№ 1501
гр. София, 20.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Катя Хасъмска
Членове:Емилия А.
Таня Кандилова
при участието на секретаря Кристина П. Георгиева
като разгледа докладваното от Таня Кандилова Въззивно гражданско дело №
20221100505126 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258-273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на В.Н. Б. срещу решението по гр.д. № 56420/2021 г.
на СРС, III ГО, 149 състав, което се обжалва в частта, в която е уважена исковата претенция
на въззиваемата страна за увеличаване размера на присъдена издръжка за разликата над 163
лева до 250 лева. Моли да се отмени първоинстанционното решение в атакуваната част и
искът в тази част да бъде отхвърлен. Претендира разноски.
Въззиваемата страна В. ВЛ. Б., малолетен, действащ чрез неговата майка и законен
представител Я.Р. М., оспорва въззивната жалба и моли решението да се потвърди изцяло.
Претендира разноски.
Софийският градски съд, като прецени приетите относими доказателства по делото и
обсъди становищата и възраженията на страните, приема за установено следното:
Въззивната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от страна,
имаща правен интерес от обжалването, и е срещу подлежащ на въззивно обжалване по
силата на чл. 258 ГПК валиден и допустим съдебен акт.
С решението по гр.д. № 56420/2021 г. СРС, III ГО, 149 състав, е увеличил
присъдената, в полза на малолетното дете В. ВЛ. Б. (род. на ******* г.) с решение по гр.д.№
26497/2015 г. на СРС, III ГО, 80 състав, месечна издръжка от 105 лева на 250 лева, считано
1
от датата на предявяване на иска (30.09.2021 г.), присъждайки и законната лихва за забава,
осъдил е ответникът да заплати по сметка на СРС държавна такса в размер на 208.80.20
лева върху увеличението на издръжката, като съобразно изхода на спора е осъдил последния
да заплати на ищеца на основание чл.78, ал.1 ГПК да заплати на ищеца разноски съобразно
уважената част на иска в размер на 300 лева.
При определЯ.Р.змера на увеличената месечна издръжка съдът се съобразява с
увеличените нужди на детето и възможностите на задължения родител да покрие тези
нужди, респ. с останалите неудовлетворени нужди на детето, когато е присъдена
досегашната му издръжка, и увеличените възможности на задължения родител да покрие
тези неудовлетворени нужди. Също така, искът за увеличение на присъдената месечна
издръжка може да се основава на едновременното увеличение на нуждите на детето и на
възможностите на родителя му.
Към момента на определяне на месечната издръжка от 105 лева с решението по гр.д.
№ 26497/2015 г. на СРС, III ГО, 80 състав, влязло в сила на 16.02.2016 г., детето В. В.Б. е
било на ненавършени 2 години, а към момента е на близо 8 години. От определянето на
месечната издръжка от 105 лева до настоящия момент е настъпило съществено изменение на
обстоятелствата, обуславящо размера на издръжката. През изминалия период от около шест
години ищецът е пораснал, с което дефинитивно са се увеличили и потребностите му от
средства за съществуване и социално-културно развитие, които не могат да бъдат
задоволявани с издръжката в досегашния й размер. Настъпили са промени в
обстоятелствата, при които размерът на издръжката е бил формиран. Тези изменения имат
траен и продължителен характер, от което може да се направи категоричен извод, че няма да
се възвърне състоянието преди настъпването на изменилите се обстоятелства. Въззивникът е
представил доказателства, че е самоосигуряващо се лице в търговско дружество " Е.С."
ЕООД, като средно месечния му осигурителен доход е равен на минималната заплата,
установена в страната. Същевременно, въззивникът е в трудоспособна възраст,
работоспособен е, полага труд като асансьорен техник, и е собственик и управител на
търговско дружество " Е.С." ЕООД, а в хода на социалното проучване последният сам е
заявил, че възнаграждението, което получава е достатъчно за да задоволи нуждите на
семейството му, и няма алиментни задължение към други ненавършили пълнолетие деца.
Бащата може и трябва да ангажира цялата си деятелност, за да реализира доходи, които да
му послужат, както за удовлетворяването на собствените му нужди, така и за задоволяване
на увеличените потребности на малолетното му дете В., за което се установява, че има
признати 50 % вид и степен на увреждане без чужда помощ с решение на ТЕЛК от
27.10.2021 г. за срок от три години, т.е със срок до 01.10.2024 г., с водеща диагноза " Астма с
преобладаващ компонент“. Дори след изплащане на издръжката на детето В. въззивникът да
среща известни материални затруднения, следва да се даде приоритет на увеличените нужди
на детето, защото бащата има не само правно, но и нравствено задължение да издържа
своето дете, поради което затрудненията на бащата не следва да се поемат от детето. В този
смисъл въззивният съд изцяло споделя изводите на първоинстанционния съд, че нуждите на
2
подрастващите, с оглед създаването на нормални условия за живот, обучение и възпитание,
са големи в периода на развитието им, защото децата бързо растат и оттам – бързо и
съществено се увеличават и нуждите им.
Въззивният съд напълно споделя установената от първоинстанционния съд
фактическа обстановка и направените изводи въз основа на доказателствата по делото,
приети в първата инстанция – районният съд законосъобразно и справедливо е определил
новия размер на месечната издръжка на въззиваемата страна.
Ето защо, първоинстанционното решение в обжалваната част, като правилно,
постановено при спазване на материалния и процесуалния закон, следва да бъде потвърдено.
При този изхода на делото, въззивникът няма право на разноски.
С оглед изхода на настоящото дело, въззивникът следва да бъде осъден да заплати на
въззиваемата страна разноски в размер на 300 лева – заплатено адвокатско възнаграждение
за въззивното производство.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1567 от 01.03.2022 г., постановено по гр.д. №
56420/2021 г. по описа на Софийския районен съд, 149 състав.
ОСЪЖДА В.Н. Б., ЕГН **********, да заплати на В. ВЛ. Б., ЕГН **********, чрез
нейната майка и законен представител Я.Р. М., ЕГН **********, сумата от 300 лева –
разноски по настоящото дело.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на В.Н. Б. за присъждане на разноски по
делото, като неоснователно.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3