РЕШЕНИЕ
№ 17323
гр. София, 27.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 38 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ВЛАДИМИР СТ. КЪНЕВ
при участието на секретаря СИЛВИЯ К. З.А
като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР СТ. КЪНЕВ Гражданско дело №
20231110104554 по описа за 2023 година
В исковата молба и уточненията от 06.06.2023 г. и 16.06.2023 г. ищецът
А. Г. А. твърди да е сключил договор за паричен заем № 5848532 с ответника
„Вива кредит“ ООД. Размерът на заема бил 500 лв., двуседмична вноска, 7
погасителни вноски, ГЛП в размер на 40.32 % и ГПР в размер на 49.39 %.
Сочи, че била предвидена клауза на чл. 1, ал. 3 от договора, предвиждаща
такса за експресно разглеждане в размер на 106, 47 лв., която била разсрочена
заедно с погасителните вноски. В чл. 4, ал. 2 от договора била предвидена
неустойка за неизпълнение на задължение на длъжника да осигури
обезпечение в тридневен срок от сключване на договора в размер на 70, 98 лв.
Неустойката също била разсрочена, като крайният размер на дължимата
вноска бил 101, 28 лв., а общото задължение – 708, 96 лв.
Твърди, че е нарушено изискването на чл. 10, ал. 1 ЗПК за форма на
договора за кредит. Посочва, че ГПР е посочено като крайна стойност, без да
са описани данните, необходими за изчисляването му. Цитира практика на
СЕС, според която непредоставянето на тези данни е приравнено на липса на
ГПР. Сочи, че размерът на ГПР е неправилно посочен, а действителният е над
законово допустимия по чл. 19, ал. 4 ЗПК.
Твърди нищожност на клаузата за неустойка поради противоречие със
1
ЗПК, както и поради противоречие с добрите нрави, тъй като неустойката
била предвидена при неизпълнение на задължение, от което не произтичат
преки вреди. Сочи, че така уговорена, неустоечната клауза заобикаля закона и
чл. 19, ал. 4 ЗПК. Посочва, че неустойката е допълнително възнаграждение.
Твърди, че същата е неравноправна и нарушава чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП, както и
че не е уговорена индивидуално.
Твърди нищожност на клаузата, предвиждаща такса за експресно
обслужване, като противоречаща на чл. 10а ЗПК. Същата представлявала
такса по усвояването на кредита, което било забранено от закона. Заедно с
неустойката, таксата за експресно разглеждана представлявала допълнително
възнаграждение, невключено в ГПР, поради което ГПР бил неправилно
изчислен.
Моли съда да прогласи нищожност на клаузите, предвиждащи
неустойка за неизпълнение на задължение за осигуряване на обезпечение и
такса за експресно разглеждане. Моли съда на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД да
осъди ответника да заплати сумата от 116, 82 лв., представляваща недължимо
платена сума по договор за заем № 5848532, ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба – 27.01.2023 г., до окончателното
изплащане на сумата.
Претендира разноски.
В законоустановения срок ответникът е депозирал отговор на исковата
молба, с който оспорва предявените искове като неоснователни. Счита
предявяването на установителни искове за нищожност на клаузи отделно от
осъдителен за връщане на изначално недължимо платени суми за
недопустимо. Оспорва да е нарушено изискването на ЗПК за посочване на
ГПР. Твърди, че формулата и компонентите, необходими за изчисляването на
ГПР, са посочени в Приложение № 1 към ЗПК, а стойността на ГПР е
посочена в договора. Сочи, че неустойката не следва да се отчита при
изчисляването на ГПР. Оспорва неустоечната клауза да е нищожна, твърди, че
тя не противоречи на добрите нрави, а има обезщетителна функция. Сочи, че
ищецът доброволно е избрал допълнителната услуга за експресно
разглеждане, поради което таксата се явява цена на предоставяната от
кредитора услуга. Претендира разноски.
Съдът, като обсъди становищата на страните и събраните по делото
доказателства намира следното:
Всяко плащане, което заемател по потребителски кредит дължи на
2
средитора следва да е основано на равноправна клауза, независимо дали
разходът по тази клауза следва да се включи в ГПР или не. Следователно,
всяко такова плащане следва да е престация за действително получена стока/
услуга или обезщетение за действително претърпяна вреда.
В случая са спорни две клаузи – такса за експресно разглеждане на
молбата за отпускане на кредит по чл. 1, ал. 3 от договора и престацията
назована «неустойка» по чл. 4, ал. 2 от договора
Относно клаузата на чл.1 ал. 3 по формалното си съдържание тази
клауза е валидна – допълнителната цена за бързо доставяне на стоки и услуги
е обичайна търговска практика. Формално тази такса се дължи за разглеждане
на молбата за отпускане на кредит, а не за неговото усвояването, поради което
формално не влиза в противоречие с нормата на чл. чл. 10а ЗПК. В тежест на
ответника обачи е да ангажира доказатества, че действително е предоставил
посочената услуга – т.е., че е разгледал молбата на ответника с предимство
пред молбите на други молители, които не са избрали посочената опция.
Такива доказателства ответната страна не представи, поради което съдът
приема, че срещу плащането по оспорената клауза ищецът не е получил
действителна услуга, а следователно клаузата прикрива допълнителен доход,
който следва да се тълкува като лихва по кредита. Съдът приема, че клаузата е
неравноправна, доколкото не бе установено заемателят да е получил
престация срещу плащането по нея.
Относно клаузата по чл.4 ал. 2: Клаузата представлява очевидна
злоупотреба с предвидената от закона възможност страните по договор да
уговарят неустойка за неизпълнение и вреди. Оспорената клауза няма нито
гаранционна функция. Напротив – неустойка, която се дължи при сключване
на договора представлява допълнителна финансова тежест за длъжника и
увеличава риска той да се окаже частично или напълно неизправен.
Оспорената клауза няма и обезщетителна функция – обезщетение се носи
само за реално претърпени вреди и то такива, чиито настъпване и характер са
предвидими за договарящите страни. Риска, който кредтора очевидно поема
при отпускане на необезпечен заем не представлява вреда и няма основание
да се обезщетява. Оспорената клауза прикрива допълнителен доход за
кредитора, който той по същество получава без правно основание и като
такава е нищожна.
По осъдителния иск: Доколкото се установи недействителността на
оспорените клаузи, а размера на полученото по тях е безспорен, то този иск
следва да се приеме за основателен и доказан.
Ответникът дължи разноски на ищеца, а на бюджета на СРС – 50 лева
такса. Адвоката на ищцовата страна претендира на основание чл. 38 ал.2 от
3
Закона за адвокатурата три възнаграждения по 480 лева за всеки от
разгледаните искове, а ответната страна е направила възражение за
прекомерност. Съдът намира възражението за основателно. Претенцията за
отделни възнаграждения по взаимообусловени искове е неоснователна. Като
съобрази сложността и продължителността на спора съдът определя
съответното възнаграждения по чл. 38 ал. 2 Задв. в размер на 1000 лева.
По горните мотиви съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА на клаузите на чл. 1 ал. 3 и чл. 4 ал. 2
от договор за паричен заем № 5848532 сключен между А. Г. А. ЕГН
********** и «Вива Кредит» АД ЕИК ********** и ОСЪЖДА ответника да
заплати на ищеца сумата от 116, 82 лв., представляваща недължимо платена
сума по договор за заем № 5848532, ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба – 27.01.2023 г., до окончателното изплащане на
сумата.
ОСЪЖДА ответника да заплати на ищеца разноски в размер на 500 лева
а на адвокат Д М М 1000 лева възнаграждение по чл. 38 ал. 2 от Закона за
адвокатурата
ОСЪЖДА ответника да заплати на бюджета на Софийски районен съд
50 лева държавна такса.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред софийски градски съд в
двуседмичен сдрок от връчването на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4