№ 1682
гр. София, 21.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Ваня Н. Иванова
Виктория Недева
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело
№ 20241100501746 по описа за 2024 година
Производството е по чл.258 – чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №1746/2024 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на С. Г. С. ЕГН
********** от гр.София срещу решение №20102035 от 04.09.2023 г постановено по гр.д.
№53687/20 г на СРС , 30 състав ; с което са отхвърлени исковете на въззивника с правно
основание чл.439 ГПК срещу „Топлофикация София” ЕАД ЕИК ******* гр.София да се
признае за установено , че С. не дължи сумата от 431,09 лева разноски в исковото
производство и сумата от 338,10 лева разноски в заповедното производство по
изпълнителен лист от 16.01.2020 г издаден по гр.д.№53330/14 г на СРС , 127 състав ,
издаден въз основа на влязло в сила протоколно решение от 15.05.2015 г ; като погасени по
давност .
Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС . Счита , че със запор от
08.04.2020 г не е прекъсната погасителната давност и същата е изтекла . В случая няма
реален запор , защото не са постъпили суми от него , а само образуване на изпълнително
дело не прекъсва давността . Изтекла е 5-годишна погасителна давност .
Въззиваемата страна е подала писмен отговор , в който оспорва въззивната жалба . Ищецът
носи разделна отговорност с другия длъжник т.е. отговорността му по изпълнителното дело
е само за ½ от задълженията и няма легитимация за другата ½ от тях . Давността е
прекъсната с молбата за образуване на изпълнителното дело от 05.03.2020 г , а също и с
налагане на запор на 08.04.2020 г от ЧСИ при налично възлагане по чл.18 ЗЧСИ . Към
1
настоящия момент давността е спряла и не тече .
Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивника на 13.09.2023 г
и е обжалвано в срок на 27.09.2023 г.
Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС .
След преценка на доводите във въззивната жалба и доказателствата по делото, въззивният
съд приема за установено следното от фактическа и правна страна :
Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и за
недопустимост на съдебното решение в обжалваната част . Относно доводите за
неправилност съдът /принципно/ е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични
доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно
решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .
За да отхвърли исковете СРС е приел , че образуването на изпълнително дело
№20208580400456 на ЧСИ У.Д. на 05.03.2020 г не е прекъснало давността . Същата е
прекъсната със запорно съобщение от 08.04.2020 г получено от банката на 15.07.2020 г ,
като прекъсването на давността е станало на 08.04.2020 г . Давността в случая е 5-годишна и
не е изтекла към датата на исковата молба .
Решението на СРС е частично недопустимо и частично правилно . Видно от процесния
изпълнителен лист същият е издаден не само срещу ищеца , но и срещу Н. Г.а З. /сестра на
ищеца/. Няма данни З. да е починала като същата има дъщеря и съпруг според справка
приложена към изпълнителното дело . Отговорността на двамата длъжници по
изпълнителното дело е разделна като същите отговарят за ½ от процесните задължения по
изпълнителния лист и изп.дело . Следователно не е образувано изпълнително производство
и не налице правен интерес на ищеца за разликата над 169,05 лева до 338,10 лева разноски
в заповедното производство и за разликата над 215,55 лева до 431,09 лева разноски в
исковото производство . В тази част решението на СРС трябва да се обезсили и
производството по делото да се прекрати .
В останалата част решението на СРС е правилно . Искането от страна взискателя да се
извърши определено изпълнително действие прекъсва давността , защото ЧСИ е длъжен да
приложи искания от взискателя изпълнителен способ . В този смисъл са мотивите на т.10 от
Тълкувателно решение №2 от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г на ОСГТК на ВКС , както и
решение №37 от 24.02.2021 г по гр.д.№1747/20 г на ВКС , IV ГО, решение №126 от
28.06.2022 г по гр.д.№3409/21 г на ВКС , III ГО, решение №127 от 12.07.2022 г по гр.д.
№2884/21 г на ВКС , III ГО и др. В случая в молбата за образуване на изпълнителното дело
от 05.03.2020 г има искане за налагане на запори върху вземания и публична продан на
движими вещи , както и възлагане по реда на чл.18 ал.1 ЗЧСИ . Последващият запор от
08.04.2020 г също е прекъснал давността . Без значение е дали по изпълнителното дело са
постъпили суми . Към настоящия момент 5-годишната давност за процесните вземания не е
изтекла и исковете в допустимата им част са неоснователни .
Налага се изводът , че решението на СРС е частично недопустимо и частично правилно . С
2
оглед изхода на делото в тежест на въззивника са разноските на въззиваемата страна – 50
лева юрисконсултско възнаграждение .
Поради материален интерес по всеки от обективно съединените искове под 5000 лева
настоящото решение не подлежи на касационно обжалване /чл.280 ал.3 т.1 ГПК/.
Водим от горното , СЪДЪТ
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение №20102035 от 04.09.2023 г постановено по гр.д.№53687/20 г на
СРС , 30 състав ; в частта , с което са отхвърлени исковете на С. Г. С. ЕГН ********** от
гр.София с правно основание чл.439 ГПК срещу „Топлофикация София” ЕАД ЕИК *******
гр.София да се признае за установено , че С. не дължи разликата над 215,55 лева до 431,09
лева разноски в исковото производство и разликата над 169,05 лева до 338,10 лева разноски
в заповедното производство по изпълнителен лист от 16.01.2020 г издаден по гр.д.
№53330/14 г на СРС , 127 състав , издаден въз основа на влязло в сила протоколно решение
от 15.05.2015 г ; като погасени по давност ; и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в
тази част поради липса на правен интерес .
ПОТВЪРЖДАВА решение №20102035 от 04.09.2023 г постановено по гр.д.№53687/20 г на
СРС , 30 състав ; в частта , с което са отхвърлени исковете на С. Г. С. ЕГН ********** от
гр.София с правно основание чл.439 ГПК срещу „Топлофикация София” ЕАД ЕИК *******
гр.София да се признае за установено , че С. не дължи 215,55 лева разноски в исковото
производство и 169,05 лева разноски в заповедното производство по изпълнителен лист от
16.01.2020 г издаден по гр.д.№53330/14 г на СРС , 127 състав , издаден въз основа на влязло
в сила протоколно решение от 15.05.2015 г ; като погасени по давност
ОСЪЖДА С. Г. С. ЕГН ********** от гр.София да заплати на „Топлофикация София”
ЕАД ЕИК ******* гр.София 50 лева разноски пред СГС .
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3