Р Е Ш Е Н И Е №260265
20.02.2021 г., гр.
Пловдив
В
И М Е Т О НА Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XXI
наказателен състав, в открито съдебно заседание на двадесети януари две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГЕОРГИ ГЕТОВ
при
секретаря Сийка Радева, като
разгледа докладваното от съдията АНД № 4413/2020 г. по описа на съда, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от „Супермаркет Младежка“ ЕООД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Асеновград, ул. „Цар
Иван Асен II“ № 55,
представлявано от управителя Б.Б.Б против
Наказателно постановление № 44/08.07.2020 г., издадено от инж. Д.К.Г. –
директор на Регионална инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) - Пловдив,
с което на основание чл. 34и, ал. 24 от Закона за чистотата на атмосферния
въздух (ЗЧАВ) на жалбоподателя е наложена „имуществена
санкция“ в размер на 1 000 (хиляда)
лева за нарушение по чл. 34и, ал. 24 вр. чл. 17, ал. 2 вр. ал. 5, т. 1 от
ЗЧАВ вр. чл. 35, ал. 1, т. 1 вр. чл. 36 от Наредба № 1 от 17.02.2017 г. за реда
и начина за обучение и издаване на документи за правоспособност на лица,
извършващи дейности с оборудване, съдържащо флуорсъдържащи парникови газове,
както и за документирането и отчитането на емисиите на флуорсъдържащи парникови
газове, издадена от министъра на околната среда и водите и министъра на
вътрешните работи.
В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност и
необоснованост на атакуваното наказателно постановление (НП). Жалбоподателят
твърди актът за установяване на административно нарушение (АУАН) да не е
съставен от оправомощено лице, както и да е съставен след изтичането на
сроковете по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН. Поддържа правото му на защита да е било
нарушено поради извършване на проверката без да е присъствал представляващият
дружеството, както и поради съставяне на акта в отсъствие на нарушителя. Взема
становище извършването на нарушението да не е доказано. Моли наказателното
постановление да бъде отменено. В съдебно заседание, редовно призован,
жалбоподателят се представлява от адв. М.Н., който поддържа жалбата.
Въззиваемата страна се представлява от Д. К. - *** в ***,
с висше юридическо образование, която оспорва жалбата и поддържа наказателното
постановление. Пледира възраженията на жалбоподателя да са неоснователни. Взема
становище да е направено надлежно описание на нарушението, а неговото
извършване да е доказано от събраните по делото доказателства. Моли
наказателното постановление да бъде потвърдено. Претендира разноски.
СЪДЪТ, след като
обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателствени материали,
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Жалбата е подадена от „Супермаркет Младежка“ ЕООД,
спрямо което юридическо лице е наложена „имуществената санкция“, следователно
от субект с надлежна процесуална легитимация. Екземпляр от наказателното
постановление е връчен на жалбоподателя на 10.07.2020 г., установено известието
за доставяне на НП, приложено на лист 12 от делото, а жалбата е подадена на 13.07.2020
г. (пред Районен съд – Пловдив и препратена за окомплектоване на
административнонаказващия орган), поради което седемдневният срок по чл. 59,
ал. 2 от ЗАНН е спазен, а жалбата е допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна,
поради което атакуваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено по
следните съображения:
От фактическа
страна съдът приема за установено следното:
На 04.12.2019 г. свид. В.П.Н. – *** в **** в ****,
извършила проверка в обект, представляващ магазин за хранителни стоки с топла
точка, разположен в гр. Пловдив, ул. „Младежка“ № 30 и стопанисван от
жалбоподателя „Супермаркет Младежка“ ЕООД. Проверката била извършена по повод
на постъпило в РИОСВ – Пловдив писмо с вх. № О-3116/25.11.2019 г. от
Обществения посредник на територията на Община Пловдив, в което се твърдяло да
са извършени нарушения при функционирането на обекта.
При проверката свид. Н. установила, че в обекта се
използвали хладилни камери и климатични системи, но за тях не били представени
досиета с информация за вида и количеството на фреона в съоръженията, както и
за извършени проверки за течове от сертифицирани лица. Не бил представен и
годишен отчет за предходната 2018 година, който да е изготвен по образеца в
приложение № 9 към чл. 35, ал. 1 от Наредба № 1/17.02.2017 г. В тази връзка със
съставения при проверката констативен протокол № 0009096/04.12.2019 г. било
дадено предписание на жалбоподателя да представи на РИОСВ – Пловдив досиетата
на експлоатираните в обекта хладилни и климатични съоръжения.
С писмо с вх. № О-3209/09.12.2019 г., подписано от
управителя на дружеството жалбоподател, били представени изисканите с
констативния протокол досиета на хладилните и климатични съоръжения. Общо в обекта,
намиращ се в гр. Пловдив, ул. „Младежка“ № 30, през календарната 2018 г. били
използвани 2 броя хладилни централи, всяка работеща с хладилен агент R404А в
количество 50 кг за всяка хладилна централа, и 4 броя климатични системи,
работещи с хладилен агент R404А в количество 3,8 кг за всяка климатична
система. Хладилният агент R404А, с който работили процесните хладилни централи и
климатични системи, представлявал флуорсъдържащ парников газ.
В срок до 15.02.2019 г. жалбоподателят „Супермаркет
Младежка“ ЕООД в качеството си на оператор на хладилни и климатични съоръжения
не предоставил на РИОСВ – Пловдив годишен отчет по приложение № 9 към чл. 35,
ал. 1 от Наредба № 1/17.02.2017 г. за 2018 година.
На 28.01.2020 г. свид. Н. съставила акт за установяване
на административно нарушение № 3 против дружеството жалбоподател и в
присъствието на двама свидетели, които подписали акта. АУАН бил съставен в
отсъствието на представител на жалбоподателя, който след покана не се явил.
Актът бил изпратен за връчване чрез община Асеновград, като бил предявен на и
подписан от управителя на дружеството на 11.06.2020 г.
Въз основа на така съставения АУАН и на останалите
материали по административната преписка било издадено обжалваното в настоящото
производство наказателно постановление.
По доказателствата:
Описаната фактическа обстановка съдът прие за
установена въз основа на събраните гласни доказателствени средства, както и на
писмените доказателства по делото.
Съдът дава вяра на показанията на свидетелките В.П.Н.
и А.П.Г.. От показанията на свид. Н. се установяват обстоятелствата по
извършената проверка – време, място и лицето, което е стопанисвало обекта,
както и че в дейността на същия са се използвали хладилни централи и климатични
системи. Свидетелката изяснява и обстоятелствата относно използвания хладилен
агент в тези съоръжения, както и че той и количеството му са установени след
представяне на досиетата на хладилните съоръжения. Изяснява се от показанията
на свид. Н., че в срок до 15.02.2019 г. жалбоподателят не е предоставил на
РИОСВ – Пловдив годишен отчет, изготвен по приложение № 9 към Наредба №
1/17.02.2017 г. за предходната 2018 г. Показанията на свид. Н. се ценят от съда
като изключително подробни, последователни, вътрешно непротиворечиви и
добросъвестно дадени от незаинтересован свидетел. Дава им се вяра и тъй като те
са проверени и изцяло намират подкрепа в писмените доказателства по делото. С
доверие се ползват и показанията на свид. Г., които съдът също намира за
подробни, непротиворечиви и дадени от незаинтересован свидетел. От тях се
установяват обстоятелствата по начина, по който е било организирано приемането
на съобщения до жалбоподателя „Супермаркет Младежка“ ЕООД на вписания му адрес по
седалище и управление, както и за отношенията на свидетелката с това
дружеството. Изяснява се още, че свид. Г. е приела поканата за съставяне на
АУАН до жалбоподателя и я е предала на управителя на дружеството съгласно
установения им начин на работа.
От констативен протокол № 0009096/04.12.2019 г. се
установяват датата и мястото на извършената проверка – на 04.12.2019 г. в
магазин за хранителни стоки с топла точка, находящ се в гр. Пловдив, ул.
„Младежка“ № 30 и стопанисван от жалбоподателя „Супермаркет Младежка“ ЕООД,
както и участието на свид. Н. в проверката. Изясняват се още дадените с
протокола предписания и констатираните при проверката обстоятелства.
От списък с хладилно оборудване, инсталирано в гр.
Пловдив, ул. „Младежка“ № 30 и досиета на хладилните системи в „Супермаркет
Младежка“ ЕООД, приложени по преписката, се установява, че в процесния обект са
били налични и използвани 2 броя хладилни централи (за среднотемпературни и
нискотемпературни хладилни камери и витрини), всяка от които работеща с
хладилен агент R404А и с
количество на хладилния агент във всяка от централите от 50 кг, както и 4 броя
климатични системи Мидеа, отново всяка от които работеща с хладилен агент R404А
и с количество на хладилния агент във всяка от системите от 3,8 кг.
От Заповед № РД-86/29.03.2019 г. се установява, че
свид. В.П.Н. е оправомощена на основание чл. 43, ал. 4 от ЗЧАВ да съставя
актове за установяване на административни нарушения.
При така установените факти съдът приема следното от правна страна:
При съставянето на АУАН и издаването на НП не са
допуснати съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита и
представляващи основания за отмяна на НП. При съставянето на АУАН са изпълнени
изискванията по чл. 42 от ЗАНН относно задължителното му съдържание. Актът е
съставен от оправомощено лице. В 6-месечния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН е
издадено и обжалваното НП. Същото отговаря на задължителните изисквания към
съдържанието на този вид актове съгласно чл. 57 от ЗАНН, издадено е и от
материално и териториално компетентен орган. Съдът намери, че е налице
съответствие между установените факти и правни изводи в АУАН и в НП.
Неоснователни са възраженията на жалбоподателя за
липсата на материална компетентност на административнонаказващия орган и на
актосъставителя. Съгласно чл. 43, ал. 5 от ЗЧАВ наказателните постановления за
нарушения по чл. 34и от ЗЧАВ се издават от министъра на околната среда и водите
или от оправомощено от него длъжностно лице или от директора на съответната РИОСВ или от оправомощено от него
длъжностно лице. Обжалваното наказателното постановление № 44 от 08.07.2020 г.
е издадено от директора на РИОСВ – Пловдив, която с оглед мястото на извършване
на нарушението се явява съответна РИОСВ по смисъла на ЗЧАВ. По тези съображения
съдът приема, че наказателното постановление е издадено от предметно и
териториално компетентен орган. Не се споделят и възраженията на жалбоподателя
срещу компетентността на актосъставителя. Съгласно разпоредбата на чл. 43 ал. 4
от ЗЧАВ актовете за установяване на нарушения по чл. 34и от ЗЧАВ трябва да се
съставят от длъжностни лица, оправомощени от министъра на околната среда и
водите или от директора на съответната РИОСВ, за която в случая беше изяснено,
че е регионалната инспекция със седалище в град Пловдив. По делото като писмено
доказателство е приета приложената по преписката оправомощителна Заповед №
РД-86/29.03.2019 г., издадена от директора на РИОСВ – Пловдив. Заповедта е
издадена изрично на основание чл. 43, ал. 4 ЗАНН, видно от мотивната ѝ
част. В съдържанието ѝ са разписани правомощията, които се предоставени
на съответните служители на РИОСВ – Пловдив, като сред тях е и съставянето на
актове за установяване на административни нарушения по ЗЧАВ. Съгласно т. 4 от
Заповедта тези правомощия са дадени и на свид. Н., която е съставила процесния
АУАН. От своя страна актът е съставен на дата 28.01.2020 г. и следователно към
този момент заповедта на директора на РИОСВ – Пловдив е породила действие, а
актосъставителят е бил надлежно оправомощен. Посочването на разпоредбата на чл.
43, ал. 4 от ЗЧАВ като правно основание за издаването на оправомощителната
заповед ясно сочи, че делегираната компетентност обхваща и съставянето на АУАН
за нарушенията по чл. 27, 30, 34и, 34к и 42а от ЗЧАВ. Следователно заповедта
има ясна разпоредителна част относно предоставените правомощия на своите
адресати. При тези факти възражението на жалбоподателя е оборено от
доказателствата по делото, тъй като е доказано наличието на изрично оправомощаване
на актосъставителя да съставя актове за установяване именно на нарушения по чл.
34и от ЗЧАВ. Позоваването на съдебна практика на Административен съд – Пловдив
в жалбата в случая е некоректно и неотносимо, тъй като същата е постановена при
различни факти. Механичното пренасяне на правни изводи от един казус към друг,
но при различна фактическа обстановка, е недопустимо. Решението на
Административен съд – Пловдив е било съобразено с фактите по разгледаното от
касационната инстанция дело. След този момент АНО е съобразил и превел
дейността си в съответствие с указанията на съда по приложението на закона,
поради което в настоящия случай не се констатира допуснато процесуално
нарушение.
Неоснователно е и възражението за неспазване на
сроковете по чл. 34 от ЗАНН. На първо място съдът обръща внимание, че сроковете
са давностни, а не преклузивни, както се твърди в жалбата – така изрично
Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 на ОСС от НК на ВКС и ОСС от II
колегия на ВАС. В случая при съставянето на АУАН са спазени както тримесечният
срок от откриването на нарушителя, така и едногодишният от извършването на
нарушението. В съдебната практика е изяснено, че при нарушения, осъществени
чрез бездействие, но когато е имало определен срок за изпълнение на задължението,
то нарушението ще е довършено с изтичането на срока. От този момент започва да
тече и едногодишният срок по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН. В процесния случай
жалбоподателят е имал задължение да представи годишния отчет по приложение № 9
към Наредба № 1/17.02.2017 г. в срок до 15.02.2019 г., поради което обосновано
е прието, че нарушението е извършено на 16.02.2019 г. Актът за установяване на
нарушението е съставен на 28.01.2020 г., поради което едногодишният срок,
считано от извършването на нарушението, категорично е спазен. Спорът се
концентрира около обстоятелството дали е спазен и тримесечният срок от
откриването на нарушителя, тъй като ако той изтече дори и преди да е настъпил
едногодишният срок, то възможността за съставяне на АУАН за конкретното деяние
ще се погаси. Проверката в магазина за хранителни стоки, стопанисван от
жалбоподателя, е извършена на 04.12.2019 г. При тази проверка контролните
органи са установили, че дружеството използва в дейността си хладилно
оборудване – хладилни централи и климатични системи. Към този момент обаче все
още не са били известни както видът на хладилния агент, с който е работило
оборудването, така и количеството на този хладилен агент. Изясняването и на
двете обстоятелства е необходимо, за да се направи преценка дали деянието е
съставомерно. Едва с постъпването в РИОСВ – Пловдив на изисканите с
констативния протокол досиета на климатичните и хладилни съоръжения за
контролния орган са били известни всички релевантни обстоятелства и за него е
започнал да тече тримесечният срок за съставяне на АУАН. Досиетата са представени с писмо с вх. №
0-3209/09.12.2019 г., приложено по административнонаказателната преписка.
Следователно тримесечният срок по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН е започнал да тече на
09.12.2019 г. и към момента на съставянето на акта на 28.01.2020 г. той не е
бил изтекъл. Действително в наказателното постановление е прието нарушението да
е открито още на 04.12.2019 г. Съдът изложи съображенията, по които приема това
да е станало на 09.12.2019 г. Независимо от това, датата на установяване на
нарушението не е задължителен реквизит нито на АУАН, нито на НП по аргумент от
чл. 42 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН, за разлика от датата на тяхното съставяне или
датата на извършване на нарушението. В тази връзка приемането на различна дата
на установяване на нарушението не означава, че е допуснато процесуално
нарушение (още по-малко такова от категорията на съществените), нито по какъвто
и да е начин ограничава правото на защита на жалбоподателя. Значението в
процеса на датата на откриване на нарушителя и нарушението е единствено за
преценката за спазването на тримесечния срок по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, а по
делото е несъмнено доказано, че същият е спазен. Актът е своевременно съставен
при отброяването на срока от постъпването на досиетата на хладилните съоръжения,
т.е. от 09.12.2019 г., но той отново би бил спазен дори и да се отброяваше от
датата на проверката – 04.12.2019 г. В случая АУАН е съставен преди изтичането
на 3 месеца още от постъпването на сезиращото РИОСВ – Пловдив писмо от Обществения
посредник на територията на Община Пловдив с вх. № О-3116/25.11.2019 г.
Несподелимо е твърдението по жалбата, че 3-месечният
срок по чл. 34 ал. 1 от ЗАНН е започнал да тече от датата на извършване на
нарушението, тъй като още от този момент нарушителят да е бил известен. Тук
съдът обръща внимание, че от показанията на свид. Н. се установи, че към датата
на проверката жалбоподателят никога не е бил подавал годишен отчет по
приложение № 9 от Наредба № 1/17.02.2017 г. Следователно не може да се приеме,
че въз основа на данни от предходни години в РИОСВ – Пловдив е било известно,
че в проверявания обект се използват съоръжения, за които е трябвало да се
подаде такъв годишен отчет. Преди извършването на проверката – на място и по
документи, нарушителят е нямало как да бъде открит и известен на контролния
орган. Едва при процесната проверка за пръв
път в РИОСВ – Пловдив е събрана информация и е узнато за качеството на
жалбоподателя като оператор на климатично и хладилно оборудване.
На следващо място неоснователно е и възражението да е
допуснато процесуално нарушение при извършването на проверката в обекта -
магазин за хранителни стоки с топла точка, без да присъства управителят на
дружеството жалбоподател. Установено от съдържанието на констативния протокол,
а и от показанията на свид. Н. проверката е извършена в присъствието на
управителя на конкретния обект – М.П.Д.. Основателно въззиваемата страна
посочва, че процесуалният закон не предвижда изискване за законосъобразността
на проверката тя да е извършена в присъствието на представляващия юридическото
лице. След като такова задължение няма, то неговото неизпълнение не може да се
цени за процесуално нарушение. Отделно от това следва да се напомни, че административнонаказателното
производство се образува със съставянето на АУАН съгласно чл. 36, ал. 1 от ЗАНН. Всички действия, извършени преди съставянето на акта, се явяват
предпроцесуални такива, а правата на жалбоподателя да участва в процеса
възникват именно при неговото образуване. В тази връзка изначално неотносими са
всякакви възражения за допуснати процесуални нарушения при изготвянето на
констативни протоколи и други предпроцесуални документи и за нарушено право на
защита преди въобще административнонаказателният процес да е бил образуван.
Основателно е и становището на въззиваемата страна, че тъй като предписанията,
дадени с констативния протокол, са изпълнени 5 дни след проверката, като
досиетата на хладилните инсталации са представени с писмо, подписано лично от
представляващия дружеството, то съдържанието на протокола и обстоятелствата по
проверката са били своевременно узнати от него.
Съдът приема за неоснователно и възражението за
допуснато съществено процесуално нарушение при съставянето на АУАН. Последният
действително е съставен в отсъствие на представител на нарушителя, но това е
сторено в хипотезата на чл. 40, ал. 2, пр. 2 от ЗАНН, поради което действието е
законосъобразно извършено. По делото се доказа фактът на изпращането на покана
за явяване за съставяне на АУАН до жалбоподателя, а именно покана с изх. №
О-62/09.01.2020 г. приложена по преписката. Установява се и че поканата е
надлежно адресирана до представляващия дружеството. Същата е получена
значително време преди самото съставяне на АУАН. По делото се доказа и че
поканата е връчена чрез свид. А.П.Г.. При преценката за редовността на
извършеното процесуално действие по връчването съдът намира на първо място, че
тази преценка винаги следва да се прави с оглед фактическата установеност по
всеки отделен казус, а не шаблонно и без оглед на доказателствата по делото
– така изрично Решение № 887 от
03.05.2016 г. по к.а.н.д. № 403/2016 г. на XXVI състав на Административен съд –
Пловдив, в което е
прието, че с оглед конкретиката на фактите връчването на трето за търговското
дружество лице е редовно и съществено процесуално нарушение не е допуснато.
Настоящият състав намира, че именно такава е и процесната хипотеза. В случая
жалбоподателят се опитва да черпи права от собственото си недобросъвестно
поведение, като същевременно по делото се доказва, че поканата реално е
достигнала и до представляващия дружеството. От показанията на свид. Г. се
установи, че нейното работно място съвпада със седалището на жалбоподателя
„Супермаркет Младежка“ ЕООД, както и че това дружеството ѝ е познато,
макар да не е негов служител, тъй като тя е служител на свързано лице –
дружество с друга фирма, но със същия управител и седалище. Свидетелката
изяснява, че на адреса по седалище и управление на „Супермаркет Младежка“ ЕООД
няма служители на това дружество, нито друго лице, което да приеме съобщенията
за него. Вместо това свидетелката сочи, че установената практика е именно тя да
приема кореспонденцията и за „Супермаркет Младежка“ ЕООД, след което я препращала
на управителя. Установява се от свидетелските показания, че това не е било
инцидентен маниер на работа, а трайно
установена практика, както и че свид. Г. е приемала пощата, адресирана до
„Супермаркет Младежка“ ЕООД със знанието
и съгласието на управителя на дружеството, а дори и нещо повече – по негово
поръчение. Това налага извод, че именно свид. Г. е била лицето, което
фактически е натоварено със задължението да приема книжа за дружеството.
Вероятно това обяснява и защо свидетелката се е вписала като „служител“ в
известието за доставяне. След предявяване на последното, както и на поканата
свид. Г. потвърди, че тя е приела тези документи и че както всеки друг път, ги
е препратила към управителя на дружеството. Установява се още, че когато пощата
е била адресирана до „Супермаркет Младежка“ ЕООД или до неговия управител,
свид. Г. въобще не е отваряла писмото, а директно го е предавала на управителя
на дружеството. Щом от една страна жалбоподателят съзнателно (със знанието на
волеобразуващия му орган) е определил и се е съгласил свид. Г. да приема
кореспонденцията му, а от друга - на публично оповестения адрес на дружеството
не е осигурил друго лице, което да върши тази дейност, то връчването на
поканата е редовно. За пълнота на изложението следва да се отбележи, че дори и
връчването да се приеме за нередовно, то процесуалното нарушение не би било от
категорията на съществените, тъй като по делото се доказа – от показанията на
свид. Г., че поканата фактически е достигнала до представляващия дружеството, в
този смисъл е и съдебната практика на касационната инстанция. Не следва и
жалбоподателят да черпи права от недобросъвестното си поведение, който в
съдебната фаза на процеса поддържа, че свид. Г. е непознато лице, получило „по
грешка“ кореспонденция на дружеството, когато се установява, че тя фактически е
била натоварена именно с тази задача.
По приложението на материалния закон съдът намира, че
от събраните и проверени по делото доказателства се установява по категоричен
начин, че жалбоподателят „Супермаркет Младежка“ ЕООД е извършил
административното нарушение, описано в наказателното постановление. На първо
място доказа се, че в процесния обект, представляващ магазин за хранителни
стоки с топла точка, находящ се в гр. Пловдив, ул. „Младежка“ № 30, е било
налично и използвано хладилно и климатично оборудване. За същото от писмените
доказателства – досиета на хладилните съоръжения, и от показанията на свид. Н.
се установява да е представлявало общо 2 броя хладилни централи - за
среднотемпературни и нискотемпературни хладилни камери и витрини, както и 4
броя климатични системи Мидеа. Съгласно разпоредбата на чл.35, ал. 1, т. 1 от Наредба
№ 1/17.02.2017 г. годишният отчет по приложение № 9 се изготвя от операторите
на хладилно и климатично оборудване, съдържащи 5 тона СО2 еквивалент, 3
килограма или повече флуорсъдържащи парникови газове; информацията се изготвя
за по-малката стойност в килограми от 5 тона СО2 еквивалент или 3 килограма на
съдържащите се в оборудването флуорсъдържащи парникови газове. В тази връзка
доказа се от обективна страна, че интересуващото делото оборудване е работило с
хладилен агент R404А – както двете хладилни централи, така и четирите
климатични системи. Хладилният агент R404А представлява флуорсъдържащ парников
газ по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на Наредба № 1/17.02.2017 г. и е включен в
неизчерпателния списък по приложение № 12 към Наредбата. Доказа се и другата
кумулативна предпоставка за възникване на задължението за подаване на годишния
отчет по приложение № 9 към Наредбата, а именно количеството на флуорсъдържащия
парников газ R404А е надвишавало 3 килограма във всяко от процесните
съоръжения. Количеството на хладилния агент R404А е било 50 кг във всяка от
двете хладилни централи, докато във всяка от четирите климатични системи
количеството на хладилния агент е било 3,8 кг. При тези факти за жалбоподателя
в качеството му на оператор по § 1, т. 10 от ДР на Наредба № 1/17.02.2017 г. е
възникнало задължението да изготви и подаде годишен отчет по приложение № 9 към
чл. 35, ал. 1 от Наредбата. Изпълнението на задължението е скрепено със срок,
който съгласно чл. 36 от Наредба № 1 от 17.02.2017 г. е до 15 февруари на
текущата година, като отчетът се отнася за периода от 1 януари до 31 декември
на предходната година и трябва да бъде предоставен на РИОСВ, на чиято територия
се намират флуорсъдържащите парникови газове. Тъй като проверяваният обект, а
следователно и флуорсъдържащите парникови газове са се намирали в хранителния
магазин в гр. Пловдив, ул. „Младежка“ № 30, то жалбоподателят е трябвало да
предостави отчета на РИОСВ – Пловдив. По правилата на чл. 36 от Наредбата
отчетът за календарната 2018 година е трябвало да бъде предоставен в срок до
15.02.2019 г. Изпълнителното деяние на нарушението е осъществено чрез
бездействие, а именно непредоставянето на годишен отчет по приложение № 9 към
чл. 35, ал. 1 от Наредба № 1/17.02.2017 г. за календарната 2018 г. Това
поведение на жалбоподателя е описано както в обстоятелствената част на АУАН,
така и в наказателното постановление (при това на две места във всеки от двата
акта). В тази връзка неоснователно е възражението на жалбоподателя да не било
ясно по какъв начин е осъществено изпълнителното деяние на нарушението. Възражението
е категорично оборено от материалите по делото. Обоснован е изводът на АНО, че
датата на извършване на нарушението е 16.02.2019 г., която представлява първия
ден след изтичането на срока за изпълнение на задължението, за който се посочи,
че е бил до 15.02.2019 г. Без значение е, че датата 16.02.2019 г. е била
неприсъствен ден, тъй като срокът е изтекъл още на 15.02.2019 г. и от следващия
ден дружеството вече е било в нарушение. Различна би била хипотезата, ако
последният ден от срока беше неприсъствен ден и тогава срокът следваше да се
счита продължен. В настоящия случай обаче срокът за представянето на годишния
отчет по приложение № 9 към чл. 35, ал. 1 от Наредбата е изтекъл в присъствен
ден, поради което правилно датата на извършване на нарушението е отнесена към следващия
календарен ден. Нарушението е формално и с безрезултатното изтичане на срока за
представянето на годишния отчет то е било довършено от обективна страна, без
необходимост от определен вредоносен резултат. С наказателното постановление е
ангажирана обективната, безвиновна отговорност на юридическо лице, поради което
въпросът за вината не подлежи на изследване в процеса.
Тъй като годишният отчет е бил за периода от 1 януари
до 31 декември 2018 г., следва да се посочи, че от представените досиета се установява,
че както хладилните централи, така и климатичните системи са били налични и в
експлоатация още през 2017 г., през самата 2018 г., а дори и през 2019 г.,
поради което нарушението е доказано. Накрая неоснователно и отново оборено от
писмените доказателства по делото е и възражението да не са установени видът и
количеството на хладилния агент в използваните в дейността на жалбоподателя
хладилни и климатични съоръжения. Както в обобщения списък с оборудване, така и
в досиетата на всяко от тези съоръжения ясно и конкретно е посочен видът на
хладилния агент - флуорсъдържащият парников газ R404А, както и неговото
количество във всяка от хладилните централи и климатичните системи.
При доказано извършване на нарушението съдът намира за
правилен извода на административнонаказващия орган, че нарушението не
представлява маловажен случай. По делото не се доказаха никакви обстоятелства,
от които да се направи извод, че процесното деяние на жалбоподателя разкрива
по-ниска степен на обществена опасност спрямо обикновените случаи на нарушения
от този вид. Напротив, касае се за деяние, засягащо защитаваните обществени
отношения с типичния за този вид административни нарушения интензитет. В случая
жалбоподателят е следвало да представи годишния отчет съгласно приложение № 9
към Наредба № 1/17.02.2017 г. в срок до 15.02.2019 г., но това той не е сторил
и към 28.01.2020 г. - датата на съставяне на акта. Бездействие с такава
продължителност, което почти съвпада със самия отчетен период, значително
завишава обществената опасност на деянието и изключва възможността за
приложение на правилата за маловажност. По делото не се установява нарушението
да е било отстранено не само преди съставянето на АУАН, но дори и след това.
При преценката за степента на обществена опасност на деянието съдът съобрази и
че жалбоподателят е съхранявал шест отделни съоръжения – 2 броя хладилни
централи и 4 броя климатични системи, всяко от които работещо с флуорсъдържащ
парников газ в количество над 3 кг, когато за съставомерността на деянието,
т.е. за възникването на задължението за подаването на годишен отчет по
приложение № 9 към Наредбата достатъчно е било използването и на само едно
такова съоръжение. По тези съображения съдът приема, че деянието е със степен
на обществена опасност, оправдаваща използването на държавна принуда под
формата на имуществена санкция и не може да бъде квалифицирано като маловажен
случай.
За така извършеното административно нарушение от
жалбоподателя -юридическо лице съгласно разпоредбата на чл. 34и, ал. 24 от ЗЧАВ
е предвидена имуществена санкция в размер от 1 000 лв. до 3 000 лв. В
случая наказващият орган е наложил санкция в минималния размер от 1000 лева.
Настоящото производство е образувано по жалба на санкционираното лице, поради
което съдът не би могъл с решението си да отегчава положението му. Същевременно
така наложената санкция е справедлива и е съответна на степента на обществена
опасност както на деянието, така и на дееца. Правилно е определена приложимата
санкционна разпоредба. В заключение съдът намира, че не е допуснато нарушение
нито при определянето, нито при индивидуализацията на имуществената санкция.
По гореизложените съображения настоящият съдебен
състав намира жалбата за неоснователна, а наказателното постановление за
законосъобразно и обосновано, поради което то трябва да бъде потвърдено.
По разноските:
По делото
присъждане на разноски е поискал единствено административнонаказващият орган, а
предвид неоснователността на жалбата, то отново единствено за него възниква
право на вземане за разноски. Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН в
полза на юридически лица се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били
защитавани от юрисконсулт. При определяне на размера на възнаграждението следва
да се съблюдава правилото на чл. 63, ал. 5, изр. 2-ро от ЗАНН, съгласно което размерът
на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за
съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ.
Последната разпоредба от своя страна при определянето на максималния размер на
възнаграждението препраща към Наредба за заплащането на правната помощ (Обн. ДВ
бр. 5 от 17.01.2006 г.). Съгласно чл. 27е от Наредбата възнаграждението за
защита в производства по ЗАНН е от 80 до 120 лева. Препращането е единствено
към максималния размер на възнаграждението, т.е. към сумата от 120 лева, като
съдът определя възнаграждението по справедливост и в рамките на посочената
максимална горна граница. В съдебното производство наказващият орган е
защитаван от юрисконсулт И.Х., както и от директора на дирекция „АФПД“ като
служител с юридическо образование. Съдът намира, че с оглед на конкретната
фактическа и правна сложност, която разкрива делото, извършените следствени
действия и материалния интерес, то справедливият размер на възнаграждението за защита
от юрисконсулт е 80 лева, който е съобразен с правилата за неговото определяне.
За
заплащане на същото следва да бъде осъдена ответната страна в процеса –
жалбоподателят „Супермаркет
Младежка“ ЕООД. Разноските следва да бъдат присъдени в полза на РИОСВ
– Пловдив, която е самостоятелно юридическо лице на бюджетна издръжка съгласно
чл.2, ал.2 от Правилника за устройството и дейността на регионалните инспекции
по околната среда и водите (Обн. ДВ бр. 49 от 12.06.2018 г., изм. и доп. ДВ бр.
54 от 16.06.2020 г.).
Така мотивиран и на основание
чл. 63, ал. 1, предл. първо от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № 44/08.07.2020
г., издадено от инж. Д.К.Г. – директор на Регионална инспекция по околната
среда и водите - Пловдив, с което на „СУПЕРМАРКЕТ
МЛАДЕЖКА“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Асеновград,
ул. „Цар Иван Асен II“ № 55,
представлявано от управителя Б.Б.Б, на основание чл. 34и, ал. 24 от Закона за чистотата
на атмосферния въздух е наложена „имуществена
санкция“ в размер на 1 000 (хиляда)
лева за нарушение по чл. 34и, ал. 24 от ЗЧАВ вр. с чл. 17, ал. 2 вр. с ал.
5, т. 1 от ЗЧАВ вр. с чл. 35, ал. 1, т. 1 вр. с чл. 36 от Наредба № 1 от
17.02.2017 г. за реда и начина за обучение и издаване на документи за
правоспособност на лица, извършващи дейности с оборудване, съдържащо
флуорсъдържащи парникови газове, както и за документирането и отчитането на
емисиите на флуорсъдържащи парникови газове.
ОСЪЖДА „СУПЕРМАРКЕТ
МЛАДЕЖКА“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Асеновград, ул. „Цар Иван Асен II“ № 55, представлявано от управителя Б.Б.Б да заплати на РЕГИОНАЛНА ИНСПЕКЦИЯ ПО ОКОЛНАТА
СРЕДА И ВОДИТЕ – ПЛОВДИВ сумата от 80 (осемдесет)
лева, представляваща разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО може да
се обжалва с касационна жалба на основанията, посочени в
Наказателно-процесуалния кодекс, по реда на Административнопроцесуалния кодекс пред
Административен съд – Пловдив в 14-дневен срок от получаване на съобщението от
страните, че решението е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала, ХБ