3,00м, тъй
като котировките в инвестиционните проекти касаят разстояние от уличната регулационна
граница до оста на ул. „Трети март“ – 6,00м,
и в тази площ е включена и тротоарната. Преди изпълнението на паркинга пред
стълбището, ширината на тротоара е била 3,50м. Свободната за преминаване площ
при стълба преди обособяването на паркоместа следва да е 1,90м. Не са
представени данни кога и от кого е реализирано изграждането на паркоместа. Процесното строителство, представляващо
„стълби и стълбищна площадка“, попада в ПИ с идентификатор 58356.506.200. Не е
налице съответствие между проектните решения и изпълненото на място, съгласно
представените части от инвестиционни проекти.
В заключението е посочено също, че в УПИ с
идентификатор 58356.506.269 застрояването е на уличната регулационна линия за
всички обекти, вкл. процесната жилищна сграда с идентификатор 58356.506.269.4,
видно от представената по делото извадка от кадастралната карта на л.113.
Подходите към сградите се осъществяват със стълби, които са разположени и
попадат в част от тротоарната площ, но проблемно е преминаването по тротоара
единствено за процесния имот, поради това, че ширината на свободната тротоарна
площ е 0,20м, заради по-голямата ширина на площадката пред входа на офиса.
В с.з. вещото лице добавя, че по документи е
установило, че стълбите и стълбищната площадка попадат върху уличната
регулация. Посочва също, че денивелацията между тротоара и готовия под на офиса
е 60 см и тази височина трябва да се преодолее по някакъв начин, ако не със
стълби, то с ескалатор или с друго техническо средство.
По делото са разпитани като свидетели Таня
Христова Петкова и Атанас Костов Д.. Св. Петкова заявява, че от около 20 години
минава покрай сградата и че стълбите са били построени още тогава, макар да не
знае с точност кога е извършено строителството им, а св. Д. заявява, че стълбите
са били построени през 1994 г. с построяването на първата плоча на сградата,
изградена от жалбоподателя С.П..
Въз
основа на така установената по делото фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна следното:
Жалбата е подадена в преклузивния срок по
чл.215, ал.4 от ЗУТ, от лице, което е адресат на обжалвания индивидуален
административен акт и има правен интерес от оспорването му, поради което е
допустима.
Съгласно
разпоредбата на чл.225а, ал.1 ЗУТ, кметът на общината или упълномощено от него длъжностно
лице издава заповед за премахване на строежи от четвърта до шеста категория,
незаконни по смисъла на чл.225, ал.2 ЗУТ, или на части от тях.
Процесното строителство е такова от четвърта
категория, а заповедта, предвиждаща премахването му, е издадена от кмета на
Община Приморско, поради което същата представлява валиден административен акт,
постановен от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия.
Съгласно § 5, т.38 от ДР на ЗУТ строежи са
надземни, полуподземни, подземни и подводни сгради, постройки, пристройки,
надстройки, укрепителни, възстановителни работи, консервация, реставрация,
реконструкция по автентични данни по смисъла на чл.74 ал.1 от Закона за
културното наследство и адаптация на недвижими културни ценности, огради, мрежи
и съоръжения на техническата инфраструктура, благоустройствени и спортни съоръжения,
както и техните основни ремонти, реконструкции и преустройства със и без
промяна на предназначението.
Не е спорно, че процесният обект има всички
характеристики на „строеж“ по смисъла на § 5, т.38 от ДР на ЗУТ. Процесният строеж е ІV категория съобразно разпоредбата на
чл.137, ал.1, т.4 ЗУТ, поради което правилно заповедта е издадена от кмета
на общината, който се явява компетентен орган съгласно чл.225а, ал.1 ЗУТ.
Заповедта е издадена в нужната писмена форма.
Съдържа мотиви – фактически и правни основания за издаването й, като правните
основания напълно кореспондират с фактическите констатации. Издадена е след
проверка, извършена на място от служители на Община Приморско, след която е бил
съставен констативен акт. Последният е съставен от компетентни служители по
чл.223, ал.2 от ЗУТ. Спазена е процедурата по издаването на заповедта –
съгласно чл.225а, ал.2 ЗУТ, заповедта по ал. 1 се издава въз основа на констативен акт, съставен от
служителите по чл. 223, ал. 2. Актът се връчва на
заинтересуваните лица, които могат да подадат възражения в 7-дневен срок.
По изложените съображения следва да се направи
извод, че обжалваната заповед е издадена при липса на допуснато съществено
нарушение на процедурата, регламентирана за нейното издаване.
Заповедта
е издадена в съответствие с материалния закон.
Съгласно чл.225а, ал.1 от ЗУТ, кметът на
общината или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване
на строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на чл.225, ал.
2, или на части от тях, а съгласно чл.225, ал. 2, т.2 от ЗУТ строеж или части
от него са незаконни, когато е извършен без одобрени инвестиционни проекти
и/или разрешение за строеж. Поради това, след като за изграждането на строежа
не е издадено надлежно разрешение, то той се явява незаконен и подлежи на
премахване.
Упражняването
на правомощието по чл.225а, ал.1 от ЗУТ изисква, кумулативното наличие на
следните предпоставки: 1. извършен строеж, 2. същият да е незаконен по смисъла
на някоя от хипотезите, регламентирани в чл.225, ал.2 от ЗУТ, и 3. спрямо
строежа да не са налице някоя от хипотезите, с които законът свързва пречки за
премахването му /§16 ПР ЗУТ и §127 ПЗР ЗИД ЗУТ/.
В случая, предвид изложените в заповедта
мотиви, следва да се приеме, че от органа се твърди наличие на хипотезата на т.1
и т.2 на чл.225, ал.2 от ЗУТ, а именно - че строежът е изпълнен в
несъответствие с предвижданията на действащия ПУП и без строителни книжа и
разрешение за строеж, както и на хипотезата на чл.42, ал.2 ЗУТ, съгласно която постройки на
допълващото застрояване, с изключение на
гаражи, работилници и обекти за
търговия и услуги, не могат да се разполагат на
уличната регулационна линия или между нея и сградите на
основното застрояване. Последната хипотеза – на чл.42, ал.2 ЗУТ, е неприложима
в случая и органът неправилно се е позовал на нея в заповедта, тъй като
процесното строителство не представлява допълващо застрояване по смисъла на
чл.41, ал.1 ЗУТ.
По делото се установи и доказа, че с оспорената
заповед е разпоредено премахване на строеж по смисъла на т.38, §5 от ДР на ЗУТ
–„стълби и стълбищна площадка“,
представляващ масивна пристройка, изградена върху уличната регулация на ПИ №
58356.506.200 по КККР на гр. Приморско, към партерен етаж на съществуваща
жилищна сграда. В
случая се касае за строеж, за който важи разрешителният режим по ЗУТ, тъй като
стълбите са функционално и конструктивно свързани с основното застрояване. Постройката
е строеж от ІV категория, следователно първата материална предпоставка на чл.
225а ЗУТ е налице. Налице е и втората материална предпоставка, а именно -
въпросният строеж е подлежал на разрешителен режим, но не е бил разрешаван.
Ето защо, налице е основание за обсъждане на
единствената възможна хипотеза, при която строежът не би подлежал на събаряне,
а именно – ако същият е търпим.
Според §
16, ал.1 от ПР на ЗУТ (Доп.
ДВ, бр. 65 от 2003 г.), строежи, изградени
до 7 април 1987 г., за които няма
строителни книжа, но са били допустими по действащите подробни
градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно този закон, са търпими строежи и не подлежат на премахване и забрана за ползване. Съгласно ал.2, незаконни строежи, започнати в периода
8 април 1987 г. - 30 юни 1998 г., но неузаконени до влизането в сила на този закон,
не се премахват, ако са били допустими по действащите подробни
градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно този закон, и ако са декларирани от
собствениците им пред одобряващите органи до 31 декември 1998 г. Съгласно ал.3, в
сила от 02.01.2001
г., незаконни строежи, започнати след
30 юни 1998 г., но неузаконени до обнародването на този
закон, не се премахват, ако са били
допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и
нормативите, действали за посочения период
или съгласно този закон, и ако бъдат
декларирани от собствениците им пред одобряващите органи в 6-месечен срок от обнародването
на този закон.
Съгласно §127, ал.1 от ПЗР на ЗИДЗУТ, строежи, изградени до 31 март 2001 г., за които няма строителни книжа, но са били
допустими по разпоредбите, които са действали по времето, когато са извършени,
или по действащите разпоредби съгласно този закон,
са търпими строежи и не подлежат на
премахване или забрана за ползване.
Предвид събраните по делото гласни доказателства,
следва да се приеме, че процесните стълби и стълбищна площадка са били
изградени около 1994 г., с началото на строителството на жилищната сграда,
поради което, предвид датата на изграждането им, следва да се приеме, че същите
попадат в хипотезата на §16, ал.2 ПР ЗУТ. Не са изпълнени, обаче, изискванията
на §16, ал.2 ПР ЗУТ, а междувпрочем – и на останалите хипотези на ЗУТ за
търпими строежи, тъй като всички тези хипотези изискват, за да е търпим
строежът /без оглед в кой от визираните в §16 ПР ЗУТ или в §127, ал.1 ПЗР
ЗИДЗУТ периоди е построен/, същият да е бил допустим по действащия подборен
градоустройствен план, което изискване в случая не е изпълнено.
В
конкретния случай се установи, че незаконният строеж не е търпим. Не е установено за строежа да
е издавано строително разрешение, нито е налице одобрен инвестиционен проект.
По делото не е налице регулационен план за улицата, в който да е предвиден
изграденият обект. Строежът също така е разположен на имот, който е публична
общинска собственост и възпрепятства ползването му.
По сега действащата нормативна
уредба, единствената възможност за изграждане на съоръжения върху имоти –
публична общинска собственост, е предвидена в разпоредбата на чл.184, ал.2 от ЗУТ, и то – само на съоръжения за достъпна среда на хора с увреждания, като
условие за търпимостта на изграждането на такива съоржения, изградени извън УПИ
върху част от имот публична собственост на държавата или общината и осигуряващи
достъп до конкретния УПИ, е това съоръжение да не възпрепятства установения
начин на трайно ползване на публичния имот. Тази хипотеза в случая не е налице.
Освен това, стълбите са разположени изцяло върху тротоара, предназначен за
движение на пешеходци, и възпрепятстват ползването на имота - публична общинска
собственост, от тези лица, тъй като тротоарната площ е изцяло блокирана от
незаконното строителство. Имотите
- публична общинска собственост, са тези за трайно задоволяване на обществени
потребности от местно значение, определени от общинския съвет – чл.3, ал.2, т.3
от Закона за общинската собственост. С изграденият незаконен строеж не се
задоволяват обществените потребности, а се задоволяват нуждите на частни лица
за достъп до собствения им недвижим имот, представляващ търговски обект, което
е недопустимо. Не е налице и нарушение на принципа за съразмерност,
регламентиран в чл.6, ал.2 АПК, съгласно който административният
акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в
по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава.
В заключение може да се обобщи, че безспорно е
установен строеж, попадащ в чужд имот – публична общинска собственост, в
несъответствие с предвижданията на действащия ПУП, за който не е представено
надлежно разрешение за строеж и одобрен инвестиционен проект и който подлежи на
премахване. В този смисъл е и Решение № 10360/07.08.2017 г. по адм.дело №
1999/2017 г. на ВАС, ІІ отд.
По изложените съображения
обжалваната заповед е законосъобразна, издадена в съответствие с материалния
закон, поради което жалбата като неоснователна следва да се отхвърли.
С оглед изхода на спора и претенцията на
страните за присъждане на разноски, на осн.чл.143, ал.3 АПК Община Приморско
има право на направените по делото разноски в общ размер на 820 лв., от които
100 лв. – заплатен депозит за вещо лице, и 720 лв. – адвокатско възнаграждение,
която сума жалбоподателят следва да бъде осъден да й заплати.
Мотивиран от горното, Административен съд -
Бургас
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на С.Х.П. с ЕГН ********** ***,
против Заповед № 175/13.03.2020 г. на кмета на Община Приморско, издадена на
осн.чл.225а, ал.1 и ал.2 вр.чл.225, ал.2, т.1 и т.2 от ЗУТ, с която е наредено
премахване на масивен обект „стълби и стълбищна площадка“, изградени в ПИ с
идентификатор № 58356.506.200 по КККР на гр. Приморско, върху южния тротоар на
ул. „Трети март“ № 11 гр. Приморско.
ОСЪЖДА С.Х.П. с ЕГН ********** *** да заплати на Община Приморско сумата от 820 лв., представляваща
съдебно-деловодни разноски.
Решението
може да се обжалва пред Върховния административен съд на Република България в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: