Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 2613 18.12.2018 г. гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският районен съд, XXXVIII – ми
граждански състав
На двадесет и седми ноември две хиляди и осемнадесета година в
открито съдебно заседание в състав:
Председател: Невена Ковачева
Секретар: Станка Атанасова
Като разгледа докладваното от съдията Ковачева
гражданско дело № 6507 по описа за 2018
година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба на В.Д.Ц. – И., ЕГН **********, срещу Регионална
здравна инспекция – Бургас, адрес: гр. Бургас, ул. Александровска № 120,
представлявана от Г. П., с която иска от съда да отмени като незаконосъобразна
заповед № РД15-288/12.07.2018 г. на директора на РЗИ – Бургас за налагане на
дисциплинарно наказание „*****“, да признае уволнението й, извършено със
заповед № РД16-65/12.07.2018 г. на директора на РЗИ – Бургас, за незаконно и да
го отмени на това основание, да я възстанови на заеманата в ответната дирекция
отпреди уволнението длъжност „****” и да осъди ответника да й заплати
обезщетение в размер на 17415 лева за времето, през което същата е била без
работа поради незаконосъобразното уволнение, т. е. за 6 месеца, считано от
13.07.2018 г.
Ищецът сочи,
че до 12.07.2018 г. е работила в ответната дирекция на длъжност „*****”. На
12.07.2018 г. са й връчени двете оспорени заповеди.
Сочи, че
заповедта, с която й е наложено наказание „******“ е незаконосъобразна, тъй
като тя не е извършила нарушения на трудовата дисциплина по смисъла на чл. 187,
ал. 1, т. 8 и т. 10 КТ. Изложила е подробни съображения, че посоченото в
заповедта не отговаря на истината. Работодателят не е изпълнил задължението си
по чл. 193 КТ да изиска обяснения от И..
На следващо
място е посочено, че заповедта за уволнение е незаконосъобразна, защото в нея
като мотиви за налагане на наказанието са посочени същите, изложени в
предходната заповед, т.е. за едно и също нарушение на наложени две наказания,
което е неправилно. Освен това като
правно основание в заповедта е посочена разпоредбата на чл. 19а, ал. 2 ЗАдм.,
но не става ясно на коя хипотеза от същата се позовава работодателя.
Моли съда да
уважи исковете и й присъди съдебно-деловодни разноски.
Процесуалният
представител на ответната инспекция е депозирал писмен отговор, в който е
оспорил изцяло исковата молба.
Изложени са
доводи за недопустимост на претенциите, тъй като решението за прекратяване на
трудовото правоотношение е взето от компетентен административен орган по негова
преценка, която не подлежи на съдебен контрол. Поради това не следва да се
обсъждат доводите на ищеца за изпълнение, респ. неизпълнение на трудови
задължения и функции.
Евентуално са
изложени доводи за неоснователност на претенциите.
Моли се за
отхвърляне на исковете и присъждане на съдебно – деловодни разноски.
Съдът намери
за установено от фактическа и правна страна следното:
Правната
квалификация на предявените искове е чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 във вр.
с чл. 225, ал. 1 КТ.
Между
страните е съществувало трудово правоотношение, прекратено на 12.07.2018 г. на
основание чл. 19, ал. 2 ЗА, по силата на което ищецът е изпълнявал в ответната инспекция
длъжността „****“. Тези обстоятелства не са спорни между страните по делото и
се установяват от документите в приложеното трудово досие на ищеца.
Спорно е
обстоятелството дали заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е
законосъобразно постановена.
В процесната заповед, съставена от директора на РЗИ –
Бургас, е посочено, че на основание чл. 19а, ал. 2 ЗА В.Ц. – И. е освободена от
длъжност по преценка на работодателя без предизвестие. Разпоредбата
на чл. 19, ал. 4, т. 4 от Закона за
администрацията гласи, че за органи на изпълнителната власт се считат и
ръководителите на държавни институции, създадени със закон или с постановление
на Министерския съвет, които имат функции във връзка с осъществяването на
изпълнителната власт. Качеството
на директора на РЗИ като орган на изпълнителната власт към Министъра на здравеопазването за
организиране и осъществяване на здравната политика на територията на
съответната област е изрично регламентирано в чл. 5 от Устройствения правилник на РЗИ. В чл. 19а, ал. 2 от Закона за администрацията е
предвидено, че правоотношенията със заместник - министрите, областните
управители, заместник областните управители, както и с посочените в чл. 19, ал.
4 еднолични органи, техните заместници и членовете на колегиални органи, могат
да бъдат прекратени без предизвестие от органа, който ги назначава, съответно
определя, по негова преценка,
т.е. по целесъобразност. Преценката
на този орган е само по целесъобразност, не е обвързана от основанията,
визирани в КТ и не подлежи на съдебен контрол. При освобождаване на служителя
на това основание по ЗА не се изисква допълнително мотивиране на заповедта чрез
посочване на фактическите основания, тъй като те са въпрос на целесъобразност и
не подлежат на съдебен контрол. В този смисъл са решения на ВКС, постановени по
реда на чл. 290 от ГПК: Решение № 424/18.06.2010 г. по гр. д. № 388/2009 г.,
ІІІ г. о. на ВКС, Решение № 309/30.04.2010 г. по гр. дело № 898/2009 г., ІІІ
г.о. на ВКС, Решение № 263 от 30.05.2012 г. по гр. д. № 527/2011 г., IV г. о.
на ВКС., Решение № 112 от 05.07.2017 г. по гр. д. № 3433/2016 г., ІІІ г.о. на
ВКС, Решение № 44 от 26.03.2015 г. по гр. д. № 4123/2014 г., IV г.о. на ВКС.
При оспорване на прекратяването на правоотношението на
това основание съдебната проверка се изразява само в това дали освободеният
служител е назначен на някоя от длъжностите по чл. 19а, ал.
1 ЗА, за която е приложимо основанието по чл. 19а, ал.
2 ЗА и дали той е освободен от оправомощения за това орган. В случая тези изисквания са изпълнени. Длъжността,
заемана от ищеца, е определена с разпоредбата на чл. 9, ал. 6 от Закона за
здравето за заемане чрез конкурс, проведен по реда на КТ от директора на
съответната РЗИ. С чл. 7, ал. 2 от Устройствения правилник на регионалните здравни инспекции е регламентирано, че трудовият договор със
заместник-директора на РЗИ се сключва от директора на РЗИ. Установено е по делото, че ищецът е заемал длъжността
заместник-директор на РЗИ – Бургас и че работодател му е РЗИ – Бургас. Заповедта
за прекратяване е издадена от оправомощения за това орган – директора на РЗИ –
Бургас, който е назначил ищеца на работа. Доколкото заемащият длъжността
заместник-директор на РЗИ е лице по чл. 19, ал. 4, т.4 ЗА, прекратяването на
правоотношението е по чл.19а ЗА и преценката за това дали да се прекрати
трудовото правоотношение е на органа, който го назначава, като тази преценка е
за целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол. Следователно е безпредметно
обсъждане на събрания доказателствен материал във връзка с изпълнение на
трудовите задължения на ищцата.
Ето защо съдът приема,
че са налице всички предпоставки за законосъобразност на уволнението.
Поради това искът за отмяна на оспорената заповед
следва да бъде отхвърлен, заедно с акцесорните искове за възстановяване на
заеманата в ответната дирекция отпреди уволнението длъжност „*****” и за осъждане
на ответника да заплати на ищеца обезщетение в размер на 17415 лева за времето,
през което същата е била без работа поради незаконосъобразното уволнение, т. е.
за 6 месеца, считано от 13.07.2018 г.
По отношение на кумулативно съединения иск за отмяна на заповедта, с която на И. е наложено наказание
„******“, съдът намира следното:
Неоснователни са доводите на ответника за
липса на правен интерес от предявяване на иска. Обстоятелството, че трудовото правоотношение е било
прекратено, не води до отпадане на правния интерес от установяване на
незаконосъобразността на дисциплинарното наказание и отмяната му. Това е така,
защото
наказанието създава за работника състояние на наказаност и е част от
дисциплинарното му минало, което е от значение както при постъпването му на
работа при друг работодател, така и ако започне отново работа при същия
работодател (в този смисъл са напр. Определение № 1037 от 23.10.2013 г. по гр. д.
№ 3729/2013 г. на ВКС, III г.о., Определение № 100 от 20.01.2014 г. по гр. д. №
3722/2013 г. на ВКС, III г.о.).
Разгледан по
същество, искът се явява неоснователен поради следните съображения: съгласно разпоредбата на
чл. 186 КТ виновното неизпълнение на трудовите задължения е нарушение на
трудовата дисциплина, като право на работодателя е да наложи някое от
посочените в чл. 188 КТ дисциплинарни наказания. Императивно изискване от
процесуална страна е даването на обяснения от работника или служителя в рамките
на процедурата по налагането на наказания, което е предвидено в чл. 193 КТ. В
случая съдът намира за неоснователни доводите на ищеца, че работодателят не е
изпълнил задължението си да изиска обяснения от И.. Напротив – това е сторено,
видно от приложеното по делото доказателство – писмо от 05.07.2018 г. на
директора на РЗИ до И. и писмени обяснения, входирани на 06.07.2018 г. от И.. В
писмото изрично е отбелязано, че обясненията се изискват на основание чл. 193 КТ по повод извършвана проверка.
На следващо
място съдът намира, че заповедта отговаря на изискванията на чл. 195 КТ. Според
тази разпоредба дисциплинарното наказание се налага с писмена и мотивирана
заповед на работодателя или упълномощено от него лице, на база която съдът
извършва проверка за законосъобразност от фактическа и правна страна на
наложеното наказание. В атакуваната заповед работодателя е описал подробно всяко
извършено нарушение от обективна и субективна страна, така както го е възприел,
конкретизирани са визираните нарушения и са посочени датите, на които са
извършени. Изложени са подробни мотиви, водейки се от които съдът има
възможност да провери дали е налице дисциплинарно нарушение, каква е тежестта
му и правилно ли е оценено и санкционирано, преценявайки и събрания по делото
доказателствен материал.
Съдът счита,
че са неоснователни твърденията на ищцата, че не е извършила нарушения на
трудовата дисциплина по смисъла на чл. 187, ал. 1, т. 8 и т. 10 КТ и че
посоченото в заповедта не отговаря на истината. От събраните по делото гласни
доказателства се установява, че И. е потърсила контакт с фирмата, охраняваща
сградата, сключила е договор за поставяне на нови камери, като монтажът е
осъществен в събота – неработен ден, като изрично е пожелала новите камери да
са тип сот-датчици, т.е. скрити. Тя е действала умишлено и не е информирала за
действията си директора на инспекцията, както и другите служители в нея.
На основание
чл. 189, ал. 1 КТ при определяне на дисциплинарното наказание се вземат предвид тежестта
на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и поведението на
работника или служителя. Преценката
на тежестта на нарушенията следва да се основава на всички обстоятелства, имащи
отношение към извършеното дисциплинарно нарушение, в това число характера на
извършваната дейност и значимостта на неизпълнените задължения по трудовото
правоотношение с оглед настъпилите или възможни неблагоприятни последици за
работодателя, обстоятелствата, при които е осъществено неизпълнението, както и
субективното отношение на работника към конкретното неизпълнение.
В случая съдът намира, че извършените нарушения по поставяне на нерегламентирани скрити камери в обществена институция са съществени. Монтирането на видеокамери е крайна мярка за контрол на трудовия процес и засяга личната сфера на служителите, както и на трети лица, посещаващи инспекцията, поради което е недопустимо без тяхно знание. Освен това видеонаблюдението представлява техническа форма на обработка на лични данни, пряко идентифициращи физическите лица посредством видео и звукозапис на трудовия процес, както и на трети лица, поради което при поставянето му трябва да се спазят изискванията на ЗЗЛД, което в случая не е изпълнено.
Ето защо съдът
счита, че наложеното наказание е пропорционално на тежестта на нарушението,
поради което и този иск се явява неоснователен.
Предвид изхода на
спора на ответника се дължат разноски в размер на 1000 лева за юрисконсултско
възнаграждение, определено съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК.
Водим
от горното, Бургаският районен съд
Р ЕШ И:
ОТХВЪРЛЯ исковете на В.Д.Ц. – И., ЕГН **********, срещу
Регионална здравна инспекция – Бургас, адрес: гр. Бургас, ул. Александровска №
120, представлявана от Г. П., с които иска от съда да отмени като
незаконосъобразна заповед № РД15-288/12.07.2018 г. на директора на РЗИ – Бургас
за налагане на дисциплинарно наказание „******“, да признае уволнението й,
извършено със заповед № РД16-65/12.07.2018 г. на директора на РЗИ – Бургас, за
незаконно и да го отмени на това основание, да я възстанови на заеманата в
ответната дирекция отпреди уволнението длъжност „******” и да осъди ответника
да й заплати обезщетение в размер на 17415 лева за времето, през което същата е
била без работа поради незаконосъобразното уволнение, т. е. за 6 месеца,
считано от 13.07.2018 г.
ОСЪЖДА В.Д.Ц. – И., ЕГН ********** да заплати на Регионална
здравна инспекция – Бургас, адрес: гр. Бургас, ул. Александровска № 120,
представлявана от Г. П., сума в размер на 1000 лева (хиляда лева) за
юрисконсултско възнаграждение.
Решението
подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала:
СА