Р Е Ш Е Н И Е
№.............
гр. Варна, 30.09.2019г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, 9-ти
състав, в открито съдебно заседание, проведено на девети септември
две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Н.
СТОЯНОВ
при участието на секретаря Илияна Илиева, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 1981 по описа на ВРС за 2019-та година, 9-ти с-в, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са от „Б. Д.”
ЕАД, ЕИК***, искове с правно основание чл.422 ГПК за установяване между страните, че Н.С.Н., ЕГН**********, дължи на ищеца следните суми:
-
5189.03лв.
– неплатена главница по договор за потребителски
банков кредит от 08.07.2016г. и договор за поръчителство
от същата дата;
-
771.25лв.
– възнаградителна лихва по договор за потребителски
банков кредит от 08.07.2016г. и договор за поръчителство
от същата дата, начислена за периода 07.06.2017г.
– 05.11.2018г.;
-
30.80лв.
– мораторна лихва върху главницата по потребителски
банков кредит от 08.07.2016г. и договор за поръчителство,
която е начислена за периода 04.10.2017г.
– 05.11.2018г.;
- 120.00лв.
– такса
предсрочна изискуемост по договор за потребителски банков кредит от 08.07.2016г.
и договор за поръчителство;
- законна лихва върху главницата от подаване на заявление – 05.11.2018г. до окончателното й изплащане,
за
които суми е издадена по чл.417 ГПК заповед за изпълнение по ч.гр.д. №16769/2018г. на ВРС.
Евентуално са предявени
осъдителни искове по чл.430 ТЗ за същите суми,
основания и периоди, при приета ненастъпила предсрочна изискуемост преди да
бъде подадено заявлението по заповедното производство.
Ищецът твърди,
че подал заявление за издаване на заповед за изпълнение за процесните суми, за
които била издадена заповед по чл.417 от ГПК. В законоустановения срок длъжникът
възразил, поради което за ищеца се породил правният интерес да предяви
настоящия иск.
Ищецът твърди,
че по силата на договор за потребителски банков кредит от
08.07.2016г. „Б. Д.” ЕАД се е задължило да предостави на К. Б. Ш. кредит в
размер на 5500.00лв., която сума била преведена в деня
на сключване на сделката по сметка на кредитополучателя. Последният от своя
страна се задължил да върне получената сума на 120 месечни анюитетни вноски, с
падеж 07-мо число на месеца, за който се дължат, с размер съгласно договорен и
двустранно подписан погасителен план, включващ част от главница и част от
уговорената възнаградителна лихва.
С договор от същата
дата 08.07.2016г., обективиран върху договора за
кредит, ответникът Н.С.Н. се задължил да отговаря лично за задълженията на
кредитополучателя, като поръчител по смисъла на ЗЗД.
Твърди още, че
длъжникът изпълнявал задълженията си до вноската с падеж 07.06.2017г.,
която останала неплатена в цялост. Непогасени останали и
следващите вноски с падежи до 07.09.2017г. включително.
Поради това на осн. чл.20.1
от ОУ към договора всички задължения до края на договора станали предсрочно
изискуеми, считано от падежа на третата последователна неплатена цялостно
вноска. Тази изискуемост кредиторът онесъл счетоводно в
просрочие на 07.09.2018г. Отделно с нарочно писмо,
твърдяно като получено от длъжника, последният бил уведомени за упражненото
право по чл.60 ЗКИ – в случая на дата 18.10.2018г. (връчено
при отказ). Евентуално с предявяването на исковата молба и
получаването на препис от нея ответникът бил уведомен за обявяването на
предсрочната изискуемост.
С оглед на изложеното и
липсата на последващи плащания се твърди, че ответникът дължи на кредитора стойността
на всички месечни анюитетни вноски, формирани от останалата невърната главница
и възнаградителната лихва върху нея за заявения период; законна лихва за забава
върху главницата в заявен размер и период, както и еднократна такса за предсрочна
изискуемост.
По същество моли за уважаване на
исковете и присъждане на разноски.
В
срока по чл.131 ГПК ответникът депозира писмен отговор.
В него той излага становище за недопустимост на делото.
Оспорва изцяло по основание и по размер и предявените искове.
Възраженията му могат да се субсумират
в следните групи: 1/ предсрочната изискуемост не била надлежно обявена, защото
не било удостоверено надлежно връчването на съобщението за нея, нямало и
документи за правомощието на служителя по връчването да удостоверява това; 2/
предсрочната изискуемост не била надлежно обявена и защото до поръчителя нямало
изобщо изпратено съобщение; 3/ за ответника, като поръчител, следвало да се
прилож чл.147, ал.1 ЗЗД, срокът по който текст следвало да се счита от падежа на
всяка отделна падежирала вноска; 4/ с оглед последното, при каквито и да е
допускания срокът по чл.147, ал.1 ЗЗД за падежиралите преди заявлението вноски
е изтекъл към заявлението; 5/ от последното следвала и преклудираност на
правото по реда на
чл.60 ЗКИ; 6/ механизмът и размерът на начисляването на възнаградителна лихва
за ползването на кредита били неясни, прекомерни и като цяло неравноправни по
начина им на оформяне (в това число т.8
от договора, а също и клаузите на т.7.1., т.7.2.1., т.7.2.3., т.7.2.4., т.7.3.,
т.7.6., т.7.7., т.7.8., т.7.9., т.7.10., т.8., т.9.1., т.9.2., т.9.3. от ОУ)
поради противоречие с чл.143 и чл.144 от ЗЗП и неяснота на начина на формиране
на сумите; 7/ исковата молба не можела да служи
за покана и съобщение за предсрочна изискуемост; 8/ недопустимо било при
солидарно осъждане да се събират вноски само от поръчителя, без да има иск срещу главния длъжник;
9/ размерът на исковете бил необоснован.
По същество моли за отхвърляне на исковете и присъждане
на разноски.
След съвкупна
преценка на доказателствата по делото и становищата на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Видно от
приложеното частно гражданско дело на ВРС, по
същото на осн. чл.417 ГПК е издадена в полза на ищеца срещу ответника заповед
за изпълнение за процесните суми.
Не е оспорено от
ответника, а се потвърждава от приетите и неоспорени по автентичност договор за
кредит, с поръчителство (л.9-10 от делото), общи условия към него (л.11-13),
погасителен план към договора (л.14-18) и условия за ползване на преференциален
кредит (л.17-18), че по силата на договор за
потребителски банков кредит от 08.07.2016г. „Б. Д.” ЕАД се е задължило да предостави на К. Б. Ш. кредит в размер на
5500.00лв. Кредитополучателят
от своя страна се е
задължил да върне получената сума на 120 месечни анюитетни вноски, с падеж
07-мо число на месеца, за който се дължат, с размер съгласно договорен и
двустранно подписан погасителен план, включващ част от главница, част от уговорената
възнаградителна лихва и такси. С
договор от 08.07.2016г., обективиран върху договора за
кредит, ответникът Н.С.Н. се задължил да отговаря лично за задълженията на
кредитополучателя, като поръчител по смисъла на ЗЗД.
Не е оспорено от
ответника, а се потвърждава от заключението по ССчЕ, че кредитната сума е била
предоставена на кредитополучателя при сключването на договора за кредит с
поръчителство – 08.07.2016г., по банкова сметка.
На л.20 от делото е
ситуиран констативен протокол от 19.10.2018г., който е изготвен и подписан
лично от ЧСИ Н. Г.. В него са удостоверени от самия ЧСИ действията на
натоварения служител по призоваване – Н. С.,по повод връчване на
кредитополучателя К. Ш. на съобщението за обявяване на кредита за предсочно
изискуем. В последния абзац е удостоверено, че на 17.10.2018г. е посетен адрес
на местоработата на Ш., като на място „е разговяряно лично с Кр. Ш., същата се
запозна подробно с поканата и категорично отказа да я получи“. Това
удостоверително отбелязване на ЧСИ е оспорено за вярност от ответника, но без
ангажирани доказателства от него.
На л.71 от делото е
ситуирана разписка от самия служител по призоваване при ЧСИ Н. Г. – Н. С., с
поставена дата 17.10.2018г., който съдържа отбелязването, че на 17.10.2018г. е
посетен адрес на местоработата на Ш. и на място служителят Н. С., „разговярях
лично с К. Б. Ш., която се запозна подробно с покана-уведомление №06-20-03109
от 20.09.2018г., но категорично отказа да я получи“. Този документ е оспорен в
осз. от ответника, като „създаден за целите на процеса“ и като „преклудиран“.
На л.66-70 от
делото е прието извлечение от сметка на Кр. Ш..
От заключението по приетата ССчЕ, което съдът цени, като
обективно и обосновано, се установява, че заемната сума по процесния договор за
кредит е била предоставена на кредитополучателя при сключването на договора за
кредит с поръчителство – 08.07.2016г., по банкова сметка ***. Още се
установява, че считано от вноската с падеж 07.06.2017г. плащанията са били
преустановени от кредитополучателя (има плащане по тази вноска със забава от
повече от три месеца). Установява се още, след съответни справи и изчисления,
че задълженията по договора за кредит към датата на подаване на заявлението по
чл.417 ГПК съответстват изцяло по период и размер с претендираните (видно от
т.3, пункт 1 от заключнието по ССчЕ – л.77 от делото). Изчислено е още, че след
издаване на заповедта по чл.417 ГПК и дори след образуване на исковото дело,
през м.04.2019г. и м.05.2019г. по изп.д. №1987/2018г. на ЧСИ И. Е., са
принудително събрани след принудително изпълнение две парични суми (без да има
данни от кое лице и в резултат на какви изпълнителни действия), след които е
дадено и преизчисление на задълженията.
Въз основа на
изложената фактическа обстановка и приложимата към нея нормативна регламентация, съдът достигна до следните правни изводи:
По допустимостта:
Възраженията на ответника са неоснователни. Видно от
аргументите на ответника за недопустимост, всъщност почти всички от тях касаят основателността
на исковете. Отделно от това влязлата
в сила заповед за изпълнение по чл.
417 ГПК относно кредитополучателя по договор за банков кредит не
води до недопустимост на предявените осъдителни претенции срещу поръчителите,
които отговарят солидарно с главния длъжник за дълга, като въпросът дали целият
дълг е погасен от главния длъжник касае основателността на исковете срещу поръчителите,
а не тяхната допустимост. Още – позоваването
на предсрочна изискуемост не определя основанието на иска, като правното
основание, на което се претендират вноските с настъпил падеж и на предсрочно
изискуемата главница е договора за кредит. Ако
съдът приеме, че предсрочната изискуемост на вземанията е настъпила в един
по-късен от твърдяния от ищеца момент, това не представлява разглеждане на претенцията
на непредявено основание или нарушение на принципа на диспозитивното начало. Няма наличие и на нередовност на
исковата молба, с оглед достатъчните
твърдения на ищеца и с оглед съвпадащите по размери, периоди и основания на
предявените искове с тези по издадената заповед за изпълнение. Изцяло в същия
смисъл на мотивите по допустимостта до тук и Определение №225/17.07.2019г.
по т.д. №2625/2018г. на 2-ро ТО на ВКС. А по допустимостта на осъдителните искове е
достатъчно да се спомене ТР №4/18.06.2014г. на ОСТГК
на ВКС.
Предпоставките за уважаване на предявените искове се свързват с пълно и главно
доказване от ищеца на следните обстоятелства: твърдяната
облигационна връзка с ответника по делото;
предоставянето на кредитната главница в полза на кредитополучателя; изпадането
в забава (на главния длъжник и поръчителя); настъпването на изискуемостта
(предсрочна и/или с редовен падеж) на неплатените анюитетни задължения (спрямо
главния длъжник и поръчителя); спазването на срока по чл.147 ЗЗД (спрямо
поръчителя); размера на исковете; действителността и механизма на
възнаградителната лихва. Освен това с оглед
на изричното възражение следва да докаже и
редовността на връчването на съобщението за
обявяване на предсрочната изискуемост (при отказ на
адресата).
В процесуална
тежест на ответника е да докаже своята изправност по
задължението за плащане, еветуално положителните факти, на които основава
възраженията си – за неравноправност на оспорените
от него клаузи на договора; за невярност на
удостоверените от служителя по призоваване обстоятелства
при връчване на съобщението за предсрочна
изискуемост; за „съставяне за целите на
процеса“ на разписка от служителя по призоваване при ЧСИ (л.71 от делото).
По договора: По делото са
приобщени договор за кредит с поръчителство, подробен погасителен план към
него, приложими към него общи условия, както и условия за ползване на преференциални
параметри на договора. Всички те съдържат подписи на заемодателя (ищеца),
кредитополучателя и поръчителя (ответника), които не са оспорени по
автентичност, поради което документите обвързват авторите им. И следователно от
тях се установява, че: по
силата на договор за потребителски банков кредит от 08.07.2016г. „Б. Д.” ЕАД се е задължило да предостави
на К. Б. Ш. кредит в размер на 5500.00лв. Кредитополучателят
се е задължил да върне
получената сума на 120 месечни анюитетни вноски, с падеж 07-мо число на месеца,
за който се дължат, с размер съгласно договорен и двустранно подписан
погасителен план, включващ част от главница,
част от уговорената възнаградителна лихва и
такси. С договор от 08.07.2016г.,
обективиран върху договора за кредит, ответникът Н.С.Н. се е задължил да отговаря
лично за задълженията на кредитополучателя, като поръчител по смисъла на ЗЗД. По тези въпроси няма и изрично възведен спор от
ответника. Така обстоятелствата са установени.
По предаване на
кредита: Не е оспорено от ответника, а
се потвърждава от ССчЕ, че кредитната сума е била предоставена на
кредитополучателя при сключването на договора за кредит с поръчителство, по
негова банкова сметка.
По забавата: Не е оспорено от ответника също, а се потвърждава от ССчЕ,
че считано от вноската с падеж 07.06.2017г. плащанията са били преустановени от
кредитополучателя (има едно плащане по тази вноска, но със забава от повече от
три месеца - едва на 04.10.2017г., когато е следващото плащане).Следователно е несъмнено,
че считано от 07.09.2017г. са настъпили предпоставките по реда на т.19, т.2 от
Общите условия на предсрочна изискуемост на задълженията.
По приложението на
чл.147, ал.1 ЗЗД: Относно въпроса: при уговорено погасяване на главното задължение на
отделни погасителни вноски с различни падежи, от кога тече шестмесечният срок
по чл. 147, ал. 1 ЗЗД – от датата на падежа за всяка вноска или от настъпване на
изискуемостта на целия дълг, вкл. в хипотеза на
предсрочна изискуемост, е формирана противоречива практика на ВКС по чл. 290 ГПК.
В една част от
постановените по реда на чл.
290 от ГПК съдебни актове - решение
№ 83 от 26.05.2017 г. по т. д. № 50394/2016 г. на ІV г. о. на ВКС и решение № 44 от 05.06.2017
г. по гр. д. № 60073/2016 г. на ІІІ г. о. на ВКС, е застъпено становището, че шестмесечният срок по чл.
147, ал. 1 от ЗЗД тече от датата на падежа на всяка вноска и ако
кредиторът бездейства и не предяви иск срещу главния длъжник в рамките на този
срок, с изтичането му се прекратява задължението на поръчителя за плащане на
тази вноска т. е. преклудира се отговорността му за съответната част от
главното задължение. Мотивирано е, че не е необходимо целият дълг да е станал
изискуем, за да започне да тече шестмесечният преклузивен срок по чл.
147, ал. 1 от ЗЗД по отношение на вноски, чиито падежи вече са
настъпили. Ако кредиторът не се грижи за интересите си и бездейства – нито води
иск срещу главния длъжник за вноските с вече настъпили падежи, нито обявява на
последния предсрочна изискуемост на вноските с ненастъпили падежи,
шестмесечният преклузивен срок по 147,
ал. 1 ЗЗД тече за всяка отделна вноска от съответната дата на
настъпване на падежа й. Ако кредиторът не завежда иск срещу главния длъжник, но
обяви на последния предсрочната изискуемост, шестмесечният преклузивен срок по 147,
ал. 1 ЗЗД ще тече от датата на достигане на това волеизявление до
длъжника, но само по отношение на вноските с ненастъпили падежи към тази дата.
По отношение на вноските с настъпили падежи към същата дата срокът по чл.
147, ал. 1 ЗЗД тече от съответната дата на падежа на всяка една от
тях.
Противното
разрешение е дадено в решение
№ 345 от 12.11.2012 г. по гр. д. № 481/2012 г. на III г. о. на ВКС, в което по въпроса, от кой момент тече 6-месечният срок по чл.
147, ал. 1 ЗЗД, е прието, че с разпоредбата на чл.
147, ал. 1 ЗЗД "законът регламентира прекратяване на
поръчителството, поради бездействие на кредитора по договора след падежа на
главното задължение, но не с падежа на отделни анюитетни вноски". В решение № 58 от 15.04.2009
г. по т. д. № 584/2008 г. на II т. о., решение № 130 от 27.10.2009
г. по т. д. № 139/2009 г. на I т. о., решение № 23 от 24.03.2015 г.
по т. д. № 1717/2013 г. на I т. о. и решение № 40 от 17.06.2015
г. по т. д. № 601/2014 г. на I т. о., ВКС приема, че шестмесечният срок по 147,
ал. 1 ЗЗД тече от момента на настъпване на предсрочната изискуемост
на дълга като за разлика от първата група решения не се прави разграничение
относно вноските с настъпил и ненастъпил падеж към момента на обявяване на
предсрочната изискуемост, при наличие на вече падежирани вноски към настъпване
на предсрочната изискуемост, явяващи се основание за обявяването й.
Противоречивото
разрешаване в практиката на ВКС по чл.
290 ГПК на въпрос на обсъждания въпрос, е причината, с Определение №225/17.07.2019г. по т.д. №2625/2018г. на 2-ро ТО на ВКС, на осн. чл.292 ГПК да се предложи на Общото събрание на Гражданската колегия и
Търговската колегия на ВКС да постанови тълкувателно решение по него. С оглед
на последното е постановено и спиране на т.д. №2625/2018г. на
2-ро ТО на ВКС.
При тази
ситуация и тъй като районните съдлища нямат правомощието на ВКС за спиране на
делата по потенциални и висящи тълкувателни дела на ВКС, настоящият съдебен
състав следва да сподели една от двете противоположни по въпроса позиции. И като
такава се възприема тази, че шестмесечният срок по чл.147,
ал.1 ЗЗД тече от момента на настъпване на предсрочната изискуемост,
с оглед общото вложено в актуалната съдебна практика през последните 10години
разбиране, че кредитното задължение е едно единно и цялостно, но което само е
разсрочено по волята на страните, поради което и давността за него е пет
години, а не три години. Ето защо и срокът по чл.147,
ал.1 ЗЗД в случая следва да тече от деня на предсрочната изискуемост
(така и Решение №40/17.06.2015г. по т.д. №601/2014г. на ВКС,
1-во ТО; Решение №175/25.02.2016г. по т.д. №2602/2014г. на 2-ро ТО, Определение
№298/18.04.2016г. по т.д. №2319/2015г. на КВС и др.).
По (предсрочната)
изискуемост: При установено
договорно отношение от кредитен характер, при установена кредиторова изправност
и изяснено спиране на плащанията, кредитополучателят дължи всички непогасени
вноски, както и следва да понесе всички договорени или законови последици от
забавата си.
Правото на всяка
кредитна институция да предвиди в общите си условия възможност предсрочна
изискуемост на всички непогасени дългове по договора е нормативно гарантирана с
чл.60, ал.2 ЗКИ, като условието е в ОУ да бъдат ясно посочени условията за
това. В случая тези изисквания са налице, видно от съдържанието на приобщените
ОУ, поради което и правомощието е налице.
В т.18 от ТР
№4/18.06.2014г. на ОСТГК на ВКС се прие, че в хипотезите на искове по чл.422 ГПК ефектът на предсрочната изискуемост на договори за кредит настъпва едва
след като потестативното изявление на банката достигне до длъжника, като последното
следва да се удостовери чрез официален или изходящ от длъжника частен
свидетелстващ документ.
В настоящия случай на
л.20 от делото е ситуиран констативен протокол от 19.10.2018г., който е
изготвен и подписан лично от ЧСИ Н. Г.. В него са удостоверени от самия ЧСИ
действията на натоварения служител по призоваване – Н. С., по връчване на
кредитополучателя К. Ш. на съобщението за обявяване на кредита за предсочно
изискуем. В последния абзац е удостоверено, че на 17.10.2018г. е посетен адрес
на местоработата на Ш., като на място „е разговяряно лично с Кр. Ш., същата се
запозна подробно с поканата и категорично отказа да я получи“. Съгласно чл.42,
ал.2 от ГПК по искане на страна в производство по ГПК, съобщение по него може
да се връчи чрез съдебен изпълнител. Съобразно чл.18, ал.5 ЗЧСИ частният съдебен изпълнител може да връчва
всякакви покани, съобщения и отговори във връзка с гражданскоправни отношения. А приложимите правила за
връчването са тези на ГПК. Следователно всички действия на ЧСИ и на натоварени
от него служители по призоваването, съставляват действия на длъжностно лице при
и по повод на изрично делегираната му от закона функция, респективно
изготвените писмени документи за това са официални и удостоверителни, за
констатираните на място обстоятелства. От което следва изводът, че
удостовереното чрез горепосочения протокол на ЧСИ, което ответникът оспори по
вярност, следва да се опровергае от ответника – чл.193, ал.3 ГПК, което съдът указа
и чрез доклада си по делото. Не се ангажираха обаче подобни доказателства,
поради което и материалната доказателствена сила на удостовереното следва да
бъде зачетена от съда, като на това основание и на осн. чл.44, ал.1, изр.
последно ГПК съобщението по чл.60 от ЗКИ съдът приема за редовно връчено на
кредитополучателя при отказ, на дата 17.10.2018г.
Нещо повече – в случая на л.71 от делото е приложена и разписка от самия служител по призоваване при ЧСИ Н. Г. –
Н. С., с поставена дата 17.10.2018г., който съдържа отбелязването, че на
17.10.2018г. е посетен адрес на местоработата на К. Ш. и на място служителят Н.
С., „разговярях лично с К. Б. Ш., която се запозна подробно с
покана-уведомление №06-20-03109 от 20.09.2018г., но категорично отказа да я
получи“. За този документ важи всичко изложено в предходния абзац, като той
дори не беше оспорен за вярност. Документът беше оспорен като „преклудиран“ и
като „създаден за целите на процеса“. Първото оплакване е несъстоятелно, тъй
като както съдът се мотивира още в о.с.з., представянето му беше в първото по
делото заседание, при това изрично с оглед позицията на ответника от отговора.
Второто оплакване, впрочем процесуално неясно, би могло да се индикира да се
касае за оспорване достоверността на датата по см. на чл.181 ГПК, макар да не е
изрично заявено. Съгласно чл.179 ГПК обаче датата на официални документи се
презюмира за вярна, до доказване на противното, каквото нямаше. Обратното –
дори да би се приела разписката за частен документ (а тя не е), с
обективирането й в последващия протокол на самия ЧСИ от 19.10.2018г. е спазен и
чл.181, ал.1 от ГПК, предложение четвърто ГПК. Ето защо разписката на л.71,
както сама за себе си, така и още повече анализирана съвместно с протокола на
ЧСИ от л.20, водят до единствения правно обоснован извод за спазване на
правилата на ГПК за доказване връчването на съобщения от ЧСИ при отказ.
Противно на доводите на ответната по делото страна.
От друга страна по
въпроса за отговорността на поръчителя към кредитора на главния длъжник в
случаите на искове по чл.422 ГПК е налице актуална и трайно установена практика
по чл.290 ГПК на ВКС на РБ, с която е прието, че моментът,
в който настъпва предсрочната изискуемост на кредита, е датата, на която волеизявлението
на банката по чл.60, ал.2 ЗКИ,
е достигнало до длъжника – кредитополучател, ако към този момент са били налице
обективните предпоставки за изгубване на преимуществото на срока. В този момент целият или неплатеният остатък по кредита става изискуем, както по отношение на кредитополучателя, така
и по отношение на поръчителя. Това е и началният
момент на 6-месечния срок по чл.147 ЗЗД за последния. Тоест се
приема, че не се следва съобщение по чл.60, ал.2 ЗКИ до поръчителя. И така
отговорността на поръчителя ще бъде погасена само ако притезанието на кредитора
бъде насочено срещу него след изтичане на шест месеца от получаване на
потестативното изявление на банката от главния длъжник. И обратното – ако този
срок не е изтекъл и ако съобщението по чл.60, ал.2 ЗКИ е връчено надлежно дори
само на кредитополучателя преди заявлението по заповедното производство, тези
факти ангажират поръчителя (така изрично
Решение №40/17.06.2015г. по т.д. №601/2014г. на ВКС, 1-во ТО; Решение
№175/25.02.2016г. по т.д. №2602/2014г. на 2-ро ТО, Определение
№298/18.04.2016г. по т.д. №2319/2015г. на 2-ро ТО и други). Противно на
доводите на ответната по делото страна по въпроса.
В конкретния случай
се мотивира приета предсрочна изискуемост на дата 17.10.2018г., а заповедното производство
е образувано на 05.11.2018г., поради което и няма съмнение, че срокът по чл.147 ЗЗД в полза на поръчителя не може да е изтекъл. Противно на доводите на
ответната по делото страна по въпроса.
Възраженията за
неравноправност на клаузите
относно начина и размера на начисляването на
възнаградителна лихва за ползването на кредита (в т.ч. т.8 от договора и т.7.1., т.7.2.1., т.7.2.3., т.7.2.4., т.7.3.,
т.7.6., т.7.7., т.7.8., т.7.9., т.7.10., т.8., т.9.1., т.9.2., т.9.3. от ОУ)
поради противоречие с чл.143 и чл.144 от ЗЗП, неравноправност, неяснота на
начина на формиране и прекомерност – не се споделят от съда. Като начало следва
да се отбележи, че те касаят само лихвата за ползване на кредита, поради което
са неотносими към исковете за главница, за лихва за забава и за претендирани
такси. Отделно – видно от съдържанието на процесния договор за кредит, той, ОУ
и погасителният план към него съдържат подписи на кредитор, получател и
поръчител и така тяхното участие и съгласие с договореното; в същия договор са
посочени размери на ГПР и ГЛП, обективиран е и механизмът на минималните по
размер вариации в тях, като най-важното – изрично е посочен и абсолютният
максимум на индексиране на лихвен процент до максимум 12.856% на годишна база,
който е съобразен с праговете по закон и практиката. Съвсем отделен е въпросът,
че по делото е приобщен и подписан от
от всички страни (неоспорени подписи) конкретен
погасителен план, съдържащ точните размери и разбивки на всяко отделно
анюитетно задължение, с което е очевидно, че страните, положили подписите, са
наясно и са се съгласили. За това да се твърди, че при тези данни длъжниците не
били знаели какви задължения следва да погасяват общо и месечно (за да са
клаузите неравноправни) не може да се сподели. Не са и прекомерни същите до
степен на недобросъвествност, за да са неравноправни те на това основание.
В обобщение по изложените подробни съображения, които са подкрепени
с обилна съдебна практика, съдът преценява за доказани предпоставките на
предявените искове и за недоказани възраженията на ответника. Поради това
исковете следва да се уважат изцяло в предявените им размери, съответстващи на
изчислените такива от ССчЕ.
Следва да се
отбележи, че доколкото изчислените от ССчЕ плащания след подаване на
заявлението по чл.417 ГПК и след образуване на делото, са резултат от
принудително изпълнение по изп. дело и доколкото за тях няма данни от кое лице
и в резултат на какви изпълнителни действия са събрани, те не следва да се
индексират от задълженията. Още повече, че съдът в производство по чл.422 от ГПК следва да установи задълженията във вида им към деня на заявлението.
За пълнота следва
да се отбележи и че за всички погасени от поръчителя задължения, било то
принудително или доброволно, той разполага с правото да ги получи обратно от
кредитополучателя, на осн. чл.143 ЗЗД.
По евентуалните
искове съдът не дължи произнасяне, с
оглед приетото по съществото на главните искове.
По разноските: Предвид изхода по спора, на ищеца се следват сторените
от него разноски, в размер на 235.34лв. (д. такса) 200лв. (депозит ССчЕ) и
150лв. (юк хонорар), или общо 585.34лв.
На осн. ТР
№4/18.06.2014г. следва произнасяне с осъдителен диспозитив и за разноските в
заповедното производство, определени според уважената част от интереса, тоест в
случая изцяло, в размер на общо 172.22лв.
Воден от горното съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между
страните по делото, че Н.С.Н., ЕГН**********, дължи на „Б.
Д.” ЕАД, ЕИК***, следните
суми: 5189.03лв.
– неплатена главница по договор за потребителски
банков кредит от 08.07.2016г. и договор за поръчителство
от същата дата; 771.25лв. – възнаградителна лихва по договор за потребителски банков
кредит от 08.07.2016г. и договор за поръчителство
от същата дата, начислена за периода 07.06.2017г.
– 05.11.2018г.;
30.80лв. – мораторна
лихва върху главницата по потребителски банков кредит от 08.07.2016г. и договор за поръчителство, която е начислена за
периода 04.10.2017г. – 05.11.2018г.;
120.00лв. – такса предсрочна изискуемост по договор
за потребителски банков кредит от 08.07.2016г. и
договор за поръчителство; законна
лихва върху главницата от деня на
подаване на заявление – 05.11.2018г. до окончателното
й изплащане, за които суми е издадена по чл.417 ГПК заповед за
изпълнение по ч.гр.д. №16769/2018г. на ВРС, на осн.
чл.422 ГПК.
ОСЪЖДА Н.С.Н., ЕГН**********, да заплати
на „Б. Д.” ЕАД, ЕИК***, сумата 585.34лв. – разноски в исковото производство пред ВРС, на осн.
чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА Н.С.Н., ЕГН**********, да заплати
на „Б. Д.” ЕАД, ЕИК***, сумата 172.22лв. – разноски в заповедното производство, на осн. ТР
№4/18.06.2014г.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Варна, в двуседмичен
срок от получаване на съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:…………