РЕШЕНИЕ
№ 93
гр. Пловдив , 04.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и шести май, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Красимир К. Коларов
Членове:Георги В. Чамбов
Емил Люб. Митев
при участието на секретаря Нели Б. Богданова
като разгледа докладваното от Георги В. Чамбов Въззивно търговско дело №
20215001000305 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 21004 от 21.01.2021 г., постановено по т.д. № 89 по описа
за 2019 г., Смолянският окръжен съд е:
- Осъдил О. З. АД, на основание чл. 432, ал.1 КЗ във вр. чл. 498, ал.3 КЗ
във вр. с чл. 45 и чл. 86 ЗЗД да заплати на Ш. С. Ч. сумата от 20 000 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ПТП,
настъпило на 08.09.2017 г. по вина на водач на лек автомобил марка Б., модел
..., рег. № ..., със сключена застраховка Гражданска отговорност № ......., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 05.11.2018 г. до
окончателното изплащане;
- отхвърлил като неоснователен иска за разликата на този размер до
предявения от 40 000 лева, както и за законната лихва за периода от
08.09.2017 г. до 04.11.2018 г.
- осъдил О. З. АД, на основание чл. 432, ал. КЗ във вр. чл. 498, ал.3 КЗ
във вр. с чл. 45 и чл. 86 ЗЗД да заплати на Ш. С. Ч. сумата от 1643.20 лева,
представляваща обезщетение за имуществени вреди, претърпени от ПТП,
1
настъпило на 08.09.2017 г. по вина на водач на лек автомобил марка Б., модел
..., рег. № ..., със сключена застраховка Гражданска отговорност № ....., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 05.11.2018 г. до
окончателното изплащане;
- отхвърлил като неоснователен иска за разликата на този размер до
предявения от 2 054 лева, както и за законната лихва за периода от
21.09.2017 г. до 04.11.2018 г.
- осъдил О. З. АД, да заплати в полза на адв. С.Ч., разноски за
адвокатско възнаграждение от 922.05 лева.
- осъдил О. З. АД, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по
сметка на ОС – Смолян, дължимата в производството държавна такса в
размер на 865.72 лева и сумата 514.65 лева, разноски по делото, изплатени от
бюджета на съда, пропорционално на уважената част от исковете.
- осъдил Ш. С. Ч. да заплати на О. З. АД разноски съразмерно на
отхвърлената част от иска от 1164.83 лева.
Решението е обжалвано и от двете страни.
Ищецът Ш.Ч. обжалва решението в частта, с която са отхвърлени
предявените от него искове с оплакване, че в тази част решението е
неправилно, немотивирано и незаконосъобразно.
Във въззивната жалба се съдържат оплаквания, че обжалваното
решение е неправилно и необосновано. Излагат се доводи, че при определяне
размера на обезщетението за претърпените от ищеца неимуществени вреди,
настъпили в резултат на увреждането, Смолянският окръжен съд неправилно
е приложил материалния закон и принципа на справедливостта, прогласен в
нормата на чл. 52 ЗЗД. В заключение ищецът изразява становище, че предвид
установените факти относно характера, интензитета и степента на
претърпените от него болки и страдания в резултат на получените от
процесното ПТП травми, определеното с обжалваното решение обезщетение
не било в състояние да репарира адекватно неимуществените и
имуществените вреди. Затова моли да се отмени решението в обжалваната му
част и вместо това да се постанови друго, с което предявените от него искове
се уважат изцяло, като му се присъдят сторените деловодни разноски пред
двете инстанции и се присъди адвокатско възнаграждение на
представляващия го безплатно адвокат.
Ответникът по исковете О. З. АД обжалва решението в осъдителната му
по отношение на дружеството част, поддържайки становище, че в тази част
решението е неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие с
материалния и процесуалния закон и е необосновано. Искането е в тази част
решението на Смолянския окръжен съд да се отмени и вместо това да се
постанови друго, с което предявените искове да се отхвърлят изцяло, като на
дружеството се присъдят сторените деловодни разноски.
2
Всяка от страните оспорва въззивната жалба на другата.
Пловдивският апелативен съд, след преценка на събраните по делото
доказателства, във връзка с изложените оплаквания и възражения на
страните, приема за установено следното:
Производството пред Смолянския окръжен съд е било образувано по
предявен от Ш. С. Ч. против Застрахователно Акционерно Дружество „О. З.“
АД обективно съединени осъдителни искове за заплащане на сумата 40 000
лева, представляваща застрахователно обезщетение за причинените му
неимуществени вреди, изразяващи претърпените от него физически и
психически болки и страдания, вследствие на получени множество телесни
увреждания в резултат от претърпяното от Ч. ПТП на 08.09.2017 г.
травматично счупване на тялото на дясната бедрена кост на десния крак с
последващо оперативно наместване, ведно със законната лихва върху
обезщетението, считано от датата на непозволеното увреждане - 08.09.2017 г.
до окончателното изплащане на сумата, както да му заплати сумата от 2054
лева застрахователно обезщетение за причинените му от същото събитие
имуществени вреди, изразяващи се в заплатени от него медицински
консумативи и лекарства, които били необходими за лечението му, ведно със
законната лихва върху обезщетението, считано от датата на непозволеното
увреждане - 21.09.2017 г. до окончателното изплащане на сумата
Искът се основава на следните, установени по делото факти:
На 08.09.2017 г., около 17.40 часа, на път III-197, при управление на
МПС - л.а. „Б. ...“ с рег. № ..., водачът Реджеп Джамалов Т. губи контрол
върху управлявания от него автомобил, излиза надясно от пътното платно,
където се удря крайпътно дърво, при което пътуващият на задната лява
седалка в лекия автомобил Ш. С. Ч. получава различни телесни увреждания.
Безспорно установено е също, че вина за настъпилото ПТП има водачът
на лекия автомобил „Б. ...“ с рег. № ... Р. Т.. В тази насока по делото е
установено, че Т. е управлявал автомобила с превишена спрямо максимално
разрешената скорост, както и че е пренебрегнал пътен знак № А2 /опасен
завой наляво/, което довело и до загуба на контрола върху управлявания
автомобил и излизането му извън пътя.
Безспорно установено е също, че собственикът на лекия автомобил „Б.
...“ с рег. № ..., към деня на произшествието е имал сключен договор
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите с ответното дружество, по
застрахователна полица № ........, валидна до 25.07.2017 г. до 24.07.2018 г.
Не е спорно също, че вследствие от удара, ищецът Ш.Ч. е получил
следните увреждания: фрактура на дясната бедрена кост. Полученото
вследствие процесното ПТП увреждане е наложило хоспитализация,
оперативна интервенция и болнично лечение през периода от 08.09.2017 г. до
21.09.2017 г. - за възстановяване целостта на бедрената кост чрез поставяне
на интрамедуларен пирон със заключващи винтове в горна и долна част и от
3
21.11.2017 г. до 24.11.2017 г. - за премахване на двата долни заключващи
винта. Лечението е било последвано от възстановяване в домашен режим,
като непосредствено след инцидента и извършените операции,
придвижването на ищеца е било затруднено, като след първата операция 13-
14 дни не е имал възможност и да се самообслужва. Според приетото по
делото и неоспорено от страните заключение на СМЕ и обясненията на
вещото лице д-р М. Б. в съдебно заседание, самият период на възстановяване
при благоприятен ход на оздравителния процес е около 2-3 месеца, като при
извършване на прегледа на пострадалия по повод изготвяне на експертното
заключение към 13.04.2018 г. е констатирано, че ищецът се е възстановил
напълно от получената травма.
Несъмнено е следователно, че полученото от ищеца травматично
увреждане му е причинило продължителни и силни по степен болки и
страдания. Освен, че е довела до разстройство на здравето с трайно
затруднения на движението на крака, фрактурата на бедрената кост е била
свързана и със силни болки, продължително обездвижване на пострадалия и
произтичащите от това неудобства – затруднения в извършването на
обичайните всекидневни дейности, включително и такива, свързани с бита и
със самообслужването. Въпреки навременно и правилно лечение, както и
обездвижването на пострадалия крайник, предвид характера и тежестта на
травмите, възстановяването на ищеца е продължило в един значителен
период. Освен това, с оглед особеностите на приложеното оперативно
лечение, на ищеца предстои допълнителна операция за премахване на
металните импланти и съответно – нов възстановителен процес.
Съдържащите се в исковата молба твърдения за търпени от ищеца
психически травми, душевни болки и страдания, изразяващи се в безсъние,
страх от шофиране, затруднения в изпълнението на трудови функции и в
професионална реализация, не са били установени от събраните
доказателства.
Установените по делото факти са достатъчни, за да приеме, че е налице
отговорността на застрахователя по прекия иск по чл. 432 КЗ във вр. с чл. 493
от КЗ т. е. да се приеме, че предявеният иск е доказан по основание.
Основният спор между страните е свързан с размер на дължимите
обезщетения за причинените на ищцата неимуществени и имуществени
вреди.
Определяйки размера на дължимото обезщетение, окръжният съд се е
съобразил с установените по делото обстоятелства, относно характера и
степента на понесените от ищеца болки и страдания, които са определящи за
размера на обезщетението, като при установяване на конкретните им
проявления, интензитета и продължителността им, се е позовал на
заключенията на съдебно-медицинската и допълнителната експертиза, както
и на свидетелските показания.
Основните, поддържани във въззивните жалби оплакване на страните за
4
несъответствието на определения с обжалваното решение размер на
застрахователното обезщетение за неимуществените вреди с характера,
интензитета и степента на претърпените от него болки и страдания, в резултат
на получените от процесното ПТП травми, са неоснователни.
При определяне размера на дължимото обезщетение за
неимуществените вреди, съобразно с критерия за справедливост по чл. 52
ЗЗД, следва да се изхожда преди всичко от вида, характера и броя на
уврежданията; продължителността и степента на претърпените болки;
физическия, психически, битов и социален дискомфорт; продължителността и
сложността на лечението; продължителността на оздравителния и
възстановителния период, прогнозата на възстановяване и пр.
В случая е безспорно установено, че причинените на ищеца травматични
увреждания се характеризират със сравнително висока тежест, обусловена от
характера и мястото на получената фрактура, което е свързано с изпитване на
силни болки и страдания, продължили през един сравнително дълъг период.
Освен това болката е била съпътствана и с други физически страдания –
трайно ограничаване на телесните движения, което на свой ред е довело до
влошаване на качеството на живот на пострадалия и е довело до значителни
промени в него - затруднения в ежедневните дейности, затруднения в
самообслужването. От друга страна следва да се отчете и обстоятелството, че
пострадалият е млад човек, и около 6-7 месеца след събитието, той се е
възстановил напълно.
Освен описаните фактори, при определяне размера на обезщетението
следва да се отчетат и промените в икономическите условия, доколкото също
съставляват известен ориентир за житейския смисъл на понятието
справедливост. В този смисъл размерът на обезщетението за претърпените
неимуществени вреди ще следва да се съобрази и с реалните социално-
икономически условия и стандарта на живот в страната.
Като важен индикатор за реалните социално-икономически условия и
стандарта на живот в страната, могат да бъдат разглеждани лимитите на
застраховане по чл. 492 във вр. с чл. 346 КЗ за задължителна застраховка
"Гражданска отговорност на автомобилистите", които, макар да не се
възприемат като самостоятелен фактор при определяне размера на
обезщетението, представляват известен ориентир за промените в конкретните
обществено - икономически и социални условия в страната към момента на
увреждането. Настъпилите промени в размера на тези лимити и по-точно -
увеличението на минималните им размери през последните години, както и
увеличаването на размерите на минималните застрахователни суми за
сключването на задължителната застраховка „гражданска отговорност на
автомобилистите“, включително и на действащите към датата на
застрахователното събитие спрямо предходни периоди, също следва да се
отчетат при определянето на справедливо обезщетение за причинените вреди,
като израз на промените в обществено-икономическите отношения в страната.
Отчитайки общите и специфични обстоятелства, отразяващи характера
5
и тежестта на претърпените от ищеца неимуществени вреди, настоящият
състав намира, че определеното от първоинстанционния съд обезщетение в
размер от 25 000 лева, съставлява справедлив паричен еквивалент за тяхното
възмездяване.
Неоснователно е съдържащото се във въззивната жалба на ищеца
становище за липсата на предпоставки за прилагане на разпоредбата на чл.51,
ал. 2 ЗЗД, тъй като не било налице съпричиняване на вредоносния резултат от
негова страна. Поддържаните в тази насока доводи, че фактическите изводи
на съда не се основавали категорични доказателства се опровергават от
допълнителната комплексна медицинска и автотехническа експертиза, според
чието категорично заключение, основаващо се на подробен анализ на
механизма на произшествието и на самата травма, е установено, че в момента
на удара пострадалият е бил без поставен предпазен колан.
Неоснователно от друга страна е възражението, поддържано от
ответника за по-висока степен на съпричиняване от страна на пострадалия.
Установено е, че основната причина за настъпване на процесното ПТП и
получените вследствие от удара травми на пострадалия, е високата скорост и
несъобразяването на водача с конкретната пътна обстановка при
управлението на автомобила. Допуснатите от водача на лекия автомобил
повече и по-тежки нарушения на правилата за движение по пътя, обуславят
значително по-големият му принос за настъпване на вредоносния резултат.
В заключение - първоинстанционният съд е отчел всички общи и
специфични обстоятелства относно степента на съпричиняване на
вредоносния резултат, поради което настоящият състав на Пловдивския
апелативен съд приема, че определеното съотношение относно приноса на
делинквента и пострадалия, и определеният съобразно с тази степен размер на
застрахователното обезщетение, са правилни.
Правилно е решението и в частта относно присъденото обезщетение за
претърпените имуществени вреди, изразяващи се в заплатени от ищеца
медицински консумативи и лекарства, които били необходими за лечението
му. Връзката на извършените от ищеца разходи с лечението на получените
вследствие застрахователното събитие травми, както и размерът на тези
разходи, са установени, както със съответните платежни документи и
приложените епикризи, така и от заключените на съдебно-медицинската
експертиза. Основателно този размер е редуциран от първоинстанционния
съд съобразно с определения процент на съпричиняване на вредите от страна
на пострадалия.
В този смисъл обжалваното решение също е правилно и следва да се
потвърди в обжалваната му част.
Неоснователно е най-накрая и поддържаното във въззивната жалба на
ищеца искане, законната лихва върху присъдените обезщетения да се
присъди от датата на увреждането – за неимуществените вреди, съответно от
крайната дата на извършване на разходите – за имуществените вреди.
6
В разпоредбата на чл. 497 КЗ – приложима за застрахователните
обезщетение по застраховка гражданска отговорност на автомобилистите -
изрично е посочен момента, от който застрахователят дължи лихва за забава,
както следва:
- от изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на всички
доказателства по чл. 106, ал. 3;
- от изтичането на срока по чл. 496, ал. 1, освен в случаите, когато
увреденото лице не е представило доказателства, поискани от застрахователя
по реда на чл. 106, ал. 3.
Предвид установената дата на подаване на уведомлението от ищците до
ответното дружество – 05.11.2018 г. и съобразно с разпоредбата на чл.497 КЗ,
в случая лихвата би била дължима, считано от датата, следваща изтичане на
15-дневния срок за произнасяне по претенцията на ищеца т.е. дори по-късно
от определената от съда дата, но доколкото относно началната дата на
законната лихва липсва изрична жаба от страна на ответника, решението в
тази част също следва да се потвърди.
Относно разноските.
Предвид обстоятелството, установено от представения договор за правна
помощ, че защитата е осъществена при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв., в
полза на процесуалния представител на ищеца – адвокат СЛ. ЯК. Ч. от АК –
Смолян следва да се присъди адвокатско възнаграждение, което, определено
по реда на чл. 7, ал. 2, т. 2 и т. 4 във вр. с чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, във вр.
с чл. 38, ал. 2 ЗАдв. и съразмерно с присъденото в полза на ищцата
обезщетение, възлиза на 1475 лева.
Ответникът установява действително извършени във въззивното
производство разноски в общ размер на 2232.86 лева, от които следва да му
се присъдят 1083.70 лева съразмерно с отхвърлената част от предявените
искове.
В съответствие с изложеното, Пловдивският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 21004 от 21.01.2021 г., постановено по
т.д. № 89 по описа за 2019 г. на Смолянският окръжен съд.
ОСЪЖДА О. З. АД, с ЕИК .... да заплати на СЛ. ЯК. Ч., ЕГН
********** от АК – Смолян следва сумата 1475 лева адвокатско
възнаграждение, на оснаование чл. 78, ал. 1 от ГПК вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 от
ЗАдв., за осъществено процесуално представителство на ищеца Ш. С. Ч. в
производството по т. д. № 305 по описа за 2021 г. на Пловдивския апелативен
съд, съразмерно с уважената част от предявените искове.
7
ОСЪЖДА Ш. С. Ч., ЕГН ********** да заплати на О. З. АД, с ЕИК ....
сумата 1083.70 лева за сторените в производството по т. д. № 305 по описа за
2021 г. на Пловдивския апелативен съд, съразмерно с отхвърлената част от
предявените искове.
Решението е неокончателно и може да се обжалва с касационна жалба
пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от съобщаването му на
страните при условията на чл. 280 и сл. от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8