Решение по дело №23330/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 16491
Дата: 3 септември 2024 г.
Съдия: Петър Иванов Минчев
Дело: 20221110123330
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 4 май 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 16491
гр. София, 03.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в закрито заседание на
трети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ
като разгледа докладваното от ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ Гражданско дело №
20221110123330 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 247 ГПК и чл. 248 ГПК.
Образувано е по молба на ищеца Д. С. Д. чрез адв. Е. И. за изменение в частта за
разноските на постановеното по делото Решение № 8172 от 03.05.2024г., в частта за
разноските.
Ищецът поддържа, че с диспозитива на решението ищецът Д. С. Д. бил осъден да
заплати на собствения си адвокат Е. И. адвокатско възнаграждение в размер на 1265,98 лева,
както и че е осъден да заплати в полза на СРС невнесен депозит за вещо лице в размер на
100 лева, който бил внесъл. Освен това при определяне на дължимото на адв. И.
възнаграждение не била взета предвид прекратената част от предявения насрещен иск, за
което също се дължало възнаграждение. На последно място сочи, че дължимото на
ответника възнаграждение било завишено, в каквато насока било направено възражение.
Моли съдът да измени решението в частта за разноските, като осъди ответника М. С. Д. да
заплати на адв. Е. И. сумата от 1265,98 лева; да осъди ответника М. С. Д. да заплати в полза
на адв. Е. И. допълнително адвокатско възнаграждение в съответствие с прекратената част;
да осъди ответника М. С. Д. да заплати по сметка на СРС сумата от 100 лева, както и да
намали адвокатското възнаграждение на М. С. Д. поради прекомерност.
В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК ответникът М. С. Д. е подал отговор на молбата, с който
оспорва същата като неоснователна. Сочи, че Д. С. Д. бил осъден да заплати на СРС
допълнителен депозит за възнаграждение на вещо лице от 100 лева в качеството си на
ответник по насрещния иск. Не била налице прекомерност на адвокатското възнаграждение,
не било налице и основание за безплатно представителство на ищеца, защото получавал
пенсионно възнаграждение и работил допълнително. Счита, че е пропуснат едномесечният
срок по чл. 248 ГПК.
1
Съдът, като взе предвид становищата на страните, намира следното.
В частта, с която се иска изменение на диспозитива на решението, като бъде осъден М.
С. Д. да плати на адв. Е. И. адвокатско възнаграждение в размер на 1265,98 лева и да бъде
осъден ответникът М. С. Д. да заплати по сметка на съда сумата от 100 лева, молбата има
характера на искане за поправка на очевидна фактическа грешка, защото мотивите на
решението са именно в изложената в молбата насока, но диспозитивът на акта не
съответства на тях.
Това искане е основателно. Видно от мотивите на решението в частта за разноските,
съдът е посочил, че ответникът следва да бъде осъден да заплати на адвоката на ищеца –
адв. Е. И. адвокатско възнаграждение, но в диспозитива на решението страните са
разменени, като вместо да бъде осъден ответника М. С. Д., ищецът Д. С. Д. е осъден да
плати възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв на собствения си адвокат. Налице е техническа
грешка, която следва да бъде поправена. Аналогично е положението и по отношение на
невнесения депозит от 100 лева, за който е посочено, че с протоколно определение от
06.02.2024г. съдът е указал на ответника да внесе, но не е внесен. Видно от протоколното
определение, съдът е указал на ищеца Д. С. Д. да внесе допълнително 200 лева, а на
ответника М. С. Д. да внесе допълнително 100 лева за възнаграждение на вещото лице.
Ищецът Д. Д. е внесъл определения му депозит от 200 лева но ответникът М. Д. не е внесъл
неговата част от 100 лева. Именно поради тази причина в мотивите на решението съдът е
изложил, че ответникът следва да бъде осъден по реда на чл. 77 ГПК да внесе дължимия от
него депозит, но вместо това в диспозитива отново са изписани данните на ищеца Д. Д..
Ето защо искането в тези части следва да бъде уважено, като бъде допусната поправка
на очевидна фактическа грешка в диспозитива на решението в съответствие с горното.
С останалата част от молбата ищецът иска изменение на присъдените в негова полза и в
полза на ответника разноски, поради което тя има характер именно на искане по чл. 248
ГПК, както е квалифицирана. Молбата е подадена по електронен път в рамките на срока по
чл. 248, ал. 1 от ГПК от легитимирано лице – ищец в производството, който е представил
списък по чл. 80 ГПК. Ето защо е процесуално допустима.
Разгледана по същество, молбата е неоснователна.
Относно претендираното допълнително възнаграждение в полза на адв. Е. И. съобразно
частта, в която производството по насрещния иск е прекратено, следва да се посочи, че в
полза на адвоката се дължи възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв, когато такова е
поискано. В конкретния случай в проведените на 06.02.2024г. устни състезания адв. И. е
заявила, че претендира разноски, за което представя списък по чл. 80 ГПК. Същото искане е
релевирано и в писмената защита. В приложения списък адв. И. претендира адвокатско
възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв единствено за представителство по
предявените от ищеца първоначални искове съобразно тяхната цена. Доколкото липсва
претенция за възнаграждение за защита по насрещния иск съобразно неговата цена, такова
не е присъдено от съда. С постановеното решение съдът се е произнесъл по всички
претендирани и посочени в списъка на ищеца разноски, като ги е присъдил в съответствие с
2
изхода от спора, поради което липсва основание за присъждане на допълнителни суми.
Относно релевираното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
ответника съдът установи, че противно на изложените в молбата по чл. 248 ГПК твърдения,
такова възражение не е направено от ищеца до приключване на устните състезания по
делото. Възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК липсва в исковата молба по първоначалните искове;
в отговора на исковата молба по насрещния иск; в писмените молби на ищеца за прилагане
на документи по делото; в проведените на 21.11.2023г. и 06.02.2024г. открити съдебни
заседания, както и в писмената защита. Релевирането на възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение за първи път с молбата за изменение на решението в частта за
разноските е недопустимо, поради което възражението не подлежи на разглеждане.
С оглед гореизложеното, молбата на ищеца за изменение на решението в частта за
разноските следва да бъде оставена без уважение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ДОПУСКА поправка на очевидни фактически грешки в Решение № 8172 от
03.05.2024г., постановено по гр.д. № 23330/2022г. по описа на СРС, I ГО, 175 състав, както
следва:
1. В диспозитива на решението ВМЕСТО ДУМИТЕ: „Осъжда Д. С. Д., с ЕГН:
**********, с адрес: гр. София, ж.к. „Левски Зона Г“, бл. 34, вх. Д, ет. 4, ап. 12, да заплати
на адв. Е. С. И., САК, с адрес: гр. София, ж.к. „Лозенец“, ул. „Кричим“ № 3, ет. 1, ап. 1, на
основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв сумата от 1265,98 лева, представляваща възнаграждение за
безплатно представителство по делото на М. С. Д.“, ДА СЕ ЧЕТЕ ПРАВИЛНОТО:
„ОСЪЖДА М. С. Д., с ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ж.к. „Обеля 1“, бл. 120, вх. В,
ет. 5, ап. 53, да заплати на адв. Е. С. И., САК, с адрес: гр. София, ж.к. „Лозенец“, ул.
„Кричим“ № 3, ет. 1, ап. 1, на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв сумата от 1265,98 лева,
представляваща възнаграждение за безплатно представителство по делото на Д. С. Д..“
2. В диспозитива на решението ВМЕСТО ДУМИТЕ: „Осъжда Д. С. Д., с ЕГН:
**********, с адрес: гр. София, ж.к. „Левски Зона Г“, бл. 34, вх. Д, ет. 4, ап. 12, да заплати в
полза и по сметка на Софийски районен съд на основание чл. 77 ГПК сумата от 100 лева,
представляваща невнесен допълнителен депозит за възнаграждение на вещо лице“, ДА СЕ
ЧЕТЕ ПРАВИЛНОТО: ОСЪЖДА М. С. Д., с ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ж.к.
„Обеля 1“, бл. 120, вх. В, ет. 5, ап. 53, да заплати в полза и по сметка на Софийски районен
съд на основание чл. 77 ГПК сумата от 100 лева, представляваща невнесен допълнителен
депозит за възнаграждение на вещо лице.“
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Д. С. Д. за изменение на решението в частта за
разноските в останалата й част.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
3
връчването му на страните
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4