Р Е Ш Е Н И Е
№…………………
гр.Плевен,
03.12.2019
година.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение,
І граждански състав, в публично
заседание на ЧЕТИРИНАДЕСЕТИ НОЕМВРИ, през две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : СТЕФАН ДАНЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ : ТАТЯНА
БЕТОВА
СВЕТЛА ДИМИТРОВА
при секретаря………П. П.……..……………и в присъствието на
прокурора………………………………………………………….като разгледа докладваното от
съдията………..ТАТЯНА БЕТОВА…………възз.гр.д.№ 755 по описа на съда за 2019година, и
за да се произнесе, съобрази:
Производство
по чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 132 от 01.08.2019г.,
постановено по гр.д. № 153/2019г. Кнежански районен съд е развалил на основание чл.28,ал.2,
предл.1, вр.чл.28, ал.1, изр.1 от ЗАЗ, сключения
между „****” ООД, преобразувано в „****”ЕООДгр. К., представлявано от И. Г. С.
от една страна като арендатор и от друга страна С. С. И.-арендодател, заменен
от 28.01.2016г. от В.Г.Д. и Т.Г.Д., Договор
за аренда на земеделска земя за селскостопанско производство, с нот. заверка на
подписите с рег.№***/27.06.2012г. от регистъра на Нотариус с рег. *** - В.
Р. с район на действие PC-Кнежа и вписан при Служба по вписванията на Агенция
по вписванията при Районен съд-Кнежа под вх.Рег. № **/27.06.2012год. под акт №**,
том **, изменен с Анекс от 18.06.2014г. към посочения Договор, вписан в Служба
по вписванията при PC-Кнежа,том **,№**дв.вх. р. №**/2014г. имащи правно
действие за стопанската 2018/2019г. и следващите до 2025/2026г. по отношение на
В.Д. за следните имоти:1/Нива в
местност „***”,четвърта категория с площ от 10,000 дка.;2/ Нива в местност „***”,четвърта
категория с площ от 4,183 дка. и по-отношение на Т.Д. за следните имоти:1/ Нива в местност „****”, четвърта
категория с площ от 7,001 дка., 2/Нива в
местност „***”, четвърта категория с площ от 4,000 дка. и 3/ Нива в местност „*** **”, четвърта
категория с площ от 3,001 дка., подробно описани в диспозитива на решението, поради забавяне на плащането на арендното
плащане за повече от 3м. Присъдили е в полза на ищците разноски в размер на
350лв., от които 300лв. адвокатско възнаграждение и 50лв. за съдебна
експертиза.
Срещу
така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ответника „****“ЕООДгр.Кнежа,
чрез пълномощника адв.С.Ч. ***. В
жалбата се правят оплаквания, че постановеното решение е неправилно и необосновано.
Съображенията за това са изложени подробно в жалбата. Въззивникът моли окръжния
съд да обезсили решението на РС-Кнежа или ако приеме, че е допустим иска - да
постанови отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на предявения срещу дружеството иск, както и да бъдат
присъдени разноските, съобразно изхода на делото.
Въззиваемите страни В.Г.Д.
и Т.Г.Д., чрез пълномощникът им адв.С.Ш. ***, са взели становище, че жалбата е неоснователна, а решението на Кнежански РС-
правилно и законосъобразно. Молят съда да го потвърди и да и да им присъди
разноски за настоящата инстанция.
Въззивният съд, като обсъди оплакванията изложени
в жалбата, взе предвид направените от страните доводи, прецени събраните пред първата
инстанция доказателства, съобрази се с изискванията на закона, намира за
установено следното:
Пред Кнежански районен съд е
постъпила искова молба, в която ищците са изложили следните твърдения : Ищците
са сред наследниците на С. Л. Д.,***, на
които е възстановена по реда на ЗСПЗЗ земеделска земя в землището на гр.Кнежа,
в общ размер 147.232дка. Земята /описани подробно в исковата молба/ е отдадена
под аренда от един от съсобствениците ѝ-С. С.И., на „****“ ООД гр.Кнежа,
с договор за аренда на земеделска земя за селскостопанско производство, с нот.
заверка на подписите с рег. №**/27.06.2012г. за срок от 10 стопански години,
считано от стопанската 2012/2013г. С анекс от 18.06.2014г. срокът на договора е
бил удължен на 14години, считано от 01.10.2012г. до 01.10.2026г., а арендното
плащане е увеличено от 20 на 25лв./дка. С
влязло в сила на 12.06.2015г. решение по гр.д. 484/2012г. на КРС е извършена
делба на съсобствената земеделска земя, като В.Д. и Т.Д. са станали еднолични
собственици на описаните в дяловете, респ. в исковата молба земеделски имоти. С
писмено уведомление от 05.01.2016г., връчено чрез нотариална покана на
28.01.2016г., от нотариус В. Р. на „****“ООД, ищците са уведомили арендатора за
факта, че са придобили чрез делба собствеността върху описаните в уведомлението
новообразувани земеделски имоти/Т.Д. – 14.001дка и В.Д. – 15.183дка/, които новообразувани
имоти са част от земите - предмет на договора за аренда. Нотариалната покана
съдържа и изявлението, че сумите по арендните плащания за стопанската
2015/16г. следва
да бъдат заплатени на тях, а не на сключилия договора за аренда С. И.. С Нотариална
покана, с Peг.№ ***, том **, акт №***/2017г., връчена на ответника „****” ЕООД,
с разписка №*** на 27.09.2017г., чрез Нотариус В. Р., ищецът В.Д. е заявил, че на
основание чл.28, ал.1, вр. чл.27, ал.4 от Закона за аренда в земеделието, разваля
договора за аренда досежно неговите земеделски земи, поради забавяне на
арендното плащане за повече от три месеца. С Нотариална покана Peг. № ***, том **,
акт №***/2018г., връчена на ответника „****” ЕООД, с разписка №***/18.07.2018г.,
чрез Нотариус В.Р., ищецът Т.Д. е заявил, че на основание чл.28, ал.1, вр. чл,
27, ал.4 от Закона за аренда в земеделието, разваля договора за аренда досежно
неговите земеделски земи, поради забавяне на арендното плащане за повече от три
месеца. На основание чл. 28, ал.1, вр. чл.27, ал.4 от ЗАЗ ищците са подали
заявления за едностранно прекратяване на договора до СВ при РС-Кнежа поради
забавяне на плащането на арендното плащане за повече от три месеца и
заявленията са вписани. Заявлението на В.Д. е вписано - в том пети, № 123, дв.
Вх. Р. № ***/10.10.2017г., а заявлението на Т.Д. - в том трети, № **, дв.вх.р.№
№ **/16.07.2018г. Изложените до тук факти и обстоятелства са безспорни между
страните.
Ищците твърдят също, че са направили
изявленията за разваляне на договора тъй като, въпреки направеното уведомяване
за настъпилото правоприемство, ответникът не им е заплащал дължимите арендни
плащания в срок.Закъснението е повече от три месеца, поради което имат право да
развалят договора, в частта за притежаваните от тях земи, на основание чл.28,
ал.1, вр. чл, 27, ал.4 от ЗАЗ.Считат обаче, че изявленията, макар и надлежно извършени,
не са произвели исканото от тях действие по разваляне/прекратяване на договора
на посоченото основание, тъй като договорът за аренда е със срок по-дълъг от
10години, който факт са узнали по-късно, поради което договорът подлежи на
разваляне само по съдебен ред.От това произтича и правния им интерес от
завеждане на настоящото дело.
Ответникът с отговора на исковата молба възразява, че искът е
недопустим, тъй като е недопустимо срочен договор да бъде прекратен с
едностранно писмено уведомяване, а също и че е за срок от 10 години, поради
което е недопустимо да се иска развалянето му по съдебен ред.По същество
възразява, че ищците не са съдействали за изпълнение на задължението на „****“ЕООД,
като въпреки отправените им покани, не са се явили за да получат арендното
плащане.Поради това дружеството е предприело опити да разкрие сметки на ищците,
но в наличните на територията на гр.Кнежа клонове на банкови институции са
отказали да открият такива без титуляра. Поради това в срока до 15 март
дължимата на ищците рента за съответната стопанска година, не им е била
изплатена.Представя разписки за изпратени на ищците след срока суми чрез
пощенски записи.
Безспорните
факти са изложени по-горе. Спорно е прекратен/развален ли е договорът за аренда/досежно
процесните имоти/, с едностранните изявления на ищците и ако не-налице ли са
предпоставките за развалянето му по съдебен ред, поради забавяне на арендното
плащане за повече от три месеца.
За да се произнесе по спора, съдът съобрази
следното:
От събраните по делото писмени и гласни доказателства както и от
признанията на страните се установява, че ответникът „****“ЕООД, като арендатор е ползвал през стопанските 2015/2016г. и 2016/2017г. процесните
земеделски земи-собственост на ищците. Договорът за аренда от
27.06.2012г. е действителен, сключен е в съответствие с
изискванията на Закона за аренда в земеделието, като срокът му, първоначално до 2022г. е бил удължен с анекс от
18.06.2014г. до
2026г. Арендодател е един от съсобствениците на земите,
което е регламентирано в ЗАЗ. В
изпълнение на задължението по чл. 7 от договора ищците са уведомили арендатора
за настъпилите с извършване на делбата промени в собствеността. Решението за
извършване на делбата е влязло в сила на 12.06.2015г., видно от отбелязването
върху него/преписите на л.9 и 10 от делото/, а уведомлението за него е получено
от арендатора на 28.01.2016г. Съгласно чл.17, ал.2 от ЗАЗ приобретателят на арендувания обект на договора замества арендодателя
като страна в договора за аренда, ако същият е бил вписан, дори и обектът на
договора още да не е предаден. Алинея
3 на същия текст предвижда, че приобретателят е длъжен да уведоми незабавно
арендатора за настъпилото заместване. Той не може да иска от арендатора да
изпълни към него задължение, което той вече е изпълнил към предишния арендодател
до получаване на съобщението за заместването. По аргумент за противното, след
направеното уведомяване на 28.01.2016г. на „****“ЕООД като
арендатор, дружеството е следвало да извършва дължимите
плащания не на сключилия договора С. И., а на заместилите го в
правоотношението, по силата на цитираните по-горе правни норми, ищци В.Д. и Т.Д..
Не само че не е извършено плащане на дължимата рента до момента на получаване
на двете изявления за разваляне на договора поради неговото неизпълнение –
първата връчена на ответника „****” ЕООД, с разписка №**на 27.09.2017г./за
земята на В.Д./ и втората връчена с разписка №**/18.07.2018г./за земята на Т.Д./,
но и с отговора на нотариалната покана от 18.07.2018г./на л.50 и 51 от делото
на РС/ изрично е отказано плащане. Мотива е, че плащането е било извършено с
платежно нареждане от 15.03.2018г. на С.И. и от него следвало ищеца Т.Д. да
търси, на основание чл. 3, ал.4 от ЗАЗ и чл. 30, ал.3 от ЗС, уреждане на
отношенията като съсобственик. На този ищец ответното дружество е дължало, към
момента на изпращане на отговора арендно плащане за стопанската 2016/2017г. в
срок до 15.03.2018г., което не е било извършено и то не поради изтъкнатата в
писмения отговор причина – забава на кредитора, а защото според арендатора,
такова не се дължи лично на Т.Д., въпреки че той много по-рано по надлежен ред
е заместил С.И., с достигане до арендатора на уведомлението за промяната в
собствеността.
По аналогичен начин стои и въпросът с дължимото на
В.Д. плащане на рентата за стопанската 2015/2016г., което е следвало, съгласно
чл.8 от договора, да стане в срок до 15.03.2017г., е извършено едва на 25.09.2017г.
В тази връзка не следва да се кредитират с доверие показанията на св.Т.С.Х.,
която е била на длъжност отчетник платежни ведомости в ЕТ“****“, която твърди, че сумите за
дължимата на ищците рента не им е била платена в срок поради това, че от една
страна – те са се явили да търсят рента, но са отказали да я получат защото не
били съгласни с размера ѝ и от друга – не е могло да им се разкрият
банкови сметки, по които да се преведат парите, поради отказ на банките. Тези
показания противоречат на твърдяното от ответника в отговора, че ищците не са
се явили да получат рентата си и това е било причината за забавянето. Освен
това ответникът не е навеждал довода, че ищците не са били съгласни с размера
на рентата им. В крайна сметка, тези показания, дори без да се отчита
възможната им заинтересованост, не дават отговор на въпроса защо в срока за
плащане, дължимите суми не са били изплатени с пощенски записи, както това е
било сторено по-късно.Нещо повече - от заключението на назначената и приета от
КРС експертиза, се установява, че ищците са получили на 12.01.2016г., още преди
получаване на уведомлението за заместване, именно чрез пощенски записи, плащане
от страна на арендатора на сумата от 812,54лв. /по 406,27лв. всеки/ за стопанските
2012/2013г., 2013/2014г. и 2014/2015г. За стопанската 2015/2016г. такова
плащане е направено едва на 29.06.2017г.,
като Т.Д. е получил 350лв., а В.Д.
-354,58лв. За стопанската 2016/2017г. ищците са получили същите суми на 12.07.2018г. И в двата случая плащането
е след изтичане на три месеца от крайния срок за плащане на арендното плащане-
15.03 на следващата стопанска година.
При така изложеното от фактическа страна, съдът
приема че исковете с правно основание чл. 28, ал.1 вр. с ал.2 ЗАЗ са допустими
и основателни. Преди всичко, заявеното и вписано в Службата по вписванията при
Кнежански РС едностранно прекратяване на договора досежно земите на ищците, не
е породило последици, тъй като към момента на подаването на заявленията
договорът от 27.06.2012г. е бил със срок над 10 години и на посоченото в
заявлението основание е можело да бъде развален само по съдебен ред. Това е
така поради обстоятелството, че през 2014г. с анекс е бил удължен срока му до
2026г. Дори да се приеме развитата във въззивната жалба теза, че първоначалния
договор за аренда и анекса са два самостоятелни договора, то към момента на
подписване на анекса през 2014г. е уговорено договорът да действа още 12
години, а такъв договор може да бъде развален поради виновно неизпълнение на
основанието посочено в чл. 28, ал.1 от Закона за арендата в земеделието, само
по съдебен ред.Ето защо исковете на двамата ищци са допустими. Същите имат
правен интерес и са установили наличието на хипотеза на чл.28, ал.1 от ЗАЗ по
отношение на всеки от тях. От представените писмени доказателства и от
заключението на назначената от РС експертиза се установява, че плащанията на
рентата за стопанската 2015/2016г. е направено едва на 29.06.2017г., а за стопанската
2016/2017г. ищците са получили дължимите суми отново със закъснение повече от
три месеца - на 12.07.2018г. от крайния срок за плащане на арендното плащане -
15.03 на следващата стопанска година.Поради това забавяне на плащането е налице
основание за разваляне на арендния договор с ответното дружество по отношение
земите на ищците. Действието на развалянето е за в бъдеще, доколкото в случая става дума за договор с периодично изпълнение, по
силата на чл.88, ал.1 ЗЗД, развалянето няма обратно действие. Не се доказа твърдяната забава на кредитора, нито
наличието на някаква друга обективна пречка за изпълнение на задължението за
заплащане на арендното плащане в срок.
Поради изложеното, решението на Кнежански РС
следва да бъде потвърдено. При този
изход на делото следва да бъде осъдена въззиваевата страна да заплати
направените от въззивниците разноски по делото в размер на 200лв. на всеки за
адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА, на основание чл.271 ал.1 ГПК
решение № 132 на Районен съд Кнежа, постановено на 01.08.2019г. по гр.д. № 153/2019г.
по описа на КРС.
ОСЪЖДА, на основание чл. чл.78, ал.3 вр. 273 ГПК „*****”ЕООД,
със седалище гр. К., Плевенска област и адрес на управление гр.К., ул.„****” №**,
с ЕИК****, представлявано от управителя И. Г. С., с ЕГН ********** да заплати на В.Г.Д., с ЕГН **********,*** и на Т.Г.Д., с ЕГН **********,*** деловодни
разноски в размер по 200лв. на всеки за адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: